- Публикувана: 18 септ. 2022, 10:21 ч.
- Последно мнение: 15 окт. 2022, 15:47 ч.
💫 Ханде Ерчел и Керем Бюрсин 💫 , "Почукай на вратата ми" по bTV Lady /Тема 10/
Доста късно се включвам днес, но така се случи. За което ме извинете.
Ето какво е качено в инстаграм относно триенете на Ханде. Няма конспирации.
Ето какво е качено в инстаграм относно триенете на Ханде. Няма конспирации.
Цитат
Забележете, че Ханде изтри последната публикация от своя IG, бяха група снимки в Атина, първата беше с Мави, причините са нейни. И те се уважават и са изтрили още една публикация от Land Rover и тези, които останаха, им редактирам заглавката. Искам да кажа, този договор приключи. Информирам, за да знаят и да не си мислят странни неща. Спокойствието е това, от което се нуждаем, моля.
Сериал - Реал 
Започва!
Еда: Чакай, чакай, спри тук. Спри. Спри, Серкан, започва!
Серкан: Започва ли? Добре, добре! Почакай, идвам! Ела тук. Излез.
Еда: Серкан.
Серкан: Ела тук. Давай, давай, давай.
Еда: Пусни ме на земята. Заведи ме на сянка.
Серкан: На сянка, добре. Хайде да вървим.
Еда: Серкан, чантата за раждане...
Серкан: Добре, сега.
Еда: Серкан, пусни ме.
Серкан: Чакай, стой. Ето така. Дръж се за дървото. Успокой се. Не отивай никъде. Ще дойда веднага. Идвам, идвам.
Еда: Серкан...Серкан.
Серкан: Това е. Еда. Хайде. Ела тук, ела.
Легни внимателно. Полека. Внимателно, внимателно.
Еда: Сега ще се роди!
Серкан: Не, още не. Ще изляза на главния път.
Еда: Не можеш да тръгнеш! Не отивай никъде! Моля те, не ме оставяй. Не.
Серкан: Еда, ще извикам линейка, почакай.
Еда: Ела тук! Ела тук!
Слушай. Това дете след малко ще се роди. Раждала съм и преди знам как. Ще го направим тук заедно! Ще ми помогнеш.
Чел си много книги. Гледал си много видеа за бременни жени. На кого друг да се доверя? Ти си мой съпруг! Длъжен си да го направиш!
Серкан: Момент...Висок пулс...
Еда: Сега ли е времето да си проверяваш пулса?!
Серкан: Ще припадна, честно. Не, не!
Дишай, дишай! Йога, дишане. Издишай. Добре, това е.
Добре. Свалям пръстена. Не, още не. Още е рано!
Тук няма ли нищо? Вода? Искаш ли вода? Добре, погледни ме.
Еда: Махни се.
Серкан: Напъни. Напъни, но не така. Той трябва сам да се роди. Той ще се роди в моите ръце!
Всички...пак заедно.
Айфер: Почакай, успокой се. Влезте, а аз ще попитам. Извинете, в коя стая е Еда Йълдъз Болат?
Рецепция: Нямаме такъв пациент.
Айфер: Как така? Още ли не са дошли?
Бурак: Скоро ще дойдат. Искаш ли вода? Искаш ли нещо?
Айфер: Боже мой! А-а! Какво ви се е случило?
Енгин: Какво ни се е случило? Не го слушайте, г-жо Айфер. Той преувеличава. Имахме инцидент. Кракът му се счупи, а аз си изкълчих китката.
Ердем: Кракът ми!
Айфер: Бързо възстановяване.
Пъръл: Как е Еда?
Айфер: Още не са дошли, Пъръл. Още не са дошли.
Пъръл: А на теб какво ти е? Добре ли си? Какво й е на Мело?
Мело: Глътнах пръстена.
Бурак: Ще намеря лекар
Айфер: И аз така мисля.
Бурак: Мело, да вървим.
Пъръл: Как е глътнала пръстен?
Айфер: Бурак й предложи брак. А тя глътнала пръстена. Ами, това е между тях.
Пъръл: Шегуваш ли се? Докато Еда не е дошла, ще съм с Мело.
Айфер: Добре.
Сейфи: Г-жа Айфер също е тук.
Айфер: А! Какво е ставнало с Айдан? Айдан?
Айдан: Разхождам се.
Айфер: Разхождаш се? Къде се разхождаш?
Сейфи: В облаците.
Айфер: В облаците?
Сейфи: Ще ви кажа по-късно, забравете. Дълга история.
Айфер: Боже мой.
Кемал: Честито, г-жо Айфер. Как е Еда?
Айфер: Не, още не са пристигнали. Не. Не са тук.
Кемал: Отиваме при лекаря да види Айдан. През това време те ще дойдат.
Айфер: Боже мой.
Сейфи: Не трябваше ли вече да са пристигнали?
Айфер: Не, не са пристигнали. Ще умра от притеснение.
Бурак: Како Айфер? Трябва ни паспорт.
Айфер: Нямам паспорт. Не е в мен. Къде е?
Бурак: В колата.
Айфер: В чантата. Добре, сега ще го донеса.
Д-р Дженк: Добре ли сте?
Айфер: Какво правиш? Гледай къде караш, луд!
Д-р Дженк: Внезапно излязохте, не ви видях, извинавам се.
Айфер: Как може да карате в болницата по този начин? Убиец ли си или перверзник?
Д-р Дженк: Бързах. Чуйте, лекар съм. Ще ви помогна, дайте да погледна.
Айфер: Лъжец! И даже пипа крака ми!
Д-р Дженк: Изглежда няма фрактури.
Айфер: Пусни! Боже мой!
Д-р Дженк: Боли ли ви нещо друго?
Айфер: Какво те интересува? Пусни ме!
Д-р Дженк: Аз съм лекар, искам да помогва.
Айфер: Лъжеш! Даже лъжеш без да те е срам!
Д-р Дженк: Да влезем вътре, иначе за всичко ще съм виновен. Ясно не разбираш с добро. Влизаме вътре и ще ви регледам!
Пъръл: Не, не. Не отговарят.
Сейфи: Да не сме в грешна болница? Може да е родила в друга болница, а?
Пъръл: Как е мъзможно? Нали казаха, че е тук. Това доктора на Еда ли е?
Айфер: Пусни ме!
Сейфи: Защо г-жа Айфер е в ръцето му?
Пъръл: Не знам.
Д-р Дженк: Сестра. Ударих тази дама преди малко, кракът я боли. Прегледайте го и след това ме уведомете.
Сестра: Добре, докторе.
Д-р Дженк: Между другото, Еда Йълдъз-Болат дойде ли в болницата?
Сестра: Не знам.
Айфер: Каква е връзката ви с Еда Йълдъз?
Д-р Дженк: Аз съм нейният лекар.
Айфер: Ти...Ти, тоест вие...
Д-р Дженк: След като преминахме на вие...А вие скоя сте?
Айфер: Аз съм лелята на Еда.
Д-р Дженк: Значи вие ми се обадихте?
Айфер: Аз...
Д-р Дженк: Разбира се, тъй като крещяхте на паркинга, не ви познах по гласа.
Айфер: Добре, вие...Тоест ти си го заслужи.
Д-р Дженк: Бързах за раждането на племенника ви. Извинявам се.
Сестра: Заповядайте, г-жо. Нека направим преглед. Седнете.
Д-р Дженк: Уведомете ме, ясно?
Айфер: Внимавайте с племенницата ми!
Скрит текст:
Много разсъждавах, дали да включа в преговора откъсите от раждането. Накрая реших, че е важен момент и не бива да бъде пропуснат. Постарах се да избера най-подходящите, според мен, кадри.
Еда: Чакай, чакай, спри тук. Спри. Спри, Серкан, започва!
Серкан: Започва ли? Добре, добре! Почакай, идвам! Ела тук. Излез.
Еда: Серкан.
Серкан: Ела тук. Давай, давай, давай.
Еда: Пусни ме на земята. Заведи ме на сянка.
Серкан: На сянка, добре. Хайде да вървим.
Еда: Серкан, чантата за раждане...
Серкан: Добре, сега.
Еда: Серкан, пусни ме.
Серкан: Чакай, стой. Ето така. Дръж се за дървото. Успокой се. Не отивай никъде. Ще дойда веднага. Идвам, идвам.
Еда: Серкан...Серкан.
Серкан: Това е. Еда. Хайде. Ела тук, ела.
Легни внимателно. Полека. Внимателно, внимателно.
Еда: Сега ще се роди!
Серкан: Не, още не. Ще изляза на главния път.
Еда: Не можеш да тръгнеш! Не отивай никъде! Моля те, не ме оставяй. Не.
Серкан: Еда, ще извикам линейка, почакай.
Еда: Ела тук! Ела тук!
Слушай. Това дете след малко ще се роди. Раждала съм и преди знам как. Ще го направим тук заедно! Ще ми помогнеш.
Чел си много книги. Гледал си много видеа за бременни жени. На кого друг да се доверя? Ти си мой съпруг! Длъжен си да го направиш!
Серкан: Момент...Висок пулс...
Еда: Сега ли е времето да си проверяваш пулса?!
Серкан: Ще припадна, честно. Не, не!
Дишай, дишай! Йога, дишане. Издишай. Добре, това е.
Добре. Свалям пръстена. Не, още не. Още е рано!
Тук няма ли нищо? Вода? Искаш ли вода? Добре, погледни ме.
Еда: Махни се.
Серкан: Напъни. Напъни, но не така. Той трябва сам да се роди. Той ще се роди в моите ръце!
Всички...пак заедно.
Айфер: Почакай, успокой се. Влезте, а аз ще попитам. Извинете, в коя стая е Еда Йълдъз Болат?
Рецепция: Нямаме такъв пациент.
Айфер: Как така? Още ли не са дошли?
Бурак: Скоро ще дойдат. Искаш ли вода? Искаш ли нещо?
Айфер: Боже мой! А-а! Какво ви се е случило?
Енгин: Какво ни се е случило? Не го слушайте, г-жо Айфер. Той преувеличава. Имахме инцидент. Кракът му се счупи, а аз си изкълчих китката.
Ердем: Кракът ми!
Айфер: Бързо възстановяване.
Пъръл: Как е Еда?
Айфер: Още не са дошли, Пъръл. Още не са дошли.
Пъръл: А на теб какво ти е? Добре ли си? Какво й е на Мело?
Мело: Глътнах пръстена.
Бурак: Ще намеря лекар
Айфер: И аз така мисля.
Бурак: Мело, да вървим.
Пъръл: Как е глътнала пръстен?
Айфер: Бурак й предложи брак. А тя глътнала пръстена. Ами, това е между тях.
Пъръл: Шегуваш ли се? Докато Еда не е дошла, ще съм с Мело.
Айфер: Добре.
Сейфи: Г-жа Айфер също е тук.
Айфер: А! Какво е ставнало с Айдан? Айдан?
Айдан: Разхождам се.
Айфер: Разхождаш се? Къде се разхождаш?
Сейфи: В облаците.
Айфер: В облаците?
Сейфи: Ще ви кажа по-късно, забравете. Дълга история.
Айфер: Боже мой.
Кемал: Честито, г-жо Айфер. Как е Еда?
Айфер: Не, още не са пристигнали. Не. Не са тук.
Кемал: Отиваме при лекаря да види Айдан. През това време те ще дойдат.
Айфер: Боже мой.
Сейфи: Не трябваше ли вече да са пристигнали?
Айфер: Не, не са пристигнали. Ще умра от притеснение.
Бурак: Како Айфер? Трябва ни паспорт.
Айфер: Нямам паспорт. Не е в мен. Къде е?
Бурак: В колата.
Айфер: В чантата. Добре, сега ще го донеса.
Д-р Дженк: Добре ли сте?
Айфер: Какво правиш? Гледай къде караш, луд!
Д-р Дженк: Внезапно излязохте, не ви видях, извинавам се.
Айфер: Как може да карате в болницата по този начин? Убиец ли си или перверзник?
Д-р Дженк: Бързах. Чуйте, лекар съм. Ще ви помогна, дайте да погледна.
Айфер: Лъжец! И даже пипа крака ми!
Д-р Дженк: Изглежда няма фрактури.
Айфер: Пусни! Боже мой!
Д-р Дженк: Боли ли ви нещо друго?
Айфер: Какво те интересува? Пусни ме!
Д-р Дженк: Аз съм лекар, искам да помогва.
Айфер: Лъжеш! Даже лъжеш без да те е срам!
Д-р Дженк: Да влезем вътре, иначе за всичко ще съм виновен. Ясно не разбираш с добро. Влизаме вътре и ще ви регледам!
Пъръл: Не, не. Не отговарят.
Сейфи: Да не сме в грешна болница? Може да е родила в друга болница, а?
Пъръл: Как е мъзможно? Нали казаха, че е тук. Това доктора на Еда ли е?
Айфер: Пусни ме!
Сейфи: Защо г-жа Айфер е в ръцето му?
Пъръл: Не знам.
Д-р Дженк: Сестра. Ударих тази дама преди малко, кракът я боли. Прегледайте го и след това ме уведомете.
Сестра: Добре, докторе.
Д-р Дженк: Между другото, Еда Йълдъз-Болат дойде ли в болницата?
Сестра: Не знам.
Айфер: Каква е връзката ви с Еда Йълдъз?
Д-р Дженк: Аз съм нейният лекар.
Айфер: Ти...Ти, тоест вие...
Д-р Дженк: След като преминахме на вие...А вие скоя сте?
Айфер: Аз съм лелята на Еда.
Д-р Дженк: Значи вие ми се обадихте?
Айфер: Аз...
Д-р Дженк: Разбира се, тъй като крещяхте на паркинга, не ви познах по гласа.
Айфер: Добре, вие...Тоест ти си го заслужи.
Д-р Дженк: Бързах за раждането на племенника ви. Извинявам се.
Сестра: Заповядайте, г-жо. Нека направим преглед. Седнете.
Д-р Дженк: Уведомете ме, ясно?
Айфер: Внимавайте с племенницата ми!
"Баща ми, откакто бях много малък, винаги е бил много ясен и строг относно отношението към жените. Имам две красиви жени в живота си, като майка ми и сестра ми. Той ми каза как да се държа като мъж, като съм мъж."
Дишай! Дишай!
Серкан: Дишай! Дишай! Не така. Еда, трябва да легнеш.
Еда: Не ме докосвай!
Серкан: Легни.
Еда: Не си отивай!
Серкан: Не си отивам. Хайде. Давай, давай, давай.
Еда: Не тръгвай.
Серкан: Добре, добре. Момент, ще включа видеото. Видеото, видеото...Какво трябва да направя? Излиза ли? Добре, добре!
Еда: Искам епидурална анестезия!
Серкан: Не, не. Това не може. Раждането вече е започнало, и в болницата няма да го направят.
Еда: Не ми говори като лекар! Говори ми като съпруг!
Серкан: Прекрасна си! Луд съм по теб. Ти си моето всичко. Хайде бутай, бутай. Хайде, напъвай се.
Тази работа е ясна.
Лекар: Здравей. Оздравявай скоро. Аз съм д-р Хакан.
Мело: А аз съм Мелек.
д-р Хакан: За да те предпазим от усещане за болка, те приспахме за кратко. Извадих брачната халка, която беше в стомаха ти. Вече си много добре.
Мело: Благодаря.
д-р Хакан: В същност ние се познаваме. По-точно аз те познавам.
Мело: От къде?
д-р Хакан: От кафенето в Шиле. Често ходя в него. Няколко пъти те виждах там. Дори се опитах да те заговоря, но...както знаеш, беше заета.
Мело: Така ли?
д-р Хакан: Когато те видах тук си помислих:“Виж съдбата какво ми поднася“. Извинавай. Може би преминавам границата. Казвам каквото ми хрумне първо.
Мело: Не, не. Аз говоря по същия начин. Изобщо няма проблем.
д-р Хакан: Добре, че не дойдох при теб, когато бях в кафенето. Не знаех, че си сгодена. Постъпих правилно. Ние те спасихме. Нищо друго няма значение. Още веднъж скорошно оздравяване.
Мело: Г-н Хакан? д-р Хакан? Пръстенът не е мой. Пръстенът е моъ, но...не го носех. Не съм сгодена. Прсто го глътнах.
д-р Хакан: Защо го глътна?
Мело: Може ли да разкажа, когато дойдете в кафенето?
д-р Хакан: Добре. Какво мислите за закуска утре сутрин?
Мело: Може.
д-р Хакан: Разбрахме се. Тогава ще се видим утре. Още веднъж скорошно оздравяване, Мелек.
Мело: Благодаря, д-р Хакан, няма да забравя. Няма да забравя това, д-р Хакан. Гласът ми е ужасен. Како Айфер! Стомахът ми. Д-р Хакан. д-р Хакан си проправи път до стомаха ми...Тази работа е ясна.
До какво състояние стигнахме
Енгин: Не, приятели, за Бога. Отишли са в друга болница. Нямат намерение да останат в планината.
Пъръл: Добре, но човек би съобщил. Умираме от притеснение.
Кемал: За всеки случай се обадих на мой стар приятел-комисар. Ако стане нещо, ще ни уведими. Но знам, че ще имаме добри новини. Не се безпокойте.
Пъръл: Приятели, можете ли да погледнете състоянието ни? Моля ви. Останахме трима здрави. Всички наранявате някакво място в себе си. Вероятно сме хора, които живеем от инциденти. Тоест, дойдохме на раждане. Дори на раждане ли не можем да пристигнем нормално в целия състав?
Енгин: Добре е, че Серкан не ни видя в това състояние. Кълна се, че няма да се тървем от майтапите му през цялата година.
Айфер: Не се напрягай, недей. Напряга се.
Пъръл: Мело?
Енгин: Какво стана? Пръстенът в гърлото ти ли е заседнал? Мислех, че си го глътнала.
Мело: С мъка го извадиха.
Айфер: Не се напрягай. Млъкни. Стига, в болница сме.
Мело: Плача. До какво състояние стигнахме.
Пъръл: В болница сме, в болница.
Чудото...Роди се.
Серкан: Погледни ме, погледни ме. Ти си жена амазонка.
Еда: Не ми казвай такива неща.
Серкан: Добре, добре. Ти си най-красивата жена на света. Никоя не може да е по-естествена от теб. Никога през живота си не съм виждал такава естествена красота.
Винаги си сред природата. Сред животни. Хайде, хайде, напъни. Идва. Изглежда чувствам нещо. Нещо. Еда, главата му. Бебето, бебето ми...Роди се.
Виж. Ела, ела. Не плачи, не плачи. Еда, това е невероятно. Еда, много е красив. Ела, ела.
Серкан: Ела тук. Много е красив, нали?
Еда: Прекрасен е. Много е красив. Серкан, много е красив.
Чудото...Невероятното, великото чудо – раждането на нов живот!
Серкан: Дишай! Дишай! Не така. Еда, трябва да легнеш.
Еда: Не ме докосвай!
Серкан: Легни.
Еда: Не си отивай!
Серкан: Не си отивам. Хайде. Давай, давай, давай.
Еда: Не тръгвай.
Серкан: Добре, добре. Момент, ще включа видеото. Видеото, видеото...Какво трябва да направя? Излиза ли? Добре, добре!
Еда: Искам епидурална анестезия!
Серкан: Не, не. Това не може. Раждането вече е започнало, и в болницата няма да го направят.
Еда: Не ми говори като лекар! Говори ми като съпруг!
Серкан: Прекрасна си! Луд съм по теб. Ти си моето всичко. Хайде бутай, бутай. Хайде, напъвай се.
Тази работа е ясна.
Лекар: Здравей. Оздравявай скоро. Аз съм д-р Хакан.
Мело: А аз съм Мелек.
д-р Хакан: За да те предпазим от усещане за болка, те приспахме за кратко. Извадих брачната халка, която беше в стомаха ти. Вече си много добре.
Мело: Благодаря.
д-р Хакан: В същност ние се познаваме. По-точно аз те познавам.
Мело: От къде?
д-р Хакан: От кафенето в Шиле. Често ходя в него. Няколко пъти те виждах там. Дори се опитах да те заговоря, но...както знаеш, беше заета.
Мело: Така ли?
д-р Хакан: Когато те видах тук си помислих:“Виж съдбата какво ми поднася“. Извинавай. Може би преминавам границата. Казвам каквото ми хрумне първо.
Мело: Не, не. Аз говоря по същия начин. Изобщо няма проблем.
д-р Хакан: Добре, че не дойдох при теб, когато бях в кафенето. Не знаех, че си сгодена. Постъпих правилно. Ние те спасихме. Нищо друго няма значение. Още веднъж скорошно оздравяване.
Мело: Г-н Хакан? д-р Хакан? Пръстенът не е мой. Пръстенът е моъ, но...не го носех. Не съм сгодена. Прсто го глътнах.
д-р Хакан: Защо го глътна?
Мело: Може ли да разкажа, когато дойдете в кафенето?
д-р Хакан: Добре. Какво мислите за закуска утре сутрин?
Мело: Може.
д-р Хакан: Разбрахме се. Тогава ще се видим утре. Още веднъж скорошно оздравяване, Мелек.
Мело: Благодаря, д-р Хакан, няма да забравя. Няма да забравя това, д-р Хакан. Гласът ми е ужасен. Како Айфер! Стомахът ми. Д-р Хакан. д-р Хакан си проправи път до стомаха ми...Тази работа е ясна.
До какво състояние стигнахме
Енгин: Не, приятели, за Бога. Отишли са в друга болница. Нямат намерение да останат в планината.
Пъръл: Добре, но човек би съобщил. Умираме от притеснение.
Кемал: За всеки случай се обадих на мой стар приятел-комисар. Ако стане нещо, ще ни уведими. Но знам, че ще имаме добри новини. Не се безпокойте.
Пъръл: Приятели, можете ли да погледнете състоянието ни? Моля ви. Останахме трима здрави. Всички наранявате някакво място в себе си. Вероятно сме хора, които живеем от инциденти. Тоест, дойдохме на раждане. Дори на раждане ли не можем да пристигнем нормално в целия състав?
Енгин: Добре е, че Серкан не ни видя в това състояние. Кълна се, че няма да се тървем от майтапите му през цялата година.
Айфер: Не се напрягай, недей. Напряга се.
Пъръл: Мело?
Енгин: Какво стана? Пръстенът в гърлото ти ли е заседнал? Мислех, че си го глътнала.
Мело: С мъка го извадиха.
Айфер: Не се напрягай. Млъкни. Стига, в болница сме.
Мело: Плача. До какво състояние стигнахме.
Пъръл: В болница сме, в болница.
Чудото...Роди се.
Серкан: Погледни ме, погледни ме. Ти си жена амазонка.
Еда: Не ми казвай такива неща.
Серкан: Добре, добре. Ти си най-красивата жена на света. Никоя не може да е по-естествена от теб. Никога през живота си не съм виждал такава естествена красота.
Винаги си сред природата. Сред животни. Хайде, хайде, напъни. Идва. Изглежда чувствам нещо. Нещо. Еда, главата му. Бебето, бебето ми...Роди се.
Виж. Ела, ела. Не плачи, не плачи. Еда, това е невероятно. Еда, много е красив. Ела, ела.
Серкан: Ела тук. Много е красив, нали?
Еда: Прекрасен е. Много е красив. Серкан, много е красив.
Чудото...Невероятното, великото чудо – раждането на нов живот!
Нещо много красиво. Това е моето момиче. То е моето слънце...
Нещата от живота...
Мело: О, ох! Дада, сестра ми, ражда някъде, страда. Не знаем къде.
Айфер: Мело, не мога да те приема на сериозно. Надявам се, че племенницата ми и бебето са добре.
Мело: Амин. Амин. Амин.
Кемал: Добре, а аз? Дори нямах дете миналата година, а тази година ще стана дядо. За втори път.
Мело: Вярно.
Айфер: Чудя се къде са? Добре ли са?
Д-р Дженк: Здравейте. Ако раждането вече беше започнало, щяха да пристигнат отдавна.
Пъръл: Да. И ние всъщност мислим така, докторе.
Д-р Дженк: Ако контракциите са се усилили, сигурно са отишли в най-близката болница. Не се безпокойте.
Енгин: Да, така е станало.
Д-р Дженк: г-жо Айфер. Изглеждате добре.
Айфер: Добре съм. Но благодарение на вас ще ходя така една седмица.
Д-р Дженк: Тогава ще се видим отново следващата седмица.
Айфер: Това пък защо?
Д-р Дженк: Ще се избавите от това, но ще намеря нещо друго, което да ви ядоса.
Айфер: Защо?
Д-р Дженк: Защото спорът с вас повдига адреналина на човек. Обичам адреналина.
Мело: Како Айфер, усещам миризма на любов, како Айфер.
Айфер: Ще понижа гласът ти още веднъж. Боже мой.
Мело: Отметни косата си назад, разклати я малко. Отметни я.
Айфер: Обичам адреналина.
Айдан: Да отидем ли на Босфора? В Йеникьой.
Айфер: Къде?
Сейфи: Кажи да.
Мело: Г-жо Айдан, страхотна сте.
Айфер: Дъще, интересно какво друго глътна с пръстена? Момент. Къде е Бурак?
Енгин: Помоли да ви поздравя и си тръгна.
Айфер: Така или иначе ще го видим в кафенето.
Енгин: Дали да не направим това...Да хапнем ли нещо? Да отидем наблизо и да хапнем нещо. Хайде.
Мело: Казаха „кафене“. Кафене ли?
Мело: Извинете. Извинете, може ли да погледнете насам? Ще кажа нещо.д-р Хакан не бива да ходи в нашето кафене! Защото там е Бурак, който ми предложи брак. Не трябва да се среща с него, защото трябва да му кажа. Затова се нуждая от номера на д.р Хакан. Скъпа приятелко.
Регистратура: Не мога да ви дам номера му. Освен това не знаете фамилията му.
Мело: Влюбих се! В очите ми светна светкавица! Звезди засияха в очите ми! Трябваше ли да попитам за фамилията му в този момент? За Бога! Сестрице, приятелко, скъпа моя. Трябва да напишеш 10 цифри на хартия. Това е всичко. Пиши!
Не виждаш ли, че съм болна? Болна съм, имам право. Не виждаш ли? Какво е това? Какво е?
Регистратура: Скорошно оздравяване. Съжалявам, но не мога да помогна.
Мело: Играеш си с моята съдба. Играеш си със съдбата ми. Не искаш да се оженя ли?! Не искаш да имам деца ли?! Играеш си с моята съдба!
Д-р Хакан: Някой говори за съдбата ли?
Мело: Аз точно сега...Говорех на приятелката от регистратурата. Не е нужно да идвате в кафенето. Ще се видим другаде. Затова исках да помоля за номера ви. И когато попитах за номера ви, разговорът се обърна към съдбата.
Д-р Хакан: Мога ли да запиша твоя номер?
Мело: Дръж.
Д-р Хакан: Нямах това пред вид, но поне ще си позвъня, а после ще запазя номера.
Мело: Много си умен! Д-р Хакан! Тук е написано „Д-р Хакан“.
Айфер: Мело! Мело! Еда роди!
Мело: Родила ли? Родила ли е приятелката ми? Направи ли го? Ела! Ела тук!
Д-р Хакан: Това...
Мело: Това се дължи на...Тъй като Дада е моя близка приятелка. И от радост аз първо Сейфи, после Айфер...
Айфер: Мело!
Мело: После подред те прегърнах.
Сейфи: Хайде, да тръгваме.
Мело: Ще се видим.
Д-р Хакан: Непременно ще дойда и аз да видя Еда. Ще отида в операционната, ще ти си обадя довечера. Става ли?
Мело: Добре. Добре, ще се чуем.
Д-р Хакан: Ще ти се обадя довечера.
Айфер: Хайде!
Мело: Дада!
Айфер: Стой. За какво крещиш? Мело! Мело!
Мело: О, ох! Дада, сестра ми, ражда някъде, страда. Не знаем къде.
Айфер: Мело, не мога да те приема на сериозно. Надявам се, че племенницата ми и бебето са добре.
Мело: Амин. Амин. Амин.
Кемал: Добре, а аз? Дори нямах дете миналата година, а тази година ще стана дядо. За втори път.
Мело: Вярно.
Айфер: Чудя се къде са? Добре ли са?
Д-р Дженк: Здравейте. Ако раждането вече беше започнало, щяха да пристигнат отдавна.
Пъръл: Да. И ние всъщност мислим така, докторе.
Д-р Дженк: Ако контракциите са се усилили, сигурно са отишли в най-близката болница. Не се безпокойте.
Енгин: Да, така е станало.
Д-р Дженк: г-жо Айфер. Изглеждате добре.
Айфер: Добре съм. Но благодарение на вас ще ходя така една седмица.
Д-р Дженк: Тогава ще се видим отново следващата седмица.
Айфер: Това пък защо?
Д-р Дженк: Ще се избавите от това, но ще намеря нещо друго, което да ви ядоса.
Айфер: Защо?
Д-р Дженк: Защото спорът с вас повдига адреналина на човек. Обичам адреналина.
Мело: Како Айфер, усещам миризма на любов, како Айфер.
Айфер: Ще понижа гласът ти още веднъж. Боже мой.
Мело: Отметни косата си назад, разклати я малко. Отметни я.
Айфер: Обичам адреналина.
Айдан: Да отидем ли на Босфора? В Йеникьой.
Айфер: Къде?
Сейфи: Кажи да.
Мело: Г-жо Айдан, страхотна сте.
Айфер: Дъще, интересно какво друго глътна с пръстена? Момент. Къде е Бурак?
Енгин: Помоли да ви поздравя и си тръгна.
Айфер: Така или иначе ще го видим в кафенето.
Енгин: Дали да не направим това...Да хапнем ли нещо? Да отидем наблизо и да хапнем нещо. Хайде.
Мело: Казаха „кафене“. Кафене ли?
Мело: Извинете. Извинете, може ли да погледнете насам? Ще кажа нещо.д-р Хакан не бива да ходи в нашето кафене! Защото там е Бурак, който ми предложи брак. Не трябва да се среща с него, защото трябва да му кажа. Затова се нуждая от номера на д.р Хакан. Скъпа приятелко.
Регистратура: Не мога да ви дам номера му. Освен това не знаете фамилията му.
Мело: Влюбих се! В очите ми светна светкавица! Звезди засияха в очите ми! Трябваше ли да попитам за фамилията му в този момент? За Бога! Сестрице, приятелко, скъпа моя. Трябва да напишеш 10 цифри на хартия. Това е всичко. Пиши!
Не виждаш ли, че съм болна? Болна съм, имам право. Не виждаш ли? Какво е това? Какво е?
Регистратура: Скорошно оздравяване. Съжалявам, но не мога да помогна.
Мело: Играеш си с моята съдба. Играеш си със съдбата ми. Не искаш да се оженя ли?! Не искаш да имам деца ли?! Играеш си с моята съдба!
Д-р Хакан: Някой говори за съдбата ли?
Мело: Аз точно сега...Говорех на приятелката от регистратурата. Не е нужно да идвате в кафенето. Ще се видим другаде. Затова исках да помоля за номера ви. И когато попитах за номера ви, разговорът се обърна към съдбата.
Д-р Хакан: Мога ли да запиша твоя номер?
Мело: Дръж.
Д-р Хакан: Нямах това пред вид, но поне ще си позвъня, а после ще запазя номера.
Мело: Много си умен! Д-р Хакан! Тук е написано „Д-р Хакан“.
Айфер: Мело! Мело! Еда роди!
Мело: Родила ли? Родила ли е приятелката ми? Направи ли го? Ела! Ела тук!
Д-р Хакан: Това...
Мело: Това се дължи на...Тъй като Дада е моя близка приятелка. И от радост аз първо Сейфи, после Айфер...
Айфер: Мело!
Мело: После подред те прегърнах.
Сейфи: Хайде, да тръгваме.
Мело: Ще се видим.
Д-р Хакан: Непременно ще дойда и аз да видя Еда. Ще отида в операционната, ще ти си обадя довечера. Става ли?
Мело: Добре. Добре, ще се чуем.
Д-р Хакан: Ще ти се обадя довечера.
Айфер: Хайде!
Мело: Дада!
Айфер: Стой. За какво крещиш? Мело! Мело!
Под секрет 
„Очаквай неочакваното...“
„Очаквай неочакваното...“
Мечти и реалност. Приказката продължава...
Мечти и реалност. Понякога животът предоставя на човек изненади, които са дори по-добри отколкото сънищатат му.
Понякога човек сам си създава късмета. Трябва да се борим, да не отстъпваме, никога да не губим надежда, каквого и да се случи.
И този човек, когото някога мразех, любимият ми, сърцето ми, съпруга ми – Серкан Болат.
Добре, че почуках на вратата му. Добре, че отвори сърцето си за мен.
Сега имаме дълъг живот, пълен с изненади.
Заедно с дъщеря ни и сина ни. Приказката ни продължава оттук.
Три ябълки паднаха от небето. Една за този, който разказва. Втората за слушателя. И третата, за който я приживява.
Обичам те лудо, Серкан Болат.
Чувствата ни са взаимни, госпожо.
Това беше всичко от мен за този епизод, момичета.
Както няколко пъти съм казвала, случайно, видях клипче от SCK няколко дена след финала на филма през септември 2021. Свалях епизоди, гледах...И някъде в началото на м.ноевмри открих темата и вас, момичета. И се включих в преговора, който вече вървеше. И така до днес. Благодаря ви за подкрепата и търпението, защото понякога бях доста многословна.
Благодарна съм, че открих SCK в много тежък за мен период, гледането на филма ми донесе усмивка, желание за разговори, за споделяне.
Благодаря на всички, участвали в създаването на SCK, на артистите, създали Айдан, Сейфи, Мело, Енгин, Пъръл, Лейля, Ердем, Селин, Фифи...малката сладурана Мая/Кираз. И най-вече на Ханде и Керем, изиграли, не, изживяли наистина любовта на Еда и Серкан. Красиви, умни, талантливи, обществено ангажирани, прекрасни млади хора, дано да са много, много, щастливи. И в работата и в личния си живот! И да имат още много вълнуващи и очароващи нас, зрителите, роли.
Искам специално да благодаря на Миси, Мики, Слънчицето, Марги, за разбирането и подкрепата! Беше наистина екипна работа! Багодаря, ви, момичета!
А приказката SCK продължава да очарова и завладява!
Мечти и реалност. Понякога животът предоставя на човек изненади, които са дори по-добри отколкото сънищатат му.
Понякога човек сам си създава късмета. Трябва да се борим, да не отстъпваме, никога да не губим надежда, каквого и да се случи.
И този човек, когото някога мразех, любимият ми, сърцето ми, съпруга ми – Серкан Болат.
Добре, че почуках на вратата му. Добре, че отвори сърцето си за мен.
Сега имаме дълъг живот, пълен с изненади.
Заедно с дъщеря ни и сина ни. Приказката ни продължава оттук.
Три ябълки паднаха от небето. Една за този, който разказва. Втората за слушателя. И третата, за който я приживява.
Обичам те лудо, Серкан Болат.
Чувствата ни са взаимни, госпожо.
Това беше всичко от мен за този епизод, момичета.
Както няколко пъти съм казвала, случайно, видях клипче от SCK няколко дена след финала на филма през септември 2021. Свалях епизоди, гледах...И някъде в началото на м.ноевмри открих темата и вас, момичета. И се включих в преговора, който вече вървеше. И така до днес. Благодаря ви за подкрепата и търпението, защото понякога бях доста многословна.
Благодарна съм, че открих SCK в много тежък за мен период, гледането на филма ми донесе усмивка, желание за разговори, за споделяне.
Благодаря на всички, участвали в създаването на SCK, на артистите, създали Айдан, Сейфи, Мело, Енгин, Пъръл, Лейля, Ердем, Селин, Фифи...малката сладурана Мая/Кираз. И най-вече на Ханде и Керем, изиграли, не, изживяли наистина любовта на Еда и Серкан. Красиви, умни, талантливи, обществено ангажирани, прекрасни млади хора, дано да са много, много, щастливи. И в работата и в личния си живот! И да имат още много вълнуващи и очароващи нас, зрителите, роли.
Искам специално да благодаря на Миси, Мики, Слънчицето, Марги, за разбирането и подкрепата! Беше наистина екипна работа! Багодаря, ви, момичета!
А приказката SCK продължава да очарова и завладява!
Дилеми, отново БЛАГОДАРЯ! 
Дилеми, благодаря ти!
Малко тъжно ми стана, понеже толкова много бях свикнала с преговорите и сега ще ми липсват.
Малко тъжно ми стана, понеже толкова много бях свикнала с преговорите и сега ще ми липсват.
Препоръчани теми