💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 10/

  • 51 548
  • 737
  •   1
Отговори
# 90
  • София
  • Мнения: 3 268
ще продължа да те изумявам

 

Кемал: Винаги ме изненадваш.
Айдан: Защо? Какво стана?
Кемал: Вчера трябваше да сме в Испания за медения си месец. Но днес се оженихме в службата по вписванията в Кадъкьай. Изненадата ми не е ли нормална? И вместо пътешествие на толкова места, се усамотихме тук.


 

Айдан: Защото това място е символ на нашата връзка, скъпи. Надявам се, че ще пием заедно чай до края на живота си. Ще разговаряме...Хванати за ръка. И ще продължа да те изумявам.

 

Кемал: Винаги ще ме удивляваш. Най-накрая се оженихме. От радост искам да изкрещя от брега към морето:“Обичам те!“.
Айдан: Викай, и тук викай. И като си отидем в къщи викай. Но крещи, след като г-жа Ядигяр заспи.


 

Кемал: Не се притеснявай, говорих с майка си. Заминава тази вечер.
Айдан:  Аааа! А! Много се разстроих. Наистина бих искала да не си тръгва. Както и да е. За да потуша тъгата, ще пийна малко чай.


 

Кемал: Да, личи си, че много си разстроена. Обичам те.
Айдан: Обичам те.


 











Как ще се справя с теб?!

 

Еда: Какво правиш тук?
Серкан: Чух, че са ти се дояли кюфтета. Затова предположих, че ще дойде при леля си.
Еда: Ммм, Сейфи.


 

Серкан: Изглежда, че имаш гости.
Еда: Гости ли имам? Не. Защо всички задават този въпрос? Гостът е тук, точно тук.
Серкан: Как е? Добре ли е?
Еда: Прекрасно. Много е щастлив.


 

Серкан: Сигурен съм, че е много сит. Може би се задушава в храна.
Еда: Ако не искаш да ядеш, тръгвай, Серкан.


 

Серкан: Не, мисля да си тръгнем заедно. Става ли? Хайде. Еда. Как ще се справя с теб?
Еда: От първия ден не можеш да се справиш. Затова се предай.
Серкан: Няма начин. Но можеш ли да ме дадеш някои съвети?
Еда: Обичай ме. Това е достатъчно.


 

Серкан: Трябва да бъда камък, за да не те обичам. Така че, моля те, подкрепи ме малко. Да станем заедно и да си отиваме. У дома.
Еда: Как е офисът, Серкан? В който не мога да дойда. Но офисът, на който съм партньор.


 

Серкан: Офисът е добре. Офисът е много добре. Днес поехме нова работа. Помниш ли старата фабрика в Холандия?
Еда: Това е много хубава работа.


 

Серкан: Тази работа поехме. Разбира се, в началото Енгин възрази. Но Пъръл и аз много я харесахме, защото не искахме да изпускаме такава хубава работа. Значи знам сега, че не искаме да растем. Не искаме да растем бързо, но какво да се прави.

 

Еда: Резултатът?
Серкан: Нали не се ядоса?
Еда: Не, скъпи. Ще намериш време за нас и за работата. Вярвам ти.
Серкан: Важна си за мен.


 

Еда: Заради кюфтетата, те ми повлияха така. Серкан. Живееш със зависимости. Помниш ли, когато каза, че човек трябва да живее за своите зависимости? Възхищавам ти се.

 

Серкан: Възхищаваш ми се? Наистина ли?
Еда: Как не те е срам.
Серкан: Обожавам те. Хубаво е, че те има.


 

Еда: И сега затова, че човек се пристрастява към зависимости, не се старай да удържам своите зависимости.
Серкан: Удържам зависимостите ли?
Еда: Моля те. Бях поръчала кадаиф.
Серкан: Не сменяй сега темата! Какав кадаиф? Не. Не!


 

Еда: Не можеш да удържиш зависимостите ми. Моля те. Искам кадаиф. Не ме гледай така, бременна съм. Съжалявам. Можете ли да повикате шефа си? Приятелка ми е. Май не ме познавате. Идваме рядко тук, затова изобщо не ме познават. Искам кадаиф.

 

Серкан: Мога ли да ти кажа нещо? Ще ти кажа нещо. Погледни ме в очите. Не си единствената бременна жена на този свят.
Еда: Тази бременна жена иска кадаиф. Секран, моля те.
Серкан: Еда, тръгваме си.
Еда: Не.


 

Серкан: Тръгваме си. А и освен това с кадаифа...
Еда: Не аз исках това, а то. То иска!
Серкан: Не! Тръгваме си.
Еда: Лельо, дай!


 

Серкан: Тръгваме си. Не говори нищо за леля си, да тръгваме.
Еда: Искам кадаиф, а не да си тръгвам. Лельо! Ти тръгвай, аз ще дойда.
Серкан: Тръгваме заедно.
Еда: Само да го помириша. Ще го помириша веднъж! Лельо, къде е кадаифът?


 

# 91
# 92
  • София
  • Мнения: 3 268
Благодаря, Сейфи. Благодаря много за всичко.

 

Керем: Како Еда, изслушай.
Еда: Няма какво да слушам. Какво значи да се отдалечаваш от мен? От сега нататък няма да си по-далеч от 11 км от мен, чу ли ме?
Керем: Како Еда, кълна се, нямах лоши намерения.


 

Еда: Погледни ме! Години наред те обучавах. Старах се, взех те на работа. Взех ли те или не?
Керем: Взе ме, како.
Еда: Тогава какво търсиш в Коня? Колкото по-далеч от мен, толкова по-добре, нали?


 

Сейфи: Кака ти Еда се засегна.
Кираз: Изглежда, че бате Керем ще получи наказание.
Керем: Како Еда, кълна се, повече няма да ход я никъде. Обещавам.


 

Еда: Виж, бременна съм. Бременна съм! Не ме притискайте, не ме вбесявайте! До раждането и за теб ли ще мисля? Ще останеш тук! Остани в старата къща на Серкан. Утре сутринта бъди тук. 

 

Керем: Добре. Отивам тогава.
Еда: И ще отидеш в университета!


 

Дъще, хайде да си поиграем с пластелин.
Кираз: Да!
Еда: Хайде тогава!


 

Сейфи: Да идвам ли утре, г-жо Еда?
Еда: Ако искаш да умреш, ела.


 

Сейфи: Изглежда, че каза да не идвам.
Серкан: Изглежда. Но не се притиснявай, ще го уредя.
Сейфи: Тогава ще тръгвам.


 

Серкан: Благодаря, Сейфи.
Сейфи: Не можах да направя нищо. Дори не можах да задържа г-жа Еда у дома.


 

Серкан: Наистина не само за днес. Благодаря много за всичко. По никакъв начин не можем да ти се отплатим за това, което си направил.

 

 











Ти ми даде всичко.

 

Еда: Още ли не си приключил работата си?
Серкан: Не. Изглежда, че работата с Холандия никога няма да приключи. Не знам дали постъпих правилно, като се съгласих на тази работа.


 

Еда: Тогава ще ти кажа новина. Говорих с Енгин и Пъръл. Докато не се роди детето, проектът е твой. Но след раждането ще вземем отпуск по майчинство заедно.

 

Серкан: Отпуск по майчинство? И аз ли ще взема отпуск? Благодарение на теб? Чудесна си. Какво прави нашето мъниче?
Еда: Прави салто. Постоянно.


 

Серкан: Ела. Ще пробвам нещо. Сложи това. Нека Алп слуша моята любима песен.

 

Еда: Красива песен. Надявам се да свири на китара или пиано като теб.

 

Серкан: Мечтех за такива прекрасни моменти. Истината е, че ти промени живота ми, Еда.

 

Ти ми даде всичко, което исках. Но най-красивото нещо е, че създаде невероятно семейство.

 

Еда: И ти ми даде повече, отколкото мечтаех, Серкан.

 

 

Виж, танцува там.
Серкан: Не прави това.
Еда: Не преувеличавай.


 

# 93
  • Мнения: 6 231
Ново от събитието на He for She.



# 94
# 95
  • София
  • Мнения: 3 268
Четири месеца по-късно.

 

 

Серкан: Еда, какво правиш?
Еда: Любими. Хамалите дойдоха.
Серкан: Добре ли си?
Еда: Добре съм, любими.


 

Серкан: Готова ли си да се преместиш в новия ни дом?
Еда: Да. Какво? Казвай, какво?
Серкан: Нали помниш, какво ми обеща. Няма да носиш, повдигаш, поправяш нищо.
Еда: Няма да го правя. Няма да ходя никъде. Добре, обещавам.


 

Серкан: Прекрасно.
Еда: Научих го наизуст.
Кираз: Носете играчките ми внимателно. Ако се счурят, ще се разстроя много.
Еда: Накара Сейфи да носи играчките.


 

Кираз: Мамо! Много харесвам новата си стая.
Еда: Сама я направи, сама я избра. Стаята ти е много красива. Най-красивата стая е твоята.
Сейфи: Събрахме всички играчки. Всичко е готово.


 

Кираз: Отказах се да ставам балерина. Ще стана архитект.
Серкан: Прекрасно, талантлива си по рождение.
Кираз: Най-голямата маса в офиса ще бъде моя.
Серкан: Добре.
Еда: Така ли? Ела тогава. За да не забравят нещо.


 

Серкан: Имам важно съвещание, Сейфи. Доверявам ти всичко.

 

Айфер: Погледни ги само, вече се преместват.
Серкан: Добро утро.
Двете: Добро утро.
Айфер: Поздравления за новия ви дом.
Серкан: Благодаря.


 

Мело: Преместихте се от другата страна, много е близо до нас.
Серкан: Затова избрахме да се преместим там. Да сме близо до вас.
Айфер: Правилно сте направили.
Мело: Ще останете ли там тази вечер?
Серкан: Не, ще останем в хотел тази вечер.


 

Мело: Тогава може ли Кираз да остане при нас? Утре ще я изпратим на училище. А и няма да й нарушаваме режима.
Айфер: Да, нека прекараме време заедно.
Серкан: Всичко ме устройва, но трябва да попитаме Еда.
Мело: Да я попитаме.


 

Серкан: Тръгвам, довиждане.
Мело: Зетко!
Серкан: Слушам.
Мело: Ще кажа нещо.
Серкан: Кажи.
Мело: Кажи ми „балдъза“, преди да тръгнеш.
Серкан: Балдъза.


 

Мело: Странно ми става, като го чувам. Знаеш ли, той никога не ме е наричал така.
Айфер: Добре, кажи „лелче“. Лелче.
Серкан: Г-жо Айфер, довиждане.


 

Айфер: Инат! Скрит инат.
Мело: Аз съм на ново ниво.
Айфер: Браво.
Мело: Много се старах за това.
Айфер: И аз се старах.


 











Не се чувствам влюбена. Искам да се влюбя.

 

Кираз: И това ще закачим в новата ми стая, нали?
Мело: Как иначе? Онази стая е толкова голяма, че ще нарисуваме нови и тях също ще закачим.


 

Айфер: Занеси това на чичо Сейфи, нека го опакова добре.
Кираз: Добре.
Айфер: Хайде, скъпа моя.Сладуранката ми. Боже мой! Виж как е пораснала!


 

Къде е Еда?
Мело: Рисуваше.
Айфер: Нали свърши работата в Италия?
Мело: Ами не знам. Сигурно са останали последни неща и ги оправя тях.
Айфер: Добре.


 

Мело: Како Айфер. Мога ли да се срещна с Бурак, когато свършим тук. Ще гледаш ли Кираз вместо мен?
Айфер: Разбира се, скъпа. Ще я гледам. За добро ли е?


 

Мело: Како Айфер, мислих дълго. Реших да се разделя с Бурак, како Айфер.
Айфер: Защо? Какво стана?


 

Мело: Искам да се влюбя. Не се чувствам влюбена. Например, като при Еда и Серкан...

 

Искам мълния да светне в очите ми от пръв поглед. Искам да искрят звезди в очите ми.

 

Айфер: Мело, къде ще намериш такава любов? Кой я загуби, за да можеш да намериш такава?

 

Мело: Защо казваш това, како Айфер? Пробвах. Досега винаги пробвах. И не искам да се отказвам да пробвам занапред. Не се чувствам влюбена. Това мога да го кажа само на теб. А и Бурак...
Айфер: Да?


 

Мело: Когато го видя до Еда...Когато ги видя на едно място, спомням си, че някога Бурак обичаше Еда, както и мен сега. Да, сега е влюбен в мен, обича ме. Знам. Но...Любовта не възниква ли внезапно?

 

Айфер: Ах, Мело! Добре. Ако мислиш така...Но говори с него възможно най-скоро. Не си играй с момчето. Права си. Заслужаваш най-добрата любов на света. Скъпа моя.

 

Мело: Знам ли. Искам при първата среща сърцата ни да се докоснат. Краката ми да се подкосят, пеперуди да пърхат в стомаха ми. Но не само у мен, а и при него.
Айфер: И без това винаги си такава. Дай Боже!


 

Мело: Но не забравям. И за теб ще намерим такъв, като в мечтите ти.
Айфер: Защо нищо не може да ти се каже? Забрави думите ми! Забрави!


 

Мело: Защо да ги забравям? Това е най-прекрасното на света, нали? Да се влюбиш.
Айфер: Боже мой! Забрави, ти казвам! Забрави!
Мело: Ще намеря! Ще ти намеря красив мъж. Честолюбив. Чувствителен, горд.


 

# 96
# 97
  • Мнения: 6 231
Керем, по един или друг начин винаги е съпричастен и заемащ позиция.





# 98
# 99
  • София
  • Мнения: 3 268
Планинската къща.

 

Мело: Кираз, да тръгваме вече. Желая ви приятно прекарване в хотела.
Еда: Приятно изкарване.
Керем: Како Еда, всичко е уредено. И всичко беше изпратено в Италия.


 

Еда: Благодаря, Керем. Не мога да стана. Целувам всички ви.
Серкан: Щом Еда не може да стане, аз също не мога. Така че, ще се видим.
Инструктор: Дишаме дълбоко.
Кираз: Бай, бай!


 

Серкан: Приключи ли проекта си в Италия?
Еда: Да.
Серкан: Пожелай каквото искаш от мен и ще направя всичко.


 

Еда: Обещаваш ли? Серкан, моля те, нека не оставаме в хотела! Моля те, нека да отидем в планинската къща.
Серкан: Не. Няма да отидем в планинската къща.


 

Еда: Но ти току-що обеща!
Серкан: В планинската къща не може, далеч е от болницата. Можеш да родиш по всяко време. Не може.
Еда: Не. Същото разстояние е до болницата.
Серкан: Не може.


 

Еда: Серкан, моля те. Да отидем. Нека прекараме вечерта сами. Да запалим огън.
Серкан: Добре.
Еда: Да лежим под звездите.
Серкан: Имаме красива градина. Можем да го направим и тук.
Еда: Серкан, моля те.


 

Серкан: Ще го направим.
Еда: Не ми отказвай.
Серкан: Мисля, че може и тук
Еда: Писна ми от хотели. Не искам.
Серкан: Ще останем в градината, не в хотела.


 

Еда: Ще отидем в планинския дом.
Серкан: Не, не. Хайде, ела. Нека поговорими за това по-късно.
Еда: Ще отидем в планинския дом.
Серкан: Не, не, не. Ела.


 

 

Еда: Не мога да стана.
Серкан: Ела, ела, ела.


 

Уау!
Еда: Какво „уау“?
Серкан: Ти си уау. Човекът уау.
Еда: Какво?
Серкан: Нищо, нищо.


 

Еда: Не можа ли да ме вдигнеш?
Серкан: Не, повдигнах те.
Еда: Тежка ли съм станала? Не ме ли харесваш вече?
Серкан: Много те харесвам.


 










Правилното решение.

 

Сейфи: Имате ли други желания?
Кемал: Сейфи, за Бога, как можа да сготвиш това ястие за две минути?
Айдан: Какво направиха? Преместиха ли се в къщата?
Сейфи: Повечето неща са преместени, но екипът все още работи. Г-н Серкан направи чудесно място, обмислил е всички детайли. И утре ще отида и ще продължа да помагам.


 

Айдан: Ела, седни, разкажи ми клюките.
Кемал: Хайде, седни, ти също си уморен.
Сейфи: Исках да поговоря с вас за нещо. Тоест, мисля за това в продължение ва много месеци. Искам да напусна работа.
Айдан: Каква работа?
Сейфи: Г-жо Айдан, работя ли някъде другаде? Тази работа.


 

Айдан: Кога?
Сейфи: Ще изчакам раждането на г-жа Еда. След това.
Айдан: Две седмици...Значи заминаваш след две седмици? Ще ме изоставиш ли?
Сейфи: Не мислете така. Много ви обичам. Но в същото време е много трудно да живея с вас. Г-жо Айдан, много съм уморен. Дори не съм почивал от години.


 

Айдан: Добре, отиди на почивка. Ще те изпратя в Европа. Разходи се из Европа. Иди на Малдивите. Мога да ти повиша заплатата.
Сейфи: Ако ставаше дума само за пари. Всеки път, когато говоря за това, ми вдигате заплатата. Вече имам заплата като изпълнителен директор. Но не става въпрос само за пари.


 

Айдан: Какво стана? Омръзнах ли ти?Защо омръзвам на всички?
Кемал: Айдан, остави човекът да довърши.
Сейфи: Много съм изморен. Искам да имам собствен живот. Свои решения, свои собствени правила. Тоест, считайте, че съм пенсионер.


 

Айдан: Но ти си моите ръце и крака. Моето всичко. Какво ще правя без теб?
Сейфи: Ще ви намерим друг Сейфи.


 

Айдан: Ако можех да намеря друг Сейфи, щях ли да се старая с години, за да не ме напуснеш?

 

Кемал: Не се разстройвай, ще се съвземе. Но честно казано, и аз съжалявам, че си тръгваш.
Сейфи: Добре, че ви има. Няма да се притеснявам.
Кемал: Не знам дали мога да те заменя.


 

Но...Взе правилното решение. Мисля, че вече трябва да изградиш живота си. Значи дойде време да напуснеш гнездото. Заслужаваш го повече от всеки. Ще отида да видя Айдан.
Сейфи: Сега тя плаче. Скоро ще унищожи всичко наоколо, ще счупи нещо.


 

Кемал: Какво трябва да направя?
Сейфи: Има успокоително. Няколко капки са достатъчни. Не слагайте много, за да не изключи.
Кемал: Добре. Но къде е точно?
Сейфи: В кухнята. Където сложих солницата.


 

Сейфи: Как е г-жа Айдан?

 

Кемал: Както каза. Отначало го прие спокойно, но...После започна да полудява. Викаше „Сейфи, не ме изоставяй“.Тогава й дадох хапчета за сън.
Сейфи: Хубаво тогава. Радвам се, че сега е добре.


 

Кемал: Сега е добре, но...Ще те помоля за нещо, Сейфи.
Сейфи: Да, разбира се, кажете.
Кемал: Майка ми прави ремонт на къщата, в Адана. Ще дойде тук утре.
Сейфи: Изглежда, че г-жа Айдан не знае за това.
Кемал: Не.
Сейфи: Хубаво.


 

Кемал: Но днес трябва да кажа. Така че, утре изведнъж да не види жената пред себе си.
Сейфи: Колко време ще остане?
Кемал: 4 месеца. Смей се. Може да се смееш, колкото искаш. С мен е свършено вече.
Сейфи: Нямаше по-добро време от това да напусна.


 

Кемал: Ще се спасиш, но какво ще се случи с мен тук?
Сейфи: Ами...Какво искате да направя? Как мога да ви помогна?
Кемал: Вече познаваш добре Айдан. Дори я познаваш по-добре от мен. Може би, ако й кажеш спокойно...
Сейфи: Мога. Все пак пи успокоително.


 

Кемал: Страхотен си. Наистина, как ще ти се отплатя?
Сейфи: Скоро от стаята ще се чуят писъци. Не се безпокойте.
Кемал: Добре. Когато чуя писъците, бавно ще се подготвя за смъртта си. Късмет.


 

Сейфи: Няма да чакате дълго. Не се страхувайте, нормално е.
Кемал: Да, знаем колко нормално изглежда тя.


 

# 100
# 101
# 102
# 103
  • София
  • Мнения: 3 268
Какво още се случи:
-  В офиса са решили да сменят настилката във входното фоайе и тоалетните. Възлагат на Ердем организцията на ремонта. Той много харесва мраморът, предназвачен за тоалетните и той е сложен за красота във входното фоайе на офиса. Но мраморът е полиран, хлъзгав, стават няколко инцидента. Серкан и Енгин настояват да беде махнат и сменен с друга настилка, но Ердем си прави оглушки...и мраморът остава.

-  По молба на Кемал Сейфи съобщава внимателно на Айдан за предстоящото идване на г-жа Ядигяр за 4 месеца. За негова изненада Айдан приема много спокойно новината, все още под влияние на напускането на Сейфи разсъждава дали да не му подари старата къща на Серкан, за да е близо до нея. И скришно си пийва направо от шишето с успокоителното...

-  Бурак споделя с Керем намерението си за предложи брак на Мело. Керем го съветва да го направи възможно най-романтично.

-  Еда и Серкан все пак тръгват за горската къща, както пожела Еда. По пътя се обажда г-жа Пембе. Говори с Еда, за предстоящото раждане трябва да се купят цветя, тъпан, да чува бебето ритъма. Серкан и Еда пак започват да спорят, и неусетно пропускат отбивката за планинската къща. Серкан иска да се върнат, Еда настоява да продължат, ще срещнат напред отбивката. Правят няколко кръга, минавайки през едни и същи места и изведнаж колата спира. А и телефоните нямат надежден и обхват. Еда подозира, че Серкан нарочно е направил нещо, за да се върнат в града, а Серкан се чуди каква е повредата и по метода на изключването проверява ел.кабели, и т.н. Еда излиза от колата, защото все още подозира Серкан, че нарочно е предизвикал повредата. И тогава водите на Еда изтичат...
След малко паника, Еда се обажда на Айфер с молба да се обади на д-р Дженк да бъде готов да посрещне Еда в болницата...След това променя решението си, настоява Серкан да  кара към къщата и да се обади на г-жа Пембе. Серкан отказва, пък и бебето не иска повече да чака...




Говорим различно.

 

Мело: Хайде, Мело, можеш. Можеш да се разделиш.

 

Бурак Здравей.
Бурак: Много ми липсваше.
Мело: И на мен ми липсваше. Както всеки може да липсва на другия. Защото сме споделяли много дни, имаме много спомени. Така е.


 

Бурак: Ела. Тук направих любимите ти закуски. И направих сода от джинджифил. Защото много обичаш.

 

Мело: Благодаря.
Бурак: Удоволствието е мое. Сега...Днес е малко специален ден. Трябва да говоря с теб за нещо.


 

Мело: Преди да говориш с мен, може ли да кажа нещо? Аз...Много те обичам. Ти си човекът, с който всяка жена иска да бъде. Тоест...Красив, грижовен. Милостив. Много интелигентен.

 

Бурак: И ти си специална за мен, Мело. Никога през живота си не съм бил толкова щастлив. Не искам да те загубя.
Мело: По-добре да ме бе загубил.
Бурак: Как така?


 

Мело: Ами...Опитвам се да кажа това. Понякога...Съдбата...Е такава...Понякога хората се срещат помежду си в неподходящо време и на грешното място. Искам да кажа, че аз и ти се срещнахме в неподходящото време, мисля.

 

Бурак: Мело, ако става въпрос за Еда, мислех, че сме се разбрали.
Мело: Еда няма нищо общо. Изобщо. Например, наскоро говорехме за брака. Не искам да се женя. Изобщо, не искам. Добре, това предложение изобщо не е за мен. Ако ме питат, исках да се оженя от детството, но...не знам, може би се променям. Но аз не искам да се женя, Бурак.


 

Бурак: Разговаряме различно. Ти си идеалната жена за мен. Тоест, аз съм много уверен в чувствата си към теб. Влюбен съм в теб, Мело. Нямам никакви съмнения.

 

Мело: Но аз не съм влюбена в теб. Искам да бъда с човек, който ще се влюби в мен от пръв поглед. И аз в него от пръв поглед. Това искам. Да кажем че съм влюбена в любовта. Извинявам се.

 

Бурак: Ако искаш така...
Мело: Благодаря много.


 

 

Мело: Какво искаше да ми кажеш? Получи се странно, но...
Бурак: Няма значение. Ще ставаме ли?
Мело: Добре, да ставаме.
Бурак: Остави, Мело, остави.
Мело: Изчакай, много е вкуесно приготвено, здраве на ръцете ти. Няма да стана, ще го изпия. Ще те обидя ли?


 

Бурак: Не, Мело, не искам. Остави го, моля те.
Мело: Добре, оставям го. Вече станах.


 

Бурак: Мело, не го прави. Мело, не то прави! Мело, Мело, какво направи? Мело. Исках да ти предложа. Глътна пръстена. Мело, Мело. Како Айфер!

 

Айфер: Мело! Да вървим в болницата. Остави. Еда...В болницата...Еда ражда в болницата.
Бурак: Да идем в болницата.


 

Айфер: Говоря за това. В болница. Да отидем в болницата.
Бурак: Мело глътна годежния пръстен.
Айфер: Как така?


 

Бурак: Ставай. Трябва да я обърнем, глътна го.
Айфер: Спокойно, успокой се.
Бурак: Трябва да обърнем Мело.
Айфер: Успокой се. А, излезе ли?
Мело: Глътнах го!


 

Айфер: Чудесно, в стомаха ти е.
Мело: Отиде в стомаха ми.
Айфер: Добре, скъпа.
Мело: Защо сложи там пръстена?
Айфер: Добре, не викай.


 

Мело: Не можа ли да го сложиш в кутия? Глътнах пръстена, глътнах го!
Айфер: Добре, ще излезе.
Мело: Сигурно някъде кървя. Спешно! По-бързо! В болница. Помогвете! По-бързо. Тлатнах го!
Бурак: Ах, Керем...


 









Еда ражда!

 

Енгин: Ела, любима. Хайде. Хайде да подишаме малко въздух. Колко може да се работи.
Ердем: Помогнете, г-н Енгин! Г-жа Еда ражда! Еда ражда. Отидоха в планината, изкачиха се и какво да видят...На Еда водата изтече.


 

Пъръл: Какво?
Ердем: Да!
Енгин: Пъръл, Еда ражда. Тичай, тичай, любима. Тичай!
Ердем: Как така „Тичай любима“? А аз какво ще правя тук?


 

Енгин: Ще седиш тук и ще чистиш, Ердем.
Ердем: Сега ли е времето за това?
Енгин: Ердем, никъде няма да ходиш...
Ердем: Пусни!
Енгин: Не, не!
Пъръл: Сега ли е моментът за това?


 

Ердем: Къде е кракът ми? А, тук...
Енгин: Китката ми...
Ердем: Нямам крака...


 









Еда ражда!

 

Кемал: Айдан, хубава новина. Еда ражда!
Сейфи: Да!
Кемал: Айдан?
Сейфи: Г-жо Айдан, добре ли сте? Хиййй! Изпила е цялото шише! Какво ще правим сега?


 

Кемал: Трябва да отидем в болницата. Всъщност, тя трябва да е там по време на раждането. Хайде, живот мой. Вдигам те внимателно. Ела тук, единствена моя. Хайде, единствената ми. Ела.

 

Сейфи: Така ще успеем за 40-годишнината на детето. Какво е това?
Кемал: Ще успеем. Да тръгваме, единствената ми. Ще успеем. Да тръгваме, любов моя. Еда ражда, Аайдан.


 

# 104
  • Мнения: 13 617

Кураж Слънчо Blue Heart


Общи условия

Активация на акаунт