Аутистичен спектър - обединена тема

  • 141 713
  • 806
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 126
     Радост изписана по лицето му никога не съм виждал, след като навърши 4 г.
Wolf , тази констатация страшно ме натъжи. Пишеш, че приковава поглед в кутията с подаръци. Какви подаръци предпочита? По въпроса за лекарствата, аз също имам угризения - Мими е на по-малко от 7 г. , а вече е пила Ноотропил, Клережил, Аминалон, аминокиселини от "Интермед прима". Сърце не ни даваше да я тъпчем с медикаменти (започнахме на 2г. 6 м.), но това би било проява на безотговорност срещу аргумента "Детето не може да бъде оставено само' на себе си!" В момента не даваме лекарства, но колкото и да ми се иска, не съм сигурна в правилността на такова решение
Ieppe , статията за Тито е много ценна.  Отзивите на аутисти, които са комуникативни и самоосъзнати, са важен ключ към разгадаване на състоянието "аутизъм".  В този смисъл, много ценна е и книгата на Темпъл Грендин "Мислене в картинки", в която авторката-аутист споделя интересни подробности за фотографската си памет и др.

Това, което може да достави радост на детето ми отговаря май на моментното й настроение. Най-често е музика, понякога шума от много хора я довежда до някаква еуфория.
ljuboznatelna , и при нас всичко е въпрос на моментно състояние. Засега у Мими разграничавам 3 осн. състояния:
1. спокойна и в добро настроение - закача се, гушка се, смее се и е много любвеобилна, та чак се разтапя; радвам се, когато е в такова състояние, защото има комуникация и усещам присъствието й 100%; е, понякога губи мярка и прекалява с глезенето, но това да е проблемът!
2. превъзбудена и неспокойна - най-често от дразнещ шум или от присъствието на много хора; тогава може да тича безцелно из стаята дълго време
3. нервна - хленчи, плаче, свлича се по земята, понякога проявява автоагресия; това състояние ме ужасява.

Гери, страшно ме заинтригува гледната точка на сина ти по обсъжданите въпроси. Колко е голям? Това, че споделя чувствата си, е голям напредък. Малко хора в това състояние успяват да го постигнат. Аз също си мечтая да видя реакцията на Мими в сензорна стая.
Доста дългичко стана включването ми, а за да не стане и досадно, ще спра дотук. В отделен отговор ще споделя повече по четирите "тест-въпроса".
Желая на всички големи дози предколедно настроение!

# 16
  • Мнения: 534

Гери, . Колко е голям? Това, че споделя чувствата си, е голям напредък.
Рони е на 15 г.Осъзнава и споделя чувствата си вече, но овладяването им е проблем.Опитваме със собствени сили да се справяме,но определено чувстваме липсата на специалист.

# 17
  • София
  • Мнения: 4 412
Искам да ви питам има ли нещо като група за игра на деца, където да се учат да общуват или психолог да потърся. Дара много се страхува от други деца. Когато децата са повече или детето е видимо по-голямо, не е проблем, но когато е дете около нейната възраст изглежда се обърква тотално. Мисля си, че ако попадне в детска градина или на друго място и това не е овладяно, може да доведе до сериозни проблеми.

# 18
  • Мнения: 485
Не съм чувала да има такива групи. С какво свързваш страха й или нямаш идея?

# 19
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Как се държат вашите деца по време на едно логопедично занимание?
Наталия много обича това време, чака го с нетърпение, но по време на занятието май не взема участие - гледа си списанията,разсейва се...
Не участва по някакъв начин в творческите занятия, само е наблюдател и аз не съм сигурна, че и това прави.
Все пак научи азбуката под формата на "Буквичката на Анелия" и изобщо на всяка буква - изпълнител Simple Smile Последно успяхме да я научим на З, Ф и Щ, защото те си нямат певци  LaughingОстаналите неща (предмети основно) почти всички си ги знае от по-рано и понякога ми е чудно защо все ги затвърждават Thinking Понятия като голям /малък , горе/долу са слабо застъпени, но тя и изобщо не ги схваща, наизустява, че "снимките са горе" и така си ги иска - "снимките горе". Друг успех е, че 40 мин не излиза от стаята. Други успехи няма Sad Всъщност това, което може да научи от картинки е много, защото има зрителна памет. Само че цветовете много ни се запънаха, ако й поискам - донеси зелената топка като киви, или лилавата като грозде - носи ми ги, правеше го и преди занятията (когато реши), но иначе понятието цвят й се струва май супер абстрактно. newsm78

# 20
  • София
  • Мнения: 2 351
Мисля,че всичко зависи от усета на логопеда,как точно да подхване детето за да му привлече вниманието.Ние знаем буквите и цифрите.Частично научихме основните цветове основно когато подрежда фигурки в различен цвят.Всичко под формата на игра.Тя усети,че много подходяща за Мишо е арт-терапия.Ако той не учавства в това което тя иска-Валя веднага се включва в неговите желания и използва това да му вкара в главата нова дума или понятие.Ако Мишо иска да разглежда списания-тя сяда до него и коментира картинките.Дори и да не показва интерес към присъствието и пак трупа пасивни думи.Дори и факта,че Мишо я допуска заедно да гледат списанието е плюс,защото имат контакт.Ако много продължи това разглеждане му вади играчка която обича-например сапунените мехурчета от левчето.Правят балони и ги пукат заедно.Смеят се и ги гонят  Joy ./Да им завидиш/Междувременно следващия път в кабинета ще бъдат скрити списанията за да не го разсейват и да могат да играят с нещо друго.Предложи на логопеда си да скрие от кабинета нещата които разсейват Наталия преди да отидете.
Водила съм Мишо преди време на психолог,която срещу 10 лв.такса ме наблюдаваше как аз си играя с Мишо  #2gunfire  Twisted Evil.След това намерих Валя,която му извади на Мишо потенциал който не вярвах ,че той притежава.Пожелавам на всеки да намери своята Валя Кисьова.   bouquet

# 21
  • Мнения: 126
Дъщеря ми Мария също посещава с голямо желание логопедичните занятия. Имахме късмет да попаднем на специалист, който работи с деца с голямо желание и любов. През първата година придружавах дъщеря си на занятията, но сега остава сама. Въпреки че влиза с нетърпение в кабинета, не винаги е в добра кондиция - понякога трудно се концентрира, друг път бързо се пресища. Не обича да бъде принуждавана да върши нещо на всяка цена. Ако човек има търпението и подходящата емоция да представи задачите под формата на игра, Мария работи много мотивирано. Обича да бъде поощрявана и похвалена. Когато няма желание да работи, госпожата-логопед й позволява да поиграе с любима играчка (най-често музикална), след това взима играчката и й поставя задача с обещанието, че когато я изпълни, ще може отново да поиграе. При нас в повечето случаи този метод действа безотказно. Е, имали сме и няколко екстремни ситуации - излизане на бегом от кабинета и гонене по коридора...

# 22
  • София
  • Мнения: 2 351
Имам молба-бихте ли ме посъветвали как да измервам температурата на моя разбойник.Не съм му мерила температура от 3 години.Страх ме е с живачен термометър, а и намам никаква идея как да го накарам да стои мирно 5 мин .  newsm78



# 23
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Аз я меря само в краен случай, ориентирам се приблизително. Като се наложи, държа я здраво, но тя не е от силните,на теб ще трябва и таткото да ти помогне, иначе не виждам как ще стане. Имам и електронен, отчита за 10-12 сек, но не мери точно. Може би има и по-точни от този вид, но струват значително по-скъпо (нашия е около 12лв и мери с поне 1 градус надолу)

За тези, които използват в работата с логопед пластелин или глина , мога да препоръчам и още нещо - тесто от оризово брашно. Случайно ми хрумна, докато правих питка. Меси се тесто от 250г (приблизително) оризово брашно, едно яйце и малко вода, колкото да се получи твърдо тесто. Изобщо не лепне по ръцете, меко е и много пластично. Не е токсично (моята дъщеря слага в устата всичко, което е в ръцете й), става за деца на диета без глутен, недостатъка е, че не може да съхне или пече (за да остане в същия вид) и с това яйце едва ли ще издържи в хладилник повече от 3-4 дни, тоест за 2 занятия.

Всъщност става и без яйцето.

Последна редакция: чт, 28 дек 2006, 09:28 от ljuboznatelna

# 24
  • sofia
  • Мнения: 1 426
Имам молба-бихте ли ме посъветвали как да измервам температурата на моя разбойник.Не съм му мерила температура от 3 години.Страх ме е с живачен термометър, а и намам никаква идея как да го накарам да стои мирно 5 мин .  newsm78





Опитай докато спи  newsm78.

# 25
  • София
  • Мнения: 4 412
В Б-я прави ли се изследване за тежки метали в организма- живак и др. ?

# 26
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Живака се хваща много трудно, защото може да е навсякъде и няма надежден метод да се изследва присъствието му в организма. Най-добрият е провокационният, т.е. използва се детоксационен агент, след това се изследва  урината или изходеното. И този метод има известни тънкости и може да не е точен. Тези неща са написани тук, предавам го възможно най-общо.
И аз се интересувам къде в България се правят подобни изследвания и доколко са точни.

Последна редакция: пт, 29 дек 2006, 20:32 от ljuboznatelna

# 27
  • София
  • Мнения: 4 412
Дано да намерим инфо за положението с изследванията в БГ.

# 28
  • Анкх-Морпорк
  • Мнения: 3 476
Имам молба-бихте ли ме посъветвали как да измервам температурата на моя разбойник.Не съм му мерила температура от 3 години.Страх ме е с живачен термометър, а и намам никаква идея как да го накарам да стои мирно 5 мин .  newsm78
Аз просто не меря Т, ако е ниска, така или иначе не правя нищо, ако е висока, детето е топло на пипане и тогава какво има да я меря, само да се паникьосвам, че има еди-колко си градуса... Дъщеря ми неистово повръща от парацетамол и въобще не й давам, сваляме Т с компреси и баня, и установих, че като не меря Т се паникъосвам по-малко, детето от своя страна по-лесно се успокоява. Малкият ми е проблемен с разбирането, но и при него гледам да не давам противотемпературни, и пак така действаме, слагам го в хладка вода и плацика.
Ако много държиш, може да ползваш живачен термометър, но не га о охлаждаш много. Той ако е на 36 градуса много бързо ще качи стълбеца при висока Т, и съответно при по-ниска хич няма да мръдне. Въобще не е зор да се чака 5 мин.
А детето може да го гушнеш, да му пееш и под формата на игра да сложиш термометъра - за една минута стига - а и те не се чупят толкоз лесно.




# 29
  • Мнения: 4 451
Да ви кажа доста се чудих, дали да пусна тема или тук да напиша за поредната надежда...
Харесвам сп. "Журнал за жената" и го купувам редовно. Имат една много интересна рубрика, която се казва "Среща с лечител" и в нея представят по един такъв доказан. В бр.48/2006 е публикувано интервю с лечителката Иванка Младенова. Тук ще препиша само анонса:
"Иванка Младенова е единствената, която по собствена методика помага за преодоляване на зависимостта към дрогата и алкохола, лекува булимия, анорексия, аутизъм. Уникалността на лечението е в това, че се провежда от разстояние без знанието на пациента, без билки и медикаменти. Хората я търсят както в кабинетите в София и Пловдив, така и в дома и в с.Мало Бучино, където е уникалната и стая с икони (там не влиза никой, освен нея). Напълнила е шкафове със стотици благодарствени писма на родители и съпруги, които са я потърсили като последна надежда да спасят близките си. Специалистите определят Иванка Младенова като ултрасензорен медиатор. Тя е член-кореспондент на Международната академия по информатизация към ООН, носителка е на статуетка "Златен феномен" за 2004г., член е на Националния институт по ултрасензорна медиаторика и феноменология(НИУМФ)."
После следва интервюто, в което разказва кой и как е открил дарбата и, за способностите си, за различни случаи. На въпроса къде може да бъде намерена при нужда, тя отговаря така:
"Понеделник, вторник и сряда приемам в София, четвъртък и петък съм в Пловдив. Хората могат да ме потърсят и в делник , и празник в с. Мало Бучино, където живея."
Дадени са и телефонни номера, ако някой се интересува, ще ги напиша.
След като традиционната медицина не ми предлага решение на проблема, ще опитам и това. Ако не помогне, поне няма да навреди. Аз и при Вера Кочовска много искам да заведа детето, но нензная дали приема. Бях чела едно нейно интервю в "24 часа", където казваше, че ще започне да приема през 2007г. Но дали е така?

Общи условия

Активация на акаунт