Да са живи и здрави майчиците на Мисти и Кайсия!:hibiscus:
Прити, гуш! Трудно е, но постъпваш правилно
Панде, пътувахте ли за РД?
Ние направихме чудна разходка, времето беше много хубаво. Разходихме се, хапнахме, купихме ликьор и ракия, че и промоция улучихме.
Сутринта имахме поредната драма със запушен гараж от страна на стар познайник. Три пъти звъняхме в полицията, оттам уж не успели да го намерят, но в това време ние го намерихме. То не бяха крясъци, заплахи, обиди. В един момент сериозно се уплаших, че МУ ще скочи и ще стане беля. Последният път аз говорих с дежурния и го попитах какво да правя, докато един видимо неадекватен човек ме заплашва и ме нарича малоумна, защото съм имала дързостта да го събудя в неделя, а аз се опитвам да успокоя моя мъж, който е на ръба. Отговорът на дежурния беше аз с нищо не мога да ви помогна, обадете ми се след пет минути, ако не се е махнал. В крайна сметка дойде, даже се извини, видимо изненадан къде се намира колата му. Не ми се мисли в какво състояние е бил снощи, когато е паркирал. Закъсняхме 40 минути, изнервихме се, аз наистина се уплаших. Чувствам толкова тъпо и безпомощно. Буквално ни оставят да се саморазправяме.
Прити, гуш! Трудно е, но постъпваш правилно
Панде, пътувахте ли за РД?
Ние направихме чудна разходка, времето беше много хубаво. Разходихме се, хапнахме, купихме ликьор и ракия, че и промоция улучихме.
Сутринта имахме поредната драма със запушен гараж от страна на стар познайник. Три пъти звъняхме в полицията, оттам уж не успели да го намерят, но в това време ние го намерихме. То не бяха крясъци, заплахи, обиди. В един момент сериозно се уплаших, че МУ ще скочи и ще стане беля. Последният път аз говорих с дежурния и го попитах какво да правя, докато един видимо неадекватен човек ме заплашва и ме нарича малоумна, защото съм имала дързостта да го събудя в неделя, а аз се опитвам да успокоя моя мъж, който е на ръба. Отговорът на дежурния беше аз с нищо не мога да ви помогна, обадете ми се след пет минути, ако не се е махнал. В крайна сметка дойде, даже се извини, видимо изненадан къде се намира колата му. Не ми се мисли в какво състояние е бил снощи, когато е паркирал. Закъсняхме 40 минути, изнервихме се, аз наистина се уплаших. Чувствам толкова тъпо и безпомощно. Буквално ни оставят да се саморазправяме.
