Аутистичен спектър - обединена тема

Меко казано, съм скептично настроена към лечение от разстояние.
Ако си платя, и за мен могат да напишат в някое списание, не знам дали съзнавате колко лесно е да се публикува нещо такова. Самите медии засилват краските, за да има по-голям ефект, иначе не е новина.
При аутизма детето трябва да се учи да общува и да възприема света. А това става в процеса на общуване с други хора. Не от разстояние.
Опитвам се да си затрая, но ми се струва престъпно да се прави бизнес от лековерието на хората, особено когато става дума за дечица - нали родителите дават и мило, и драго.
За Вера Кочовска може да прочетеш в седмичната тема, Искрица е написала.

mari_anka, и аз съм скептична към лечителите. Тези институти звучат убедително, но най-вероятно не съществуват, или са с 2-3 члена. Особено за лечението от разстояние, съм напълно съгласна с firebird

mari_anka, ако не ти идва твърде скъпо, опитай, но ако има ефект трябва да се усети веднага, не се оставяй да те залъгват. Човек трябва да опита от всичко, в което вярва, само така ще намери правилния път.

Аз от два дни се опитвам да науча Наталия да отговаря на въпроса "Как се казваш?".Използвам като стимул подвижна игра, която обича и ...кафе (защото много го обича )Вече ми отговаря безотказно, но само като ще иска едното или другото (с трето не съм я пробвала) Само че,като минах на въпроса "На колко си години?" пак ми отговаря "Наталия" или повтаря "Колко години" На четвърти опит успяхме да стигнем и до "4 години", но следващия отговор пак "Наталия" Извода ми- изобщо не схваща какво я питам Няма стимул - няма отговор (засега) Ще продължавам да опитвам, така или иначе повечето неща(по скоро изречения), които говори също са заучени механично. Отговаря само на "Кой е този/коя е тази" ,"Какво е това" , когато е на картинка, "Коя е тази песен, кой я пее/предаване - кой е водещ"

За тези, които не четат темата за диетата, но са склонни да дават витамини и добавки - правя един превод тук , можете да погледнете.

ljuboznatelna, аз си мисля че е обнадеждаващо, в един момент ще започне да различава въпросите.

Любознателна, чудесно е, че изобщо отговаря на въпросите и наистина е много обнадеждаващо А да започне да ги разбира трябва малко повече време, но и това ще стане 

Аз научих моя син да отговаря на въпросите "Как се казваш?" и "На колко си години?" с помощта на любими плюшени играчки, например Зайо.
Взимаш Зайо и с възможно най-атрактивния си глас, Зайо(т.е ТИ), започва да пита другите деца, а те много сериозно и ясно му отговарят, така че Наталия да ви вижда и чува добре. В началото не я включвай, нека само наблюдава. Имай предвид, че вижда и чува, дори на вас да не ви изглежда така! След това, много небрежно, можеш да я включиш, като и задаваш същите въпроси и понеже тя най-вероятно няма да разбира в началото какво я питаш, нека каката много тихичко и подсказва отговора. Правете го непрекъснато, когато ви попадне плюшена играчка, но спонтанно, да не бъде като урок, а във формата на игра. Не се опитвай да въведеш изведнъж много въпроси, най-много 2-3. Така ще бъде по-лесно и за нея и за теб. Можете да включите и таткото в "театъра"   

Не знам дали Наталия отговаря на въпроси с "да" и "не". Това е много важен момент. Започни с любими храни, вода и любими играчки. Питаш "Искаш ли ....?" и докато не ти отговори с "да" не го даваш, но накарай каката тихичко да и подсказва с "да". Ако каже "да" - много прегръдки и целувки( при нас това е наградата). Повтаряй въпроса, колкото пъти е необходимо. Ако в началото не реагира, разиграйте тази "сценка" със сестра и, за да види, че при "да" ще получи така желания предмет. При нас този метод работи. И не очаквай да стане за 1-2 дни, работиш седмици да не кажа месеци. Ние се учим да си казваме името и годините от пролетта. Научи се, но до скоро отговаряше само на плюшените играчки и то запитан със съответната интонация  , но сега е безотказен. Дори на бабите в автобуса на колко е години и как се казва, ако са му симпатични ако не казва: "Ш-ш-ш, тохо, тишина...". Естествено аз отнасям погледи "Какво невъзпитано дете!", ако не му кажат направо :"Ама ти защо си толкова лош?" Та, мисълта ми е , че става бавно, но усилието и упоритоста си заслужават.  дано при вас става по-бързо.

Важно е да наблюдаваш детето си и да усетиш начина, по който може да възприеме информация.

Да, хубаво е че отговаря,  прави го без моя намеса и то отдавна и само на любимата си тема: музикални и шоупрограми, тук там списания.
За Да и Не - още не схваща смисъла, понякога ми казва като отговор вместо "искаш ли ..."(ехолалично) - "да и не". Иначе да говори с изречение я научих по начина, който описваш за Да и Не, след четвъртата година, когато я чух случайно да си пее докато е сама няколко песни. Ясно беше, че е в състояние да изговори всяка дума, има добра памет за това. С плюшките съм опитвала по този начин, но явно не съм достатъчно упорита, като не прояви интерес и се отказах.

"Как се казваш" и "На колко си години" са първите въпроси, на които я уча да отговаря. Досега само изречения за това което искаше я учих, после тя схвана сама, че така се иска и сега повтаря някои мои въпроси като иска нещо, например "Събличай се да се къпем" значи, че иска да се къпе.(не че тя се съблича, ама по навик го казвам ) Но наистина не стана бързо, дори преди 2 месеца съвсем спря, сега след диетата започна повече и от преди да говори.
Моето дете говори като робот - малко насечено, без интонация. Вашите как говорят?

   Моето също. Интонацията не съдържа информация в изреченията му. Има изключително богат речник, вкл и думи на английски, но нищо за настроения и чувства. Само като го питам, отговаря с да и не. Ти приятел ли си ми?
 -Да.
  Понякога сякаш отговаря преди да съм завършил въпроса си. Думите ни се застъпват. Напоследък както ми говори, и като отидем на някое по оживено място и млъква. Аз му казвам "Запецване". Оня ден чу като си говорим с жена ми за аутист. Той употребява тая дума за дете което не може или не желае в момента да говори. Но попита "Какво е аутист". А аз се усетих, че не мога да му отговоря и със сериозно изражение му отговорих:
  - Ами човек, който се интересува на колко е счупена плочка от тротоара, а не се интересува от хората, които вървят по тротоара.
   Той усети че става въпрос за него и ме гледа в очите и се хили. Сякаш когато се гъбаркам със себе си, с жена ми или с него сме си най близки и тогава виждам в очите му нещо като разбиране, нещо като нормална реакция.
    Понякога си мисля за близките на аутисти като за ракети носители или нещо такова. Не знаем накъде отиваме, защото командния пулт е на кораба. Трябва да свършим нещо, но защо и какво.

И при нас от известно време има напредък и най -вече татко и когато и обърне внимание ( което е рядкост все няма време).  С мен  не иска да си говори толкова. Най-новото е "Облечия я" като мислех, че говори за сестра си. Но онзи ден като седяхме на вратата и се обувахме ми подаде якето си и каза "Облечи я". На почти всички ни знае дори трите имена, но своето собствено рядко го казва (изклчюение е когато баща и я пита), а за годините и дума да не става. Иначе брой и на български и на английски.  Много помни имена и логопедката и психоложката казват ,че всичко е фотогравска памет и на практика не може да чета. Но аз не съм толкова сигурна, не за друго ,а защото днес когато ровеше в сайта на Слави и си преписваше имената на екипа без да я питам сама ми каза някои от тях ,друг път аз казвам тя повтаря , но са само на фолк  певици.
Не отгавяря с Да и Не казва Вода аз я питам "Вода ли искаш?" и тя пак повтаря Вода.  Ако не и дам или я накарам да ми отговори си сипва сама или се ядосва  и ме пощипва .

Но пък има моменти е много любвеобвилна и обича да казва
"Обичам те" и е много щастлива , ако я питам колко я обичам ми отговаря "До небето".

Гери започна много да повтаря, дори го прави едно към едно и всички скачаме в къщи от радост. На какви неща се радва човек, дори голям, но като му дойде на главата, тогава разбира, че дори и малките неща/за минало време/ за нас сега са равносилно на голямо постижение и се замислям, че не може, а явно не иска или нещо друго има.
Като я попитам "искаш ли" тя ще ми отговори не с "Да" или "Не", а  с думите "няма", "не щеш"/значи не искам/ и ще попудне това, което не иска - например чиния. Или пък се случва и такъв момент, когато иска да ми каже, че иска нещо - ми казва "нискам" - по звучи като "не искам". Самото "не" го казва като отделна дума, когато например ние й кажем и тя го повтори.
Мога само да кажа, че е доста повече в час на нещата, от колкото миналата година по това време. Някак си от август месец се отпуши доста. Търси близките си като ги назовава по имена или по това кой какъв й се пада - вуйчо/вучо/ или по име "Теко"/Стефко/, дадо/дядо/, баба, Дико/Дидко/ и знае едната баба с кой винаги идва в къщи, ако го няма единия, търси другия по име като те гледа в очите/очния контакт си го има на 100%/. Идва и споделя какво й се е случило и показва - например, че е плакала казва "пачи" и се пипа за очите, "поли" /сополи/, казва "здавейте", чао,  дай, дай го, дай го бе, сядай, ставай, сядай бързо, ставай бързо, чиш, кай-кай/че й се пикае/, баната/банята/, чеката /четката за зъби/, като види, че си мием зъбите, веднага показва нейните и се опитва да казва "зъбите", стопа/да й стопла яденето/, даже почна да задава въпроси или във вид на изречения - като направи беля сама пита "Кой ша бия", ако изплюе нещо "как са сплю" или нещо от сорта, не винаги мога точно да я чуя на момента как го казва, защото става бързо, особено пък ако не очаквам да го каже. Пита "дадеш"/да й дам нещо/, пиши, даска/драска/, мкал/химикал/, като разлее вода или сок.. казва "как го изля", как можа, има думи, които ги използва много точно и на момента. Един ден пършех с парцала нейни пак води по земята, а тя искаше да прескочи парцала, а мен ме страх да не се хлъзне на мокрото и й казвам "Къде ма"  и тя веднага повтори "Къде ма"- 2 пъти, толкова чисто и ясно, че аз нали въобще не очаквах. Скачала съм от радост като го чух и си викам, не можела, а ...
също казва "как го адеш" или нещо много сходно, когато яде например си яде пръстите на ръката и краката. А също и въпроса "кой ша бия" , гащити, вдигай гащити и други такива.

Преди, когато я учихме да казва колко голяма ще пораснеш, тя си вдигаше ръцете нагоре, после спря, а отскоро пак започна да ги вдига, но най вече отговаря с "толкова" доста добре казвайки го, точно и ясно. ПРеди отговаряше на въпроса "Как се казваш" - "Геи", но сега много рядко, ако тя реши.  Заветната дума сега е "скуби", "скубиш", "косата".
Когато е на кеф и си играе добре, сама казва "Аз игая". На топката казва "токата"...
Разпознава си обувките като й кажа обуй си ботушите, отива и се опитва да ги намушка, кога успява, кога не.

Опитвала съм се със заека или с друга плюшена играчка да й играя театър, но тя не се вдъхновява много да ми подражава или да отговаря на играчката например.

Много изпълнява и поръчки. Мога да кажа, че вече доста по-добре и лесно се разбираме. Тя е доста по-контактна в ежедневието си.

Ще завърша така, че май доста се разприказвах. Дано не съм ви досадила.

 

Може да ги запомня като картинки, ако си й ги казвала. Аз преди като имах време, на компютъра й бях написала с много едър шрифт по една дума на страница и ги сменях. Кратки думи - бебе, мама, тати... В един момент тя започна да ги казва, въпреки, че ги показвах разбъркано. Беше ги запомнила като картинки. Фолкпевиците и при нас са голям хит, изобщо певци и певици, които гледа по телевизора. Логопедката я беше научила много бързо на азбуката, като А беше буквичката на Анелия, Б - на Белослава и т.н. За мен беше малко безмислена тази работа, защото тя не ги приема като средство за четене, а като картинки. Глен Доман има разработена методика за научаване на четене по този начин - с картички с написани думи. http://www.kid.ru/rebenok/doman317.php#P3501  (на руски)
Компютъра чудесно замества картичките, но се иска да сме на разположение и да улучим точните моменти, когато детето е готово да се занимава ( със сина ми например това не може да стане, той много пречи на кака си и не мога да я хвана съсредоточена, ако той е с нея)

Мими знае цялата азбука и мисля, че напълно схваща смисъла на буквите. Обожава да пита "Мамо, како пише тук?" и посочва дума от списание, реклама или надпис на сграда. И аз мисля, че има нещо като фотографска памет. Разпознава чудесно надписите на Пощенска банка, Експресбанк, Хеброс банк и т.н. И не пропуска, когато някъде ги види да ги каже. Когато съм във форума, посочва екрана и казва Интернет. И е научила наизуст рекламните надписи, които излизат по"Форуми към Бг Мама". Сочи ги с пръстче и ги казва наред, ето така:"Тук пише Бюбхен, Куини, Макси Коси и т.н."
Сега от Данет съм и поръчала Буквенката. Смятам, че е готова да се учим да образуваме срички, а там това става под формата на игра.

Не винаги е така  ljuboznatelna , защото имаше един  слу4аи- пише си Бета и гледам писала Гуна Иванова. Всеки пък когато тя го пише аз поправям , а тя се ядосва и пак си пише същото
Еи така дълго време докато един ден оти ваме при майка ми и тя сяда да пише на компа пак същото Еи напрово не знаех как да се разберем ,4е не е  Гуна Иванова ,а е Лили Иванова. Идва майка и аз и казвам, а тя като се смее и ми обяснява , 4е била народна певица. Къде я е видяла до ден днешен незнам у нас я 4ухме за първи път месеци след слу4ая.

А азбуката я знае отдавна , пишеме и на латиница и на кирилица с такива темпове, 4е вси4ки и се 4удят. Но откакто и ка4их Буквенката изговаря буквите и ако е на кеф ги показва

   При нас няма интонация и във въпросителните изречения, т е изговарят се като разказни. Винаги иска разрешение да отиде до тоалетната и да пие вода. Казва: "може ли да отида до тоалетната" или "може ли да пия вода". Хиляди пъти съм му казвал, че за това не е нужно да иска разрешение. Мина ми през ума, че когато е сам в къщи се стиска, но един ден минах през къщи като беше сам и видях, че е в тоалетната и отхвърлих този вариант. Част от въпросите му са адресирани и когато не внимаваме и отговори другия, винаги казва: "не питам теб, питам мама", което звучи доста грубо и невъзпитано, и пак си чака отговор от адресата.
  Чужбинските мами от USA ми писаха разни работи за тамошните аутистчета и едното беше за музикотерапия. Повечето произведения на Моцарт имат терапевтичен ефект, но той ги слуша /и аз/ като шумов фон или нещо такова. Предпочита например Вивалди. Да ме извинява Моцарт. Мамите казаха и за струнни изпълнения - китарен звън, камбанен звън, мелодични работи и снощи за пръв път видях активно слушане на музика - 5-6 видеоклипчета на изпълнения на китара. Не съм пробвал на концерт на класическа китара. Двамата седим в един фотьойл, той слуша със слушалки, а аз от тонколоните. Веднъж смъкна микрофона пред устата си и ние му казахме, че прилича на космонавт, а той каза: "Хюстън, Хюстън"