
Кемал: Винаги ме изненадваш.
Айдан: Защо? Какво стана?
Кемал: Вчера трябваше да сме в Испания за медения си месец. Но днес се оженихме в службата по вписванията в Кадъкьай. Изненадата ми не е ли нормална? И вместо пътешествие на толкова места, се усамотихме тук.

Айдан: Защото това място е символ на нашата връзка, скъпи. Надявам се, че ще пием заедно чай до края на живота си. Ще разговаряме...Хванати за ръка. И ще продължа да те изумявам.

Кемал: Винаги ще ме удивляваш. Най-накрая се оженихме. От радост искам да изкрещя от брега към морето:“Обичам те!“.
Айдан: Викай, и тук викай. И като си отидем в къщи викай. Но крещи, след като г-жа Ядигяр заспи.

Кемал: Не се притеснявай, говорих с майка си. Заминава тази вечер.
Айдан: Аааа! А! Много се разстроих. Наистина бих искала да не си тръгва. Както и да е. За да потуша тъгата, ще пийна малко чай.

Кемал: Да, личи си, че много си разстроена. Обичам те.
Айдан: Обичам те.

Как ще се справя с теб?!

Еда: Какво правиш тук?
Серкан: Чух, че са ти се дояли кюфтета. Затова предположих, че ще дойде при леля си.
Еда: Ммм, Сейфи.

Серкан: Изглежда, че имаш гости.
Еда: Гости ли имам? Не. Защо всички задават този въпрос? Гостът е тук, точно тук.
Серкан: Как е? Добре ли е?
Еда: Прекрасно. Много е щастлив.

Серкан: Сигурен съм, че е много сит. Може би се задушава в храна.
Еда: Ако не искаш да ядеш, тръгвай, Серкан.

Серкан: Не, мисля да си тръгнем заедно. Става ли? Хайде. Еда. Как ще се справя с теб?
Еда: От първия ден не можеш да се справиш. Затова се предай.
Серкан: Няма начин. Но можеш ли да ме дадеш някои съвети?
Еда: Обичай ме. Това е достатъчно.

Серкан: Трябва да бъда камък, за да не те обичам. Така че, моля те, подкрепи ме малко. Да станем заедно и да си отиваме. У дома.
Еда: Как е офисът, Серкан? В който не мога да дойда. Но офисът, на който съм партньор.

Серкан: Офисът е добре. Офисът е много добре. Днес поехме нова работа. Помниш ли старата фабрика в Холандия?
Еда: Това е много хубава работа.

Серкан: Тази работа поехме. Разбира се, в началото Енгин възрази. Но Пъръл и аз много я харесахме, защото не искахме да изпускаме такава хубава работа. Значи знам сега, че не искаме да растем. Не искаме да растем бързо, но какво да се прави.

Еда: Резултатът?
Серкан: Нали не се ядоса?
Еда: Не, скъпи. Ще намериш време за нас и за работата. Вярвам ти.
Серкан: Важна си за мен.

Еда: Заради кюфтетата, те ми повлияха така. Серкан. Живееш със зависимости. Помниш ли, когато каза, че човек трябва да живее за своите зависимости? Възхищавам ти се.

Серкан: Възхищаваш ми се? Наистина ли?
Еда: Как не те е срам.
Серкан: Обожавам те. Хубаво е, че те има.

Еда: И сега затова, че човек се пристрастява към зависимости, не се старай да удържам своите зависимости.
Серкан: Удържам зависимостите ли?
Еда: Моля те. Бях поръчала кадаиф.
Серкан: Не сменяй сега темата! Какав кадаиф? Не. Не!

Еда: Не можеш да удържиш зависимостите ми. Моля те. Искам кадаиф. Не ме гледай така, бременна съм. Съжалявам. Можете ли да повикате шефа си? Приятелка ми е. Май не ме познавате. Идваме рядко тук, затова изобщо не ме познават. Искам кадаиф.

Серкан: Мога ли да ти кажа нещо? Ще ти кажа нещо. Погледни ме в очите. Не си единствената бременна жена на този свят.
Еда: Тази бременна жена иска кадаиф. Секран, моля те.
Серкан: Еда, тръгваме си.
Еда: Не.

Серкан: Тръгваме си. А и освен това с кадаифа...
Еда: Не аз исках това, а то. То иска!
Серкан: Не! Тръгваме си.
Еда: Лельо, дай!

Серкан: Тръгваме си. Не говори нищо за леля си, да тръгваме.
Еда: Искам кадаиф, а не да си тръгвам. Лельо! Ти тръгвай, аз ще дойда.
Серкан: Тръгваме заедно.
Еда: Само да го помириша. Ще го помириша веднъж! Лельо, къде е кадаифът?


































































































































