Аутизъм и разстройства в развитието

                           *Ограничен кръг от шаблони на поведение и интереси
           Много деца с аутизъм извършват повтарящи се движения като олюляване или въртене, или имат самонараняващо поведение като удряне или блъскане на главата. Някои говорят с напевен глас за тесен кръг от любими теми, като не се съобразяват интересите на човека, на когото говорят.Подобни поведенчески проблеми при аутизъм се увеличават вследствие затрудненията в общуването или при предвиждането и справянето със социалното обкръжение, но съществуват и биологични причини за допълнителни проблеми в поведението. Хората с аутизъм изпитват сериозни затруднения да разберат целта и социалното значение на поведението и при направляването, планирането и възприемането на своето собствено поведение. Те често разчитат на заучаване на изуст, при което е необходимо познато подсказване, което да отключи научените отговори и да затвърди поведението. По този начин те осмислят света по свой собствен начин, често възприемайки нещата по твърде необичаен и особен начин. За тях, например, миенето на зъби със синя четка може да представлява напълно различна работа в сравнението с миенето на зъби с червена четка, без да знаят, че цветът няма никакво отношение към значението и извършването на тази работа. Те се нуждаят от ранно обучение, което да ги научи да са гъвкави, да се научат как да учат, а се нуждаят и от ясна нагледна структура, която да им помогне да изпълняват заданията, докато си изграждат тези умения. Ако те нямат такава структура, която да им подскаже смисъла, те се осланят само на своите шаблони и много се разстройват и често се плашат, ако тази структура се промени. Те се нуждаят от помощ, за да се настроят към по-гъвкави и традиционни начини да направляват собственото си поведение и да ограничават стереотипното си поведение (често един начин за справяне с тревожността) така, че това да не пречи на по-адаптивното им функциониране. Те често имат склонност да се фокусират върху работа и дейности, представляващи интерес за тях, които биха могли да се използват като мотивация при обучението, но може също да се нуждаят от подпомагане да ги ограничат така, че да не поглъщат изцяло животът им. Техните трудности да споделят или превключват вниманието трябва да бъдат разпознати, а средата за обучение и работа трябва да се пригоди към техния начин на възприемане. Докато са деца, те се нуждаят от специфична помощ при изграждане на умения за игра, които да подобрят способността за въображение и възможностите им за взаимодействие с другите.

      Всички тези характеристики могат да търпят изменения във времето заедно с израстването, а в резултат от специални упражнения и подкрепа да бъдат обучени да изтърпяват и дори да се радват на общуването с другите. Те могат да се нуждаят от помощ да разберат своите собствени чувства с цел да ги контролират, направляват и използват като мост към разбирането и споделянето на чувствата на другите. Те се нуждаят от помощ, за да имат положителни очаквания от другите така, че когато те "изберат" да бъдат сами, да сме сигурни, че това е истински избор, а не резултат от липса на разбиране или от страх. Трябва също да помним, че тук не става дума само за преподаване на липсващите социални умения. Ние трябва първо да подпомогнем социалното разбиране, в противен случай индивидът няма да знае как и кога да приложи тези умения и може да продължи да бъде уязвим.

                            Диагностика на аутизма
        Аутизмът варира в широки граници по своята тежест и симптоми и може да остане неразпознат, особено при лекозасегнатите деца или когато се обърка с по-силни увреждания. Лекарите се позовават на група от съществени страни на поведението, които да им укажат възможността за диагноза на аутизма. Тези страни на поведението са:
    -   нарушена способност да се сприятелява с връстници
    -   нарушена способност да започне и потдържа разговор с останалите хора
    -   отсъствие или нарушение на игра с въображение и колективна игра
    -   стереотипно, повтарящо се или необичайно използване на речта
    -   ограничени шаблони от интереси, които са извън нормите по интензивност или фокус
    -   занимания с определени предмети или теми
    -   Неотклонно спазване на определени поредици от действия или ритуали

     Лекарите обикновено използват въпросник или други средства за изследване, за да съберат информация за развитието и поведението на детето. Някои средства за изследване се основават само на наблюденията на родителите, други се основават на съчетание от наблюденията и на родителите, и на лекарите. Ако следствата за изследване покажат вероятност за аутизъм, лекарите могат да поискат по-изчерпателно изследване.

             Аутизмът е комплексно разстройство. Едно по-обстойно изследване изисква интердисциплинарен екип, който да включва психолог, невролог, психиатър, логопед и други професионалисти, които да диагностицират децата с разстройства от аутистичния спектър. Членовете на екипа трябва да извършат пълна неврологична оценка и изследване в дълбочина на познавателните способности и на речта. Тъй като затруднения в слуха могат да предизвикат поведение, което да бъде объркано с аутизъм, трябва също да бъде изследван слуха на децата с изоставане в речта. След пълните изследвания екипът обикновено се среща с родителите, за да им изложи резултатите от изследването и да им представи диагнозата.                             
           Не съществува един единствен тест, който може да бъде приложен, за да се постави диагноза "аутизъм". Едно разстройство от аутистичния спектър най-добре се диагностицира от интердисциплинарен екип от професионалисти, като се използват добре утвърдени инструменти (ADI интервю за диагностициране на аутизъм, ADOS диагностична скала за наблюдение на аутизма), както и психометричен тест за установяване на силните и слабите страни на интелектуалните способности. Диагностицирането е по-лесно при по-големите деца, тъй като симптомите при тях са по-категорични. От друга страна ранното откриване и разпознаване е изключително важно, тъй като ранната интервенция може да има голямо значение за качеството на живота на индивида в бъдеще.

Нямам време да сверявам всичко, ама май преписваш нещо, дето е публикувано в нета

http://autism.hit.bg/Papers.htm -това са публикациите и май тази статия от Специална педагогика

Ето и целия сайт http://autism.hit.bg/

Извинявай, ако греша. Реших така или иначе да пусна линка, той и преди е пускан тук, но може някой да не го е виждал.

Wolf,благодаря за статията,за мен беше невъзможно да я открия.  за усилието и отделеното лично време.

Wolf, и аз благодаря.
Ако по-рано имах достъп до информация, щях да избегна много грешки във отношението си и възпитанието.Изобщо не ми е нужен интердисциплинарен екип, за да съм наясно с нещата. От година и половина, четейки всяка нова статия, само затвърждавам мнението си, че детето е с разстройство от аутистичния спектър. Много, много пропуснато време. Сега я разбирам много по-добре от преди и мога да отреагирам адекватно. Не знам доколко последиците от ДЦП се припокриват с признаците за аутистични разстройства, но определено смятам, че освен ДЦП има и още нещо.

   Аз пък никога не успях, въпреки че положих много усилия да събера дори двама лекари заедно да си поговорят -невролог и психиатър примерно. Веднъж ми бяха обещали, ама нищо не стана. Знам как може да се събере интердисциплинарен екип, ама е извън рамките на закона. Даже и апаратура ще им осигуря.
    Аз явно съм зле с компютрите, щом още не я виждам тая статия. Сега ще отида да си купя една книга как се рови в интернет.

                  Международните класификационни системи (WHO: ICD 10 (1992) International Classification of Disorders, DSM IV (1994) Diagnostic and Statistical Manual of the American Psychiatric Association) включват аутизма в по-широка категория "первазивни разстройства на развитието". Според количеството на покритите критерии от тези системи могат да се разграничат няколко състояния: аутистично разстройство (най-увредените), разстройство на Аспергер (за хора с аутистично поведение и добре развити говорни способности, но социално несръчни и тромави), первазивно разстройство на развитието - неспецифицирано по друг начин (PDD-NOS) за по-леките случаи, които притежават само някои симптоми от поне две от трите основни области, които са твърде малко на брой, за да покрият всички критерии за аутизъм.                                           
          В категорията "первазивни разстройства на развитието" са включени и две различни от аутизма състояния: синдром на Рет: свързано с пола генетично разстройство, което засяга само момичетата, които след период на нормално развитие развиват тежки симптоми на регресия, включително изоставане в изграждането на умения, загуба на двигателни и речеви способности и някои аутистични признаци в ранна възраст. Другото много рядко разстройство е детско дегенеративно разстройство (CDD), което се отнася за деца, които след три или четири години нормално развитие без (засега) известна медицинска причина изостават, като губят способностите си в повечето области на развитие.                         
           Трудно е да се установи нивото на интелектуално развитие при хора с аутизъм, защото техните социални и речеви нарушения дават отражение на резултатите от тестовете. Някои от тях могат да имат висок коефициент на интелигентност (IQ), но поради социалните си ограничения не могат да оправдаят тези очаквания. Повечето от тях, които имат дисхармонични профили на развитието, фактически функционират на леко или средно ниво на умствено затруднение. Едно внушително малцинство, известно като учени, показван необикновени умения в области като математика, музика, рисуване и запаметяване, които са далеч над техните общи способности.

                                                    Терапия на аутизма   
             Диагнозата "аутизъм" води до голямо сътресение и объркване в семействата, които често в миналото са били обвинявани за влошаване на състоянието на детето. Сега знаем, че проблемът не е в родителите, а точно обратното, в тях е най-голямото богатство на детето. Семействата се нуждаят от подкрепа, за да поощряват и направляват тяхното аутистично дете в момента, в който възникнат затрудненията. Ранната диагноза последвана от ранно обучение могат да предотвратят развитието у детето на много от вторичните последствия на разстройството, като хронична тревожност, страх и създаващи пречки поведение, както и да увеличат напредъка и познанията на детето. Именно родители са взели участие при създаването на специализирано обслужване и са спомагали за опознаването на аутизма по целия свят, също родители са добре представени в някои от водещите изследователски инициативи в областта на това разстройство.                                                     
          Тъй като действително наблюдаваното поведение може да варира в зависимост от характера на индивида, родителите, учителите и възпитателите трябва да са осведомени, че даденият индивид има разстройство от аутистичния спектър, тъй като това ще им помогне да разберат какво означава това поведение, а след това трябва да се съобразят със специфичните потребности и способности на индивида. Често различията между индивидите с аутизъм са тези, които са най ярки, но под повърхността стоят основните за аутизъм затруднения.                                                           
         Въпреки, че все още няма лечение за аутизма, много може да бъде направено, за да се благоприятства развитието и подобри ежедневието на децата и възрастните с аутизъм. Научно е установено, че програмите за подготовка и обучение, настроени към специфичните нужди на всеки отделен индивид, могат да разширят възможностите им да се обучават, общуват и взаимодействат с останалите хора, като при това се намали силата и честотата на деструктивно поведение. Показано е, че ранната интервенция е най-добрата.                                                               
          Терапиите и поведенческите интервенции са проектирани да подобрят специфичните симптоми и могат да дадат значително подобрение. Идеалният терапевтичен план координира терапиите и интервенциите, които са насочени към съществените симптоми на аутизма: нарушено социално взаимодействие, затруднения с речевото и неречевото общуване и натрапчиви или повтарящи се последователности от действия и интереси. Повечето професионалисти са единни в мнението си, че колкото е по-ранна интервенцията, толкова по-добре.       

Може и аз да съм в грешка за статията, нямам време да сверявам дума по дума, но на сайта има доста сходни неща.

За интердисциплинарния екип е трудно, защото е като в онова стихче - "лекарите скарани..." и тн.
За жалост много малко от тях имат смелостта да си признаят, когато нещо не им е познато, да приемат съвет от друг, да седнат да прочетат нещо... Повечето се имат за вездесъщи и непогрешими, с което всъщност слагат край на развитието си като специалисти.

     Веднъж бяхме уговорили генетик, невролог и психиатър да го прегледат в МА в Плевен, обаче нищо не стана. Невролога и психиатърката не дойдоха, а като отидохме отделно при тях психиатърката саза первазивно разстройство и изписа лекарства, невролога каза Синдром на Туред и изписа лекарства, генетичката каза че няма чуплива Х хромозома и не изписа лекарства. Само че лекарствата на първите двама беше противопоказно да се вземат заедно и ние трябваше да избираме на кой лекар лекарствата да пие. Чух че в Пирогов имало лекар невролог-психиатър при него мисля да отида ама след 2 седмици ще мога.

                - Общообразователни/ поведенчески интервенции   
      Терапевтите обикновено използват силно структурирани и интензивни ориентиране към изграждане на умения упражнения, за да подпомогнат децата да си изградят социални и речеви умения. Семейните сбирки за родителите и близките на децата с аутизъм често помагат на семействата да се справят със специфичните предизвикателства да се живее с едно аутистично дете.                 
                   - Медикаменти
       Лекарите често предписват антидепресантни лекарства, за да овладеят симптомите на тревожност, депресия и циклофрения. Анти-психотичните лекарства се използват за третиране на тежките поведенчески проблеми. Припадъците могат да се лекуват с едно или повече антиконвулсивни лекарства. Стимулантите, като тези, използвани при деца с разстройствен дефицит на вниманието, често се използват ефективно, за да се подпомогне намаляването на импулсивността и хиперактивността.
                       - Други терапии 
       Съществуват редица противоречащи си терапии или интервенции, достъпни за аутистични деца, но само някои, ако съществуват такива, се подкрепят с научни изследвания. Родителите трябва да бъдат внимателни, преди да възприемат някое от тези третирания.

                        Аутизъм и обществото
       Децата с аутизъм стават възрастни аутисти и независимо, че ефективното обучение и грижи могат да допринесат за значително нарастване на техните умения да се справят с живота, основните проблеми на аутизма не отпадат. Хората с аутизъм се нуждаят от същата грижа, любов и уважение, както и всяко друго човешко същество; те освен това се нуждаят от нас да ги разберем и да им помогнем да ни разберат.
      Европейската политика за интеграция постановява децата с аутизъм да се обучават в общообразователни училища, с уговорката да се вземат предвид специфичните нужди на всяко дете. Това им дава възможност да дадат оптимална подкрепа, основана на индивидуализирана образователна програма (ИОП - IEP), която да включва преподаване и упражняване на умения, необходими за благополучието и бъдещето на детето. Напредъкът в училище трябва да се измерва в зависимост от индивидуалните способности на детето да развие грижа за себе си, а на подрастващите - самочувствие.       
       Тъй като всички индивиди с аутизъм са уникални по своята същност и реакции, семействата им трябва да получат признание за неоценимите им знания за своя засегнат близък. Техните гледни точки трябва да се вземат под внимание както при диагностичните процедури, така и при проектирането на програмите за интервенция и оценяване. Посрещането на социалните им нужди, като риск от социална изолация , пренебрегване нуждите на близките и др.под., трябва да бъдат вземани сериозно под внимание при всяко цялостно третиране и план за ръководство.           
       Родителите на деца с аутизъм се сблъскват ежедневно с трудности, дължащи се на неточни диагнози, проблеми, свързани с неподходящо настаняване, недостиг на персонал, липса на добре подготвен персонал и цялостно нежелание и невъзможност за ангажиране с аутизъм. Все още родителите са тези, които са в положението да помагат на други хора да преодоляват предубежденията и страховете си, да възприемат своите собствени отговорности и да изследват възможностите за възприемане на света от друга перспектива, а именно тази на индивида с аутизъм.

Моят син е в период на развитие.Миналата седмица съвсем убедено ми заяви,че сме безотговорни родители-не сме го научилида играе футбол,да има приятели,да не е толкова срамежлив,да му вдъхнем любов към четенето,да се люлее на люлка,че сме обикновени ,а той искал да сме по-така,но как по-така не знаел,че не ни обичал или поне не достатъчно защото понякога му се караме и за всичко ние сме виновни.Освен да си кажа добре заварила на майките на пубертети нищо не ми остава.А пубер с аутистични черти е висша радост.

   Гери, ама ти само можеш да се радваш, че си научила нещо за чувствата на детето си.