Здравейте!
Напоследък често разсъждавам над една тема, която вероятно започва да ми носи дискомфорт.
На 25 години съм (знам, в разцвета на възрастта си, пред мен тепърва започва животът, но…”.
Започвам да се чувствам “невидима” и непълноценна. През целия си съзнателен живот съм имала една наистина сериозна връзка, която продължи 4 години. Разделихме се преди 3 години. Останахме си добри познати, раздялата беше съзнателна и за двете страни, така че това по никакъв начин не влияе на настоящето ми.
Живея самостоятелно, работя и уча. Не смятам, че имам някакви житейски проблеми, които да ми носят стрес или негативни емоции. Усмихнат и позитивен човек съм. Излизам, забавлявам се с приятели. Водя нормален начин на живот.
И тук идва моят проблем…не откривам човек за себе си. Не го търся буквално де, но вече потребностите ми за близост, интимност, дори и просто мъжко присъствие започват да ми липсват. От три години съм сама, не съм правила секс (знам, че може да звучи глупаво, но сме хора и това са нормални неща в живота). Не съм човек, който би се поддал на мимолетни преживявания и не бих се хвърлила през глава само, за да има някой до мен. Искам чувствата да са взаимни и от двете страни. Започва да ми липсва подкрепата от мъжката фигура. Искам деца и ми става много тъжно, че не откривам човека.
Моите родители са разделени от 15 години и започвам да си мисля да не би това да ми пречи. Карма, кръговрат.
Мисля си и да не би просто толкова да съм свикнала да бъда самостоятелна и да не излъчвам тази женска енергия, която да привлича мъжката фигура.
Не знам. Просто исках да споделя това, което ме терзае напоследък и бих се радвала да чуя мненията на по-възрастните дами. Или просто да видя себе си отстрани.
Благодаря!
Напоследък често разсъждавам над една тема, която вероятно започва да ми носи дискомфорт.
На 25 години съм (знам, в разцвета на възрастта си, пред мен тепърва започва животът, но…”.
Започвам да се чувствам “невидима” и непълноценна. През целия си съзнателен живот съм имала една наистина сериозна връзка, която продължи 4 години. Разделихме се преди 3 години. Останахме си добри познати, раздялата беше съзнателна и за двете страни, така че това по никакъв начин не влияе на настоящето ми.
Живея самостоятелно, работя и уча. Не смятам, че имам някакви житейски проблеми, които да ми носят стрес или негативни емоции. Усмихнат и позитивен човек съм. Излизам, забавлявам се с приятели. Водя нормален начин на живот.
И тук идва моят проблем…не откривам човек за себе си. Не го търся буквално де, но вече потребностите ми за близост, интимност, дори и просто мъжко присъствие започват да ми липсват. От три години съм сама, не съм правила секс (знам, че може да звучи глупаво, но сме хора и това са нормални неща в живота). Не съм човек, който би се поддал на мимолетни преживявания и не бих се хвърлила през глава само, за да има някой до мен. Искам чувствата да са взаимни и от двете страни. Започва да ми липсва подкрепата от мъжката фигура. Искам деца и ми става много тъжно, че не откривам човека.
Моите родители са разделени от 15 години и започвам да си мисля да не би това да ми пречи. Карма, кръговрат.
Мисля си и да не би просто толкова да съм свикнала да бъда самостоятелна и да не излъчвам тази женска енергия, която да привлича мъжката фигура.
Не знам. Просто исках да споделя това, което ме терзае напоследък и бих се радвала да чуя мненията на по-възрастните дами. Или просто да видя себе си отстрани.
Благодаря!
