Алтаят беше първи братовчед на Етъра.
- Публикувана: 1 окт. 2022, 05:40 ч.
- Последно мнение: 31 окт. 2022, 23:36 ч.
Да се ОПЛАЧЕМ и да поспортуваме ... октомври
Ех, Панде 
Щом е извън града, няма ли възможност родителите на празнуващито детенце да я вземат и върнат?
Алтай не съм опитвала, Етър май съм пила. Бях супер злоядо дете, така че голяма част от нещата, за които говорите, не съм ги яла. Но помня как с братовчед ми си купувахме бонбони "Бонибон" и си ги деляхме едно на теб, едно на мен. А първите кутии корнфлейкс си ги изсипвахме в джобовете и ги хрупахме по улиците
Щом е извън града, няма ли възможност родителите на празнуващито детенце да я вземат и върнат?Алтай не съм опитвала, Етър май съм пила. Бях супер злоядо дете, така че голяма част от нещата, за които говорите, не съм ги яла. Но помня как с братовчед ми си купувахме бонбони "Бонибон" и си ги деляхме едно на теб, едно на мен. А първите кутии корнфлейкс си ги изсипвахме в джобовете и ги хрупахме по улиците
брезата я виждах само по морето. етър и алтай имаше и у нас. 
бонбончетата с лимон отвътре и шоколад отвън да не са чайки? те имаха и с ягодка и с нещо бяло, не се сещам какъв беше вкуса.
зелените с какао май си спомням, но с кардамон... бляк.
аз харесвах дъвчащите бонбони. първо бяха само карамел Му - в кутия и всяко опаковано в оризова хартия, а доста по-късно и "Наслада" - в опаковка на зелени и бели райета.
бонбончетата с лимон отвътре и шоколад отвън да не са чайки? те имаха и с ягодка и с нещо бяло, не се сещам какъв беше вкуса.
зелените с какао май си спомням, но с кардамон... бляк.
аз харесвах дъвчащите бонбони. първо бяха само карамел Му - в кутия и всяко опаковано в оризова хартия, а доста по-късно и "Наслада" - в опаковка на зелени и бели райета.
Ре ме разби със сиропа за кашлица И аз като Бърди бях зловещо злояда, обичах само швепс златен портокал и фруктоза и двете напитки обаче ги зареждаха веднъж на високосна в сладкарниците. Обичайният асортимент беше боза, лимонада и етър. Алтаят май беше соц варианта на кока колата и го докарваше само на цвят, миришеше странно. От носталгия няколко пъти си купувам съвременния вариант на швепс портокал. Първо, че нямат нищо общо, освен цвета и второ, след като съм пила швепс веднага започва да ме боли зверски главата. Така и не разбрах съвпадение ли е или съдържа съставка, която поразява клетата ми глава.
И аз като Бърди бях зловещо злояда, обичах само швепс златен портокал и фруктоза и двете напитки обаче ги зареждаха веднъж на високосна в сладкарниците. Обичайният асортимент беше боза, лимонада и етър. Алтаят май беше соц варианта на кока колата и го докарваше само на цвят, миришеше странно. От носталгия няколко пъти си купувам съвременния вариант на швепс портокал. Първо, че нямат нищо общо, освен цвета и второ, след като съм пила швепс веднага започва да ме боли зверски главата. Така и не разбрах съвпадение ли е или съдържа съставка, която поразява клетата ми глава.
Бърди, май ще отваряме шампанското 
Еех, да можеше да се върне онази детска злоядост. Но не би
И аз фен на Етъра. И на Рубин. 
Зелените бонбонки с какаов пълнеж ги обичах също. Както и виолетките. И едно десертче, квадратно, "Триадица" май се казваше.
Бобчи, относно бозата от 6- снощи разказвах спомен, как със сетра ми заради нея не ни стигнаха 2 стотинки за тотала на сметката накрая. Та затова я споменах като фактор за отбелязване на време онО.
Зелените бонбонки с какаов пълнеж ги обичах също. Както и виолетките. И едно десертче, квадратно, "Триадица" май се казваше.
Бобчи, относно бозата от 6- снощи разказвах спомен, как със сетра ми заради нея не ни стигнаха 2 стотинки за тотала на сметката накрая. Та затова я споменах като фактор за отбелязване на време онО.
А сещате ли се онези малки кръгли бонбонки имаше зелени с какаов пълнеж
“Росица“? Бяха любими на даскалицата по биология
Присетих се за суха паста Балкан, омразните Родопче и марципан.
Ох бе, това животно ще ме умори. От десет минути седи в тая поза. Не мърда, не шава. Йога ли прави, медитира ли ...
Ох бе, това животно ще ме умори. От десет минути седи в тая поза. Не мърда, не шава. Йога ли прави, медитира ли ...
Обичах Родопче.
Но кифлите така и не ме спечелиха, мразех ги!
Особено пък, като ни ги даваха за закуска в училище.
направо си стоях гладна.
Тях не ги ядях, обядът в стола рядко ми харесваше също,, следобедна закуска не помня имахме ли... Сигурно. Ябълка, примерно.
Но тъй като тогава не беше ок да се носи храна от вкъщи, нямах особен избор...
За протокола- бях по някаква изчанчена програма, от 1ви до 3ти клас бяхме на училище от 8 до 16.30, с обедна почивка от два часа, по време на която ни караха да спим на чиновете, а след това ни изкарваха за игра на двора.
Т.е. втората половина на деня беше пълна загуба на време, а и мен имаше кой да си ме гледа вкъщи.
Но кифлите така и не ме спечелиха, мразех ги!
Особено пък, като ни ги даваха за закуска в училище.
направо си стоях гладна.
Тях не ги ядях, обядът в стола рядко ми харесваше също,, следобедна закуска не помня имахме ли... Сигурно. Ябълка, примерно.
Но тъй като тогава не беше ок да се носи храна от вкъщи, нямах особен избор...
За протокола- бях по някаква изчанчена програма, от 1ви до 3ти клас бяхме на училище от 8 до 16.30, с обедна почивка от два часа, по време на която ни караха да спим на чиновете, а след това ни изкарваха за игра на двора.
Т.е. втората половина на деня беше пълна загуба на време, а и мен имаше кой да си ме гледа вкъщи.
Тили, звучи ми като Сендовската система. В нашия град системата се е прилагала в едно училище, след 7 клас имах съученици, учили по нея. Аз бях особено впечатлена от следобедния сън. В моето училище не учихме по нея.
Фен съм на Родопче и до днес. Не помня вкуса им от детството ми, подозирам, че няма много общо със сегашния, но пак ми харесва. Все по-рядко ги виждам в магазините. Но недолюбвам Чайка.
Фен съм на Родопче и до днес. Не помня вкуса им от детството ми, подозирам, че няма много общо със сегашния, но пак ми харесва. Все по-рядко ги виждам в магазините. Но недолюбвам Чайка.
Цъ, не беше тя.
Беше "руско" училище по онова време.
Понастоящем езикова гимназия.
Просто как го бяха измислили това ъсс следобедния сън на чина, седнал, стънал се на две- идея си нямам.
Но факт е, че тогава го намирах за нормално и не ми е правило впечатление.
Не съм виждала Родопче от... не помня от кога.
И вафла Боровец обичах- онази, с фъстъците. Така ли се казваше, всъщност?
Беше "руско" училище по онова време.
Понастоящем езикова гимназия.
Просто как го бяха измислили това ъсс следобедния сън на чина, седнал, стънал се на две- идея си нямам.
Но факт е, че тогава го намирах за нормално и не ми е правило впечатление.
Не съм виждала Родопче от... не помня от кога.
И вафла Боровец обичах- онази, с фъстъците. Така ли се казваше, всъщност?