За помощта към пълнолетните деца - да се оправят сами или да им се помага?

Тази жена видимо има някакви отклонения, предполагам не коментираме такива случаи.

И според мен е така,  но властите я третират като способен родител, така че детето си е при нея. Има и други родители, които вярват в кемтрейлс, сатанинската държава, рептилите и всякакви конспиративни теории и въпреки това си отглеждат децата.

Социалните служби у нас са под всякаква критика, но иначе се страхуваме от "норвежците"....

Кое е насилие и кое не, могат да решат компетентните институции (когато си вършат работата), но насилието си е насилие и без това решение, преди и след него, и си се изпитва от жертвата на това насилие. Насилието може да бъде и физическо, може да бъде и това по цял ден да ти се казва, че за нищо не ставаш. Ето няколко дефиниции за психическо насилие:


General definition: Any intentional conduct that seriously impairs another person’s psychological integrity through coercion or threats.

Statistical definition: Any act which causes psychological harm to an individual. Psychological violence can take the form of, for example, coercion, defamation, verbal insult or harassment.

Its significant characteristic is an abusive pattern of behaviour occurring over time – within or outside the family.

It not only affects individuals’ mental health and their social networks, but also deprives them of opportunities for future personal, social and economic development. Examples of psychological violence include acts such as isolation from others, verbal aggression, threats, intimidation, control, harassment or stalking, insults, humiliation and defamation.

Sources
General definition:

Council of Europe (2011). Convention on Preventing and Combating Violence against Women and Domestic Violence and its Explanatory Report. Council of Europe Treaty Series No 210.

Statistical definition:

Based on European Institute for Gender Equality (EIGE) (2017) Glossary of definitions of rape, femicide and intimate partner violence

А при норвежците социалните служби са НАД всякаква критика и дори закони. Имаше и един техен психолог, спипан с куп детски порноснимки на компа си.
И това е по-добре от лошите балкански субекти?

Защото на властите така им е удобно. Те не искат да се занимават с нея, именно защото е луда. Една позната осинови дете голямо на 7 години е, преди това е било при приемен родител. На пръв поглед всичко беше наред, красиво, слънчево, срамежливо дете, говореше си на някакъв диалект. Първо я подведоха, че всичко е наред и че е притеснено от честите промени и всяко негово действие го обясняваха с това. След това обаче определиха, че отговаряло на умения по възраст за 4-годишно, било със забавено развитие, защото му е труден живота, било неглижирано и т.н. Жената е нон-стоп по психолози, лекари - напикаваше се понякога, зъболекари - зъбчетата му бяха доста развалени, социалните я следят изкъсо, пропусна дори една година от обучението, за да може поне малко да влезе в някакви нормални граници и през цялото това време е непрекъснато проверявана от социалните, защо психолога установявал такъв спад при детето, дали не е неподходяща средата му. А тази жена буквално й се обърна живота не на 180, а на 360 градуса. И е интелигентна жена, висшист, изключително ерудирана. На фона на всички трудности само казваше - Аз ще я извадя от калта, няма как да остане в това положение. Сега мисля, че е вече 3 или 4-ти клас, но пак си ги има тия проблеми. Как могат да вложат енергия да следят тази жена, при условие, че виждат, че буквално върви срещу вятъра и прави всичко по силите си, която на моменти се чувстваше, че едва ли не те я обвиняват нея за поведението на детето, където на всички много добре е известно какъв е случая на това дете и примерно Буда не могат да го вземат и да го спасят от майка му. Просто няма къде да го дадат като го отнемат от нея.

Не се знае дали ще задействат ОЗД, но майката има право да откаже всичко, дори не е длъжна да ги пусне на прага си. Трябва да има сигнали за неглижиране и дете в риск, за да се тръгне към някакви стъпки. Извеждане на детето е почти невъзможно (то нито посещава детско заведение, нито са го виждали бито или недохранено). Ако майката не е съгласна тя да се срещне със социален работник и допускане на психолог за оценка на детето, всичко си остава в тази никаква зона. Единствено ще й направят административно нарушение, както чух кметицата да казва за акта за раждане.

След осиновяване има 2 или 3 години на следосиновителен контрол от страна на ОЗД. Не че е нещо кой знае какво, но трябва много сериозни неща да се случат, за да има реални действия. Най-много да я консултират няколко месеца, и то ако тя самата иска.

Когато става дума за близък, човек трудно е безпристрастен. Дали наистина толкова са я тормозили социалните или просто тя трудно е издържала на напрежението - няма как да знаем.
Ето, за жената с починалото дете в Пловдив съседите казват, че е била добра майка.

Супер са балканските социални работници, направо шест.
Будата живее без ток и вода, с жена, която се смята за Исус Христос, със сигурност това не влиза в дефиницията за безопасна и подходяща среда за дете.

А за норвежките социални работници-педофили, не възнамерявам да свалям нивото на разговора до това да коментирам четива от фейк нюз агрегатори.

Колко да не е безопасна средата? Ако беше така за средата, знаеш ли колко деца изобщо не трябва да са при родителите си, а по социалните домове и приемни семейства? Интересно ми е как ще се развие този случай. Засега мисля, че нищо няма да се случи, освен че ще й се наложи да извади акт за раждане.

Доообре, БиБиСи са гадове, които бълват фейкнюз. И останалите също.
Няма да те мъча с материали на български
https://www.bbc.com/news/world-europe-45637040
https://www.tnp.no/norway/panorama/bbc-documentary-features-a-sc … ervice-barnevern/
https://stepup4childrensrights.com/convicted-pedophile-appeals-f … -prison-sentence/
Между другото, когато беше истерията покрай ИК, аз бях от малцинството, което я защитаваше или поне ми беше безразлична. Но конкретно норвежците явно изплискват легена в това отношение.

Предпочитам да живея в норвежка система, отколкото без система. Естествено ако интервюират родителите всичко ще е ток и жица. И във Франция имаше такъв случай наскоро. Биеха се в гърдите по всяка телевизия, докато един журналист не се сети да интервюира патоанатома, международно признат експерт по цитираната патология. И всичко ти става ясно. Но е толкова по-лесно да снимаш ревящи родители, които ти идват на крака, отколкото изключително зает лекар с адженда за месеци наред.

Вижте, приятелка ми е, не съм пристрастна, наблюдател съм. Не се е оплаквала, просто съм свидетел - отиваме на психолог, отиваме на преглед на бъбречетата, зъбчетата имат кариеси и ще отидем на зъболекар. Дума не е казала като оплакване, а дори е имала "съвети", че може да го върне, дори не знам възможно ли е, но тя каза - аз никога няма да я върна, какво означава да я върна, това да не е стока, аз ще я извадя от калта и ще я направя човек, който да може да се грижи за себе си. Жената си има жилище, осигурена е, работата смени, за да има повече време за малката. Общо взето детето просто извади късмет, че именно се е "паднало" тя да го вземе и то не за приемен родител, а да го осинови. Аз виждам и детето как се държи в нейно присъствие, съвсем спокойно и щастливо, просто си има пропуски, които не могат да ги оценят, дали наистина е от неглижирането и наваксва и дали наистина може да навакса в един момент или просто са липси...

Детето не е в системата, не получава помощи. Явно е гледано, облечено, нахранено. Няма данни за насилие върху детето.
И как решихте , че не е безопасна средата? Сякаш вашите семейства са нормални. Умрете си да си врете носовете навсякъде. Оправихте живота на вашите деца, та сега и на чуждите.

Преди дни прочетох романа на Ю Несбьо "Кралството". Авторът си е норвежец, няма причини да злослови нито за норвежците, нито за социалните им служби. В романа си описва събития, които надали са просто авторова измислица, а дори и да са, то почиват на сходни реални събития. Накратко - бащата години наред изнасилва всяка нощ малкия си син, докато големият спи на горното легло (двуетажно). След като бащата излезе от стаята, малкият плаче, а големият слиза от горното легло при брат си, прегръща го и го утешава. Разликата между момчетата е само година. Около 10 години след началото на тези събития, социалните служби се задействат по сигнал на учителите и лекар, при който е преглеждан по-малкият брат, но разследването не успява да направи нищо и момчето остава в семейството. По-големият брат, разбирайки, че никой няма да помогне, взема нещата в свои ръце и причинява смъртта на родителите си. В този момент той е на 16, а брат му на 15 години. От тази история насетне животът на двамата братя се развива по уж успешен начин, само че травмата и у двамата е много дълбока. Малко преди посещението на социалните, майката споделя с по-големия си син, че на практика тя винаги е знаела какво причинява съпругът й на малкото й момче, но ако трябвало да избере между децата си и съпруга си, тя винаги би избрала съпруга. 

Който се интересува, може да прочете целия роман. Споделям само, че това си е самостоятелно произведение, няма връзка с поредицата за инспектор Хари Хуле. Много е натоварващ, малко муден на места, има едни лирични отклонения, дори сякаш се опитва да влезе в обувките на Достоевски...

Какво исках обаче да кажа - подобни престъпления срещу собствените деца, при мълчаливото съгласие на другия съпруг, не са изолиран случай и не се случват само в Норвегия. Има подобни ужасяващи случаи навсякъде по света. И да, трябва да се пише, говори, алармира за тях!