Социализмът си отиде преди 33 години все пак. Една 70-годишна жена тогава е била на 37. После имаше години, през които много хора работеха без осигуровки или на минимални такива, та никак не е чудно 70-годишна да няма пенсия.
- Публикувана: 22 авг. 2022, 10:58 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2022, 16:44 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 139
Имаше голяма безработица през 90-те. Заводи, отрасли се закриха. Много хора останаха без работа и такава трудно се намираше. Аз когато раждах през 90-те , в болницата като санитарки работеха жени инженери. Имаме от това поколение познати инженери, научни работници , които станаха бармани и сервитьори. Жената се е успала край работата на мъжа в чужбина . Ние сме били в чужбина и почти на всички работещи мъже , жените в България не работеха. Трудно е сам да отглеждаш деца и като не се намираше лесно работа , оставаш вкъщи.Такива бяха времената и много жени от това поколение нямат стаж сега. Не се знае и разводът как и се е отразил. Явно си е била инертен човек и е карала по течението. Но ако е отглеждала сама децата е създала силна връзка с тях. Децата обикновено съчувстват на изоставения и се смятат отговорни за щастието му. Това, че и до институция не отива да си оправи пенсията намирисва на тотална абдикация или депресия . Наистина трябва да се събере семейството и да решат кой ще я издържа , какво ще получи за това. Най-добре е тримата - майка , сестра и брат. А авторката да реши след трибунала дали и изнася как и дали ще продължи животът и в това семейство . Защото децата няма да я зарежат. Имат общо минало, което прави за новия човек отношенията необясними, но те си знаят през какво са минали. Ако ще се трови човек в такава ситуация , не си заслужава да се мъчи и да мъчи и околните.
Всъщност, работещите през социализма и 90-те, с образование и стаж, също не са "цъфнали и вързали". Ако са само на една пенсия, не стига до никъде. Е, ако има ренти, магазини е друго.
Но в масовия случай се помага на възрастните, дори и да не се поема изцяло издръжката, поне около мен е така.
Но в масовия случай се помага на възрастните, дори и да не се поема изцяло издръжката, поне около мен е така.
Около мен също масово се помага на родителите пенсионери. Всички знаем какви са българските пенсии. Моите родители бяха учители, пенсиите им са... обидни. Биха мизерували, ако не им помагахме със сестра ми. С малки месечни суми, но постоянно. Отделно за зъболекарски услуги, за лечение, като се повреди някой електроуред. Не бих спала спокойно, ако знам че студуват през зимата, примерно.
Не знам каква пенсия ще имам някой ден, но знам, че на нея не трябва да допускам да разчитам. Завърших училище точно когато падна социализма. Почти веднага започнах да работя, но тогава "осигуровки" беше мръсна дума, имам няколко липсващи години. На практика започнах да се осигурявам едва когато си направих своя фирма.
Не знам каква пенсия ще имам някой ден, но знам, че на нея не трябва да допускам да разчитам. Завърших училище точно когато падна социализма. Почти веднага започнах да работя, но тогава "осигуровки" беше мръсна дума, имам няколко липсващи години. На практика започнах да се осигурявам едва когато си направих своя фирма.
А има и едни такива, жертви, за които някак цял живот работа подходяща не се намира - първо ги гледат родителите, после мъжът, а накрая и децата.
Едно е да не работиш известен период от време, поради някакво стечение на обстоятелствата, друго е цял живот да е така. И все някой да ти е длъжен.
Като не става дума за помощ на възрастен родител пенсионер, а за отглеждане и издръжка 100%.
Едно е да не работиш известен период от време, поради някакво стечение на обстоятелствата, друго е цял живот да е така. И все някой да ти е длъжен.
Като не става дума за помощ на възрастен родител пенсионер, а за отглеждане и издръжка 100%.
Участвам в отглеждането, да. Вече втори или трети път с мъжа ми се караме по този повод.
Всъщност най-много ми тежи, че моето мнение по въпроса не се зачита. Вярно е, че взимам по-малко от него, но все пак работя. Той не дава дума да се издума по този повод вече, изкарва ме егоистка и се обижда, когато повдигна въпроса. Страхувам се за отношенията си с него, защото се взехме с много любов и се обичаме. Ще ми се да преглътна всичко в името на това да сме заедно и в мир. От друга страна нейната неблагодарност и незаинтересованост ме обиждат. Ще ми се да я уважавам и обичам, само че те тия неща някак си донякъде трябва и да се заслужат. Не отвръщам на лошото по принцип, обаче и не мога да се държа добре и да лицемернича с някой, на който не му пука за мен.
Всъщност най-много ми тежи, че моето мнение по въпроса не се зачита. Вярно е, че взимам по-малко от него, но все пак работя. Той не дава дума да се издума по този повод вече, изкарва ме егоистка и се обижда, когато повдигна въпроса. Страхувам се за отношенията си с него, защото се взехме с много любов и се обичаме. Ще ми се да преглътна всичко в името на това да сме заедно и в мир. От друга страна нейната неблагодарност и незаинтересованост ме обиждат. Ще ми се да я уважавам и обичам, само че те тия неща някак си донякъде трябва и да се заслужат. Не отвръщам на лошото по принцип, обаче и не мога да се държа добре и да лицемернича с някой, на който не му пука за мен.
Нищо общо с някого, който се е изпотрепал от работа цял живот, с осигуровки или без.
Все пак за издръжката на нефелната майка, мъжът се разбира със сестра си. Жена му няма работа в такова обсъждане. Да, семейство, да, общ бюджет, но ако искаш да си запазите отношенията с този мъж, някак трябва да преглътнеш ситуацията.
Не си мисли, че не разбирам чувствата ти. И аз имам искрено мразена свекърва. Тя е невъзможен човек по съвсем друг начин. Ами, абстрахирам се, доколкото мога. Обаче на мъжа ми не мога да казвам да не ходи и да не полага грижи и да не й помага. Първо, аз няма да го направя, и второ, не би ме и послушал, само ще си образуваме излишни драми.
Това е - или с този мъж, който има точно тази нетърпима майка и полага необходимите грижи, или без него.
Навремето и свекърите и баща ми / майка ми почина млада/ все се оплакваха от пенсиите си и откровенно си казваха, че искат да им даваме пари , а и свекъра, военен , и баща ми получаваха максимални пенсии. Ами не са били прави, все по-близо сме до пенсионна възраст с мъжа ми и виждам, че все по-малко му трябва на човек. Най-големите разходи са с деца в училищна възраст , после студенти, дрехи, курсове, уроци, екскурзии и още какво ли не. Акъла ми не го побира как въобще ще искам и ще взема пари от децата си, и ще мисля, че са ми длъжни, абсурд. Това значи да отнемам ресурс от внуците, от тяхното образование и нужди. Децата ми са длъжни да си отгледат техните деца качествено, да ги образоват, не да ми снасят месечни суми, защото аз съм бляла баирите като млада.
Ами така е, но ако не ти стигат да си платиш лекарствата и парното, ще трябва да ти помагат децата, те парите не се материализират от нищото. Иначе най добре би било, разбира се, да сме едни щастливи пенсионери с достатъчно доходи да си живеем охолно, но родителите на хората от моето поколение - сега 70 и няколко годишни - рядко са така.
При нас и на двете майки - бащите ни са покойници отдавна - се помага, но честно казано не ми и идва наум за нещо друго, то какво да е другото, работили са докогато са могли, сега вече са болни и стари.
При нас и на двете майки - бащите ни са покойници отдавна - се помага, но честно казано не ми и идва наум за нещо друго, то какво да е другото, работили са докогато са могли, сега вече са болни и стари.
Стига сте го защитавали тоя навлек неработещ ЦЯЛ живот! Аман! Естествено, че като нямаш и ден работен стаж няма никаква пенсия да вземаш.
Имах една позната баба германка, която хич не можеше да си прави сметката - харчеше пари за глупости като за световно. Накрая на месеца все беше на червено и искаше от всеки пари назаем.
Сина й обаче не й даваше и една стотинка (снахата също).
Дъртата трябваше просто да се научи да си прави сметката - не да си купува скъпи парцали и парфюми.
Аз последно насметах моята свекърва, защото много често дава непоискани съвети и критики. В последно време стана нетърпимо.
Беше шокирана - тя какво толкоз била направила. Търпях до едно време, накрая ми прикипя. Сега върви на пръсти край мен. Приятеля ми е шокиран как можах да насоля милата му майчицата - ама всичко е до време. Приятеля на сестра му не се вижда често с тях, защото "критикуващата" свека и него го прави на нищо за негово "добро".
Много странно, как никой не приема забележките й с добро и всички са против нея - горката жена.
Предложих да ограничим ходенията си при тях, за да избегнем конфронтации - той отказа - трябвало да се скараме. Това разрешавало конфликтите. Аз му казах, че това никакви конфликти няма да разреши - просто ще се скараме жестоко и той тъй или иначе после ще ги посещава сам. Ама като иска... не мога да го спра.
Имах една позната баба германка, която хич не можеше да си прави сметката - харчеше пари за глупости като за световно. Накрая на месеца все беше на червено и искаше от всеки пари назаем.
Сина й обаче не й даваше и една стотинка (снахата също).
Дъртата трябваше просто да се научи да си прави сметката - не да си купува скъпи парцали и парфюми.
Аз последно насметах моята свекърва, защото много често дава непоискани съвети и критики. В последно време стана нетърпимо.
Беше шокирана - тя какво толкоз била направила. Търпях до едно време, накрая ми прикипя. Сега върви на пръсти край мен. Приятеля ми е шокиран как можах да насоля милата му майчицата - ама всичко е до време. Приятеля на сестра му не се вижда често с тях, защото "критикуващата" свека и него го прави на нищо за негово "добро".
Много странно, как никой не приема забележките й с добро и всички са против нея - горката жена.
Предложих да ограничим ходенията си при тях, за да избегнем конфронтации - той отказа - трябвало да се скараме. Това разрешавало конфликтите. Аз му казах, че това никакви конфликти няма да разреши - просто ще се скараме жестоко и той тъй или иначе после ще ги посещава сам. Ама като иска... не мога да го спра.
Ариел, бабата германка сигурно взима далеч по-достойна пенсия от нашите родители и баби и дядовци. Не съм хич фен на това да се харантутят ни дърти, ни млади. Даже забелязвам и една много силна черта в българския манталитет, ако може "детето" до 40 да е при мама и да му се бутат пари в джобовете.
Никога не съм знаела каква пенсия взима татко, беше с телк. Разбрах като почина. 450 лв. А да ти кажа не е като да е седял с ръце в джобовете цял живот.
Баба ми се похвали, че взимала 648. Тия суми са скандални и то за хора, които имат страшно много трудов стаж. Баба ми спря да работи на 74. Последната ѝ работа беше чистачка в училище, пътуваше с влака всеки ден. И какво от това, като пак взима малко? Тя е доста независима, не иска помощ, справя се, но за мен ще е срам ако се наложи с нещо да не ѝ помогна. Разбира се, не е опряла до мен, ако има нещо майка ми и леля ми не я оставят.
Просто с тия пенсии, ако човек няма друг доход настрани, става много сложно. Майка ми се пенсионира догодина, живот и здраве, настръхва ми косата колко малко пари ще взима. Но това е положението, аз майка си не съм оставила, не мога и да я оставя. Нито ще се върна да живея с нея, за да плащаме 1 сметки, а не двойни, нито ще я оставя да умре от глад.
Никога не съм знаела каква пенсия взима татко, беше с телк. Разбрах като почина. 450 лв. А да ти кажа не е като да е седял с ръце в джобовете цял живот.
Баба ми се похвали, че взимала 648. Тия суми са скандални и то за хора, които имат страшно много трудов стаж. Баба ми спря да работи на 74. Последната ѝ работа беше чистачка в училище, пътуваше с влака всеки ден. И какво от това, като пак взима малко? Тя е доста независима, не иска помощ, справя се, но за мен ще е срам ако се наложи с нещо да не ѝ помогна. Разбира се, не е опряла до мен, ако има нещо майка ми и леля ми не я оставят.
Просто с тия пенсии, ако човек няма друг доход настрани, става много сложно. Майка ми се пенсионира догодина, живот и здраве, настръхва ми косата колко малко пари ще взима. Но това е положението, аз майка си не съм оставила, не мога и да я оставя. Нито ще се върна да живея с нея, за да плащаме 1 сметки, а не двойни, нито ще я оставя да умре от глад.
Diditop, разделени са с мъжа й и той живее и се води на друг адрес. Дано да не сте права, че то тогава яката сме я забатачили.
Моите родители си живееха (баща ми продължава) в жилище 90 квадрата в хубав квартал. Можеха да го продадат и да си вземат нещо по-малко - не пожелаха. Интересното е, че в техния вход това е масово - старци живеят сами в подобни жилища. Явно наследниците се справят добре.
Дали са ми жилище, и за брат ми има, това е достатъчно.
Дето писа някоя по-назад - голямо самочувствие, ама и двете им деца живеят в жилища на съпрузите си.
Дали са ми жилище, и за брат ми има, това е достатъчно.
Дето писа някоя по-назад - голямо самочувствие, ама и двете им деца живеят в жилища на съпрузите си.
Според мен е добре хората да бъдат прагматични. Пари, инвестиции... трябва да се мисли за това, задължително даже, но по-важното е да си изживееш качествено живота и с удоволствие. Да не се тормози и мъчи човек, защото "така бил свикнал", а от време на време да се решава на някаква промяна.
Моите родители преди десетина години продадоха две средноголеми жилища и една вила в малък град и купиха, за същите пари, миниатюрно, дори микроскопично жилище в града, в който живеем със сестра ми. Ами, всички сме по-добре така. Те са двама, по-голямо не им трябва. Под ръка са ни, не ги мислим. Помагаме си взаимно. Ако имаме нужда от помощ с деца, помагат те. Ако те имат, (възрастни са вече, често имат нужда от помощ), помагаме ние. Взаимополезни сме си. И се виждаме много по-често отпреди. Внучките пък са особено доволни. Курабийките и тортите на баба, мама не може да ги прави
Моите родители преди десетина години продадоха две средноголеми жилища и една вила в малък град и купиха, за същите пари, миниатюрно, дори микроскопично жилище в града, в който живеем със сестра ми. Ами, всички сме по-добре така. Те са двама, по-голямо не им трябва. Под ръка са ни, не ги мислим. Помагаме си взаимно. Ако имаме нужда от помощ с деца, помагат те. Ако те имат, (възрастни са вече, често имат нужда от помощ), помагаме ние. Взаимополезни сме си. И се виждаме много по-често отпреди. Внучките пък са особено доволни. Курабийките и тортите на баба, мама не може да ги прави