Аутистичен спектър - обединена тема

Соломоновско решение 

Зара, много полезно си ги систематизирала. 
ljuboznatelna, от изчезналите текстове ми беше интересно това, че дъщеря ти е използвала твоята ръка да показва в книжките, защото и Дара предпочита така да прави - това специфичен признак ли е?
Сега като се зачетох в старите теми ми направи впечатление, че децата от спектъра обичат да изхвърлят боклука - Дара също, може доста добре да се ориентира кое е боклук и сама си намира пътя до кофата. Забелязали ли сте и при вашите деца подобна страст към боклука?

На Савската царица по-скоро

Прочетох го в един материал за РДА (ранен детски аутизъм) Не знам само по себе си дали е достатъчен признак.
За буклука - Наталия не прави никаква разлика, може да пипа и слага всичко в устата си. Може би дъщеря ти ти подражава? (сина ми прави така).

Благодаря Зара, трогната съм и за това, че има линк и към темата за спец. градина "Елица" в Пловдив, както и други мои теми. 

Добавих и линк към преместената от друг форум тема "Аутизма проблем на 21 век", която пак е за Р.Моралес.
Отскоро на сайта му има и писма от родители на лекувани от него деца /доста големички при това/:

http://www.autistbg.com/?p=pname=0&page_id=48

NikiFin /която даде линк в споменатата тема/, тази пресконференция имаше голям отзвук тук.

Мили родители,

в навечерието сме на един от най-светлите християнски празници - Рождество Христово. Той изпълва сърцата ни с надежда за сбъдване на нещо красиво и дългоочаквано, с желание да дарим радост на най-обичаните си същества.
Почти всички дечица по света очакват с нетърпение Добрия старец, пишат му писма и заръчват какви подаръци желаят. Казвам "почти всички", защото за нашите специални дечица празникът Коледа е едно от абстрактните понятия, които за тях са трудно разбираеми.
Та идеята ми, в тази връзка, е да обменим родителски опит по следните, изключително важни, според мен, въпроси:
1. Кое е в състояние да достави на детето ви радост?
2. Как успявяте да привлечете и задържите вниманието на детето си?
3. Как успокоявате детето си, когато е нервно?
4. Кои са любимите играчки (игри) на детето ви?

Вярвам, че споделеният опит ще ни обогати с нови идеи, които ще дадат възможност да подарим на децата си нови позитивни емоции.

     Не виждам и не съм виждал нетърпение в очакване на Стареца. Разхождаме се из града и всичко е украсено и Кирил знае защо. По коледа сме се разхождали и нощем. Радост изписана по лицето му никога не съм виждал, след като навърши 4 г. Само погледа прикован в кутията с подаръци. Вече не очаквам от него да заподскача покрай елхата или покрай подаръка.
    Вниманието му - ами мъча се да срещна погледа му още преди да започна да говоря и знам че тогава ме слуша. Използвам кратки изречения. Нула метафори. Ако сме на улицата и някоя опаковка от вафла на земята се окаже по-интересна, значи темата е изчерпана, разговорът е приключил. В къщи съм хващал лицето му, за да ме погледне.
   Нервен не съм го виждал от половин година и слава богу. Може би е от лекарствата. От толкова време сме на Депакин и Лепонекс. Съжалявам, че му давам лекарства, защото станаха твърде много и отдавна. Май по-голяма част от живота си е пиел нещо. Това е и един от проблемите, които ме спират да отида при сеньор Моралес - как ще спрем и какво ще стане ако спрем лекарствата. Вече не знам, кой е човекът Кирил. Веселото, закачливо и обичливо дете до 4г, раздразнителното и избухливо до преди половин година момче, или сегашното непукистче Кирил. Рядко се случва напоследък и то май при въздействие на външни фактори да блокира, да запецне и тогава нито се движи, нито отговаря, даже и погледа му стои в една точка и в продължение на минути, които ми се струват часове го питаме какво му има, какво иска. Последния път като включихме телевизора и точно тогава разправяха за убити жени и някакви мъже ходеха във вода и търсеха трупове. Той не блокира веднага, а по-късно. След петнадесетина минути успяхме да изкопчим от него "срам ме е" - да каже. И по късно- "Страх ме е" ...  "да не изнасиля някого"-  спокойно, той не влага смисъла, който ние влагаме - това съм го устанавил вече, но точно какво има предвид - не знам. Това е страх да не направи нещо лошо и включва всички лоши неща, за които чува. Когато е бил нервен, раздразнителен - по-рано - май нищо не помага. Май е най-добре да го оставим и да чакаме да му мине.
   Не се заиграва с играчки, по-рано обичаше да взема неща от земята, най-често боклуци и да ги носи в къщи. Сега все по-рядко се случва само да обърне някоя опаковка с крак, да прочете надписа. Четем доста некролози, всички графити. Сигурно сме странна двойка на разходка, хванати за ръка. Живеем в малък град, сигурно вече ни познават.
   Понякога играем шах. Гледам да ме победи. Пробъл съм да спечеля партия- няма проблем да понесе загубата, но следва неотменното - "искаш ли още една игра?" - искам, как да не искам. Многото фигури сякаш му пречат. Започва да играе добре, след като остане с 5-10 фигури. За да ми е интересно си поставям задачи, например да му взема двата топа, без преди това да съм взел нито една друга фигура.
      Лек ден желая на всички ви. Чакам го да се събуди, за да излезем.

   Оживява и е усмихнат, когато играе нещо като театър, нещо като мюзикъл. Напоследък на "Чело коте, чело коте" Поставя знак за уши с пръсти, изгърбва се като котарак и е щастлив, очаква одобрение от нас и аплодисменти. Получава ги.

В последния брой на списание "National geographic" има голяма статия, посветена на човешкия мозък. Една част от нея се казва "Гений аутист" и е посветена на 15-годишно момче от Индия с аутизъм. Реших да я публикувам тук, защото може би не всички от вас са си купили списанието.


Гений аутист

Сгушен до майка си, 15-гоишният Тито Мукопадия се клати на леглото и пляска буйно с ръце. Тези движения са типични за индивид с тежка форма на аутизъм, както и избягването на зрителния контакт и неразбираемото сумтене и стонове. Но Тито съвсем не е неспособен да общува. Един посетител го пита защо мърда толкова много. "Знам, че изглежда необичайно - надрасква той с молив върху лист хартия. -  Но аз възприех този навик като начин да намеря и почувствам разпиляната си личност".
След като отначало му била поставена диагноза "умствено изостанал", майка му го помъкнала от един лекар на друг в родната му Индия. Тя отчаяно искала да разбере причината за ненормалното поведение на сина си и за неспособността му да говори. Чрез непреклонно, а понякога и нестандартно обучение тя разбила бариерата от тишина, като научила Тито да събира и изважда, да се наслаждава на литературата и накрая да общува чрез писане, като отначало завързвала молив за ръката му. Заради нейните усилия Тито, който е рядкост измежду неконтактните аутисти, може да опише с поразяваща яснота как се чувства човек, страдащ от това заболяване.
"Забележителните постижения на Тито не са победили аутизма му - казава Майкъл Марзених - невролог в Калифорнийския университет в Сан Франциско, който е изучавал Тито. - В ума му все още понякога настъпва хаос. "Откъде идва този хаос? Несъмнено гените играят роля поне в някои форми на болестта. Освен това бебетата, които след време развиват аутизъм, често преживяват период на ненормално бързо нарастване на мозъка през първата година от живота им, което може да е свързано със свръхпроизводството на клетки, пренасящи пренасящи нервните импулси до бялото мозъчно вещество.
Изследователите Крис и Юта Фрит от Университетския колеж в Лондон са набелязали група от 3 двойки структури - по една над всяко око, близо до ушите и високо от двете страни на мозъка, - които ни позволяват да отгатваме какво мислят другите и да се държим с тях по адекватен начин. Тези области, изглежда, не са толкова активни при хората, страдащи от аутизъм и синдром на Аспергер - по-мека форма на заболяването. Но може да са замесени и други части на мозъка, включително амигдалата и хипокампусът. Съмнително е заболяване с толкова широк спектър на симптомите и проявите да има една-единствена причина.
"Мъжете и жените са озадачени от това, което правя - пише Тито. - Лекарите използват различна терминология, за да ме опишат. А аз просто се чудя."


Това е. Не е кой-знае какво, но истински се впечатлих от това момче, чиято снимка, за съжаление, не мога да публикувам.

Успях да изровя инфо от И-нет за Тито. Суперсложни са индийските имена за изписвне на латиница. Ето го отново в "National geographic". Има и поезия от него, и снимката с майка му, коятo ме впечатли.

Това, което може да достави радост на детето ми отговаря май на моментното й настроение. Най-често е музика, понякога шума от много хора я довежда до някаква еуфория. Радост й доставя пристигането у дома на чичо Кольо, един семеен приятел. Всъщност той не е детешар, леко я закача от време на време и й се усмихва, но тя го обожава. Чичо Кольо носи сок и чипс Същата радост предизвиква и логопедката, която идва у дома. Само че за празници това не ми върши работа На предмети не се радва, освен може би на списание. Елхата и дядо Коледа са част от обзавеждането.

Задържам вниманието й напоследък по-често, но с неща, където нейното внимание е фиксирано - разглеждаме списания или гледаме клипове и шоу програми, там се опитвам да вмъкна някоя нова дума в пасивния й речник. Той е доста богат,що се отнася до тези теми.

Когато е нервна, рядко нещо помага. Може да плаче с часове. Ако успея да отгатна моментното й желание, донякъде се справям, поне за известно време. Понякога помага рязка смяна на обстановката - например излизане навън, или пък пристигане на чужд човек в къщи. Същите неща обаче могат в някои случаи да я докарат до истерия.

Любимо занимание, както и на повечето такива деца, е гледането на телевизия. Другото е разглеждане на списания или книжки . От двигателните - бяга от единия край на коридора до другия, като по-малка се въртеше до безкрай около себе си. Сега търси някой от семейството, за да бягаме хванати за ръка. Скача на пружиненото легло  много пъти през деня.
Двете играем на едни броилки (ала баланица, турска паница и подобни), по точно аз играя, но на нея й харесва. Пеем, играем стериотипните й игри , които напомнят ролеви ( "Ало, Камелия (изреждат се всеки път различни певици, шоу звезди, телевизии) ще пием ли кафе? Ало, добре ли си? айде чао! - в строга последователност) а аз трябва да повтарям след нея. Използвам много компютъра за да я занимавам и уча на думички.

       Отдавна си мисля, че броениците, които използват децата в игрите си заслужават по-голямо внимание от страна на педагозите. За да научи едно стихотворение едно дете, нормално е да се наложи да му го прочетете десетина пъти. Обаче броениците, които чуват от други деца запомнят много по-бързо и лесно, а те понякога са безсмислени даже и единственото условие е да има рима. Кирил понякога като си избира вафла например в магазин ги брои
   Онче - бонче
   счупено пиронче
   риба щука
   махай се оттука.
                                            Това е вафлата.
    Има и много други и са различни за различните селища. Децата ги пренасят като устно творчество или като компютърни вируси.  Прави аналогии между думите, но само по звучене. Например днес - "Купете кубети". Кубети не сме яли, но видяхме такава опаковка. Ето и една на болнична тема
  Гръм падна от небето
  чукна баба по шкембето
  Баба каза болна съм
  Дядо каза доктор съм 
  Биха и инжекция
  Стана инфекция
  Мазаха я с йод
  Стана идиот
     или тази:
   Вчера ме нападна
  хулиганска банда
  Тя ми каза стой
  и парите брой
  Аз извадих портофела
  и наброих двеста лева
  Тя ми каза стига
  че полиция пристига.

Тива се отнася май за по- малките дечица,но ето какво отговори моят син-Радост ми доставя да гледам телевизия-прецакването,;пич,оправи ми колата,;сделка или не;минута е много;някои анимационни филми ;Да се занимавам на компютъра,да слушам музика,да решавам или съставям кръстословици и судоку,да карам колело,да се разхождам.Не обичам да си отвличам вниманието.Когато съм нервен искам да съм сам или да си легна защото когато се наспя се успокоявам.Обичам судоку,;да намеря границите на плочките домино в правоъгълна фигура.А ето и моята версия-най-радостен,а може би и щастлив съм го виждала когато наблюдава заря или фойервейки-затова искам да го заведа в сензорна стая,Щастлив е и когато направи нещо както трябва и получава похвали;Нямам затруднения с привличането на вниманието му ,но както е видно от неговия отговор го прави с неудоволствие когато е зает.Когато е нервен помагат отчасти няколко часовите разговори за нещото което го е ядосало или притеснило-но той вече може да споделя чувствата си.И накрая ,любимата му играчка е компютъра. Сега се чуди какъв коледен подарък иска. А аз хич не се чудя, даже няколко искам ама никой не ме пита