Дилеми и аз вече съм тук.
Двама влюбени!
Двама влюбени!
- Публикувана: 21 авг. 2022, 18:48 ч.
- Последно мнение: 18 септ. 2022, 11:44 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 9/
...мечтаех за това.
Кираз: Купи ли ми подарък?
Серкан: Ще купя. Обещавам ще купя.
Кираз: Купи всичко, много неща купи. Татко, баба не можа да купи всичко.
Серкан: Защото майка ти не иска да те глезят. Затова сигурно баба ти не е купила.
Кираз: Но ти ме глези.
Серкан: Ах, ти...Ти...Много ми е мъчно за теб, разбра ли?
Кираз: А, Джан дойде. Трябва да затварям. Довиждане.
Серкан: Довиждане. Джан дойде и тя ми затвори телефона в лицето.
Еда: Какво стана? Защо гледаш телефона?
Серкан: Говорех с дъщеря си и ми затвори телефона в лицето, защото Джан дошъл.
Еда: Домъчняло й е за приятеля й.
Серкан: Тъкмо си мислех, че не ме е виждала няколко дена и й е домъчняла за баща й.
Еда: Като стане тинейджър, няма дори в лицето да ни погледне, нали знаеш?
Серкан: Такова нещо няма да стане, защото ще бъда един от редките бащи. Тоест, ще бъда най-близкият приятел на дъщеря си.
Еда: Трябва да работиш над това.
Серкан: Ще се справя.
Еда: Както и да е. Виж, това е най-прекрасното кафе на света. Приготвят го тук. Хайде, пий, докато не е изстинало. Как е? Това може да бъде оценено само от манияк по кафето, като теб. Превъзходно е, нали?
Серкан: Да. Но ти си по-взхитителна. Тоест, можеш да ме развълнуваш дори с едно кафе.
Еда: Защото мечтаех за това.
Серкан: За кое? За тази ситуация ли?
Еда: Искам да кажа, да пия кафе с теб. Когато четях тук, те виждах навсякъде. Беше ми много болно. Замисли се, гледам в книгата, виждам теб, около мен. Виждам как хапваме заедно, как спим заедно. Един сервитьор работеше тук...Много прилича на теб.
Серкан: Сервитьор?
Еда: Оправяше столовете през цялото време.
Серкан: Еда, защото е сервитьор и това му е рабатата.
Еда: Така ли?
Серкан: Добре. Значи си влюбена в мен.
Еда: Имах още една мечта.
Серкан: Каква?
Еда: Да се разходя в двореца, където ще създам своя градина.
Серкан: Ще го направим. Ще го направим веднага. Но дъщеря ни изисква да направим няколко неща. Тоест, иска много подаръци.
Еда: Какво иска? Какво ще вземем?
Серкан: Ще вземем всичко. Ако ще купуваме на нея, може и на теб да ти купим нещо.
Еда: На мен? Добре.
Серкан: Хайде.
...можем да кажем, че е трудност.
Айдан: Голяма фирма. Във всички краища на света има проекти. Само защото проектът в Катар е загубен, ще фалира?
Пъръл: Няма да наричаме това банкрут. Това не е банкрут. Но можем да кажем, че е трудност. Г-жа Айдан, Катар беше огромен проект. Много голям проект. И ние...И кредита, който взехме. Не ме питайте. И аз няма да ви кажа.
Айдан: Добре, а няма ли начин да върнем всичко назад или да го отменим?
Пъръл: Опитвам се. Много се старая. Но е много трудно. Но аз обичам трудностите. Познавате ме.
Айдан: Серкан нищо не знае?
Пъръл: Да. Докато беше сватбата, медения месец и всичко останало...Детето беше за първи път щастливо след толкова тодини. Не можех да кажа.
Айдан: Добре, сега, без да казваш на Серкан за това...Не можем ли всички заедно да намерим начин, да решим това? Да направим нещо.
Пъръл: И това го има всъщност. Пресметнах малко. Ако го няма проекта в Катар ни остава проекта на г-жа Дениз. Пристанищният проект, който ни даде г-жа Дениз.
Айдан: Тоест, сега се нуждаем от тази жена?
Пъръл: За съжаление.
Айдан: Ааа! Ай!
Ако не беше ти...
Еда: Как намираш градината?
Серкан: Невероятно. Наистина е невероятно. Каква мечта само. Жена ми ще напарви градината на най-важното място в света. И толкова се гордея с теб.
Еда: Ако не беше ти, нямаше да я направя. Ако не съм работила с теб, не бих могла.
Серкан: Това няма нищо общо.
Еда: Не бих могла.
Серкан: Еда.
Еда: Научих се от теб, да бъда ясна в работата. Да рисувам отново и отново чертежите. Преди да проектирам проекта, първо да разбера душата му. А и ако „Арт Лайф“ не беше партньор, не бих получила работата.
Серкан: Добре, че го получи.
Еда: Това е проектът на живота ми. Това е огромна работа. Страхувам се понякога, че няма да ми се получи.
Серкан: Ще се справиш с това, което си намислила. И винаги ще бъда до теб, нали?
Еда: Представям си деня, в който приключа. И ще заведа Кираз на разходка в градината.
Серкан: Кираз. Помисли, колко ще е щастлива. Майка й ще проекнира градината. Като в приказките.
Еда: Всичко е толкова прекрасно. Ти, работата, Кираз...Толкова се страхувам, че ще има проблеми...
Серкан: Не привличай тази енергия. Какви проблеми могат да възникнат?
Еда: А, не!
Серкан: Какво?
Еда: Това е невъзможно. Не чак толкова!
Серкан: Какво? Какве е станало? Какво е станало?
Еда: Нали ни снимаха заедно с Дениз? За да напишат новини за работата. Виж. Няма ме на снимката.
Серкан: Минутка. Така ли сме позирали?
Еда: Не позирахме. Не позирахме, но...не мога да повярвам. Чакай да прочета новината. „ Серкан Болат смеси работата с любовта“. Какво? „Ден прeди сватбата, заедно с любовницата...“ Не мога да чета. Тя е луда. Ще я разкъсам.
Серкан: Успокой се. Ще кажа на адвоката да изтрие тази новина. И всичко ще свърши.
Еда: Тази жена ще влоши нещата. Няма граници. Зkаеш ли какво може да направи? Били сте забелязани заедно на медения месец...Сякаш е била на нашия меден месец.
Серкан: Еда. Права си. Тоест...Не съм виждал такова нещо преди. Жената наистина е обсебена. Но това ще се разреши.
Еда: Не. Тя има нужда от урок. Няма да спре.
Серкан: Добре, ще кажа на адвоката, ще направи всичко необходимо. Ако ме съди, нека го направи. Можем да се откажем и от проекта.
Еда: Да, простанищният проект е важен. Твой партньор е.
Серкан: Не е важен. Не е по-важен от теб.
Еда: Това е голям проект.
Серкан: Имаме няколко важни проекта. Така че, това не е важно. Един може да бъде пожертван. Ясно? Ще започнем ли да се наслаждаваме на меденият месец?
Еда: Къде да отидем?
Серкан: Според мен...Според мен си заслужава да хапнем вкусна пица на ъгъла. Знам, че е класика. Но наистина, хайде да хапнем пица.
Еда: Представях си друго, но да вървим.
Кираз: Купи ли ми подарък?
Серкан: Ще купя. Обещавам ще купя.
Кираз: Купи всичко, много неща купи. Татко, баба не можа да купи всичко.
Серкан: Защото майка ти не иска да те глезят. Затова сигурно баба ти не е купила.
Кираз: Но ти ме глези.
Серкан: Ах, ти...Ти...Много ми е мъчно за теб, разбра ли?
Кираз: А, Джан дойде. Трябва да затварям. Довиждане.
Серкан: Довиждане. Джан дойде и тя ми затвори телефона в лицето.
Еда: Какво стана? Защо гледаш телефона?
Серкан: Говорех с дъщеря си и ми затвори телефона в лицето, защото Джан дошъл.
Еда: Домъчняло й е за приятеля й.
Серкан: Тъкмо си мислех, че не ме е виждала няколко дена и й е домъчняла за баща й.
Еда: Като стане тинейджър, няма дори в лицето да ни погледне, нали знаеш?
Серкан: Такова нещо няма да стане, защото ще бъда един от редките бащи. Тоест, ще бъда най-близкият приятел на дъщеря си.
Еда: Трябва да работиш над това.
Серкан: Ще се справя.
Еда: Както и да е. Виж, това е най-прекрасното кафе на света. Приготвят го тук. Хайде, пий, докато не е изстинало. Как е? Това може да бъде оценено само от манияк по кафето, като теб. Превъзходно е, нали?
Серкан: Да. Но ти си по-взхитителна. Тоест, можеш да ме развълнуваш дори с едно кафе.
Еда: Защото мечтаех за това.
Серкан: За кое? За тази ситуация ли?
Еда: Искам да кажа, да пия кафе с теб. Когато четях тук, те виждах навсякъде. Беше ми много болно. Замисли се, гледам в книгата, виждам теб, около мен. Виждам как хапваме заедно, как спим заедно. Един сервитьор работеше тук...Много прилича на теб.
Серкан: Сервитьор?
Еда: Оправяше столовете през цялото време.
Серкан: Еда, защото е сервитьор и това му е рабатата.
Еда: Така ли?
Серкан: Добре. Значи си влюбена в мен.
Еда: Имах още една мечта.
Серкан: Каква?
Еда: Да се разходя в двореца, където ще създам своя градина.
Серкан: Ще го направим. Ще го направим веднага. Но дъщеря ни изисква да направим няколко неща. Тоест, иска много подаръци.
Еда: Какво иска? Какво ще вземем?
Серкан: Ще вземем всичко. Ако ще купуваме на нея, може и на теб да ти купим нещо.
Еда: На мен? Добре.
Серкан: Хайде.
...можем да кажем, че е трудност.
Айдан: Голяма фирма. Във всички краища на света има проекти. Само защото проектът в Катар е загубен, ще фалира?
Пъръл: Няма да наричаме това банкрут. Това не е банкрут. Но можем да кажем, че е трудност. Г-жа Айдан, Катар беше огромен проект. Много голям проект. И ние...И кредита, който взехме. Не ме питайте. И аз няма да ви кажа.
Айдан: Добре, а няма ли начин да върнем всичко назад или да го отменим?
Пъръл: Опитвам се. Много се старая. Но е много трудно. Но аз обичам трудностите. Познавате ме.
Айдан: Серкан нищо не знае?
Пъръл: Да. Докато беше сватбата, медения месец и всичко останало...Детето беше за първи път щастливо след толкова тодини. Не можех да кажа.
Айдан: Добре, сега, без да казваш на Серкан за това...Не можем ли всички заедно да намерим начин, да решим това? Да направим нещо.
Пъръл: И това го има всъщност. Пресметнах малко. Ако го няма проекта в Катар ни остава проекта на г-жа Дениз. Пристанищният проект, който ни даде г-жа Дениз.
Айдан: Тоест, сега се нуждаем от тази жена?
Пъръл: За съжаление.
Айдан: Ааа! Ай!
Ако не беше ти...
Еда: Как намираш градината?
Серкан: Невероятно. Наистина е невероятно. Каква мечта само. Жена ми ще напарви градината на най-важното място в света. И толкова се гордея с теб.
Еда: Ако не беше ти, нямаше да я направя. Ако не съм работила с теб, не бих могла.
Серкан: Това няма нищо общо.
Еда: Не бих могла.
Серкан: Еда.
Еда: Научих се от теб, да бъда ясна в работата. Да рисувам отново и отново чертежите. Преди да проектирам проекта, първо да разбера душата му. А и ако „Арт Лайф“ не беше партньор, не бих получила работата.
Серкан: Добре, че го получи.
Еда: Това е проектът на живота ми. Това е огромна работа. Страхувам се понякога, че няма да ми се получи.
Серкан: Ще се справиш с това, което си намислила. И винаги ще бъда до теб, нали?
Еда: Представям си деня, в който приключа. И ще заведа Кираз на разходка в градината.
Серкан: Кираз. Помисли, колко ще е щастлива. Майка й ще проекнира градината. Като в приказките.
Еда: Всичко е толкова прекрасно. Ти, работата, Кираз...Толкова се страхувам, че ще има проблеми...
Серкан: Не привличай тази енергия. Какви проблеми могат да възникнат?
Еда: А, не!
Серкан: Какво?
Еда: Това е невъзможно. Не чак толкова!
Серкан: Какво? Какве е станало? Какво е станало?
Еда: Нали ни снимаха заедно с Дениз? За да напишат новини за работата. Виж. Няма ме на снимката.
Серкан: Минутка. Така ли сме позирали?
Еда: Не позирахме. Не позирахме, но...не мога да повярвам. Чакай да прочета новината. „ Серкан Болат смеси работата с любовта“. Какво? „Ден прeди сватбата, заедно с любовницата...“ Не мога да чета. Тя е луда. Ще я разкъсам.
Серкан: Успокой се. Ще кажа на адвоката да изтрие тази новина. И всичко ще свърши.
Еда: Тази жена ще влоши нещата. Няма граници. Зkаеш ли какво може да направи? Били сте забелязани заедно на медения месец...Сякаш е била на нашия меден месец.
Серкан: Еда. Права си. Тоест...Не съм виждал такова нещо преди. Жената наистина е обсебена. Но това ще се разреши.
Еда: Не. Тя има нужда от урок. Няма да спре.
Серкан: Добре, ще кажа на адвоката, ще направи всичко необходимо. Ако ме съди, нека го направи. Можем да се откажем и от проекта.
Еда: Да, простанищният проект е важен. Твой партньор е.
Серкан: Не е важен. Не е по-важен от теб.
Еда: Това е голям проект.
Серкан: Имаме няколко важни проекта. Така че, това не е важно. Един може да бъде пожертван. Ясно? Ще започнем ли да се наслаждаваме на меденият месец?
Еда: Къде да отидем?
Серкан: Според мен...Според мен си заслужава да хапнем вкусна пица на ъгъла. Знам, че е класика. Но наистина, хайде да хапнем пица.
Еда: Представях си друго, но да вървим.
„Малката жаба“...и още нещо.
Серкан: Хареса ли ти?
Еда: Дали ми хареса? Най-хубавото нещо, което съм яла.
Серкан: Тукашният готвач е много известен-
Еда: Ако си забелязал, не казвам нищо за манията ти към лукса, защото си заслужава.
Серкан: Достойна си за най-доброто.
Еда: Кираз, постоянно мисля за нея. Знаеш ли, да бъдеш майка е странно чувство. През цялото време се чудя, каква ще бъде Кираз в бъдеще.
Кираз звъни. Ало, мамина. Скъпа, как си? Да купая косюм на пират за дядо? Добре. Дядо знае ли за това? Дядо съгласен ли е? Добре, ще намерим. Ще се обадя преди сън и ще ти разкажа приказка за лека нощ. Добре. Иска да й попееш.
Серкан: Сега?
Еда: Добре, ще му кажа. Да, сега.
Серкан: Кажи, че сме в ресторанта.
Еда: Иска. Ти й кажи.
Серкан: Кираз. Да, разбрах. Но с мама се храним сега. Ако не пея, няма да заспиш. Малък. Кой?
Еда: „Малката жаба“.
Серкан: „Малката жаба“. Не знам тази песен.
Еда: Навярно я знаеш-
Серкан: Не зная „Малката жаба“ .
Еда: Вътре в съзнането ти е.
Серкан: Не зная тази песен.
Еда: Всички я знаят .
Серкан: Добре, добре. Не викай. Има навика за крещи. Защо?
Еда: Мисля, че се е научила от теб. Защото никога не е крещяла.
Серкан: Малка... „Малката жаба“. Не знам „Малката жаба“.
Еда: Измисли нещо.
Серкан: Картата е в твоята чанта, плати. Знаеш паролата.
Сервитьор: Не пристига потвърждение. Пише, че картата е блокирана.
Еда: Невъзможно е. Моля, вземете тази. Благодаря.
Серкан: Всички ме чуха, да пея „Малката жаба“. Може ли вече да тръгваме?
Еда: Да вървим.
Серкан: Наистина, до какви състояния ме докарвате ти и твоята дъщеря.
Еда: Колко прекрасно, чуха те да пееш „Малката жаба“. Нека всички чуят.
Кой на какво е зациклил?!
Айдан: Как ме зарадвахте с вашето идвате, г-жо Дениз.
Дениз: Нашата Вилиде султан ще ни покани, а аз няма да дойда ли? И така срещата беше доста скучна, веднага си тръгнах.
Айдан: Сериозно? Любовта ви към работата ми кара да се просълзя.
Дениз: Моля?
Айдан: Радвам се, че ще работите с мен и Серкан. Исках да го кажа.
Дениз: Нима? Много добре зная, защо ме повикахте тук .
Айдан: Защо?
Дениз: Видяхте интервюто в списанието. Забелязали сте как си пасваме със Серкан .Според мен можем да бъдем прекрасна двойка. Мисля, че все още не е късно. Все още можем да бъдем снаха и свекърва.
Айфер: Айдан? Какво се случва тук?
Дениз: Роднина, готвачка на г-жа Еда.
Айдан: Леля, леля.
Айфер: Лелята на Еда. Не се ли срамуваш да дадеш това интервю? Не се ли срамуваш да заставаш между двама обичащи се?
Дениз: Г-жо Айдан, много съм напрегната от натиска върху мен.
Айдан: Права сте. Айфер е в м*за. Понякога полудява.
Айфер: Какво? Права? Сега ще оскубя тази жена. Безсрамница
Айдан: Айфер. Седни. Какво беснееш?
Върви, после ще ти...
Айфер: Какво правиш с тази жена?
Айдан: Старая се за бъдещето на децата ни. А ти дойде тук и не млъкна...
Айфер: Какво общо има? Какво общо има?
Айдан: Опитвам се да взема проекта на жената.
Айфер: Защо говориш за м*за? Какво общо има това.
Айдан: Ззцикли на това.
Айфер: Разбира се, че ще зацикля. Може ли да е такава причината.
Айдан: Изпий нещо студено и се успокой.
Айфер: Дай чай. Налей чай. Дай чай.
Има ли нещо...
Еда: Серкан, какво е това?
Серкан: Ела.
Еда: Приготвил си ми изненада ли? Виж тази красота.
Серкан: Разбира се, опитвам се да покажа любовта си към теб, но каквото и да сторя, не е достатъчно.
Еда: Много си мил, но...Достатъчно е да ме обичаш и да бъдеш до мен.
Серкан: Веднага ще дойда, разбра ли?
Еда: Добре.
Пъръл: Ало
Еда: Ало. Пъръл, кредитната карта на Серкан, фирмената карта, е блокирана. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Пъръл: Пфу. А Серкан какво направи?
Еда: Не е наясно. Все още не е наясно. Но ако не разбере тази вечер, утре може да разбере. Имам лошо предчувствие. Според мен трябва да ми разкажеш вече.
Пъръл: Направихме грешка при изчисляването. Тоест, не можахме да платим кредита за проекта в Катар. Затова всички фирмени сметки са блокирани.
Еда: Шегуваш се.
Пъръл: Това е моя грешхка. Планирам да я реша за 48 часа. И ще я реша. Познаваш ме. И преди се е случвало. И съм се справяла. Така че, моля те, умолявам те, не казвай нищо.
Еда: Добре, но сме на меден месец. Тоест, Серкан харчи ужасно. Ще разбере. Ако не днес ще разбере утре. Пъръл, поговори с него. Побързай, говори с него.
Пъръл: Еда, сякаш не познаваш Серкан. Ще крещи, ще се кара и ще дойде тук. Ще съсипе медения ви месец. Докато разваля медения ви месец, до 48 часа ще реша това.
Ще си каже, че трябва да дойде, я аз вече ще съм го решила. Ще реша това, а той ще е дошъл напразно. Затова те моля. Моля те, не казвай нищо. Аз ще се оправя. Моля те, не казвай.
Еда: Добре. Това е между вас двамата, няма да се меся. Ще дойде сега, затварям. Ще говорим пак.
Минутка. Как може да бъде? Как?
Серкан: Какво правиш?
Еда: Да се обадим ли на Кираз?
Серкан: Да се обадим. Ела тук.
Серкан: Хареса ли ти?
Еда: Дали ми хареса? Най-хубавото нещо, което съм яла.
Серкан: Тукашният готвач е много известен-
Еда: Ако си забелязал, не казвам нищо за манията ти към лукса, защото си заслужава.
Серкан: Достойна си за най-доброто.
Еда: Кираз, постоянно мисля за нея. Знаеш ли, да бъдеш майка е странно чувство. През цялото време се чудя, каква ще бъде Кираз в бъдеще.
Кираз звъни. Ало, мамина. Скъпа, как си? Да купая косюм на пират за дядо? Добре. Дядо знае ли за това? Дядо съгласен ли е? Добре, ще намерим. Ще се обадя преди сън и ще ти разкажа приказка за лека нощ. Добре. Иска да й попееш.
Серкан: Сега?
Еда: Добре, ще му кажа. Да, сега.
Серкан: Кажи, че сме в ресторанта.
Еда: Иска. Ти й кажи.
Серкан: Кираз. Да, разбрах. Но с мама се храним сега. Ако не пея, няма да заспиш. Малък. Кой?
Еда: „Малката жаба“.
Серкан: „Малката жаба“. Не знам тази песен.
Еда: Навярно я знаеш-
Серкан: Не зная „Малката жаба“ .
Еда: Вътре в съзнането ти е.
Серкан: Не зная тази песен.
Еда: Всички я знаят .
Серкан: Добре, добре. Не викай. Има навика за крещи. Защо?
Еда: Мисля, че се е научила от теб. Защото никога не е крещяла.
Серкан: Малка... „Малката жаба“. Не знам „Малката жаба“.
Еда: Измисли нещо.
Серкан: Картата е в твоята чанта, плати. Знаеш паролата.
Сервитьор: Не пристига потвърждение. Пише, че картата е блокирана.
Еда: Невъзможно е. Моля, вземете тази. Благодаря.
Серкан: Всички ме чуха, да пея „Малката жаба“. Може ли вече да тръгваме?
Еда: Да вървим.
Серкан: Наистина, до какви състояния ме докарвате ти и твоята дъщеря.
Еда: Колко прекрасно, чуха те да пееш „Малката жаба“. Нека всички чуят.
Кой на какво е зациклил?!
Айдан: Как ме зарадвахте с вашето идвате, г-жо Дениз.
Дениз: Нашата Вилиде султан ще ни покани, а аз няма да дойда ли? И така срещата беше доста скучна, веднага си тръгнах.
Айдан: Сериозно? Любовта ви към работата ми кара да се просълзя.
Дениз: Моля?
Айдан: Радвам се, че ще работите с мен и Серкан. Исках да го кажа.
Дениз: Нима? Много добре зная, защо ме повикахте тук .
Айдан: Защо?
Дениз: Видяхте интервюто в списанието. Забелязали сте как си пасваме със Серкан .Според мен можем да бъдем прекрасна двойка. Мисля, че все още не е късно. Все още можем да бъдем снаха и свекърва.
Айфер: Айдан? Какво се случва тук?
Дениз: Роднина, готвачка на г-жа Еда.
Айдан: Леля, леля.
Айфер: Лелята на Еда. Не се ли срамуваш да дадеш това интервю? Не се ли срамуваш да заставаш между двама обичащи се?
Дениз: Г-жо Айдан, много съм напрегната от натиска върху мен.
Айдан: Права сте. Айфер е в м*за. Понякога полудява.
Айфер: Какво? Права? Сега ще оскубя тази жена. Безсрамница
Айдан: Айфер. Седни. Какво беснееш?
Върви, после ще ти...
Айфер: Какво правиш с тази жена?
Айдан: Старая се за бъдещето на децата ни. А ти дойде тук и не млъкна...
Айфер: Какво общо има? Какво общо има?
Айдан: Опитвам се да взема проекта на жената.
Айфер: Защо говориш за м*за? Какво общо има това.
Айдан: Ззцикли на това.
Айфер: Разбира се, че ще зацикля. Може ли да е такава причината.
Айдан: Изпий нещо студено и се успокой.
Айфер: Дай чай. Налей чай. Дай чай.
Има ли нещо...
Еда: Серкан, какво е това?
Серкан: Ела.
Еда: Приготвил си ми изненада ли? Виж тази красота.
Серкан: Разбира се, опитвам се да покажа любовта си към теб, но каквото и да сторя, не е достатъчно.
Еда: Много си мил, но...Достатъчно е да ме обичаш и да бъдеш до мен.
Серкан: Веднага ще дойда, разбра ли?
Еда: Добре.
Пъръл: Ало
Еда: Ало. Пъръл, кредитната карта на Серкан, фирмената карта, е блокирана. Има ли нещо, което искаш да ми кажеш?
Пъръл: Пфу. А Серкан какво направи?
Еда: Не е наясно. Все още не е наясно. Но ако не разбере тази вечер, утре може да разбере. Имам лошо предчувствие. Според мен трябва да ми разкажеш вече.
Пъръл: Направихме грешка при изчисляването. Тоест, не можахме да платим кредита за проекта в Катар. Затова всички фирмени сметки са блокирани.
Еда: Шегуваш се.
Пъръл: Това е моя грешхка. Планирам да я реша за 48 часа. И ще я реша. Познаваш ме. И преди се е случвало. И съм се справяла. Така че, моля те, умолявам те, не казвай нищо.
Еда: Добре, но сме на меден месец. Тоест, Серкан харчи ужасно. Ще разбере. Ако не днес ще разбере утре. Пъръл, поговори с него. Побързай, говори с него.
Пъръл: Еда, сякаш не познаваш Серкан. Ще крещи, ще се кара и ще дойде тук. Ще съсипе медения ви месец. Докато разваля медения ви месец, до 48 часа ще реша това.
Ще си каже, че трябва да дойде, я аз вече ще съм го решила. Ще реша това, а той ще е дошъл напразно. Затова те моля. Моля те, не казвай нищо. Аз ще се оправя. Моля те, не казвай.
Еда: Добре. Това е между вас двамата, няма да се меся. Ще дойде сега, затварям. Ще говорим пак.
Минутка. Как може да бъде? Как?
Серкан: Какво правиш?
Еда: Да се обадим ли на Кираз?
Серкан: Да се обадим. Ела тук.
Ще се отървем от това.
Айдан: Ах, ах ах.
Айфер: От момента в който дойдох: „Ах, ах, ох, ох“. Писна ми. Заклевам се, повръща ми се. Спри се.
Айдан: Какво да правя?
Айфер: Еда звъни. Видеовръзка. Добре, няма нищо. Оправи се. Еда.Скъпа
Айдан: Привет.
Еда: Лельо, г-жо Айдан, здравейте. Звъннахме да видим Кираз.
Айфер: Кираз заспа рано. Играеше, тичаше, забавляваше си.
Айдан: Легна и заспа.
Айфер: Вие как сте? Ние сме добре.
Айдан: Как е меденият месец?
Серкан:Хубав е. Доста хубав.
Еда: Много е хубав.
Серкан: Не се притеснявай мамо, ще купя шала, който искаше. Ще купя един и за г-жа Айфер.
Айфер: Не.
Айдан: Не го взимай изобщо. Няма нужда.
Айфер: Наистина.
Айдан: Не ги обичам. Много са. Не взимай. Не харчи пари.
Айфер: Мразя шалове. Не ги слагам, стресират ме.
Еда: Добре, ще купим само на Кираз.
Серкан: Няма да купувам оттук. Ще купя ат Ню Йорк.
И двете: Ню Йорк?
Еда: Ню Йорк ли? Защо не ми казваш? Не ме питаш дали искам?
Серкан: Защо да не искаш? Това е изненада. Изненадите не се оповестяват.
Еда: Не искам. Не искам. Няма нужда, тук сме.
Серкан: Кълна се, минаха години, а все още не те разбирам.
Еда: Ще ти кажа, но нека не се караме пред хората.
Серкан: Нека затваряме тогава.
Айдан: Не отивайте, има много хора там
Айфер: Не отивайте.
Еда: Добре, ще се видим.
Серкан: Виж, не искам да се караме, но наистина не те разбирам. Защо се държиш така?
Еда: Защо не ме питаш? Не искам. Дойдохме тук на меден месец. Прекарваме времето си заедно. Лошо ли е?
Серкан: Добре, можеше да го кажеш. Не е нужно да правиш скандал.
Еда: Знаеш, че съм импулсивна в такива кризисни моменти.
Серкан: За какви кризисни моменти говориш?
Еда: Такава криза...И в брака има криза. Тоест, възгледите се менят. Хората променят възгледите си, когато се оженят. И твоите трябва да се променят. Все пак имаме дъщеря. Не трябва да харчим толкова. За бъдещето на нашата дъщеря трябва да сме икономични. Такава е ситуацията.
Серкан: Не. Тоест, не трябва да се тревожим. Бъдещето на дъщеря ни е достатъчно хубаво и гарантирано. Затова не трябва де се тревожим. Защо се тревожиш за това, не разбирам. Но те уважавам, добре. Добре, окей. Но не искам да го правя на медения месец. Не искам да мисля за това. След медения месец можем да мислим за всичко друго.
Еда: Колкото по-скоро, толкова по-добре. Нищо. Нека прекараме красива нощ. После ще поговорим за това.
Сейфи: Беше една, сега са две.
Айдан: Ай, ай, ай! Къкъв Ню Йорк? Всички карти да блокирани.
Сейфи: Вижте състоянието, в което изпадна огромната „Арт Лайф“. Жал ме е за мен. Какво мъчение имам. Никога не съм виждал щастлив ден в това семейство.
Айдан: Не мога да се разстройвам за теб, Сейфи.
Айфер: Наистина не можем да се занимаваме с теб, скъпи Сейфи.
Сейфи: Невъзможно е да ви изтърпя, когато се разбирате. Ставате двойни дракони.
Айдан: Ах, ах, ах! Серкан не трябваше да спира да тича след тази работа. Той се впусна в други неща: брак, дете.
Айфер: Айдан, защо при всеки, който има деца се появява и инфлация, нали така?
Айдан: Но не зная...Ако следеше работата, може би нещата нямаше да са такива.
Айфер: Следваше друго нещо, семейството си.
Айдан: И ти си права. Поне да можеха да направят проекта с г-жа Дениз.
Айфер: На тази жена й нямам доверие. Действията й са непредсказуеми.
Айдан: Изобщо. Неуравновесен човек е. Не знам какво ще правим.
Айфер: Кой ни прокле?
Сейфи: Ако беше жива баба ми, щеше да лее куршум, за да ни избави от проблеми. Тя мислеше, че може да реши всеки въпрос.
Айдан: Да леем куршум?
Айфер: Да го направим.
Айдан: Да, това ще помогне.
Сейфи: Дотам ли паднахме?
Айдан: Урочасани сме, ще се отървем от това.
Сейфи: Куршумът ще помогне ли? Дори леенето на олово няма да ни спаси и да ни помогне.
Айфер:Ай, вече се чувствам по-добре.
Айдан: Добре. Утре иди и купи килограм.
Сейфи: Килограм олово...
Айфер: Не е ли много. По-икономично, хайде .
Айдан: Вземи да стане за един път.
Айфер: Скъпо е.
Айдан: Ще се оправиш. Утре ще леем. Ох, олекна ми.
Айдан: Ах, ах ах.
Айфер: От момента в който дойдох: „Ах, ах, ох, ох“. Писна ми. Заклевам се, повръща ми се. Спри се.
Айдан: Какво да правя?
Айфер: Еда звъни. Видеовръзка. Добре, няма нищо. Оправи се. Еда.Скъпа
Айдан: Привет.
Еда: Лельо, г-жо Айдан, здравейте. Звъннахме да видим Кираз.
Айфер: Кираз заспа рано. Играеше, тичаше, забавляваше си.
Айдан: Легна и заспа.
Айфер: Вие как сте? Ние сме добре.
Айдан: Как е меденият месец?
Серкан:Хубав е. Доста хубав.
Еда: Много е хубав.
Серкан: Не се притеснявай мамо, ще купя шала, който искаше. Ще купя един и за г-жа Айфер.
Айфер: Не.
Айдан: Не го взимай изобщо. Няма нужда.
Айфер: Наистина.
Айдан: Не ги обичам. Много са. Не взимай. Не харчи пари.
Айфер: Мразя шалове. Не ги слагам, стресират ме.
Еда: Добре, ще купим само на Кираз.
Серкан: Няма да купувам оттук. Ще купя ат Ню Йорк.
И двете: Ню Йорк?
Еда: Ню Йорк ли? Защо не ми казваш? Не ме питаш дали искам?
Серкан: Защо да не искаш? Това е изненада. Изненадите не се оповестяват.
Еда: Не искам. Не искам. Няма нужда, тук сме.
Серкан: Кълна се, минаха години, а все още не те разбирам.
Еда: Ще ти кажа, но нека не се караме пред хората.
Серкан: Нека затваряме тогава.
Айдан: Не отивайте, има много хора там
Айфер: Не отивайте.
Еда: Добре, ще се видим.
Серкан: Виж, не искам да се караме, но наистина не те разбирам. Защо се държиш така?
Еда: Защо не ме питаш? Не искам. Дойдохме тук на меден месец. Прекарваме времето си заедно. Лошо ли е?
Серкан: Добре, можеше да го кажеш. Не е нужно да правиш скандал.
Еда: Знаеш, че съм импулсивна в такива кризисни моменти.
Серкан: За какви кризисни моменти говориш?
Еда: Такава криза...И в брака има криза. Тоест, възгледите се менят. Хората променят възгледите си, когато се оженят. И твоите трябва да се променят. Все пак имаме дъщеря. Не трябва да харчим толкова. За бъдещето на нашата дъщеря трябва да сме икономични. Такава е ситуацията.
Серкан: Не. Тоест, не трябва да се тревожим. Бъдещето на дъщеря ни е достатъчно хубаво и гарантирано. Затова не трябва де се тревожим. Защо се тревожиш за това, не разбирам. Но те уважавам, добре. Добре, окей. Но не искам да го правя на медения месец. Не искам да мисля за това. След медения месец можем да мислим за всичко друго.
Еда: Колкото по-скоро, толкова по-добре. Нищо. Нека прекараме красива нощ. После ще поговорим за това.
Сейфи: Беше една, сега са две.
Айдан: Ай, ай, ай! Къкъв Ню Йорк? Всички карти да блокирани.
Сейфи: Вижте състоянието, в което изпадна огромната „Арт Лайф“. Жал ме е за мен. Какво мъчение имам. Никога не съм виждал щастлив ден в това семейство.
Айдан: Не мога да се разстройвам за теб, Сейфи.
Айфер: Наистина не можем да се занимаваме с теб, скъпи Сейфи.
Сейфи: Невъзможно е да ви изтърпя, когато се разбирате. Ставате двойни дракони.
Айдан: Ах, ах, ах! Серкан не трябваше да спира да тича след тази работа. Той се впусна в други неща: брак, дете.
Айфер: Айдан, защо при всеки, който има деца се появява и инфлация, нали така?
Айдан: Но не зная...Ако следеше работата, може би нещата нямаше да са такива.
Айфер: Следваше друго нещо, семейството си.
Айдан: И ти си права. Поне да можеха да направят проекта с г-жа Дениз.
Айфер: На тази жена й нямам доверие. Действията й са непредсказуеми.
Айдан: Изобщо. Неуравновесен човек е. Не знам какво ще правим.
Айфер: Кой ни прокле?
Сейфи: Ако беше жива баба ми, щеше да лее куршум, за да ни избави от проблеми. Тя мислеше, че може да реши всеки въпрос.
Айдан: Да леем куршум?
Айфер: Да го направим.
Айдан: Да, това ще помогне.
Сейфи: Дотам ли паднахме?
Айдан: Урочасани сме, ще се отървем от това.
Сейфи: Куршумът ще помогне ли? Дори леенето на олово няма да ни спаси и да ни помогне.
Айфер:Ай, вече се чувствам по-добре.
Айдан: Добре. Утре иди и купи килограм.
Сейфи: Килограм олово...
Айфер: Не е ли много. По-икономично, хайде .
Айдан: Вземи да стане за един път.
Айфер: Скъпо е.
Айдан: Ще се оправиш. Утре ще леем. Ох, олекна ми.
