Aбе, то човек може да отлага, да прекъсва, да сменя специалности и университети, да започва отначало... Не е като да не може, но всичко това отнема време, а и иска финансиране. И накрая когато завърши 5 или повече години след набора си и с двойно повече дългове наваксването е по-трудно, защото той е новобранец, а те вече са с кариера.
- Публикувана: 23 септ. 2022, 07:50 ч.
- Последно мнение: 4 ноем. 2022, 19:25 ч.
За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?
Aбе, то човек може да отлага, да прекъсва, да сменя специалности и университети, да започва отначало... Не е като да не може, но всичко това отнема време, а и иска финансиране. И накрая когато завърши 5 или повече години след набора си и с двойно повече дългове наваксването е по-трудно, защото той е новобранец, а те вече са с кариера.
Иначе не съм сигурна, че 70% от завършващите правят кариера въобще.
Просто ходят на работа като повечето ( не всички, но са по- малък % кариеристките на високи постове) жени избират леки специалности и си стоят вкъщи повече при раждане на дете, болест на детето или грижа за възрастен родител.
Колкото теми сме изписали за домакините и работещите жени с различни мнения , толкова всички се съгласиха с горното твърдение, че жена с 10-15 години паузи не е конкурентно способна.
Отттам понеже имам точно дъщеря не й желая да учи нещо, каквото и да е, с което в нсчияьсвяр няма да може са две издържа и не бих била очарована да си губи времето със специалности, които не са добре заплатени или реши след цялото учене да стои домакиня.
Като кажете кариера, мнозинството хора просто си ходят на работа. И да завърши 5 години след наборите си, ако има необходимите познанства, много бързо може и да им стане шеф на тези с кариерата.
Ако беше баба мъжка... Изключения всякакви има, но нали говорим за масата средностатистически младежи.
Това евентуално може да е най-големият недостък на изчакването - губенето на време, през което други ще придобиват опит, умения и евентуално шще градят име и кариера. Но 1-2-3 години не са пък чак толкова време, а и ако ти помогнат всъщност за по-добра ориентация и да си намериш място с по-добри възможности отколкото ако не беше изчакал, даже може и много да си заслужавало забавянето.
Мисля, че в нашата родна действителност бих предпочела да плащам , въпреки че не е приет в желаната специалност. Студентският живот не е само купони.
За радост го приеха точно каквото искаше и от тук нататък, всичко е в неговите ръце.
Аз самата бях приета нещо, което беше последен избор. Но в годините учене - харесах и целия ми трудов стаж е в тази област.
За радост го приеха точно каквото искаше и от тук нататък, всичко е в неговите ръце.
Аз самата бях приета нещо, което беше последен избор. Но в годините учене - харесах и целия ми трудов стаж е в тази област.
Масата средностатистически младежи… пропускаме я и сякаш всеки говори от неговия опит, а покрай завършването бях в темата на наборите и знам какви резултати споделяха съфорумките - наистина впечатляващи, затова е нормално и тук мненията да са такива. Такива деца могат да си позволят да учат каквото искат, да работят каквото искат, защото не ги е страх да положат усилия, когато започнат компромисите е друго.
В живота след завършване на училище няма изоставане, нито изпреварване. Университетът не е продължение на училището, нито животът е продължение на ученичеството.
Относно конкурентоспособността за работещи и домакини, пак няма как да е еднакво. Има професии, в които постоянно да си бил на конвайера е от ключово значение за корпоративната кариера, но за други не е нужно. Това всеки си го решава сам и се ориентира според интересите си и обстоятелствата. За мен опитът, възрастта и знанията по-скоро са предимство. Какичката с току-що взета диплома, която не е гледала деца и конкретния по отношение на поне едно дете, както и чисто житейския опит, може повече да я кара на ентусиазъм, но много неща й липсват и спъват. Тя по-скоро ще бъде аниматор, отколкото човек, който да държи нещата под контрол и да изисква.
Относно конкурентоспособността за работещи и домакини, пак няма как да е еднакво. Има професии, в които постоянно да си бил на конвайера е от ключово значение за корпоративната кариера, но за други не е нужно. Това всеки си го решава сам и се ориентира според интересите си и обстоятелствата. За мен опитът, възрастта и знанията по-скоро са предимство. Какичката с току-що взета диплома, която не е гледала деца и конкретния по отношение на поне едно дете, както и чисто житейския опит, може повече да я кара на ентусиазъм, но много неща й липсват и спъват. Тя по-скоро ще бъде аниматор, отколкото човек, който да държи нещата под контрол и да изисква.
Aбе, то човек може да отлага, да прекъсва, да сменя специалности и университети, да започва отначало... Не е като да не може, но всичко това отнема време, а и иска финансиране. И накрая когато завърши 5 или повече години след набора си и с двойно повече дългове наваксването е по-трудно, защото той е новобранец, а те вече са с кариера.
Ех, тия домакини и вторачването в стандарта им.
Една жена с добро образование, добри личностни качества и успешна кариера може да си позволи няколко години пауза за отглеждане на децата, без да бъде изхвърлена тотално от пазара на труда. Ако има партньор на място, разбира се, и не превърне майчинството в лежане, а в съзидателен, полезен период. Учене на език, надграждащи професията курсове, задочна специализация... И всъщност може да се окаже, че паузата е била повече от полезна. Е, колежката, с която са започнали заедно и не е отглеждала деца, ще се е изкатерила по-високо, но дали ще е по-щастливи и по-удовлетворена от живота? А дали изобщо едната трябва да се сравнява с другата?
Човекът с кариерата и титлите вкъщи не спира да повтаря, че ако намериш точния за теб човек, всичко останало в живота ти се подрежда.
Една жена с добро образование, добри личностни качества и успешна кариера може да си позволи няколко години пауза за отглеждане на децата, без да бъде изхвърлена тотално от пазара на труда. Ако има партньор на място, разбира се, и не превърне майчинството в лежане, а в съзидателен, полезен период. Учене на език, надграждащи професията курсове, задочна специализация... И всъщност може да се окаже, че паузата е била повече от полезна. Е, колежката, с която са започнали заедно и не е отглеждала деца, ще се е изкатерила по-високо, но дали ще е по-щастливи и по-удовлетворена от живота? А дали изобщо едната трябва да се сравнява с другата?
Човекът с кариерата и титлите вкъщи не спира да повтаря, че ако намериш точния за теб човек, всичко останало в живота ти се подрежда.
Ние пишем принципни положения, в които децата ни не искаме или искаме да попадат.
Защото раздели, разводи, смени на жената след 20 години брак с по- нов модел ( извинете за сравнението, на английски звучеше по- добре) или внезапна смърт ( все коментирани ситуации тук и в живота) оставят една жена в много тежко положение.
И никой не иска самата тя или детето й да попадне в такова разпределение, което е по- често срещаното от щастлив, дългогодишен брак до старини с правилния човек.
Дай Боже, но по- добре се готви за зима, а като дойде пролет й се радвай…докато продължава.
Защото раздели, разводи, смени на жената след 20 години брак с по- нов модел ( извинете за сравнението, на английски звучеше по- добре) или внезапна смърт ( все коментирани ситуации тук и в живота) оставят една жена в много тежко положение.
И никой не иска самата тя или детето й да попадне в такова разпределение, което е по- често срещаното от щастлив, дългогодишен брак до старини с правилния човек.
Дай Боже, но по- добре се готви за зима, а като дойде пролет й се радвай…докато продължава.
...
Една жена с добро образование, добри личностни качества и успешна кариера може да си позволи няколко години пауза за отглеждане на децата, без да бъде изхвърлена тотално от пазара на труда...
Една жена с добро образование, добри личностни качества и успешна кариера може да си позволи няколко години пауза за отглеждане на децата, без да бъде изхвърлена тотално от пазара на труда...
За децата важи същото. Животът след пълнолетие е шарен, защото всеки има свободата да поеме по определен път и да сменя пътищата. Няма правилно и грешно, поне щом човек не се забърква в незаконни неща или зависимости към дроги, хазарт и др. Всичко останало е напълно в норма и всеки живее живота си така, както го разбира. Ако възрастните не са застраховани от всякакви стъпки и обрати, защо трябва да очакваме, че децата ни ще следват праволинейния идеален вариант - на 18 знае какво иска да учи, започва да го учи, после го работи, после се жени, ражда деца, успоредно с това катери корпоративната стълба и така нататък. Най-големите простоии ги правят възрастните с пълната убеденост, че това е правилното решение.