Магията на изтока - тема 69

Насилието ражда насилие. Никой не  е застрахован да му се случи нещо от това което се е случило в живота на няколко от главните герои. А това какво имаха до тук като преживявания/житейска история  героите Минору и Макото също срещано съвсем регулярно по света. Пред очите на всички, вкл. и назначените в не малко общества съответни институции с ресор такива казуси. Човешкия фактор, нефункционалност, дефекти , слаби звена и прочие ясни. Има ги и ще ги има но все пак не трябва нито примиряване нито да няма стремеж към правилно функциониране.
А сега по-конкретно и ще карам по някакъв ред за да не пропусна нещо по което ми се пише сега а и за "да не се улея".
Kayo Agawa с филма придоби своя цялостен образ. Герой за пример, като мислене, като възприятия, като действия и като решение на собствен голям проблем. Постигна вътрешен мир и пътя към него нито кратък нито лесен, като се почне с трагедия като подрастващ, спрял едва ли не живот, направо прекъснат, ссъс сумати недоизказаности , не почустваности и пр.
Тук да спомена герой/типаж като Matsuyama - нейния шеф в магазина, неутрална , невербална подкрепа на социалната дейност която върши Kayo. И това е нужно.
Във филма дадоха настоящ "пациент" на Кайо, който не помня от сериала за разлика от скицата Мидори и той голям образ , ама те все такива при нея
Тази част от историята на Кайо свързана с първата ѝ любов, поне така приех че е , ми хареса как бе дадена и развита и при двамата налични от нея - Кайо и Шинджи. Последния имащ още доста вода да пие докато стигне до нивото на Кайо по пътя към вътрешния мир, а и не е сигурно че ще го стигне де.
И сега до любимото ми П и липсата му/недостига в цялата му прелест. Чак не вярвах, че разгеле видях човешка прегръдка с главни букви. Не случайно я обявих за един от кадрите  на този филм. От що прегръдки и  сие  са имали нужда Минору и Макото а какви неща "са получили" по ред на номерата- втория им баща, полицията , социалните служби, сиропиталището и сие ,  здравните власти, правната система, т.нар рехабилитация която на книга я има а реално ....и пак да завърша с полицията. И кой проявил активност   по отношение на П?! Eдин адвокат, който по случайност се оказал човек със съответен светоглед, инфомираност, собствени виждания и в състояние да ги реализира. Така поне един по веригата "насилието ражда насилие" получил някаква по- реална социална рехабилитация.
Кайо-Мидори нужни една на друга и светъл пример за взаимодействие  и реално приятелство. Те имаха повече от един паметен кадър в този филм. Кадри -картини и то доста симпатични

Нашата главна героиня има дъщеря тийнейджър, на която не ѝ върви в математиката. На финала на епизода се разбра, че всъщност тя не ѝ е дъщеря, а нейна племенница. Майката на момичето го изоставя преди години...
Лелята, т.е. нашата главна героиня, освен че се грижи за племенницата си като родна майка (крият това заради кварталните квачки) се грижи и за умствено изостаналия си брат (чичо на момичето). Тя има малко ресторантче за храна за вкъщи, т.е. кимчи, всякакви видове корейски туршии, гарнитури, рибни кексчета, варени яйца и пр. Сещате се, цялата лютиво-чеснова гадост, която ядат към ориза и месото.
Като видях кои корейски актриси са в ролята на квачките/ клюкарките от квартала настръхнах. Все доказани змии в такива роли, чийито презимена са Злоба, Завист и Подлост.

Той е преподавател по математика. Корейско светило на светилата, нещо като идол, халю звезда на математиците. Има хиляди почитатели, тийнейджърките го преследват, искат да се снимат с него, да излизат с него, да знаят всичко за него, а дори и да се напъхат в апартамента и леглото му.
Нашият математик на математиците е желан от всички богаташки семейства, за да преподава на техните разглезени кифлички и кифльофци, глезоранки и глезльовци.
Той, обаче, има и сериозна психическа травма, която не му дава покой. От малкото неща, с които загатнаха в първи епизод, подозирам, че някой от неговите ученици се е самоубил след неуспешен тест по математика. Ще видим какво ще се окаже, но сериозно подозирам, че това е причината.

И след редица объркани "съвсем случайни" срещи в огромния Сеул започна и тази история.
Той случайно опита от нейните туршии, кимчита и пр. и се влюби в тях. Видя адреса на торбичката и сега очаквам да започне да посещава редовно нейното заведение.
В същото време племенницата реши, че иска да успее, да помогне на леля си финансово и я помоли да я запише на математически курсове при Геният на теханмингукската математика.

Родителите му се развеждат. Майка му (юристка) го хока, че няма добри резултати и ако не стане лекар или адвокат нищо няма да излезе от него. В същото време тя и бащата се развеждат, а детето преживява и този стрес... Отделно в това семейство има и друго дете, брат, който също е подложен на тормоз от майката и по цял ден е затворен сам в стаята си.
Страшна корейска се завихри. Не видях къде трябваше да се смея. Имаше само някакви нелепи сцени при срещата на двамата главни герои, но то при началото, което ме изплаши, не ми беше и до смях.

Е, добре де и заради това. Но най-вече заради държанието и на рождения ден и заради картината. Сложила си я в банята/WC милата приятелка. Признавам, че в първите серии си мислех защо тя не се вземе с приятеля на главния, ще уцели джакпота. Но вече не го давам.
Двамата плазмодии в офиса много ме забавляват. Рядко пластични и приспособими спрямо началството.