Здравейте и успешна седмица!
Благодаря за кафето и споделеното!
Пепи, Айра, разбира се, че детството е важно за разбирането на всеки човек – „първите седем“. Но детството в институция, особено такава, в която децата са оставени с отказ на родителите от родителски права и чакат евентуално осиновяване или родителите са починали, е различно от детството в семейство. Преди да им се случи каквото и да е, тези деца вече са получили голям удар от това родителите им да не ги искат или да са се срещнали със смъртта. Такова е началото на историята в „Дръзки и красиви“: Тахсин, Хасан, Адалет, Ръза – централни герои и важни събития тръгват от такъв дом и това бележи продължението на историята.
Последното изречение в анотацията за „Последно повикване…“ ми звучи неясно: Ню Йорк е мястото, където са двамата герои, или пък двамата герои изследват любовта, брака и лоялността такива, каквито са те в Ню Йорк?
Разговор може да се води или поне да започне само по принцип, повод може да дойде от филм, изпълнител – нещо вдигнало шум в момента и за такъв разговор не са необходими конкретните истории на двамата герои или поне не в началото. По-нататък може да пренесат разговора или мислите си и върху своите истории. Откриването на общи принципи могат да ги сближат и да направят от непознатите познати.
Пп: Ние сме добре, подругите пишат вече поезия - микс от подхвърлените трохички от Ню Йорк и рекламите на колите.
Виждам, че сте подредили по календара кой филм кога – не остана време.
Фенче, ти си един истински фен!
Благодаря за специалната за мен снимка, ще си я сложа в специална рамка.
Благодаря за кафето и споделеното!
Пепи, Айра, разбира се, че детството е важно за разбирането на всеки човек – „първите седем“. Но детството в институция, особено такава, в която децата са оставени с отказ на родителите от родителски права и чакат евентуално осиновяване или родителите са починали, е различно от детството в семейство. Преди да им се случи каквото и да е, тези деца вече са получили голям удар от това родителите им да не ги искат или да са се срещнали със смъртта. Такова е началото на историята в „Дръзки и красиви“: Тахсин, Хасан, Адалет, Ръза – централни герои и важни събития тръгват от такъв дом и това бележи продължението на историята.
Последното изречение в анотацията за „Последно повикване…“ ми звучи неясно: Ню Йорк е мястото, където са двамата герои, или пък двамата герои изследват любовта, брака и лоялността такива, каквито са те в Ню Йорк?
Разговор може да се води или поне да започне само по принцип, повод може да дойде от филм, изпълнител – нещо вдигнало шум в момента и за такъв разговор не са необходими конкретните истории на двамата герои или поне не в началото. По-нататък може да пренесат разговора или мислите си и върху своите истории. Откриването на общи принципи могат да ги сближат и да направят от непознатите познати.
Пп: Ние сме добре, подругите пишат вече поезия - микс от подхвърлените трохички от Ню Йорк и рекламите на колите.
Виждам, че сте подредили по календара кой филм кога – не остана време.
Фенче, ти си един истински фен!
Благодаря за специалната за мен снимка, ще си я сложа в специална рамка.
Пепи, Фенче 
пак ще трябва да моли Евето ...
През повече от половината ми живот и завинаги! 
Да ви прилича Фреди на наркоман случайно ? Дали един наркоман ще има силите да пее в движение два часа и половина ? Или да работи с часове в студиото ? Та той дори цигари пропуши чак в средата на 80-те! И не твърдя, че не е ползвал кокаин , ползвали са всички, но от време на време, но това не е наркомания. Че той щеше да умре тогава много по-рано 
Ето и къде го четох , това е само една от подобни статии, ако ви е интересно
Но най-смешно ми беше това, че Киво едва в ЗЛ започнал да заработва добре и за това е напълнял 
, Киво след 1 сезон на ЗП- вече с дългата коса си беше най-готин 
Значи няма друго за филма ? Е, добре. Не зная с филмите по Нетфликс кога ще ни зарадват, но поне сериала скоро да започне! Много ми липсва вече Киво на екрана ...
