Месечен книжен клуб и Двуседмичен разказен клуб

Привет, и аз дочетох книгата най-накрая.
Очаквах Ел да не избере никого и да остане сама с децата си. Тя ме изненада - с първоначалното си решение да избере Питър, но и с оставянето на халката накрая, което води до заключението, че всъщност избраникът й е Джонас. Докрая не вярвах на голямата любов между нея и Джонас. И на мен ми направи впечатление изборът на думи, когато разказваше за акта помежду им - навсякъде употребява израза "fuck", никога "make love".
Най-накрая разказа всичко на майка си за Конрад - хем да си изплаче болката, хем да разсее съмненията за Лео. Но от това не произтече нищо особено.
Като цяло не съжалявам, че прочетох книгата, но не успях да си харесам никой герой достатъчно, че да му симпатизирам.
Чакам с нетърпение новия месец и "Момичето с гръмовния глас".
До скоро в новата тема!

оо, щом го казва, значи няма съмнение.
Е, това променя много неща за мен. Такъв край също е добър (даже по-добър), защото един разумен и логичен избор си беше изненада. В крайна сметка Ели е дъщеря на майка си и баща си, както и внучка на баба си, тааа .... има на кого да прилича. Това ми напомни, че обикновено с такъв финал моля някой да ми го обясни. Ясно си спомням края на "Двойникът" с Тодор Колев и на "Войната на сем. Роуз", където бях шашната, когато ми обясниха какво всъщност означава краят. Малко е неприятно, че всички около мен схващат края по един и същи начин, а аз изглеждам като единствената, която е разбрала погрешно. Но... какво пък. Авторите ако искат всеки да разбере, щяха да го направят по-недвусмислено

Иначе, Тони - да, аз съм напълно съгласна с теб за емоциите. За един читател, който възприема произведението, наистина е най-важно то да събуди, да отговори, да намести, да разбърника...Това е целта на изкуството, според мен - да вълнува, да не те остави безразличен. Разбира се, когато се анализира, трябва да се прибягва до други категории и те не са толкова чисто читателски.
Всъщност аз нямам никаква идея какво се случва в един читателски клуб, но това тук ми допадна. Така бих говорила с приятели, само дето никой в обкръжението ми не чете точно тази книга в момента

Тони, спокойно можеш да споделиш каква с каква представа се включи в клуба. За мен е интересно да прочета кой как се чувства в края на първия ни месец и какво би искал да види от тук нататък
Малко като корпоративните обучения с въпроса "какво очаквате от обучението" в началото и "оправдаха ли се очакванията ви" в края

За самото четене - отказвам да чета нещо, което ме натоварва, дразни и като цяло не ме кара да се чувствам добре, било то заради персонажи или събития. Тази книга беше такава и попадна в доста краткия списък на недочетени книги при мен. Да, те нека са си такива, няма как да се променят, само защото ме дразнят, но и в живия живот няма да стоя зорлем да комуникирам с някой, който ми е неприятен, а в случая всичките бяха такива А това е доброволно, в свободното ми време, съвсем няма как да стане. Имаше една поредица, което накрая изтъпя доста, но я дочетох, защото имаше едно прекрасно говорещо куче, което не исках да изоставя Тази книга затворих с кеф малко след първата седмица, че няма да се срещам с героите повече. Което в края на деня пак е проява на някакво отношение, смятам

Inferiya, и аз не знам какво си представях, че представлява един книжен клуб
Между другото, впечатленията ми не са само от тази тема. Междувременно участвах и в онлайн среща на друг книжен клуб и там пак се почувствах по същия начин.
Хем искам да си говоря за четене и книги, хем не искам да правя разбор. Изморява ме, напряга ме. Сигурно защото по цял ден чета, пиша и анализирам разни служебни работи.
Темата си е чудесна. Явно не е за хора, които четат като мен.

Между другото, втората част от публикацията ти ме накара да се замисля кога се отказвам да чета нещо. Установих, че в почти 100 % от случаите го правя, защото не ми допада начина на писане, а не заради персонажи или събития. Абсурд някой или нещо случило се да ме издразни толкова, че да зарежа книгата. Но пък стилът на автора и начинът му на писане са в състояние да ме вбесят още на първите страници

Ама тук беше всичко, не нещо или някой

Inferya, съгласна съм с теб- нещо, което виждам, че ще ме натовари и не ми е достатъчно интересно, просто пропускам. Затова, колкото и да ми хареса инициативата, за книгата следях само отзивите ви и се ограничих до (пре)прочитане само на разказите.
Книгата и за следващия месец ще пропусна- започнала съм да чета книга на Хавиер Мариас, предпочитам да се фокусирам върху нея, ще следя кои разкази ще изберете.

И аз да се наредя сред прочелите книгата. Някак започна с гръм и завърши с шепот. Ел ми се стори шизофренична тук: много обича семейството си, целува Питър, Джонас е съдбата й. Мда, след всички тези терзания, оставянето на халката и образът там някъде на Джонас е знак, че е решила да е с него.

Авторката пише за това, което познава. В интервюто, което гледах с нея, споделя, че е израстнала точно в такава компания през летата. А пък Ел (героинята) е преоткривала своята сексуалност. По начина, по който говореше, не виждаше нищо осъдително в поведението на Ел.

Още в първия ми пост (изтрих го, но го споделям пак защото мисля, че има връзка със сюжета), споменах, че познавам такава порода хора. Те решават на 40, 50 или дори на 60, че трябва да изживеят всичко, което са пропуснали, без значение какво оставят след себе си. В случая, Ел не ме изненада може би заради това. Очаквах малко повече драма, а не такъв тих край.

Ще си повторя въпроса   Намерихте ли любовта между Ел и Джонас убедителна? Аз не.

На мен ми допадна дискусията в клуба. Няма чак такива строги очаквания дали да се анализират характери или споделят емоции. За мен са свързани двете, но най-важно е да има дискусия. Участвах и в един друг онлайн клуб наскоро. Книгата беше интересна, но всички коментари бяха от сорта "Много ми хареса книгата" без обяснение защо и ми стана скучно супер бързо.

Разказите не са мой жанр. Може би "Песента на Колелетата" на Йовков? Предлагам го защото го имам и защото е класика. Друга идея е "На Изток от Запада" на Мирослав Пенков от сборника със същото име. Нямам го, но мога да го намеря.

Вече чета "Момичето с Гръмовния Глас" и ще чакам дискусията следващия месец с интерес. Страх ме е само, че ще забравя някои важни детайли както ще я дискутираме цялата.

И аз не. За мен е нещо романтично детско-пубертетско, което е трябвало да стигне до своята кулминация в пубертета и да си следва естествения ход на спад на емоцията и напрежението. Е, можеше да продължи и да се развие като истинска любов, но няма как да знаем. Обаче тази кулминация (с консумация) е предотвратена от случката с Конрад и така ... дълга и широка незнамколкоси години. Освен това тя така и не казва/показва обич/любов към Джонас.

Няма да се включа и аз в следващата книга. Не съм я чела, нямам я и сякаш нямам желание на този етап да я чета. Така или иначе времето ми за четене е толкова малко, искам да му се наслаждавам. но ще следя за бъдещите заглавия.

Точно така и аз мисля. Върпеки дългите размишления, които "чуваме" от Ел, нейният образ е плътен единствено в детството. Възрастната Ел сякаш не е пораснала, а продължава да е детето в тялото на съпруга и майка. Неслучайно не научаваме нищо за нея извън ваканциите в Кейп Код. В началото на романа, Ел споменава колко често си е "представяла" това между нея и Джонас. Според мен, представите за любовта и реалността не са винаги едно и също. Романтичната връзка във въображението може да си изгуби бързо лустрото когато ежедневието се настани в общия им дом. Дали ще остане разочарована? Дали ще й липсва грижовният Питър? А Джонас не ми прилича на човек, който ще приеме децата й с отворени обятия. Прилича ми на егоистичен, празноглав артистичен тип--достоен представител на постоянните летовници описани в Кейп Код.  Както и да е, надявам се Хелър да не замисля продължение на романа или втора серия 

Замислих си дали книгата би получила това внимание и този отзвук ако самата Хелър не беше вече установена част от тези артистични среди и не беше работила като редактор за HBO. Според мен, не. Не разбирам от сценарии, но книгата сякаш е писана с цел да стане филм. За стила имам противоречиви чувства. Книгата е доста емоционално поднесена и има запомнящи се сцени, но някои фрази и сравнения бяха странни. Освен това, не разбирам обсесията с тоалетни (дори в последната част я има).

П.П. Ето едно от много интервюта с авторката. Слушах точно това с половин ухо, но изглежда за нея няма добър или лош избор тук за Ел. Освен това нарича връзката между Ел и Уолис "красива".

https://www.youtube.com/watch?v=gVlKvApDO8M

Гласувалите, всъщност, са много малко. За мен идеята за месечен клуб има очарование в лични срещи.

Личните срещи наистина имат очарованието си. Тези клубове са в камерен състав. Участвах в такъв точно преди Ковид да почне и да се развали седянката. Беше с хора, които познавам в реалния живот и въпреки че бяхме малко, имаше проблем със събирането в определен ден и час--работа, водене на деца на занимания, всеки някъде през уикенда... 

За мен онлайн работи по-добре, и Inferya го е организирала отлично.

Аз идеята за книжен клуб я свързвам с филма "The Jane Austen book club". Много готино филмче, с включени личните истории на членовете на клуба. Редовно го повтарят по някоя от телевизиите и всеки път го гледам със същия интерес. Няма как нашето да е такова, но въпреки това ми хареса като идея и засега ще участвам.

И аз съм така. Някои книги, които не са кой знае какво стилово и като история, но са ме накарали да се разчуствам, го оценявам високо. Тази обаче не ми повлия. Смятам, че има огромно значение в какъв момент те хваща една книга, етап от живота, конкретни случки в момента, от миналото или пък желания за бъдещето...

Иначе за мен краят беше неудовлетворителен. Авторката казва, че избира Джонас, да, но в мен остави съмнение.
Джонас е брутален егоист, в реалния живот най ги мразя такива. Тайно ѝ се обяснява и едва ли не тя трябва да реши, той е all-in, ама не е сложил картите открито на масата, не е оставил жена си, нали?! Тя има деца, като разтури къщата и той се откаже, примерно, щетите ,а нея и нейното семейство са много по-големи.
Като цяло линията как съжаляваш за нещо, което не си изживял, нещото, което е можело да бъде, има огромна притегателна сила. При тях ми се стори, че имаше и малко елемент на самобичуване/наказание за това, което са направили с Конрад, един таен, бърз и груб секс в шубраците....не ми се видя кой знае каква романтика, по-скоро саморазрушителен порив.

Колкото до читателския клуб - за мен този вариант е ок. Няма как да има 100 човека активни и коментиращи, не е задължително да се включват всички всеки месец, изобщо...всичко е с цел, който иска и когато иска

Здравейте. За разказите мислех. Този месец беше готино, че двата разказа са коренно различни като тема, стил на писане и т.н. Ако можем да запазим това, супер. Понеже аз не съм много по разказите, нямам предложения. Просто исках да споделя това мнение.
И ето какво питам - новият месец ще имаме нова тема (обща с разказите) и понеже ще коментираме накуп, всеки си преценява дали да чете коментари преди да е прочел цялата книга? А за писането на коментари - пишем за книгата, когато сме я приключили?