Аутистичен спектър - обединена тема

Разбираме те Алиса. Тая работа няма да стане, поне не за една вечер.
Заставай така, че лицето на дечко да е срещу твоето.
Ако трябва и клекнала да си.
Най вероятно дечко ще се самоизолира в някой ъгъл и ще си
подрежда нещо.
Покани майката де. Поне за нея ще е от полза. Да си поприказвате.
Да не се чувства изолирана от други хора.

В "Детокс", който пиехме билката беше котешки нокът. Нас ние увериха, че "Детокс" на "Вижън" е най-добрия и силно действаш вариант. Пихме го 2 месеца. Аз лично не забелязах как действа, имаше си хреми, сега без него още не сме се разболявали, преди това положението беше горе долу същото, мине ли вирус покрай нея - лови го. Понеже почти не ходи на градина не минават и много, затова не мога да твърдя със сигурност нищо. Децата, които са при ДАН! приемат и билки, и хомеопатия, само че в сайта за тези неща не се пише, вероятно Елина има някакви договорни отношения с института по аутизъм и всякаква друга реклама е забранена. Иначе всички работят с АВА специалисти, с трудотерапевти, с логопед, психолог и понякога рехаблилитатор между 20 и 40 часа седмично! Тук при липса на безплатни центрове, дали дори всяко  семейство може да си позволи само логопед за 3 учебни часа седмично?

Алиса, така както описваш нещата вероятно детето има проблем, жалкото е , че има родители, които не искат да го забележат, защото много боли.
Как да привлечеш вниманието на детето е много индивидуално, зависи от самото дете. Понякога за детето е достатъчно само да е страничен наблюдател, това му носи някакво разнообразие и емоция.

Алиса най общо казано виж тук .  За детето е много полезно контакта с друго дете.Дори и да не им обърне внимание на децата ти - все пак присъствието им е нужно.Ако детето е с някакво затруднение или проблем - ще се наложи да свиква да живее с други хора.За майката обаче е от огромно значение да общува с други майки.Най общо казано не се престаравай да му привличаш вниманието, не му навлизай много в личното пространство, не го докосвай излишно.Опитай се да се държиш с него възможно най нормално.Ако искаш да му привлечеш вниманието гледай да са ви очите на едно ниво или твоите да са по ниско от неговите.
Периодично се обаждай на тази майка и я подсещай, че не е сама.Възможно е тя да не смята за нужно да афишира проблема.Например моята свекърва забранява да споменаваме за проблема на детето ми/аз обаче пиша в интернет за него  /.Може и при тях да е подобен случая.Постепенно с времето смятам, че ще ти се удаде възможност да вмъкнеш в разговорите си с майката опасенията си.

Относно Саменто.Далече съм от мисълта да го рекламирам.
Не мисля, че в следващата част на статията във  в-к Лечител ще опишат всички неща любезно обобщени ни от Любознателна.

Най вероятно тяхната цел е да ни обобщят аутизма като проблем лекуващ се с билковите им продукти   Нямам впечатления от вестника, обобщих информацията - частично предоставена ни от Росинери.Но както казах, защо за котешки нокът, който расте основно в Америките и основно там се изследва - ще се допитва майката до бг. вестник.

Недейте така де... четири години и аз въобще, ама въобще не вярвах, че детето ми има проблем...и за свяка малка подробност намирах 101 причини, които да го направят съвсем нормално дете.  Дори и след първите консултации с мъжа ми решихме, че тея доФтори нещо се престарават.... какви аутистични симптоми - какви 5 лева? доста време ми трябваше да "сляза на земята" и да забележа, че наистина нещо не е наред. А не е, да е  единствено ми дете да няма с кого да го сравня...

И ние с мама Кали долу горе толкова години загубихме. Имахме си приятелски семейства, ходехме си на гости. Останаха четири приятелки на мама Кали. Не е виновен Кирчо. Аз съм виновен. Ако бях им обяснил просто да гледат на Кирил като малко по-различно дете. Бяхме млади специалисти. Имахме едно здраво дете. Това на нас не можеше да се случи.

Мерси за отговорите. Предполагам, че балансът е между това, да не се слагат прекалено рано етикети на децата (и да се очаква по-малко от тях) и, от друга страна, да се започне по-рано терапия. Не знам. Внимавам да не си давам мнението, където не ми го искат, поне в конкретния случай. Ако може по-често да идват на гости, и моите 2 маймуни да играят с дечко, ще е добре. Както Wolf предположи, дечко се смушва в някое ъгълче и си се забавлява, а аз се опитвам (напразно) да съм му забавна тоже.
Катина, връзките ми бяха полезни, мерси.

Алиса,  на е толкова лесно да разбереш къде е баланса. Може детето просто да е стеснително, по затворено и въобще да не е аутист. Особенно пък дете с логопедичен проблем /неговорещо/ е нормално да развие слабо социалното си поведение - "другите деца не ме разбират и ми се смеят и аз ще страня от тях... "

Ако твоите деца са много приказливи също могат да му "навредят" на самочувствието и да не се получи общуване.
Ще ти напиша моето дете как "играе" с деца - той иска да си играе, но по една или друга причина неможе. Но ако децата тичат той се нарежда да тича след тях. Накарай твоите деца да бягат и той да бяга с тях - или някаква таква игра да прескачат нещо, ако ще да скачат и от кушетките на пода- без да му обръщат внимание, но с възможност да се включи. Ако и играта е и "няма" - т.е. освен смях друго "не говорят" вероятността да играе с тях е по-голяма. Поне моето дете "играе" така.

а за поставянето на диагнози - майката трябва сама да узрее и да е готова да потърси помощ. И да я ръчкаш, че не е наред нещо няма да я накара да го направи ако тя не е готова.
Това което можеш да направиш е да и кажеш, че дете което на 4 години не говори има нужда от логопед да играе с него за да му помогне да навакса. да и разкажеш, че дори децата без забавяне обожават игрите с логопедите и че там им е много интересно и т.н. А те веднъж като тръгнат по логопеди и т.н. нещата ще си дойдат на мястото. А това детенце не ходи ли на ДГ?

Desi, мерси много за идеите.
Аз не ръчкам (майката), напротив, запазвам си напълно за мен (аматьорското) си усещане. Ако мога да съм полезна, то няма да е със съвет.
По-често ще ги "ръчкам" да ни идват на гости.

Гого пие Саменто вече цяла година. За съжаление не мога да кажа, че прави чудеса. И то имам предвид, че беше на бая силни дози, като при вирусните инфекции включвах Нони - по-силно от Саментото. Може би до някаква степен стабилизира имунната система, но не вярвам вече - слбед цяла година - в чудодейните му способности. За разлика от мен обаче, сестра ми е впечатлена от действието му.

Не знам дали е по темата,но искам да попитам - вярно ли е,че мозъка на аотистите е по-голям?На скоро правихме ядрено магнитен резонанс и докторите които гледаха снимките ми казаха,че всички е в нормите, развива се нормално.Ако имаше по-голям мозък дали щяха да ми кажат след като се съмняват за аутизъм?Благодаря предварително!

Много хубава тема, и доста въпроси са обхванати.
Аз искам да споделя с вас,че и ние с моя съпруг не искахме да признаем,че и нашето дете имаше проблеми.Сега и двамата сме го приели,но проблема е в това,че нямаме точна диагноза.Или по право имаме една с която не сме напълно съгласни.Регенерализирано разстройство на развитието (не съм сигурна дали го пиша правилно).
Моя син е на 4г.и не иска да говори.Да не иска-понеже напоследък доста повтаря и знае да брои,познава животните и плодове и зеленчуци, даже и някои от буквите знае,но когато той реши тогава ги казва.Не когато ние го помолим.От близо половин година той е вече друго дете.Много е общителен и си играе с другите деца.
Сега даже съм го подложела на безглутенова диета, но не напълно понеже в ДГ няма как да е приложим.Даже имах проблеми с една от госпожите, ако може да намали киселото мляко, а тя даже взе да се отнася зле с детето- игнорира го.А не искам да го махам от групата понеже е в логопедична с психолог. В нашия град само в тази група има психолог.

На някои аутисти  когато са бебета е по-голям /т.е. расте по-бързо/. Но и на някои нормални деца също. Така, че това с размера е малко като цвета на очите - хич не се и притеснявай. Има писани статии по въпроса, но всичко е на ниво "предполагане", защото се среща и при обикновените деца и това не оказва никакво влияние на развитието им.
Но размера, мерен не на 4 месеца, а примерно при 10 годишно дете вече не дава никаква информация, защото с порастването на детето мозъка вече не расте бързо. А малко са тези от нас които рано -рано  на няколко месеца тръгват да си изследват детето - то обикновено тогава няма аутистични черти.

Предполагам, няма да ти кажат ако е по-голям от средния размер, защото това не е нещо което е странно - има деца които са по-високи от средното и такива по-ниски. И не ти казват, като отидеш на лекар - ами твоето дете е над средно статистическия размер за годините си нали? 

Ами да ти кажа моя син от бебе расте доста бързо,че чак ни бяха изписали някакъв сироп за забавяни на растежа.Но нищо сега пак е доста висок за възрастта си.Може ли това да се каже,че  е някакъв признак за аотизъм.Задавам тези въпроси защото по никакви външни белези не му личи,че има нещо.Но проблема ни е,че не иска,не може да говори а е на 4години вече.

По нищо по външни физически белези неможеш да познаеш едно дете дали е или не аУтист.
Но държанието, начина по който реагира на околните, желаниято му за общуване /не само с говорене, а и невербално/, поведението му при среща с непозната и с позната среда и т.н. много да ти покаже.

разкажи ни повече за сина си - как примерно показва, че е гладен, как иска играчки, дали се тръшка и реве често, дали е спокоен и затворен или по-скоро буен и необуздан, дали се храни добре и какви храни харесва, дали играе с деца, по какъв начин играе с играчките си/тези които са подходящи за възрастта му/, как общува в семейството, и как го прави с непознати. Колко и какви думи ползва, дали има забавяне във винната моторика и общата или не и т.н.

Само по себе си "неговоренето" е симптом на аутизъм, но само ако е в комбинация и с други нарушения на комуникацията. Ако е само неговоренето проблем, едва ли е аутистичен проблема.
Но пък понякога зад най-големия проблем /неговоренето/ не забелязваме по-малките и ако ни разкажеш за детенцето може би ще можем да те упътим какво да следиш и да получиш идея дали да търсиш или не помощ, свързана с аутизма или да се насочиш другаде.

За моето дете аз също си мислех, че единствения му проблем е бавното проговаряне. И веднага си имах и за това извинение - че расте в многоезична среда. Но лека полека нещата почнаха да си идват на мястото в главата ми - когато неговоренето като проблем отстъпи назад започна да изплува проблема с обличането и носенето на дрехи, после проблеми с финната моторика /за които и не предполагах/, после с общата, сетивността му и т.н.

betz, доколкото разбирам детето ти е с богат пасивен речник (думи които произнася и знае какво означават) При разстройствата от аутистичния спектър липсва необходимостта от комуникация или неумение да се комуникира. Дори и високофункционалните аутисти (напр. Синдром на Аспегер), които говорят много и се отличават с висока интелигентност, не знаят как да започнат и да поддържат разговор. Детето ти как споделя  емоциите си? Например разбираш ли кога е тъжен, кога е сърдит, или на тези неща реагира еднакво? Споделя ли нуждите си и как - например гладен съм, спи ми се, боли ме? Задава ли въпроси? Отговаря ли с Да или НЕ?
Моето дете идва при мен само ако иска нещо и го назовава - било то храна, напитка, книга. Има богат пасивен речник,състоящ се предимно от съществителни и някои глаголи, но говори със заучени фрази, повтаря думите ми , ако я питам нещо, понякога без да ги разбира. По-горе бях писала , че понякога изпадам в отчаяние, например от следната ситуация:
Тя: Искаш сок, добре
АЗ: Няма сок, има ябълка. Искаш ли ябълка?
Тя:Искаш ябълка
Аз: добре, ще ти дам ябълка
Тя: ще ти дам, ще ти дам
Аз(давам ябълка) :заповядай
Тя: Заповядай, заповядай (придружено с рев и бутане на ябълката)

Но пък когато й се спи вече не реве, а казва :" Да спим" или в по-добрия случай "Хайде да лягаме"

Предполагам, че диагнозата ви е Генерализирано разстройство на развитието.