Месечен книжен клуб и Двуседмичен разказен клуб

Свърших си книгата снощи и сега започвам Хартиеният дворец! Кръв от картина го свалих от линка на fenyx, ще го прочета и него.

Да, има повече смисъл да е за всеки месец и всяка книга да си има своя тема. Иначе ще стане хаотично.

тЪ? Какви са първите впечатления от книгата?
Оказа се, че имам лоши навици от четенето на детективски книги и вече се чудя какво се е случило с Анна Но едва ли ще дочета

И да, коментираме си в тази тема И за разказа, и за книгата. Имаме си график, всеки може да изразява впечатления, чудене и каквото му е на сърце, свързано с книгата

Привет група,
В понеделник си получих книжката на английски от Inferiya и определено ми вървеше доста по-бързо четенето, отколкото на руски. Значи все пак езикът има значение. Реших да я чета така във времето, както сме я разпределили по седмици за септември. Тъкмо така няма да се обърквам докъде съм стигнала и да се чудя дали мога да кажа това или онова и да не разваля удоволствието на останалите четящи.
Та - успях да прочета книга 1 още в понеделник и съм готова да коментирам това, което мисля до момента.
Още в началото на книгата авторката ни шибва в лицето с нещо, което със сигурност ще предизвика полюсни реакции у читателя - главната героиня Ел изневерява на съпруга си Питър с най-добрия си приятел от години Джонас (двамата с мъжа й имат 3 деца, Джонас също е женен, но в тяхното семейство няма деца). Хем не искам да я обвинявам, защото не знам цялостната история на живота й и какво я е довело до това да го направи точно в този момент, хем каквото и да се е случило, не смятам, че това, което прави, е честно - нито спрямо нея, нито спрямо съпруга и децата й, нито спрямо съпругата на Джонас, която е и дългогодишна семейна приятелка, нито дори спрямо самия Джонас. Мислех, че нещо такова може да се сметне за единична грешка, но това можеше да стане, ако беше само веднъж, а то се случва отново и отново, което означава, че и двамата замесени са напълно наясно с това, което правят.
Мога да кажа, че дотук нямам предпочитания към нито един от героите, т.е. нямам си любимец. Имам чувството, че авторката е описала така героите, че да не можеш да харесаш никого докрай, да не кажа някои дори да намразиш. Може би единствено симпатизирам една идея на Питър, защото е потърпевш в случая, но това може да се промени, като прочета повече и за неговата история и разбера дали той не е довел Ел по някакъв начин с думи, действия или бездействие до това да поиска да му изневери.
Книгата е интересно написана, защото са съпоставени няколко момента във времето - в настоящето след изневярата и в миналото с историите на бабата и майката на Ел, които със сигурност с техните действия, избори и пример са повлияли и на нейните решения и действия, макар че това в никакъв случай не я оправдава или лишава от вина, както и че трябва да си понесе последствията за извършеното от нея.
От толкова съпрузи и разводи на бабата и майката на Ел се обърквам кой кой е. Стана ми много мъчно за сестрата на Ел, Ана, която получи жесток шамар, когато майка й предпочете някакъв дришльо (пореден, не знам кой на брой съпруг) пред собствената й дъщеря, което със сигурност ще предопредели и бъдещето на Ана, за което все още знаем малко. Със сигурност това, обаче, променя взаимоотношенията й с майка й, а може би дори и със сестра й.
Джонас за момента го възприемам като изпечен егоист - гледа само себе си и своето щастие, а дори не се замисля, че от действията му  ще страдат петима човека - Питър, трите им деца с Ел и собствената му съпруга.
Тук се питам и за него, и за нея - сигурно много са се обичали като млади (както заявяват недвусмислено и двамата), но по някаква неясна още, но явно драматична причина не са могли да бъдат заедно. След като са решили, че не могат да бъдат заедно и са избрали нови партньори за себе си, не дължат ли на тези свои партньори поне малко уважение, а пък и да не забравяме, че има замесени и деца в случая.
Според мен не можеш да обичаш двама души по един и същи начин, колкото и Ел да се опитва да убеди и себе си, и Джонас в това.
И аз като Inferiya се чудя какво се е случило с Ана - сигурно и това ще е някаква драма, възможно е дори да е с криминален привкус. Интересно ми е какво точно е станало и с Конрад, тъй като точно с това завършва книга 1 и ни оставя да гадаем, но ще разберем в следващите седмици.
Засега това са първоначалните ми впечатления. Със сигурност с разгръщане на историята може някои от разсъжденията ми да се променят или развият, но това е хубавото в случая. Като гледам колко неща съм написала, явно книгата не ме е оставила равнодушна.
До скоро писане!

Според мен при Ана не е нещо криминално, по-скоро е нещо тривиално от рода на рак или нещо такова. Класика - луд ребел живот, скучен край.
Мисля, че Конрад също е умрял или поне полудял и запратен някъде в отшелничество за лечение. Съответно те са били свидетели или те по някакъв начин са спомогнали по невнимание, бавни реакции или нещо такова. И Джонас съответно повече не се е върнал и с Ел са счупили нещата помежду си преди да започнат.

За мен Ана е единственият интересен (или по-скоро приемлив) образ в цялата тази хартиена бутафория. Не само в първите страници, но и в книгата въобще. Стабилна, дръзка, своенравна и борбена…

Въобще не ми предизвиква никакви реакции фактът, че отегчена домакиня, каквато е Ел (съпруга и майка на три деца… даже каква домакиня… гостенка в имота и живота на близките си), е склонна да приема ласките на съседа/приятел в храстите.

Нагонът в стил заек никак не беше убедително представен като дива страст. Напротив, чак ми дожаля колко първични и жалки биха могли да бъдат двама души, убити от скуката. Така наречената изневяра беше отчаян акт на двама отчаяни от живота, пребити от сезонна и хронична меланхолия.

Шокира ме заложеното явно в гените на Ел скотско поведение, станало заразно в поколението на жените преди и около нея. Няма как да не ме отврати дълбоко фактът, че майка (с цялата условност на израза) в склонна да накаже невръстната си дъщеря, сварена да прави насилствено фелацио на поредния довлечен пастрок.

Деца (момиче и момче) в скута на грохнал и извратен мъж е ужас, който бе предаден също толкова гнусно, колкото и потребността на една нищожна жена да паразитира върху мъж, за да може да съществува…

Когато четох книгата ми идваше още тук да я захвърля.

Не ми е и нужно да я чета, може и добре да е написана - стилово (не съм погледнала и една страничка), но анотацията беше достатъчна да ме откаже. Като чета коментарите само затвърждавам убеждението си, че тази книга не е по мой вкус.
Междувременно прочетох, разбира се, за втори път водещия засега в класацията на анкетата разказ. Мога и да напиша нещо даже, но ще изчакам да дойде време.
Това не ми попречи да прочета и сборника с разкази на Светослав Славчев, много ми харесва, явно сега съм на фантастична тематика.
Мога ли да дам още няколо предложения за книга за м.октомври - освен “Корабът”, Лиляна Михайлова- “Живи”, Ю Хуа, “Аномалията”- Ерве Льо Телие, “Тайният живот на пчелите” - Сю Монк Код, “Убийствен ум”- Майк Оумър.

Мда, и на мен пошлостта ми идва в повече. Нямам нужда в момента от такива неща. За това най-вероятно ще си остана с първа част
Довечера ще прочета разказа

На мен ми е трудно да се абстрахирам от останалите части на книгата и затова засега ще се въздържа от включване в дискусията. Ще кажа само, че й дадох пет звездички в Goodreаds.

Аз съм до 5та глава. Два момента някакси ми се набиха в главата - сексуалното насилие над децата и как пусна крокодилчето в тоалетната А като цяло малко в повече ми идва твърде описателния стил.

И аз успях да прочета първата част. Моите мисли не са много по-различни от вече казаното.

Да започна с това, което ми хареса. Описанията на Кейп Код са много живописни. Явно е, че авторката е изживяла голяма част от детството си там. Представих си ясно птиците, костенурките, рибите, и плажовете. По това ми напомни за "Раците". Друго, с което ми напомни за "Раците" е, че е историята на едно младо момиче или т.нар. coming out of age история.

Признавам си, че една от първите мисли беше: "Още една жена в криза на средната възраст".  Но не мисля, че Елл е отчаяна съпруга или домакиня. Тя бегло споменава някакъв офис, така че явно има професия. Съжалявам, че дотук нищо не разбираме за професията й защото тя би придала друго измерение на характера й.

Възрастните в романа наистина са егоисти. Нещо повече, всички възрастни са водени от половия си нагон, дори тези, които имат само най-третостепенна роля. Защо, например, трябва да виждаме бащата на Беки (приятелката на Анна) гол със също голата му жена?

Изобщо, в света, в който аз съм израстнала, възрастните са склонни да правят жертви за децата си. В света на Елл, възрастните жертват децата си за своите удоволствия.

Дори Елл не буди симпатии. От една страна, тя непрекъснато говори за някаква любов към Джонас. Но макар че чуваме за тази любов, някак си липсва емоция. Поне това, което е показано, е просто сексуално привличане и физически, сексуални актове. Дори в самото начало, когато въвежда интригата с Джонас, пише: "Last night I finally f*cked him". Не звучи особено романтично.  Не "We made love" или нещо подобно. Разбирам, че Хелър иска да предизвика читателите си. В друг момент Елл заявява, че обича съпруга си.

И за мен, графичните описания на секс не бяха необходими. Понякога страст е по-добре да е загатната. Но мисля, че самата книга съдържа автобиографични компоненти от живота на авторката. В интервю с Гардиан, тя казва, че е израстнала в "разбито" семейство. Слагам в скрит текст макар че няма спойлъри за книгата:


И нещо, което може би не разбрах добре: защо точно сега се случва това с Джонас? В един момент Елл описва как нейното семейство (Питър и децата) и семейството на Джонас (с Джина) са дългогодишни приятели и са прекарвали летата си заедно.

Не е да не си разбрала, просто още не е станало съвсем ясно.
Гледах в Youtube клипче на авторката, в което тя описва накратко историята на книгата. Там уточнява, че с разгръщане на историята в книгата, читателят разбира защо това между Ел и Джонас се случва именно сега, а не преди, така че най-вероятно в следващите части ще ни се изясни напълно. Предполагам, че има нещо общо с въпросния Конрад, но ще четем и ще разберем.

А, благодаря, Elle! Надявам се да стане по-ясно. Все пак, Ел си е мечтала и представяла този акт дълги години, а споменава, че те четиримата са прекарвали почти всяко лято като възрастни (Ел и Питър; Джонас и Джина) заедно и са съзерцавали луната  на плажа. Имали са доста възможности и преди това.

И, да, съгласна съм с Аня, че детството е ключово. Не знам дали е генетично заложено при Ел, но определено моделите на поведение, които е видяла и които са част от семейната й история са водещи.

Предполагам, че следвaщите глави ще покажат по-добре причините за поведението на Ел и Джонас.

П.П. Може би е рано за този въпрос, но ще имаме ли анкета за книгата през октомври? Може да отнеме време намирането й. Тази по щастлива случайност вече я имах.

И аз вече стигнах донякъде и мога да се включа. Честно казано, преди да почна четенено, прочетох всичко, което сте написали и мислех, че няма да ми хареса. Обаче засега ми е интересно. Сигурно, защото бях подготвена за пошлостите, ги приемам по-леко - някак отстрани, като художествена измислица.
Описанията са потресаващо добри, направо ме върнаха в студентските години - оттогава не съм чела толкова добър език. В началото като четях си мислех за Джоузеф Конрад - и той пише страхотно, направо страницата гълта очите ми, обаче сюжетите му са толкова скучни (според мен поне), че стилът на писане си остава единственото готино преживяване. Та, понеже очаквах да не ми хареса сюжетът, тези силни картини ми напомниха за това.
Е, хареса ми.
Съгласна съм с Elle Ganovska, че сякаш авторката не е държала да харесаме героите. До един са укорими за нещо. Но това, естествено, е отражение на действителността , защото има ли жив човек, дето да е съвършен. То и да е съвършен за един, ще е недостатъчно добър за друг, така че... Хубаво. Даже се радвам, че авторката не е спестила и не омаловажава недостатъци.
Също, както Cool_Cat добре е посочила, децата там буквално служат на възрастните. Като някакви помощни средства. Освен онова отвратително нещо, дето вторият съпруг на бабата прави с майката и вуйчото на Ел, само гледаме как ги разкарват и подхвърлят насам-натам. Това си е било така, няма какво да се лъжем. Това детето да е център на семейството е относително ново и градско. То нали и затова преди са раждали по много - да има работна ръка, пък и много ще измрат. Не е като нашето отношение към живота като висша ценност, но това е положението. Но пък децата на Ел и Питър са си съвременни. В рамките на едно поколение нещата са се обърнали - забогатяване, напредък, такива работи...
Прави ми впечатление и писането в сегашно време - определено придава суровост на стила, някак кратко, репортажно, леко навъсено, без чувства, без емоции.
Още не съм приключила тази 1 книга и от това, което сте написали, разбирам, че има още неща да науча. Засега личностите (характерите) са ми загадка. Все още ги опознавам, дори не знам дали ще успея докрая. Може пък да си останат мистериозни или странни за мен.
Ще видим!

Така, прочетох първата част. Поне засега не разбирам защо преплита историите от миналото и случките в "съдбовния" ден след изневярата. Поне не защо точно тези фрагменти. Ясно е, че гради образа на момичетата расли в абсолютен хаос още от баба Нанет и съответно създавайки хаос за поколенията напред.
Със смесени чувства съм до момента, любопитно ми е какво ще стане накрая, какво се е случило с Конрад, Ана, Джонас. От друга страна са ми леко инфантилни, те са хора на по 50г, а държанието и диалозите са им като на тийнейджъри, на които всичко им се случва за пръв път.
Откъм герои - Питър ми е симпатичен, много сладко отигра диалозите като се спречкаха и някак разкара напрежението.
Майката и бащата, плюс доведените майки и бащи на Ел са си абсолютните клишета тип white trash, абсолютно неориентирани, живеещи ден за ден, движени първосигнално от нагон и...не знам и аз какво и подмятащи някакви деца насам натам. Най-тъжното е, че това са реално случващи се ситуации, които често се провлачват от поколение на поколение.