Политиката в България 3

Либералните хора в България са много провинциални по мислене в геополитическия смисъл, смята Кристиян Шкварек.

"Те примерно смятат, че по-голяма заплаха за България е някой олигарх долу, в югозапада, отколкото нещо, което бълва Холивуд. (…) Това са хора, които все още не разбират, че България е част от Европа и Запада. Хора, които все още смятат, че България е нещо малко, азиатско, което те трябва да цивилизоват, да го дръпнат на всяка цена към Запада и много се притесняват, че хора, които евентуално критикуват някакви елементи на Запада, пречим на този процес. Аз винаги съм смятал България за част от Европа, още повече сега, когато от години е част от всички институции на Европа и на Запада. В мен няма такъв страх, че ето сега, утре ще напусне и ще отиде в съюз с китайците например."

Относно тезата за критиците на еврозоната у нас като путинисти, Шкварек направи паралел с Полша.

"Сред крайните либерали в България, България просто по никакъв начин не трябва да има никаква собствена позиция по който е да било европейски въпрос, освен "повече Европа, повече Европа, повече Европа". Ако нямаме повече Европа, ние моментално ще напуснем, според тях, този съюз и ще отидем в Евразия. Това е един много силен провинциален страх, който липсва в Полша и затова поляците могат да си позволят, и го правят, да имат собствена позиция по отношение както на развитието на Европа, така и на собствената им държава в Европа. И те казват – в момента Европа налага на най-високо ниво самоубийствени политики в сферата на енергетиката, ние устояхме на този натиск от Брюксел и не си закрихме енергетиката. Ако и нашата валута беше там – в ЕЦБ, нямаше да можем да устоим."

"Нямаме нужда от нечии санкции, за да станем повече европейци. България е в Европа. Хайде престанете с това провинциално мислене", апелира той по казуса със санкциите "Магнитски", като ги нарече "очевидна външнополитическа намеса в работите на България" и "вид обида".

Яница Петкова от „Галъп“ казва пред БНР, че при „Възраждане“ делът на гласоподавателите младежи е по-висок. Също така мъжкият вот е изразен по-силно при патриотичните формации като тях и ВМРО.
5% от мъжете, които са упражнили правото си на вот, са гласували за „Възраждане“, а при жените този дял е 4 на сто. 24% от мъжете - най-много - избират ГЕРБ, а „Продължаваме промяната“ печели „женския вот“ – 26%.
4% от избирателите с висше/полувисше образование са дали вота си за „Възраждане“ – повече от ДПС и ИБГНИ. Същият е процентът и при хората със средно образование.
Прави впечатление, че 6% от незаетите български граждани са гласували за партията на Костадинов. Резултатът е съпоставим с този на „Демократична България“ (7%). Пет на сто от работещите гласоподаватели подкрепят „Възраждане“, а за тях гласуват само 1% от пенсионерите.
Партията е успяла да запази солидна част от ядрото поддръжници, което е имала през юли – 72% от гласувалите за „Възраждане“ тогава са повторили вота си. Преди няколко месеца 6% от сегашните им избиратели са дали гласа си за Васил Божков – толкова, колкото са отбелязали и „Не подкрепям никого“ в бюлетината. Също 6% от настоящия им електорат не е гласувал през юли или не е имал право.
5% от избирателите в София са подкрепили „Възраждане“, същият е процентът в областните градове. Само 2% от живеещите в селата са дали вота си за тях.
От чужбина партията на Костадинов генерира 13 736 гласа – или 6,14% от вота зад граница. Това е почти тройно по-голяма подкрепа в сравнение с БСП.
Партията, която зае мястото на ВМРО, НФСБ и Атака в полето на националистическия вот, организираше серия от протести с лозунги срещу "задължителното ваксиниране" - още когато ваксини не бяха измислени, уличаваше Бил Гейтс за виновник за пандемията и разпространяваше конспиративни теории за 5G. "Възраждане" са известни с проруските си тези, с кампанията срещу приемането на еврото и срещу зелената сделка, с протести срещу стратегията за закрила на детето, и др.
Кандидатите на "Възраждане" в изборите активно експлоатират настроенията на антиваксърите и се противопоставят на мерките на здравните власти. На 20 октомври - дни преди въвеждането на Covid-сертификатите - активисти на "Възраждане" нападнаха образователния министър Николай Денков при излизането му от Министерски съвет.
Появата на Атанас Мангъров на предизборна конференция редом до Костадин Костадинов със сигурност е привлякла още избиратели, които са „против системата“.
72% от електората на „Възраждане“ е гласувал за лидера на партията в президентските избори, а 6 на сто от избирателите им са подкрепили Волен Сидеров.
Костадинов се ползва с най-голямо доверие сред гласоподавателите на възраст между 31 и 60 г. – 67% от гласувалите за него на президентския вот са част от тази група. 19% са хора до 30 г., а 14 на сто – гласоподаватели над 60 г.
Половината от гласувалите за лидера на "Възраждане" са хора с висше образование, 45% - със средно, а 6 на сто – с основно или по-ниско.
Четири на сто от избирателите му са се определили като роми, а 3% - като турци.
66% от подкрепящите Костадинов са гласували за „Възраждане“ на парламентарните избори. Той привлича вот още от ВМРО (3% от избирателите му), ДБ, ИТН и ПП (по 2%).
От чужбина кандидат-президентът на русофилската партия генерира над 11 хиляди гласа – 4,9% от президентския вот извън страната.

Ден след изборите Костадинов даде пресконференция, на която обяви, че ще преговаря за подкрепа на редовно правителство само с тези партии, които искат отмяна на настоящите мерки срещу Covid-19.