Частни училища - информативно-дискусионна тема - 55

Естествено, че ще се забавляват с Моливко, ако не им се предлага друго.

"Стига глупости!" както се казва в една реклама. Всичко, което уж наивно се изписа, че не е подговка, много ясно, че е подготовка. Не конкретно за ПУК, но си е целенасочено учене и занимаване на детето с "полезни и образователни дейности", което дава точки в класацията за най-добър родител, отглеждащ успешно дете с големи шансове да бъде "селектирано".

То и аз виках, че детето ми е прието ей-тъй във ФЛ, ама баща му от ден 0 му дудне на френски, чете книжки и пее леко тъпички песнички за корабчето и селянчето Жан. Е, това ако не е подготвка, какво е? Или френският му се падна генетично?

Племенникът ми беше "скъсан" тази седмица на изпити за ПУК, защото не можел да отброява срички и фината му моторика понакуцва. Майка му що рев изрева и няма оправдание, защото детето не е било на самоотглеждане с таблет. Ама сигурно трябва да го пишем "тотал щета", неселективно, негодно за благоволението на висшето общество с достъп до "светата троица" в частното образование, знам ли, тя сигурно повече за това реве, отколкото за големия провал.

Супер е, че успявате със занимателните книжки по 30 минути на ден. Моите деца се прибираха от градина най-рано в 18.00 ч и последното, което искахме и ние, и те, е тепърва да засядаме с Крокотак. А Азбуката никак не я причислявам към "занимателните книжки".

Татко Мецан, може би не се разбираме в тази писмена комуникация. Никога не съм твърдяла, че детето ми е генийче. Също как се стигна до заключението дали нашите занимания са били в пъти повече или по-малко не е ясно, а и има ли значение?
За нас е важно да няма излишно напрежение, затова и не сме акцентирали на изпит, успех, прием и тн. Не искахме да не го приемат и да се чувства провалил се, защото смятам, че на 4-5г няма нужда от това.

sylviana, в кое училище искат отброяване на срички за ПУК? Да ме прощават, ама не е за преди ПУК това.

Хайде да се разберем...Липса на подготовка означава детето да си ходи в стандартна градината (държавна, че някои частни директно питат къде ще кандидатства и ги почват с подготовка още във втора група) и се разчита единствено на това. Нищо друго странично и т.н. Всякакви други азбуки, крокотаци, четене, листчета и т.н. СА подготовка, при това съвсем не незабележима за детето и за възрастния.

Всичко това сме го играли. Просто в името на честността и прозрачността спрямо конкуренцията ви е редно да се каже.

Той може би искаше да каже, че при някои деца няма как да стане без излишен стрес , колкото и относително да е това при нас например е точно така-нон стоп пазарлък, за да се седне над книжките, защото предпочита да дивее, да скача, да се правим на нинджи, да се бием с възглавници, да гледа детско и т.н.
Не всички приемат забавлението като свързване на точки в книжки и откриване на разлики, за по-активните си е скучно И за завиждам (не тайно:)  на другите деца, но това е положението.

Здравейте.
Моя син следващата година ще е 1 клас.
Някой знае ли кой училища са със повече часове по изобразително изкуство.

Аз “Азбуката” и “Моливко” тук ги чух за пръв път, никога не сме се занимавали с тях. “Кротокак” от по-популярните сме решавали. И има доста други, които сме срещали из книжарниците - разни пиратски, принцески и т.н. поредици имаше, които много се харесват вкъщи. За време за занимание - не мога да кажа, основно уикендите. Обикновено влизаме в някоя книжарница, взимаме ако има интересна книжка и като има време се занимаваме с нея, не съм засичала. Като отромния плюс е, че детето само си ги търси, чак до досада, никога не сме го натискали.

Точно за да е ясно, като ме питат как сме се подготвяли, казвам “Не целенасочено, ОСВЕН…”. Ако исках да кажа, че не сме се подготвяли, щях да кажа “Не сме правили нищо” и дотам. Мисля е ясно, особено когато изрично се подчертае какво е правено, че никой никого не иска да подвежда.

П.П Това, което имах предвид е, че ние така или иначе щяхме пак да си правим същите неща, независимо дали детето щеше да си остане в градината в 4-та група, или ПУК в кварталното (в нашия случай селското) училище. Не сме го правили за да влезе в Питагор или СС, но безспорно това, че сме го правили е изиграло основна роля за успеха на изпитите.

Артис. Нямам представа колко часа в повече имат в начален курс (в прогимназия са +2), но се водят у-ще по изкуства и ЧЕ.

Мецане, защо се засегна сега? Ти сам пишеш, че е било работа, имало е опъване и т.н. Значи не е било по желание на детето. Което обаче също е ОК. Работа на родителя е да даде някаква насока на детето си и ако трябва понякога малко да натисне. Моят син е така със спорта. Играе много, тича като луд, но на организиран спорт не искаше да ходи. Особено ако е нещо, което му е трудно. Иска да рита топка с баща си, но не и да ходи на тренировки по футбол...  За мен обаче спортът е важен и намерих начин да го убедя/подкупя все пак да ходи на някакви тренировки. И сега понякога се пазари да пропусне, но стигнем ли в залата, се радва и раздава много. Обаче аз признавам, че му оказвам натиск и това не му е някакъв вроден талант и желание.

За сметка на това пък, обича да се занимава с книжки - обича да свързва точки, да търси разлики, решава лабиринти и т.н. Освен това таблет/компютър/телефон никога не сме му давали. Телевизия е започнал да гледа след 3 и доскоро беше ограничена до 2 пъти по 30 мин на ден в почивните дни и 20-30 минути вечер след градина. Това е наше решение и не е свързано с избора на училище. Ние с баща му също почти не гледаме - така предпочитаме.

Аз никога не съм казвала, че не сме се занимавали с детето. Бях майчинство две години, през които съм се занимавала само с него и вместо да му пускам телевизор, сме играли с колички и кубчета. Таблети нямаме, телефони не им се дават и досега, вечер играем игри - уно, не се сърди човече, монополи и т.н. В колата играем на асоциации и други подобни. Четем книжки, оцветяваме, рисуваме с боички. Основно, когато навън е студено и не става за разходки и игри в парка. Също и когато са болни и не са на градина или когато бяха затворени градините заради ковид. Нали не си представяте, че като се приберем в 18 часа от градина го строявам да решава 30 минути книжки, за да си заслужи вечерята. Да, имам "лукса" да мога да отделям време на децата си, да отговарям на въпросите им и да ги уча на неща, които смятам за важни.

От друга страна не съм го записвала на частна градина с идеята да учи чужд език или по друг начин да го готвят за училище, не сме ходили на уроци, не сме имали програма коя книжка кога да минаваме и т.н. Да, взех Азбуката 3 седмици преди изпита, отидохме на почивка с приятели и докато по-големите деца си пишеха домашните, ние сядахме да "учим"... в дните, в които му се занимаваше. Друг път предпочиташе да прави снежни човеци на двора или да украсява коледни сладки с леля си...

Въобще цялото ми занимаване с децата няма за цел влизането в ПУК в частно училище, а ако мога все пак да отгледам едни що-годе самостоятелни, мислещи деца, които имат някакво въображение и двигателна култура, и с които ми е приятно да прекарвам време. Оттук нататък всичко е плюс.

Bordeaux изобщо не мисля, че Мецан се е засегнал. Там където сте вие, ние сме го минали и то по няколко пъти.
Просто все още си мислите, че знаете как стоят нещата. А след 5 години ще си казвате, ей колко бяха прави тези от форума а ние как сме виждали нещата.

А Мецан е емоционален и по-скоро му е смешно....според мен Ама той да каже

Не съм от активните в темата, но изчетох последните няколко страници и някак се почувствах длъжна да пиша, защото ми стана много тъжно за майката, която плакала заради неприетото 4 годишно дете в ПУК.
От позицията на родител на две, бих казала прекрасни деца, които посещаваха общинска ДГ, общински училища до 7 клас - децата намират своя път, важното е ние да сме адекватни родители и в никакъв случай да не проектиране своите амбиции върху тях.
Децата са различни, това че на 4 г. финната им моторика не е развита спрямо очакванията на някой, не означава нищо. Сигурно ако преди 12-3 г. бях завела голямата си дъщеря на изпит за ПУК ( честно, за мен това звучи супер безумно) щяха още на петата минута да я обявят за негодна 😂 Тя е най-непохватния и до днес човек, който познавам (добре че е тя, че не ни омръзва посудата дома), но в същото време е и най-прекрасното дете което познавам - добро, сърдечно, сговорчиво, винаги усмихнато, излючително четящо и социално същество, интелигентна и любознателна, няма спорт който е решила че иска и да не се справила и т.н. И колкото и нескромно да звучи благодарение на доброто възпитание и на собствените си сили учи в едно от най-добрите ЧУ.
Много е важно децата да се чувстват на мястото си. Малката ми дъщеря, която няма сила на земята, която миже да я накара да направи нещо което не иска, в 3 клас реши, че ще кандидатства в СМГ. Опитах да я разубедя, не успях и каквото се искаше от нас като родителска подкрепа го направихме, основно баща й с който решаваха всна година задачи. Влезе, беше много щастлива, но всъщност се оказа, че това не е нейното място и 6-7 клас категорично не беше щастлива там.
Пиша всичко това, защото и да си мислим понякога, че нещо е най-доброто, то всъшност не е.
Тази същата своенравна госпожица, съвсем непланирано сега намери своето място (благодарение на една прекрасна дама от темата 🥰).
Дълго стана, но всъщност исках да кажа, че децата основно имат нужда от любов, внимание и разбирателство.

Ами на мен не ми "прозвуча" така, но може би аз не съм разбрала.
 
Аз въобще нямам претенции да знам как стоят нещата. Децата ми са малки, тепърва прохождаме в училищната система въобще. Именно затова съм тук и чета и мненията на по-старшите са ми полени и интересни.

В случая просто изясняваме понятията. Защото ето - оказва се, че част от нас смятат, че това, че си гледат децата и се занимават с тях по някакъв начин, който намират за смислен и забавен за двете страни, не е целенасочена подготовка за ЧУ. А за други това е подготовка, родителски амбиции и усилена работа. Та просто си чешем езиците и уточняваме терминологията. Мисля, че дори това е полезно за хората, които тепърва ще кандидатстват.

На мен също ми стана жал за майката, чието дете не е прието и тя страда. Аз с първото наистина не усещах натиск и ми беше общо взето все едно дали ще влезе или не. Но се усещам отсега, че мисля за второто дете и ако не го приемат на същото място, ще ми е гадно. Надявам се само да не ѝ предам тези си очаквания и да не я стресирам с очаквания.

Ееее, нямаше как да не се потупа в гърдите някой с много опит.
Точно по въпроса за необходимостта от частни уроци за ПУК, не знам какво ще има да се връщаме, тъй като сме "минали" вече и каквото имахме да кажем казахме, но добре, че сте вие да ни обясните как не е вярно това, нищо не знаем и никога няма да знаем.
Ай сиктир!

Ееее, нямаше как да не се потупа в гърдите някой с много опит.
Точно по въпроса за необходимостта от частни уроци за ПУК, не знам какво ще има да се връщаме, тъй като сме "минали" вече и каквото имахме да кажем казахме, но добре, че сте вие да ни обясните как не е вярно това, нищо не знаем и никога няма да знаем.
Ай сиктир!
[/quote]

Е ама що сега така с лошо, аз лично не казвам нищо различно от вас, а именно че когато се занимаваме с децата, пътувамр заедно, разговаряме и т.н. нещата се получават. Ние си ги отгледахме съвсем сами, нямаше желаещи да помагат 😂 Та щем нещем си бяхме постоянно заедно. И ТВ нямахме до преди няколко години.😉

StefiZ, много хубаво казано. Ако си сменим децата обаче и предложа моя специмен - най-възпитан и най-послушен според учителите му - от един месец съм го оставила без лично да преподавам и проверявам по два часа на ден и вече има 2, 3, 2, 2 по български и 3 и 2 по математика. Колко още време бихте препоръчали да продължа с любов и подкрепа, или може би е време за друг подход? Винаги съм завиждала на случаи като вашия - детето самО да иска...но когато един такъв случай започне да ме поучава, пушек ми излиза от ушите. Колко мъки и часове ми е отнела всяка 5ца и 6ца само аз си знам, и колко часа игра, разговори и споделено време с другите деца е отнела също...