Работа, CV-та, HR-и, съвети - 81

Всъщност преди пандемията имаше много хора, които искаха да работят от вкъщи, но тогава беше тема табу това и почти не се прилагаше. С пандемията много работодатели видяха, че и така върви работата и няма нищо страшно в това и не е нужно да поддържат огромни офиси за 100+ човека. Мога да кажа, че това беше едно от положителните неща на пандемията (ако може да се каже, че една пандемия има положителни страни). До преди ковид на мен като живуща в прованс ми беше абсолютно невъзможно да си намеря  работа от вкъщи, а ИТ фирмите тук се брояха на пръстите на едната ми ръка.
Във фирмата, в която работя в момента има няколко човека, които са от моя град, но преди време са се преместили в София, защото тук им е било невъзможно да си намерят такава работа. А сега има служители, живеещи в други градове извът тези, в които са офисите ни, включително и аз.

Нарциса,

Споделяла съм и друг път за предишната ми работа, където "чакаха на вратата", а, като си подадох молбата, стана - "Олеле, кажи си условията, с всичко ще се съгласим....", но беше късно..... Както и да е. Въпросът е принципен - всеки може без всеки, вкл. и фирмата без служител. Ти може и да напуснеш, но другите едва ли. Ще им бъде натоварено, докато намерят друг, но няма да е краят на света.

Тези "връщащи се от село" с увеличените наеми, да не мислиш, че лук чукат за тях в другите фирми, че и чак да им разрешат хоумофис. Да, може заплатата да им е с някой друг лев отгоре, но пък и неизвестните им ще са повече.
Особено в началото на нова работа е слабовероятно да пуснат някой хоум, освен ако самата фирма не е възприела такава политика.

В крайна сметка всеки си търси по-доброто за него. Както и работниците, така и работодателите. Когато виждат, че работата не е съвсем добре, много ясно, че ще искат присъствие. Служителите пък ще си търсят нещо ново, когато не им изнася да се върнат в офиса.

Това май е мисъл на много работодатели и мениджъри - че като не дават те, значи не дават и другите. И е грешна. Винаги ще се намери по-добро място, важното е да можеш да издрапаш до него.

За съжаление и моят работодател мисли същото. Аз не се "връщам от село", но леко ми писна да ме експлоатират, та се оглеждам за нещо ново, ама от пролетта ще е....
И не, че не дават другите, ама е трудно да стигнеш до тези позиции, на които хем дават, хем работата е ок. Обикновено се заемат преди да стигнат до джобс.бг.

Не си прав за това изобщо. Имаше компании, на които секторно, от регулаторите им спускаха инструкции по колко процента от хората могат да са в офиса, със задължение да организират на останалите работа от вкъщи.
Отделно, в големите международни компании, подобни инструкции идваха от майките. А в някои страни си имаше ограничение на работата от офис.
Не на последно място, компаниите за които нямаше изрични забрани/инструкции, а само призив да организират дистанционна работа, имаха убийствени задължения. Ако в офиса е имало колега, който е дал положителна проба, офисът трябваше да се затвори и дезинфекцира, а хората да се пратят вкъщи. И това си беше наредба. Не беше хипохондрия. В пиковете имаше фирми, които по два-три дни всяка седмица затваряха и се дезинфекцираха. А това струваше пари. Така че, дори и за тези, за които нямаше забрана да работят от офис, беше направено почти невъзможно да поддържат тези офиси отворени постоянно.

Отново стигаме до извечната истина, че човек трябва да инвестира в себе си и да се развива постоянно, ако не иска да бъде лесно заменяем детайл в някоя корпоративна машина.

Трябва обаче и да му сече пипето. Защото съвестни и отдадени служители бол. С нещо трябва да изпъква човек, за да е наистина ценен кадър, особено в голяма компания. Така си мисля.

Това, с което трябва да изпъкне, е комбинация от теоретични знания и практически умения, известна като функционална компетентност. За нея по принцип важи правилото, че се постига с 95% труд и 5% талант, т.е. интелектът, който в голяма степен е генетично предопределен, не е толкова определящ (освен ако не е значително под средното ниво).

Моето впечатление за много от хората, с които съм работил, е че могат да бъдат много по-добри професионалисти с не чак толкова много допълнителни усилия. Тях просто сериозно ги мързи, което е много жалко в нашето време, когато за развиването на всяко релевантно умение е налице бездънен океан от информация, вкл. и напълно безплатна такава.

Аз мисля, че много надълбоко приехте думите ми за колегите, които са се върнали по родните места. Имам такива колеги. НО това са млади хора без деца. Те могат да си го позволят, защото нищо не ги държи в София. А за хората със семейства е много по-сложно. С деца в детска градина/училищна възраст просто не мисля, че се взима лесно решение да се върнеш да живееш в родния ти град.

Много приятели и познати наемаха апартаменти по морето и седяха там от юни до октомври. Хем не се местят за постоянно, хем си правят летен дом.

Относно ходенето в офис, горивата са по-скъпи. Аз до офиса транспорт нямам. Фирмата ми дава 50 лв за транспорт, начислени върху заплатата без нужда да оправдавам разход.

Преди пандемията бях на хибриден модел - два дни от вкъщи/три от офиса, но с преговори ставаха и повече дни хоум. Когато бях в офиса опитвах да нося храна, за да не вм боклуци. Постоянно мъкнех кутии и носех по една чанта с храна. Сега като ходя по 1 ден седмично даже се радвам, че ще ям навън и някой ще се погрижи да ми сервира топъл обяд. Сега ще кажете “кой ти пречи да си поръчаш доставка у вас?” Никой не ми пречи, но ми е гузно да харча пари ежедневно, като имам всички условия в нас да си готвя.

Има и социален елемент - екипа излизаме заедно. Имам доста познати в сградата, срещам ги, с някои се разбираме за кафе и се виждаме. Старият ми екип са прекрасни хора и с тях също се виждам.

Като цяло в този ден за посещение на офиса единственото неприятно ми е ранното ставане в 6:30. Иначе спя до 9 без 10.

В оупън спейс хич не е измислица на хипохондрици това да се спазват мерки. Колега си замина от вируса, беше много голям приятел и прекрасен човек. След такава трагедия просто не мога да приема, че хоум офисът е глезотия. Два пъти карах вируса, първият път с пет дена болнични, вторият не си взех. Ако бях на присъствена работа щях да ползвам болничен. От началото на пандемията имам общо 8 дни болничен. 3 дни бях взела миналото лято за една ангина.

Хоум офис или поне хибриден модел имаше и преди ковид. Сега всички искат, а някои позиции погрешно са обявени като remote. На интервюто се оказва, че не е изцяло дистанционно, че е след не знам си колко месеца, че е при нужда и не знам си какво.

Напоследък много често обсъждаме темата за работата от офис или вкъщи и вече съм споделяла, че според мен хибридният модел е най-добрият. Да, вкъщи се работи повече, но не всичко е цифри и таргети и от време-навреме трябва да се виждаме, защото комуникацията лице в лице не може да бъде заменена, според мен.
Но има и нещо друго, което много често се пренебрегва около изцяло дистанционната работа. Сигурно сте чували за 70-20-10 модела, според който човек овладява професия или умение с 10% формално обучение, 20% чрез наблюдаване и разговори с колегите и 70% чрез реално извършване на задачите. При изцяло дистанционната работа, двайсетте процента с колегите ги няма никакви или отнемат много повече време. Същото важи и за твоята работа, ако си нов - комуникацията с обучаващ е по-тромава и непълноценна, съответно навлизането в работата е по-трудно. И това понякога може да изиграе лоша шега на сменилия работата с нова, само за да си спести ходене в офиса за един ден.

И при нас, като Шерилин, компанията мина изцяло от вкъщи през 2020 и маса хора наети по време на пандемията, изпонапуснаха в следващите две години, защото не се сближиха с колегите и защото комуникацията не вървеше. Уж онлайн срещи редовни, но хората масово с изключени камери и микрофони - ами не се получаваше екип. От септември имаме предвидени и офис дни и определено има подобрение в екипната работа. Знам, че много хора мислят, че това е ала-бала, но за екипи с предимно млади хора, като при нас, има огромно значение.

Дай някакво доказателство, че не съм прав, ама да не е "имаше страни дето...", защото аз писах конкретно за България и за законови задължения.
Това, че от централата в чужбина били наложили нещо си е отново просто приумица на някой мениджър. И нас така ни наложиха да се седи в офиса постоянно с маска, защото било задължително по закон и така и не показаха по кой закон. Накрая се оказа, че идва от един щатски мениджър дето се е наплашил, че ще мре и иска като за последно да се покаже, че е шеф.
Карантината при контакт важеше и за тия извън офиса, та не е аргумент. Да не говорим как пък се лъжеше за контактните по някои фирми. Дезинфекцията се правеше навсякъде, дори в малките квартални магазинчета, не е толкова скъпа.
А и аргумента, че това е допълнителен разход за фирмата не важи. Става въпрос, че се променяха едностранно договорените условия на работа и после пак едностранно се метнаха в другата крайност. И тъпото е, че обикновено единственият аргумент е, че от вкъщи не може да се работи ефективно, което принудителният хоум-офис за 2 години доказа много ясно, че не е така. Поне за някой професии.

Тъпото при нас е, че екипът е разделен в две държави. От българска страна си правим среща в офиса, имахме вечеря и бар, като вечерята беше от фирмата. Но само българите + мениджъра ни. Колегите в чужбина ще се събират на такава вечеря в техния град. Реално сме един екип, в Европа сме, дори близо, но не се познаваме. Аз най-много с тях работя и се чуваме през ден.

Бойко, лично аз съм писала допълнителни споразумения за работа от разстояние на служители в сектор, в който това до онзи момент беше табу. И то на база официално писмо от най-високия регулатор в този сектор. Писмо, в което се нареждаше, от 16.03 в офиса да присъстват максимум 20% от работещите във всеки отдел.
Това, че ти не си го виждал, не значи, че не е съществувало. Беше с цел да се осигури business continuity. И даже имаше инструкции за принципа на ротация. 20% са в офиса за седмица и се въртят през 5 седмици. Не се мешат екипите. Ако си бил в офиса тази седмица, не може да си и следващата, с нов екип. Всичко беше много сериозно организирано и регламентирано.

А изискването за маски важеше за всички затворени помещения. Офисите също влизаха в това число. Имаше периоди, в които се изискваше в офисите да се стои с маски. И това го казвам с абсолютна сигурност, защото моят работодател отнесе глоба и то заради моя екип, който трябваше да е в офиса и да се среща със служители, но не искаха да стоят по цял ден с маски. Аз им разреших да не носят маски, обаче един колега подал сигнал в РЗИ. Дойдоха, видяха, глобиха. Даже и наредбата сигурно я има записана в акта. Но наредбите са публични, така че може да си поровиш и сам, ако ти е важно.
Да, инструкциите се меняха често. Но имаше компании, които бяха задължени да организират работа от разстояние. И имаше период, в който във всички закрити помещения, включително и в офисите, беше задължително да се носят маски. После за офисите, в които не влизат клиенти, стана препоръчително и остана задължително само за обществените места.

Ами точно, че съм чел наредбите за маските и те бяха за публични места, а повечето офиси не са такива. Пак казвам, посочи конкретен закон или наредба, да ги прочетем, нали са публично достъпни?
Че нещо циклиш на най-високия хипер супер важен регулатор, ама нито казваш кой е тоя регулатор, нито в кой сектор. И най-вече на база коя наредба или закон е ставало това. Да потретя че аз говоря за законови изисквания, аа не за "шефа така каза".

И да, за определени сектори, като здравеопазването например, имаше по-различни разпоредби, но общовалидни за всички офис служители нямаше и все още няма. В офиса в който работя 2 пъти идваха проверки, не е имало глоби, нито подкупи, нищо, какво за нас специални закони ли са вкарали?
Отделно знам доста хора, които ги принудиха да се ваксинират или да напуснат незабавно и без обезщетение. Което си е супер незаконно в България, ама се случи на много места.

И за последен път по темата с хоум-офиса - вече се е видяло, че може и така да се работи ефективно и отказването му е въпрос на желание, а не на нужда. От там остава въпроса, кой е в по-силна позиция да си отстоява желанията, работника или мениджъра.

С елементарен бърз search - Заповед РД-01-609/21.10.2020

I. Въвеждам следните противоепидемични мерки на територията на Република
България, считано от 22.10.2020 г. до 30.11.2020 г.:
1. Всички работодатели и органи по назначаване организират провеждането на
противоепидемични мерки в работните помещения, както следва:
а) редовно проветряване и дезинфекция съгласно алгоритъм, посочен в Приложение
№ 1;
б) недопускане до работните помещения на лица с прояви на остри респираторни
болести (повишена температура, кашлица, затруднено дишане, загуба на обонянието,
нарушение или загуба на вкуса и други);
в) инструктаж на персонала за правилна хигиена на ръцете, съгласно посоченото в
Приложение № 2 и осигуряване на сапун и вода и дезинфектант;
г) създаване на организация, която да осигури физическа дистанция между лицата
най-малко от 1,5 м., а при невъзможност – носене на защитна маска за лице;

И това е една от всичките. Едва през 2021, в една от заповедите се въведе, че маските в офисите няма да са задължителни за служители, които са ваксинирани. По-късно станаха препоръчителни.