Бременна съм, но приятеля ми скъса с мен

И ти в момента говориш точно като тях - не се дундурка пълнолетен човек. Но ти горчи много, че не са се грижили добре за теб, че са те отпратили... като пълнолетен човек. И своето дете ли така ще отпратиш да се оправя като пълнолетен човек?

Лорелата, не ти харесва, че не са били доброволци, но и ти говориш за това как не се дундурка пълнолетен човек и как всеки трябва да се оправя сам. Защо така за чуждите хора, но ти самата си искала и получила помощ от родителите си?

Който ще да си оставя децата да си трошат коленете. Аз по друг начин виждам нещата. Няма никакъв смисъл от разбити колене -  болка и последствия за бъдещето.

В Германия ги изхвърлят след пълнолетие да се оправят сами. Модел. После си оставят родителите или да изгният сами по къщите си или в старчески дом. Пак модел. Ама хората си имат независимост.
Не знам как бих търпяла да ми натякват, че не само съм им провалила младините, но и старините. Не благодаря. Мога да се оправям сама и не съм саката.

Да, много хубав модел! Независимо си отмъщават.
В Германия едва ли всички си гонят децата на пълнолетие. И за американците говорят как си натирвали децата. Но се оказва, че има определени категории хора, които си натирват децата, а други им помагат и ги дундуркат, както се изразявате.

Мисля, че тази тема предял в дискусия относно помощта за децата и отношенията деца-родители. Мисля, че дойде време за тема по темата, но отделна.

А да си патерица на пълнолетен човек и да не му позволиш да стане самостоятелен само и само, за да можеш ти лично да запълваш някакви липси е далеч по-добре?
И да, дундуркане е да не го направиш самостоятелен човек, осакатяване е даже.
Един ден като си идеш от тоя свят и "детето" ти едно яйце като не може да си опържи щото... сакън мама да не ти паднат ръцете какво става от тоя човек?
Поредния ненужен паразит за обществото.

Ето, направих нова тема за помощта на родителите към пълнолетните им деца. Предлагам да пренесем дискусията там.

https://www.bg-mamma.com/?topic=1484226.new#new

Аз съм от тези, на които е помагано и аз също, при това с удоволствие, помагам. Тук е разликата, никой не ме задължава,  не ме поставя пред свършен факт, правя го по собствено желание. Ако, обаче, порасналото ми дете взема решения и гради живота си върху раменете ми,  ще се считам за провален родител. Не да ги водим цял живот за ръчичка по стълбите, а да ги научим навреме да предвиждат опасностите, това е нашата роля, най-малкото, защото не сме вечни.

Хах, Андариел, не че не трябва някой да си дондурка децата, въпросът е, че е напълно реално някой да не иска да ги дондурка - и това "детето" трябва да го предвиди - за да не слуша в най-добрия случай натяквания като мен (освен ако не е на принципа "Да си говорят, кво ми пречи!"), а в най-лошия - да се сблъска с категоричен отказ и наистина да остане сама да се оправя.

Точно така. Сега остава да изясним какво се има предвид под удряне на едно рамо, че критериите на различните хора са доста разтегателни в това отношение. Например, в свекървенската тема се появи една потребителка, която се оплака, че свекърва ѝ всеки месец взема бебето да го гледа 5-6 дни, но само през деня и вечерта, а нощем имала нахалството да иска да спи и го връчвала на родителите му. Та и тук с Лирическата Героиня на казуса, какво се разбира под удряне на едно рамо от родителите ѝ?

Междувпрочем, много напоително се разтегнаха локуми как трябва и ще помага 38-годишната баба. Само не прочетох радетелките за помощ от баби и дядовци как виждат помощта от дядото. Визирам бащата на Лирическата Героиня. Или подобни очаквания има само към жените?

Нормално е с всяка крачка децата да стават все по независими. И накрая да излетят от гнездото. И в природата е така. В един момент родителите почват да хапят и нападат малките, за които до вчера са се грижили, но не искат да напускат хралупата. И това за тяхно добро. Просто времето им е дошло да поемат своя път. Това, че тук има съфорумки неуспяли със своята независимост, не означава, че това е правилно. Колкото и да се опитвате да вадите вода от няколко кладенци.

Фил, ти ме подсети, че нерядко омотаното кълбо на взаимните зависимости се представя като взаимна подкрепа.

Зависимостта може да бъде финансова или психологическа. Може и да е комбинация от двете. Обаче не говорим за такива патологии - обсебващ родител, създал дете без собствена воля. И това го има, факт. Особено зависими са хора с някакъв дефицит, което не се възприемат като пълноценни хора. Преди няколко месеца, едно семейство украинци с увредено зрение потърсиха съвет накъде да се насочат у нас, за да се установят и да започнат работа. И двамата били с висше образование и в родината си са водили независим живот като са работили, единият в кол център, другият масажист, ако не греша. Т.е те са намерили своята ниша, това, за което зрението не е задължително условие. У нас това е много трудно, защото се набляга на това, което не може един човек, а не върху това, което може. Има го и при здрави хора, затова е и патология.
Помощта е нещо временно, конкретна нужда - финансова подкрепа, жилищна - до справяне с някаква неблагоприятна ситуация, в отглеждането на детето - да се вземе от градина и училище при нужда, да погостува ваканцията за 1-2-3 седмици, според нуждите, да му се помогне в ученето - баба/ дядо могат да обяснят нещо, защото са учители например, да се включат в редуване за вземане на болничен при често боледуващо дете. За една млада лекарка е неприемливо да се откъсне задълго от професията си докато детето порасне, една учителка не може да безкрай да е на болнични... Ето ви пример - ДЗИ - идва заповед от РУО, че е квестор в един кое си училище. Тя трябва да е там в 7:00, обаче съпругът й е моряк или шофьор, или е командировка и няма кой да заведе детето на ясла или градина, защото там приемат от 7:00. В този момент бабата/ дядото, лелята могат да се включат и да заведат те детето, дори и това да значи то да спи при тях от предната вечер. Смяна на работата и гъвкаво работно време не винаги са възможни и не винаги може да се осигури детегледачка, особено за инцидентни нужди или график - вечер. За София не знам как стои въпросът с тези услуги. Това е помощ, не дондуркане. Защото аз знам и случаи, когато след майчинство детето на самостоятелно живеещи родители заминава за отглеждане при баба и дядо, вземат си го евентуално за почивните дни и трайно чак като тръгне на училище.

Децата трябва да се научат да живеят отговорно. Бих помогнала, но не бих носила цялата отговорност за техните постъпки. Ако ви се падне дете, което е задлъжняло с много пари, колко ще платите от тях? А ако ги нямате, продадете си единственото жилище и останете на улицата, това родителска отговорност ли ще е?

Надявам се децата ми да не задлъжняват заради неразумни покупки или комар. Как ще постъпя, честно не знам и ми се иска да не узнавам.
Ако детето ми има нужда от друг тип помощ - да следва, да помогна с нещо около внуче - да. Нямам възможност да купя жилище или да дам пари за такова, ако можех бих го направила.
Всъщност аз имам дете, момиче, което се опитвам да науча на самостоятелност, но тя има определени дефицити и винаги ще има нужда от наглеждане и съвет, за да не стане жертва на наивността и доверчивостта си. Обаче при нея има и желание за независимост, за съжаление на този етап няма сигнали на отговорност. Но все още предстои пубертетът. Моята тактика е да я уча на самостоятелност.

+1, който родителите не са му платили образованието. Удариха ми едно рамо в самото начало. Работех и учех редовно тежка специалност( подчертавам го, защото в друга тема, авторката обясняваше как не може да работи, защото е редовно обучение).
И детето не са ми гледали.
Нито съм искала нещо от тях, нито съм огорчена. Те са си свършили работата, колкото са могли. Никой не ми е бил длъжен и сега не ми е.