Не е нужно баби и дядовци да зарежат всичко и да отглеждат детето.
Но в модела, за който говори Андариел има взаимопомощ и разпределение на задълженията. И ако живеят заедно или близо един до друг, то бабата може вечер да вземе детето от градина или дядото да го остави на път за работа. И не е задължително да е всеки ден, а когато се налага. В случая, когато майката е вечерни (нощни ) смени, това означава, че детето няма да е само у дома или ще има кой да го прибере от ясла, градина, да го нахрани и сложи да спи. Майката съответно участва с пари в общите разходи за храна, ток, вода, отопление, в шетането у дома. Тоест не е на отглеждане при мама барабар с внучето.
Когато аз бях пред дилемата да бъда самотна майка или да остана без деца, моята майка ме подкрепи. А тя беше вече на 78-79 години и със своите болести. И въпреки това и до днес разчитам на нея, че има човек у дома, който да посрещне или изпрати навреме дете към училище, да даде лекарство на болното дете, за да не вземам аз болничен, да сготви или да стопли обеда. Аз пазарувам и чистя, т.е това, което тя не може да свърши в домакинството. Финансово моят доход разделен на 3 е колкото нейната пенсия с добавките, т.е не сме й тежест. Тя на почти 90 не може да пътува или да си напазарува, но определено мисълта, че е нужна удължи живота й.
Но в модела, за който говори Андариел има взаимопомощ и разпределение на задълженията. И ако живеят заедно или близо един до друг, то бабата може вечер да вземе детето от градина или дядото да го остави на път за работа. И не е задължително да е всеки ден, а когато се налага. В случая, когато майката е вечерни (нощни ) смени, това означава, че детето няма да е само у дома или ще има кой да го прибере от ясла, градина, да го нахрани и сложи да спи. Майката съответно участва с пари в общите разходи за храна, ток, вода, отопление, в шетането у дома. Тоест не е на отглеждане при мама барабар с внучето.
Когато аз бях пред дилемата да бъда самотна майка или да остана без деца, моята майка ме подкрепи. А тя беше вече на 78-79 години и със своите болести. И въпреки това и до днес разчитам на нея, че има човек у дома, който да посрещне или изпрати навреме дете към училище, да даде лекарство на болното дете, за да не вземам аз болничен, да сготви или да стопли обеда. Аз пазарувам и чистя, т.е това, което тя не може да свърши в домакинството. Финансово моят доход разделен на 3 е колкото нейната пенсия с добавките, т.е не сме й тежест. Тя на почти 90 не може да пътува или да си напазарува, но определено мисълта, че е нужна удължи живота й.
