Имах прекрасна бременност и точно толкова прекрасни планове за раждането на нашето бебе.
Но то реши да се появи малко по-рано. В началото на 37 г.с. влезнах да раждам по спешност в Аджибадем Сити Клиник. Родих естествено. По време на раждането не получавах никакви инструкции, как мога да асистирам на процеса. За сметка на това получавах навиквания и силен натиск върху корема при един от напъните, насред раздиращата болка. Тоновете на детето бяха нормални през цялото време и нищо не налагаше подобен силов метод. Ще ви е трудно да повярвате кой водеше раждането ми...
Вероятната причина за по-ранната му поява, казаха, е предполагаема майчина инфекция. Детето бе поставено в кувиоз за няколко дни и лекувано.
Четири дни след раждането бях изписана, а бебето оставено на лечение.
При него ме допускаха за 5-6 минути два пъти на ден. Не ми позволяваха да го кърмя, дори когато вече беше извън кувиоз. Носех кърмата там. Рядко, почти като изключение, позволяваха да го взема в ръцете си.
След изписването ми, свижданията с детето ставаха само при ежедневно направен тест за ковид. Поискаха ми допълнително микробиология на кърмата и спряха да я взимат докато излезе резултата. Същата кърма, която до вчера не се нуждаеше от микробиологично изследване, днес вече беше под условие.
Резултатът от нея показал, че кърмата има микроби. Знам, че няма как кожата на човек да е напълно стерилна, ние живеем в микробен свят, но дали тези микроби бяха нормално населяващите я или патогенни, не мога да кажа. Детайли никой, никога не ми даде, за сметка на императивни разпореждания.
Имаш микроби, не донасяй кърма!
Отношението?
Имах грях и той беше, че бях ничия пациентка. Попаднах там случайно по силата на обстоятелствата. Нямаше техен колега пред когото да засвидетелстват лоялност. Разликата в отношението между мен и останалите майки бе очевадна.
Не ми даваха изчерпателна информация за детето.Оставяха въпросите ми без отговор. Виждах, че детето се подобрява, но те ме убеждаваха, че не е така. Започна ежедневно отлагане на изписването на бебето. Първо с ден, после с няколко, трети път с още 2 дни.
Даваха ми противоречива информация за лечението.Изведнъж на 7-я ден, по думите им, се появи допълнителна инфекция, която лекуват, но не знаят какъв е причинителя все още. Чакали резултат от поредната микробиология. (1)
Започнах да се съмнявам, че детето ми става жертва на система за точене на пари от здравната каса. За да не се оставям на съмненията, започнах да задавам още и още въпроси. В резултат станаха агресивни към мен, започнаха да повишават тон, драстично скъсиха времето за свиждане. Грабваха бебето от ръцете ми, щом решат да се отърват от моето присъствие и демонстрираха поведение на еднолично опекунство върху него.
При едно от свижданията, докато хранех с шише детето, то заспа. Загледах се в най-милото личице на света. Един от редките пъти, когато получих позволение да го държа в ръцете си и да изживея магията на този миг. Но мигът бе разбит на парчета от приближилата се акушерка, която реши да наложи контрол над ситуацията. Предугаждайки смътно какво ще се случи казах тихо –„Детето спи!”. Като шепот-молба за още малко време заедно.
Тя не обърна внимание на думите ми. Една ръка се протегна, ръка на жена, вероятно ръка на майка и тази ръка стисна безмилостно от двете страни бузките на спящото бебе, след което с отривисто движение напъха биберона на шишето обратно в устата му. Блаженството на най-милото спящо личице преля в израз на болка от неприятна изненада, която му поднесоха онези, в чиито ръце сме оставили най-милото си.
Не помня как се прибрах до вкъщи тогава. Не исках да си представям какво се случва там, през цялото останало време, когато мен ме няма.
Вероятно, от страни погледнато изглежда, че решението ми за отказ от лечение е повлияно от емоциите на една скорошна родилка, но истината е, че аз направих напълно информиран избор. Взех решение след много консултации с медицински и правно компетентни хора. На осмия ден след раждането стоях пред вратата на отделението по неонатология, за да откажа лечение на детето си, каквото право имам по закон.
Заявих своето решение и се оказа, че истинската битка въобще не е започвала.
Но не мислете, че тази битка е с добронамерени, състрадателни, клели си в Хипократовите думи медицински лица, чийто приоритет е здравето на бебето.
Битката е за пари.
Парите по клинична пътека, тази поредната, по която отказвам да лекуват детето ми.
Не мислете също, че те няма да получат парите за нея по ЗК. Ще ги получат.
Тогава ще попитате, защо и от мен ги търсят тези пари. Нямам отговор на този въпрос.
Отказах да подпиша документ, с който се съгласявам да ги платя.
Казаха ми, че съм длъжна да покрия тази сума. Не успяха да назоват законов акт, който ме задължава. Убеждаваха ме, че съм подписала съгласие да плащам подобни разходи още с информираното съгласие при раждането (?!). Поисках да видя този документ. Да, ще го видя, но след като платя, отговориха.
О, да те разбират, вероятно не мога да си позволя финансово да платя престоя на детето, затова искам да прекратя лечението му при тях…
„Животът на детето е в опасност!”, „Ти застрашаваш и здравето, и живота му”, „Ти не осъзнаваш риска в който го въвличаш!”, „Детето не наддава на тегло”(2).
Според епикризата писана от същите, изрекли горните твърдения - „Детето се изписва в стабилизирано общо състояние, афибрилен” . Пак според епикризата кръвните показатели са в норма и показват липса на всякаква инфекция.
Изброените словесни еквилибристики, бяха само част от прийомите за обработката на психиката на една наскоро родила жена.
Дали им е било трудно да я смажат психически? Лекар и социален работник…Дали?
Чувствах се като във евтин американски хорър. В полутъмно полицейско, тясно и задушно мазе, с онези люлеещи се прашни, висящи от тавана лампи, осветяващи лицето на клетия герой, върху който куките прилагат още и още заучени психологически методи, че да кандиса и най-сетне да признае, че е удобният виновен . Като не успяват, отиват в съседната стая да се нахъсат, после се връщат още по-настървени. Ще го въртят на шиш, ще види той. Шефа чака резултати…
Взех си детето. Не платих исканата сума за клиничната пътека от 2000 лв.. Платих единствено сумата свързана с раждането и престоя на детето, малко над 3 000 лв.
Няма да правя изводи и квалификации на глас. Няма да соча имена. Нямам такава цел. Целта ми е гласност на моите преживелици, които могат да бъдат полезни в избора на здравно заведение за сбъдване на най-съкровеното събитие в живота на други момичета.
Платих висока лична цена в самия старт на моето майчинство и тя не се изразява в пари. НО получих детето си здраво, въпреки системата, която напук на основната си функция, най-малко се интересуваше от неговото здраве.
Добрата новина е, че и двамата сме добре и понастоящем се борим с отказ на бебето от кърмене в резултат на дългата, принудителна раздяла. Намерихме човечни лекари, които да се грижат за здравето на нашето бебе.
И сега, онези мигове на блаженство изразени на най-милото личице са само наши.
На мама и бебе.
Протегнатите груби ръце, които ги чупеха, са вече далеч от него. Те остават единствено в кошмарите на мама. Мама, която винаги ще пази усмивката на най-милото личице на света.
(1) В епикризата има резултат от една единствена микробиология на ушен секрет, взет в деня на раждането. В нея се откриват бактерии, но без растеж .
По думите на втория ни консултант- неонатолог, който потърсихме веднага след изписването, това е напълно нормална среща на новородено с микрофлората на майката. Откритите бактерии са естествено населяващи родовите пътища на всяка жена. Срещата на бебето с тях става повод за първоначално изграждане на имунитет у детето. Това е и една от ползите на естественото раждане.
Въпросното изследване, обаче, е една от причините на детето да се приложат високи дози, венозно вливани, ДВА широкоспектърни антибиотика в продължение на целия 8 дневен престой, до отказа ми от лечение. В резултат, чревната микрофлора на детето е претърпяла сериозно увреждане, което се изрази в силни коремни спазми, вече овладяни.
(2) При изписването теглото на детето бе с 50 гр. по-ниско от теглото при раждане или за всичките 8 дни то бе наддало с около 200 гр. Прегледа за второ мнение установи лека дехидратация.
Двадесет и четири часа след изписването, изцяло на майчина кърма, бебето наддаде с 300 гр само за ден.
Но то реши да се появи малко по-рано. В началото на 37 г.с. влезнах да раждам по спешност в Аджибадем Сити Клиник. Родих естествено. По време на раждането не получавах никакви инструкции, как мога да асистирам на процеса. За сметка на това получавах навиквания и силен натиск върху корема при един от напъните, насред раздиращата болка. Тоновете на детето бяха нормални през цялото време и нищо не налагаше подобен силов метод. Ще ви е трудно да повярвате кой водеше раждането ми...
Вероятната причина за по-ранната му поява, казаха, е предполагаема майчина инфекция. Детето бе поставено в кувиоз за няколко дни и лекувано.
Четири дни след раждането бях изписана, а бебето оставено на лечение.
При него ме допускаха за 5-6 минути два пъти на ден. Не ми позволяваха да го кърмя, дори когато вече беше извън кувиоз. Носех кърмата там. Рядко, почти като изключение, позволяваха да го взема в ръцете си.
След изписването ми, свижданията с детето ставаха само при ежедневно направен тест за ковид. Поискаха ми допълнително микробиология на кърмата и спряха да я взимат докато излезе резултата. Същата кърма, която до вчера не се нуждаеше от микробиологично изследване, днес вече беше под условие.
Резултатът от нея показал, че кърмата има микроби. Знам, че няма как кожата на човек да е напълно стерилна, ние живеем в микробен свят, но дали тези микроби бяха нормално населяващите я или патогенни, не мога да кажа. Детайли никой, никога не ми даде, за сметка на императивни разпореждания.
Имаш микроби, не донасяй кърма!
Отношението?
Имах грях и той беше, че бях ничия пациентка. Попаднах там случайно по силата на обстоятелствата. Нямаше техен колега пред когото да засвидетелстват лоялност. Разликата в отношението между мен и останалите майки бе очевадна.
Не ми даваха изчерпателна информация за детето.Оставяха въпросите ми без отговор. Виждах, че детето се подобрява, но те ме убеждаваха, че не е така. Започна ежедневно отлагане на изписването на бебето. Първо с ден, после с няколко, трети път с още 2 дни.
Даваха ми противоречива информация за лечението.Изведнъж на 7-я ден, по думите им, се появи допълнителна инфекция, която лекуват, но не знаят какъв е причинителя все още. Чакали резултат от поредната микробиология. (1)
Започнах да се съмнявам, че детето ми става жертва на система за точене на пари от здравната каса. За да не се оставям на съмненията, започнах да задавам още и още въпроси. В резултат станаха агресивни към мен, започнаха да повишават тон, драстично скъсиха времето за свиждане. Грабваха бебето от ръцете ми, щом решат да се отърват от моето присъствие и демонстрираха поведение на еднолично опекунство върху него.
При едно от свижданията, докато хранех с шише детето, то заспа. Загледах се в най-милото личице на света. Един от редките пъти, когато получих позволение да го държа в ръцете си и да изживея магията на този миг. Но мигът бе разбит на парчета от приближилата се акушерка, която реши да наложи контрол над ситуацията. Предугаждайки смътно какво ще се случи казах тихо –„Детето спи!”. Като шепот-молба за още малко време заедно.
Тя не обърна внимание на думите ми. Една ръка се протегна, ръка на жена, вероятно ръка на майка и тази ръка стисна безмилостно от двете страни бузките на спящото бебе, след което с отривисто движение напъха биберона на шишето обратно в устата му. Блаженството на най-милото спящо личице преля в израз на болка от неприятна изненада, която му поднесоха онези, в чиито ръце сме оставили най-милото си.
Не помня как се прибрах до вкъщи тогава. Не исках да си представям какво се случва там, през цялото останало време, когато мен ме няма.
Вероятно, от страни погледнато изглежда, че решението ми за отказ от лечение е повлияно от емоциите на една скорошна родилка, но истината е, че аз направих напълно информиран избор. Взех решение след много консултации с медицински и правно компетентни хора. На осмия ден след раждането стоях пред вратата на отделението по неонатология, за да откажа лечение на детето си, каквото право имам по закон.
Заявих своето решение и се оказа, че истинската битка въобще не е започвала.
Но не мислете, че тази битка е с добронамерени, състрадателни, клели си в Хипократовите думи медицински лица, чийто приоритет е здравето на бебето.
Битката е за пари.
Парите по клинична пътека, тази поредната, по която отказвам да лекуват детето ми.
Не мислете също, че те няма да получат парите за нея по ЗК. Ще ги получат.
Тогава ще попитате, защо и от мен ги търсят тези пари. Нямам отговор на този въпрос.
Отказах да подпиша документ, с който се съгласявам да ги платя.
Казаха ми, че съм длъжна да покрия тази сума. Не успяха да назоват законов акт, който ме задължава. Убеждаваха ме, че съм подписала съгласие да плащам подобни разходи още с информираното съгласие при раждането (?!). Поисках да видя този документ. Да, ще го видя, но след като платя, отговориха.
О, да те разбират, вероятно не мога да си позволя финансово да платя престоя на детето, затова искам да прекратя лечението му при тях…
„Животът на детето е в опасност!”, „Ти застрашаваш и здравето, и живота му”, „Ти не осъзнаваш риска в който го въвличаш!”, „Детето не наддава на тегло”(2).
Според епикризата писана от същите, изрекли горните твърдения - „Детето се изписва в стабилизирано общо състояние, афибрилен” . Пак според епикризата кръвните показатели са в норма и показват липса на всякаква инфекция.
Изброените словесни еквилибристики, бяха само част от прийомите за обработката на психиката на една наскоро родила жена.
Дали им е било трудно да я смажат психически? Лекар и социален работник…Дали?
Чувствах се като във евтин американски хорър. В полутъмно полицейско, тясно и задушно мазе, с онези люлеещи се прашни, висящи от тавана лампи, осветяващи лицето на клетия герой, върху който куките прилагат още и още заучени психологически методи, че да кандиса и най-сетне да признае, че е удобният виновен . Като не успяват, отиват в съседната стая да се нахъсат, после се връщат още по-настървени. Ще го въртят на шиш, ще види той. Шефа чака резултати…
Взех си детето. Не платих исканата сума за клиничната пътека от 2000 лв.. Платих единствено сумата свързана с раждането и престоя на детето, малко над 3 000 лв.
Няма да правя изводи и квалификации на глас. Няма да соча имена. Нямам такава цел. Целта ми е гласност на моите преживелици, които могат да бъдат полезни в избора на здравно заведение за сбъдване на най-съкровеното събитие в живота на други момичета.
Платих висока лична цена в самия старт на моето майчинство и тя не се изразява в пари. НО получих детето си здраво, въпреки системата, която напук на основната си функция, най-малко се интересуваше от неговото здраве.
Добрата новина е, че и двамата сме добре и понастоящем се борим с отказ на бебето от кърмене в резултат на дългата, принудителна раздяла. Намерихме човечни лекари, които да се грижат за здравето на нашето бебе.
И сега, онези мигове на блаженство изразени на най-милото личице са само наши.
На мама и бебе.
Протегнатите груби ръце, които ги чупеха, са вече далеч от него. Те остават единствено в кошмарите на мама. Мама, която винаги ще пази усмивката на най-милото личице на света.
(1) В епикризата има резултат от една единствена микробиология на ушен секрет, взет в деня на раждането. В нея се откриват бактерии, но без растеж .
По думите на втория ни консултант- неонатолог, който потърсихме веднага след изписването, това е напълно нормална среща на новородено с микрофлората на майката. Откритите бактерии са естествено населяващи родовите пътища на всяка жена. Срещата на бебето с тях става повод за първоначално изграждане на имунитет у детето. Това е и една от ползите на естественото раждане.
Въпросното изследване, обаче, е една от причините на детето да се приложат високи дози, венозно вливани, ДВА широкоспектърни антибиотика в продължение на целия 8 дневен престой, до отказа ми от лечение. В резултат, чревната микрофлора на детето е претърпяла сериозно увреждане, което се изрази в силни коремни спазми, вече овладяни.
(2) При изписването теглото на детето бе с 50 гр. по-ниско от теглото при раждане или за всичките 8 дни то бе наддало с около 200 гр. Прегледа за второ мнение установи лека дехидратация.
Двадесет и четири часа след изписването, изцяло на майчина кърма, бебето наддаде с 300 гр само за ден.
