Здравейте на всички, въпроса ми е насочен основно към женската аудитория, защото искам да чуя мнението на срещуположния пол.
С приятелката ми живеем заедно от 3 години, не малко време и нещата вървят към предприемането на по голяма крачка, аз на 28 години и тя на 22 години. В последно време, но и може би не от съвсем скоро(просто разговорите за по сериозна стъпка зачестяват) забелязвам едно неуважение към средствата с които разполагаме. От началото на нашата връзка аз съм покрил всички разходи - Наем/Сметки/Телефони/Храна/Цигари/Излизания/Почивки и общо взето каквото е нужно. Тя е студентка и не работи, аз пък нямам нищо против щом имам възможност да поема всички тези разходи - имал съм дълга връзка в която съм разделял разходите/домакинство и всичко с партньора си, не ми е харесвало, не съм се чувствал комфортно и предпочитам да поемам всички финансови разходи, а партньора ми домакинските задължения. Всичко до тук е окей, но идва едно ,,НО" по цял ден е ангажирана с неспоуките на своето семейство, безработен родител, друг които работи за да може просто да се наяде, оплаквания от всичко, това мен ме изнервя сериозно, защото го слушам по цяла вечер когато съм вкъщи. Проблем идва когато и кажа спри да им обръщаш внимание, това са здрави прави хора в напълно трудоспособна възраст, живеят на място в което постоянно се търсят хора за работа, но тук чувам на теб ти е лесно, ти работиш, направил си си нещата и изкарваш парите. Да това е така, но реално зад всички изкарани пари има години работа, ежедневни проблеми, сън в рамките на 4-6 часа в денонощието, разговори по телефона от 6 сутринта до 11-12 вечерта и каквото още е възможно. Когато има празник и направя подарък да кажем 500-1000 лева за нея това е нещо напълно нормално, покрай самият празник има още разходи за почерпка на приятели, роднини и всичко свързано което е още толкова горе долу, но за нея някак си това са напълно нормални неща. Нека да кажа, че печеля около 10 хиляди лева на месец в един от големите градове на страната, не печеля по 50 000 лева на месец, и все пак имам разходи като наеми, сметки, лизинги и т.н. Това започва да ме натоварва много и то най-вече, защото чувствам едно неуважително отношения към средствата за които влагам много труд, какво мислите е най-правилното решение за да разбере, че парите не валят по дървета и аз също се трудя? Момичето е работило преди да започнем връзката си и не ме натоварва с желания тип искам да ида в - Тайланд, Малдиви, Бали, защото е модерно, но не знам как да разбере, че като не се оплаквам като майка и, баща и или брат и за това колко е труден живота, как трудно се печелят пари и се старая да не е обременявам с нищо, не означава, че на мен ми е лесно.
С приятелката ми живеем заедно от 3 години, не малко време и нещата вървят към предприемането на по голяма крачка, аз на 28 години и тя на 22 години. В последно време, но и може би не от съвсем скоро(просто разговорите за по сериозна стъпка зачестяват) забелязвам едно неуважение към средствата с които разполагаме. От началото на нашата връзка аз съм покрил всички разходи - Наем/Сметки/Телефони/Храна/Цигари/Излизания/Почивки и общо взето каквото е нужно. Тя е студентка и не работи, аз пък нямам нищо против щом имам възможност да поема всички тези разходи - имал съм дълга връзка в която съм разделял разходите/домакинство и всичко с партньора си, не ми е харесвало, не съм се чувствал комфортно и предпочитам да поемам всички финансови разходи, а партньора ми домакинските задължения. Всичко до тук е окей, но идва едно ,,НО" по цял ден е ангажирана с неспоуките на своето семейство, безработен родител, друг които работи за да може просто да се наяде, оплаквания от всичко, това мен ме изнервя сериозно, защото го слушам по цяла вечер когато съм вкъщи. Проблем идва когато и кажа спри да им обръщаш внимание, това са здрави прави хора в напълно трудоспособна възраст, живеят на място в което постоянно се търсят хора за работа, но тук чувам на теб ти е лесно, ти работиш, направил си си нещата и изкарваш парите. Да това е така, но реално зад всички изкарани пари има години работа, ежедневни проблеми, сън в рамките на 4-6 часа в денонощието, разговори по телефона от 6 сутринта до 11-12 вечерта и каквото още е възможно. Когато има празник и направя подарък да кажем 500-1000 лева за нея това е нещо напълно нормално, покрай самият празник има още разходи за почерпка на приятели, роднини и всичко свързано което е още толкова горе долу, но за нея някак си това са напълно нормални неща. Нека да кажа, че печеля около 10 хиляди лева на месец в един от големите градове на страната, не печеля по 50 000 лева на месец, и все пак имам разходи като наеми, сметки, лизинги и т.н. Това започва да ме натоварва много и то най-вече, защото чувствам едно неуважително отношения към средствата за които влагам много труд, какво мислите е най-правилното решение за да разбере, че парите не валят по дървета и аз също се трудя? Момичето е работило преди да започнем връзката си и не ме натоварва с желания тип искам да ида в - Тайланд, Малдиви, Бали, защото е модерно, но не знам как да разбере, че като не се оплаквам като майка и, баща и или брат и за това колко е труден живота, как трудно се печелят пари и се старая да не е обременявам с нищо, не означава, че на мен ми е лесно.
