За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

Мама Ру, сигурна съм че се справяш чудесно като родител и един ден децата ти ще имат безкрайно уважение към теб, както и едно към друго. Според мен, темата е дошла от разговори между други деца. Аз също в момента съм много учудена, какви разговори и какви сравнения се правят между деца във втори клас. Разговори, които не са чути в къщи. Моето дете също е осиновено и не мисля, че генетично би се предало това, за което говори Мама Ру, мисля, че идва от средата. При мен по-скоро има друг риск, тъй като детето е едно, да израства като егоист. Проблем, който самата аз съм имала, тъй като също съм едно дете. Та, от тази посока, ще се старая какво давам и подарявам, за да не залитнем в прекаленото разглезване и дундуркане до късна възраст. Ще се старая да го науча на любов към учението и после на любов към труда. А с каквото можем, да помогнем стратегически, ще помогнем, за да има добър старт. Аз имам много случаи в обкръжението си, в които родители продават имоти или дават спестявания, за да се купи жилище на младото семейство и за мен това е помощ, безкрайна. Нашите родители нямаха тази възможност, в момента, в който ние станахме семейство и затова ние си изтеглихме ипотека. Но, един ден, ще имаме наследство, което ще ни помогне.

Виж, дядото не е длъжен, няма кой какво да му се сърди, но ако не му пречи защо не? Не разбирам? Иначе никой на никого не е длъжен, освен родителите на децата студенти до 26 годишна възраст, така е по закон.

Винаги съм твърдяла, че възпитанието на един човек си личи, когато се види в имане, а не в нямане.
Това важи и за жестовете към децата. Лигльото ще си остане такъв и с подарения апартамент или платено образование. Независимо дали от дядото или родителите си. Осъзнатият млад човек ще ползва случая да надгради живота си и да постигне повече за себе си.
//
Мнението ми за частните училища в България не е добро. Не бих плащала такси тук за чу.

Да не му пречи е интерпретация, която предполага очакване, че ще даде; също и предполага влизане в обяснителен режим защо не дава, след като не му пречи, какъв му е сега проблемът, ама как може така, ама това са внуците му, ама ние не можем, ама това, ама онова, ама...
Дядото не е длъжен, но в конкретния случай става дума за срочен дългогодишен ангажимент. Както дядото не е длъжен, а родителите нямат пари, досещаш се какво ще стане със семейните отношения, ако дядото плати първите две години и после спре да плаща. Точно затова смятам, че родителите са много разглезени и се възползват от нещо което не е тяхно и не им се полага. Спре ли да плаща дядото (на което има пълно право) - той ще е виновен, ще го отнесат децата, а миличките родители, няма да носят отговорност.

Ами ако е започнал нещо, желателно е да го довърши, инак по-добре е просто да не го почва и да не губи две години на детето, което без него би учило в по-евтин университет и би изкарало обучението докрая. Все едно аз да обещая на бедни роднини, че ще им направя за своя сметка голям ремонт, който сами не биха могли да си позволят, и като разбием къщата - "Айде, размислих, изгубих интерес да ви правя ремонт, чао!"

Принципно съм съгласна, но явно си е и до самото дете. При мен беше същото, което описваш. С изключение на това ,че през студентските години работех почасово, помагах на деца с езика, с който завърших езикова гимназия. Имах огромно желание да се изнеса от вкъщи и буквално първата седмица, в която започнах постоянна работа, се нанесох при гаджето ми, на един мизерен таван, като и двамата бяхме с доста скромни доходи. До тогава 80% от домакинските задължения вкъщи ги вършеше майка ми, която е крайна чистофайница и има точно определени изисквания как всичко да се прави. Не се разминах с лекции как ще ставам "малката булка" на 23, но за мен тези години на първа самостоятелност бяха прекрасни. Усещането за свобода и взимане на собствени решения беше неповторимо. Определено имахме материални затруднения (нашите със сигурност биха ми помогнали, но на мен ми беше много важно да не искам помощ) , но това някак не ме е натоварвало. Битовизмите също, защото в моята ситуация, правилата и изискванията на майка ми бяха много по-задължаващи. Пътувахме постоянно, чистенето на 30 кв.м. почти без мебели отнемаше 1 час седмично, готвенето се изразяваше в нещо бързо във фурната или салата. Та, поне за мен, никак не беше шоково изнасянето от къщи.
Аз съм на мнение, че осигуряване на възможно най-добро образование и жилище са смислена помощ, която е глупаво да не предложиш,ако имаш възможност. Но битово обслужване, продължаване на съжителство с децата след започване на постоянна работа от тяхна страна, плащане на сметки и т.н. са много вредни и всъщност в почти всички случаи са намеса и желание за продължаващ контрол над порасли хора, макар и това невинаги да е съзнателно. За мен самата, липса на желание на порасналите деца да са независими е голяма червена лампа и показва създаване на психическа зависимост от родителите. Много е трудно да се уцели баланса. Моята майка е с тенденция да  е свръхобгрижваща и контролираща, мисля, че просто моят характер и точни обстоятелства, вкл. връзка с много самостоятелен за възрастта си млад човек,  ми помогнаха да се отделя и да придобия самочувствие на справяща се сама. При други обстоятелства сигурно щях да остана да живея с родителите ми до по-късно (вкл. под натиск на майка ми) и твърдо смятам, че това щеше да е вредно и за мен, и за отношенията ни с тях.

Това е дългосрочен скъп ангажимент, който не бих приела като родител.
Като съм искала децата ми да учат в ЧУ съм си плащала аз.
А да нямам реална възможност и да се надскачам е първенющина.

Кое му е лошото на хубавото и лесното? По- добре докато има желание и възможности да има, да ползва и да дава, защото в един момент може и да няма. Инфлация, война, имотни и други пазарни и политически сътресения. На децата се дава на момента, защото те в момента имат нужда и полза като в случая с ЧУ. Децата се развиват в момента и по-добре сега да учат и да ходят на уроци, извънкласни и да живеят добре, отколкото утре да е късно или безсмислено.

Нарци, ти много селташка схема описваш - първо, родители, които смятат, че някой им е длъжен; второ, родители, които поемат ангажимент към образованието на детето си, без да имат разчети как и дали ще могат да изпълнят този ангажимент. Ако залитнем в такава крайност, много ясно, не е на добре ситуацията.

С моя мъж имаме деца, които са записани в частна градина. Дядо и баба им пожелаха да помогнат с 50% от таксата, защото навремето като млади родители с ниски доходи на тях е помогнато с образованието на децата им. Нито са поели ангажимент без да са си направили сметките, нито ще ядат сух хляб заради този жест, нито ако решат да не дават пари, с баща им ще се видим в невъзможност да плащаме. Приемаме с благодарност жест, който те сами, доброволно и без да ги лишава от спокоен живот, са предложили да направят. Не се сещам за добра причина, по която аз бих отказала.

АК не е ли гимназия? На шефа децата учиха там.
А да пренасочи парите от таксата може да има и доста обективни причини - спешен ремонт, извънредна операция, продължително боледуване - все неща, които са с много по-голям риск при един дядо, отколкото при човек на средна възраст, и които неща явно родителите не могат да поемат.
Тео, разбира се, абсолютно селташка си е. За удобство акцентирате на желанието на дядото, което никой не оспорва. Проблемът е при родителите, които не са издрапали до нужното ниво за АК.

Супер, че са учили там, това е най-добрата частна гимназия тук, чуждо училище и излизат с две дипломи и много добри перспективи. А ако тръгнат да стават лоши неща и плащането спре, ще се прехвърли в някоя от добрите държавни, ще си вземе изпитите без проблем. Много мъдро решение са взели дядото и родителите, приветствам. Мислят дългосрочно. Аз също бих записала децата си, ако искаха, но те избраха друго.

Всъщност ако семейството с общи ресурси се посвещава на дадена цел (АК или каквото там), за мен е ОК, стига в това семейство нещата да са изговорени, сметките направени, и никой да не прави грандиозни жертви с личния комфорт и сигурност.

Озлобява околните и в този смисъл създава негативна енергия около детето

Всъщност, семейството следва да си прецени възможностите и щенията и да работят за тях.
Аз не бих позволила още четири глави да взимат моите решения като родител - на никаква цена.

Разбирам гледната ти точка, но за мнозина от приятелите ми от АК например, е било въпрос на по-широко семейно усилие да се плати и колежа, и впоследствие университет в чужбина. За определени български семейства, дори на образовани и много упорито работещи родители, подобни такси са били и са извън възможностите, но е било налице желание и с някакви колективни усилия са се случили нещата. Разбира се, има вариант и да кажеш на детето си, ще учиш закъдето стигат моите и на татко ти парите, и няма да приемаме помощ.