Desi , и моят син е адски упорит когато иска нещо - просто не спира докато не го получи. Ако не от мен ще пробва другаде - голям инат е, ама това качество си има и хубавите страни. Поне за синът ми е хубаво качество, нищо че за мен не е чак толкова .
За случката с катинара мисля, че и двете страни имат вина и наистина най-вече родителите, но не тя е не само че са оставили катинара на достъпно място. Наистина доста се улеснява живота на майката ако може за изпокрие всички опасни предмети. Но това просто е невъзможно. Така че е важно да научим децата да не се нараняват себе си или другите, да бъдат предпазливи и т.н. - това е проблемът на нашите деца и точно той трябва да се реши с много зор. Не знам как ама знам че е трудно. Трябва да ги научим да живеят с хора и с опасни предмети навсякъде около тях и без ние да сме им до гъза нон стоп да ги предпазваме от нараняване и злополуки. Сравнявам моето дете и другите и определено забелязвам разлика, а именно - другите са доста по-предпазливи от него. Другото което забелязвам е, че ако съм до него или някъде там той явно очаква квото и да направи да го спасявам и се хвърля с глава напред. Но когато ме няма, поне така казват от яслата е сравнително предпазлив. Така че наистина вината е в голямата си част наша.