Не знам как да постъпя

Ако иска - ще.
Ако не иска - ще ѝ се наложи.

Авторке, ясно е че брака ти върви към провал.
Я кажи онзи какво ти обещава? Ще сключите ли брак, за да те вземе в Англия? Има ли жилище, където да живеете? На каква възраст е детето, запозната ли си с факта, че тук децата тръгват на училище на четири годишна възраст? Нали не мислиш да се юрнеш тук, а детето да остане при баща си/бабите в България?
Наясно ли си, че в чуждата държава, поне първоначално ще си само на милостта на този мъж? Че и детето?
Убедена ли си, че любовника ще ви предостави нужните условия? Защото ако е шофьор и живее в споделена къща, под наем, както повечето самотници тук, хубаво няма да видиш.

Искам да задам въпрос:ако го нямаше англичанина, нямаше ли да мислиш за развод? То с това пренебрежение от страна на съпруга ти, тези чести командировки, необръщане на внимание, третиране като вещ... - хич не ми звучи добре!
Защо се хващаш за някого, едва ли не, ти е спасение от ситуацията?
От трън, та на глог!
Ми остани малко сама със себе си, с детето си, наеми си квартира, поживей малко така, събери си мислите...
Дай си време, подреди си мислите... И после мисли за другото.!
До заминаването ти има мноооооого други неща, които трябва да свършиш и помислиш.
А защо ти ще заминаваш с детето, той да дойде!

Съгласна съм с тези, които са на мнение първо да се разведеш. Стъпка по стъпка да излезеш от ситуацията. Тоест, щом не си щастлива със съпруга си - не си длъжна да живееш с него. Той пак ще си е баща на детето, какво толкова има, не мога да разбера ?!?! Няма да сте първите разведени.
Детето приема ситуациите така, както майка му ги приема. Ако ти си нервна, и то ще мисли, че нещата не са както трябва. Ако си спокойна и нормално му обясниш, че родителите не винаги се разбират добре и затова живеят отделно, и то ще смята така.
Направи първо това, а другите неща, смятам, ще се изяснят на по-късен етап и решението ще ти дойде.
Не го мисли постоянно и действай с малки крачки.

Авторке, изглежда, че в този брак, не само ти, но и мъжът ти стоите по задължение. Аз честно казано, на първо място, бих седнала да поговоря с него. Бих му казала, че не съм удовлетворена, не съм щастлива, не се чувствам обичана. И как го мисли занапред, така ли цял живот ще карате? Това би ти дало перспектива какво може да очакваш от брака, и дори каква е перспективата за една раздяла. Може самият той да я желае и да се разберете лесно за детето.

От другата страна стои приказният принц. И като всяка приказка, неговата реалност е под голямо съмнение. Те приказките не случайно свършват, когато влюбените се съберат. Неизживяната любов често е свързана с много фантазия и много грешни представи за другия. Не сте живели заедно, не сте общували в битов план, не сте градили нищо общо. Каквото и да си мислиш. вероятно нямаш почти никаква представа какви ще са ви отношенията във връзка.

Не знам от какъв етнос е господинът, но всеки етнос върви с неговите култура и привички, и колкото и да ти се струва, че той е като всички останали, вероятно това не е така в много отношения. Яростното неодобрение на родителите може да е нещо, което грам не ви интересува, но рядко хората са толкова откъснати. Дори и двамата да сте, това минало един ден може да ви настигне, дори когато децата пораснат и започнат да се интересуват от баби и дядовци. Това значи, че вашата връзка трябва да е дори по-силна от другите, за да устоите на предизвикателстата, и да предпазите себе си и децата.

А и сладките приказки са лесни преди връзката, някои дори вярват в тях, а за други се умело научена роля - нещо, което присъства сред арабите, например. Умели в общуването, възпитани, ласкатели, обещават много, но след брака разбираш, къде ти е мястото като жена. В момента ти се захласваш как толкова години не си е намерил друга, но ето че дори ти си направила дете и брак, а той стои... вкопчен... в теб. Дали е любов, или нещо по-нездравословно?

Вече имаш и дете, и освен да се грижиш за него, то е фактор и доколко ще бъдеш приета. Отстрани е лесно, но стигне ли се до битА, настава време за реализъм. Та много внимателно си помисли. Дори да решиш да преследваш тази "любов", направи го с акъл - чужда държава, дете... ще си уязвима, ще рискуваш много. На твое място, първо бих уредила нещата със съпруга, и после бих обърнала внимание на себе си и детето - бих се опитала да си устроя свой живот. Мъжът, ако е мъж, ако е читав - ще прави крачки към мен. Нали 10 години е чакал, уж? Ще почака още малко, и ще си даде малко зор. Ще имате възможност да се сближите, да видите нещата как се развиват, когато са в реала и извън невъзможността. Бавно, полека. Не оставяй щастието да ти зависи от един мъж.

Може би нямаше да мисли за развод, ако го нямаше англичанина. Може мъжът и да пътува много и да не е романтик, но явно се грижи за семейството си. Може би предлага и добър стандарт. Има много семейства, при които мъжът е фокусиран върху работата, а жената върху семейството.

Защо решихте, че тя е българка, а той някакъв друг? Мое предположение беше, че са българка и турчин, тя каза, че не е турчин, но за себе си не спомена. Може той да е българинът.

Мисля си го, защото тя спомена, че той "бил като тях". Резонно е българка да се притеснява повече от друг етнос, отколкото обратното. Пък и е забременяла преди брака. Ако семейството й беше турско консервативно, едва ли щяха да допуснат и това.

Може и да греша, разбира се, но тези неща на това навеждат.

Какво значение има етноса ? Казах, че това за мен е без значение .. Аз съм българка, той не е .. НО това не значи, че е нещо по - различно.
Относно това, дали съм мислила за развод преди него, да мислила съм, както казах някъде по-нагоре в коментарите, съжалих за брака си още в деня на подписването.
Също мъжът ми не винаги е пътувал, и тук като си беше положението не беше по-различно. Ок и аз имам вина за това, но не може да предпочиташ да си с приятели, докато примерно бременната ти жена е болна  вкъщи. Не може детето ти да е болно, а ти да си пиян на мотика и докато майка му се чуди как посред нощ да го заведе в болница, ти да и звъниш 100 пъти и да и казваш. че в момента ти изневерява с някой и на детето нищо му няма. И на другия ден едно извинявай няма... Вярно е, не описах всичко, за да не кажете, че гледам само лошото, но честно казано, ако трябва да кажа нещо хубаво, ще ми трябва време да помисля. Да, това е било мое решение преди време, но грешно. Всеки греши. Не се оплаквам, само искам да доуточня някой неща, за да не изглеждам като някоя загубена тийнейджърка. Аз не искам всеки ден цветя или подаръци, или да е голям романтик. Искам да знам, че имам мъж до себе си, а не някой, който слага всичко друго преди мен. Това, че подсигуряваш финансово семейството, не означава, че с това ти свършат задълженията и женати трябва да си кротува.....

Като те чета, мъжът ти също е кофти избор. Но това не е гаранция, че другият е по добър избор. Мургавият ни сънародник може да се превърне в истински кошмар. Разведи се, карай го той да се върне или известно време да я карате както до сега, той да си идва през известни интервали от време по за седмица две. Ако връзката ви устои на това, значи има някъв шанс за положително развитие. Обаче ако се почнат проблемите, работата е ясна. Имай предвид, че в момента сте просто любовници, проблемите ще дойдат на по късен етап.

Добре, де, авторке, по описаното, мъжът ти не става. Но това не значи веднага да хукнеш при друг. Не чакай мъж да те спасява, нито да те прави щастлива, защото можеш от една клопка да влезеш в друга. Хвани си живота в ръце, нареди си нещата, и тогава ще дойде и мъж. Дали ще е невъзможния принц в Англия или друг, времето ще покаже. Но ще имаш реални възможности, право на избор, и ще бъдеш щастлива, дори да не се получи.

Ще заминеш с детето в Англия? Мислила ли си дали бащата ще позволи? Няма лошо ако не си щастлива с мъжа си, но според мен стоиш с него, в случай, че не се получи с другия. 
Не може да си сигурна, че ако хукнеш при другия нещата ще са супер, по-скоро и двамата бленувате по старите дни, когато наистина ви е било хубаво.

Авторке, въпросът има две части, и понеже мислим за теб И за детето, би трябвало да се решават поотделно.

Едната част - мъжът ти не става, не можеш и не искаш да си с него. Има лесно решение: развод! Обмисли къде ще живееш, как ще плащаш наем, как ще се издържате с детето - все практични неща, и като ги измислиш, просто го направи.

Втората част - Голямата Любов, с която не сте живели заедно никога, съответно не се знае дали ще си допаднете. И тук има лесно решение: изчакайте, опознайте се, гостувайте си, ще разберете дали сте един за друг. Може да сте. Може да не сте. Той може да си промени мнението. Ти можеш да си промениш мнението. Чакали сте 10 години, още малко чакане е напълно оправдано.

Ако ти непременно искаш да се преместиш директно от единия мъж при другия, опасността да се окажеш от два стола на земята не е никак за пренебрегване, точно защото вървиш в комплект с дете.

Авторке, хвърли едно око на тази статия:
https://izumitelno.com/sindromat-na-adeli-kak-nespodelenata-lyub … elya-viktor-yugo/

Е тук не става въпрос за такава патология, а за неосъществена по други причини любов. Ей тва подлежи най много на идеализиране и фантазиране, както виждаме в конкретния случай и с консумация. Така че авторката си е сложила дебели розови очила, дали съвместно съжителство с детето би било сполучливо, вече не се знае.
Има и нещо друго, понеже имам много досег с този етнос- ромлянин много трудно гледа чуждо дете. Имах един такъв, много сериозен и стабилен, жена му избягала и си беше взел по млада циганка с дете. Казваше, че цялата махала го одумва, че гледа чуждо дете, не че на него му пукаше де. Нека го има предвид и тва.