Аутистичен спектър - обединена тема

Тити,мила,прегръдки .И аз преживях нещо подобно.Преди около три седмици имаше голямо тържество на градината,в театъра.Нас ни поканиха като гости ,не възложиха никаква роля на Буби.Но пък аз успях да извлека и да се радвам на хубавото в случая-тя стоя час и половина без проблем в пълната огромна зала на театъра.После и до днес показва като я питам как са танцували какичките.Аз гледам да виждам и хубавото в лошото.Е,не че винаги успявам.
Като говорите за радост от подаръци...ми тя и Буби не се радва,ако е опакован.Но пък иначе е толкова ранима и чувствителна.Не позволява да се повиши тон,веднага нацупва джучки.И винаги като е тъжна иска да се гушкаме.А за това,дали ми носи играчки-не ми носи често играчки,но примерно книжки ми носи постоянно да и чета,ама постоянно. Понякога ми идва да се скрия.Доскоро искаше само книжки за животни и то да са в стихотворна форма.Вече четеме и приказки,много и харесват.а пък днес като стана от сън и казах да ми подаде възглавницата да прибера-и я подаде.
Та така,Тити,винаги гледам да се радвам на такива дреболии.обаче като се разтъжа понякога...

titi_s,  не се разтройвай
Моя син в коледното тържество пък "играеше" публиката Стоеше отстрани, орисуван като запалянко и гледаше умно, заедно с още едно дете /което също ходи при терапевта ни, незнам на него какво му има/
Аз бях благодарна, че са им измислили роли които все пак да ги впишат в концерта. Трябваше и да подскачат /нали са заплянковци/ ама моето дете не подскачаше. Е, има и по уравновесени запалянковци си казах аз 
А за рожденни дни и коледа - моето дете се радва на подаръци и гледа каков има вътре. Но не очаква празника  - ако му кажа, ако не слушаш няма да има подарък - чува само подарък и го иска сега и на момента.

А днеска изпадна в паника като видя от черупката на охлюв да излиза охлюва...    А сме показвали на картинка, имаме и таква играчка...

NikiFin, ак опродължавате в тоя дух с езиците Давид скоро няма да оправи езиците и да проговори. Лесно е да учат 2 езика, но само ако те са категорично разделени - примерно единия родител да говори САМО единия, другия САМО втория. Или у дома само датски, навън/в градинат/а само английски...
иначе се получава манджа с грозде - детето не разбира, обърква се, не усвоява модела на нито един език - а щом го има проблема с неразбирането ще имате проблеми с поведението.
Това може и да е причината за всичките ви проблеми и трябва да го отстраниш веднага.

Валенце аз рядко изпадам в такива настроения.Мислех си че съм го превъзмогнала но уви излиза че не съм чак толкова силна Знаеш ли понеже не знам на каква възраст е детенцето ти ще ми е интересно да споделяме повече неща от ежедневието и да си помагаме.Интересното е ,че Дани напротив много държи на опаковките и иска всичко да е опаковано с шарена опаковъчна хартия като на картинките с дядо Коледа.И той е много чувствителен изобщо не дава да се караме особено на брат му.Когато му се карам той го защитава т.е. идва да ме удари.И така дано да не съм досадила някому с моите писанки.

Катина , не знам дали защото беше малко ама на дядо ти Коледа изобщо не обърна никакво внимание. Срещахме ги по шопинг центровете, дадо Коледовците го закачаха, даваха му бонбони но той не им обръщаше никакво внимание, даже не се уплаши от тях. Предполагам не е осъзнавал. Всъщност имаше едно събиране за деца с дядо Коледа, който беше дошъл с програма - музика, фокуси, приказки. Тогава Давид направи голямо шоу. Всички деца седяха на земята или при родителите си по-малките, а нашия Давид се изтръгна от мен, колкото и да се опитвах да го държа пищепше искаше да тича и да иде при дядо Коледа. И накрая се добра до него и почти през цялото време беше на сцената с него - разхождаше се, дърпаше го него и реквизитите за фокусите, обарваше всичко, подскачаше и се превърна в част от шоуто. По-големите деца му се смееха. Дядото едва успя да си изкара програмата, щото Давид пречеше през цялото време. Майките на децата ме гледаха с упрек ама аз е правех на приятно зарсеяна защото ми беше интересно какво ще направи.
За рождения си ден беше още по-малък и  изобщо не разбираше какво става. От подаръците най-много си игра с опаковките им, а самите подаръци дори не ги погледна.
Иначе за сега не съм го плашила с нищо. Имам бегли спомени че нещо му говорех за кучето и той викаше АуАу (вместо бау бау) ама никак не беше уплашен - зет ми на долния етаж има куче и Давид само му дърпа учите и козината и онова куче само като го види и бяга. Та с куче няма шанс да го уплаша. Но е добра идея да пробвам да го уплаша с нещо да му видя реакцията.
На тати като идва от някъде  реагира нормално - вика тата и отива да го посрещне. Като излиза реве за него на вратата.
Ljuboznatelna да сочи с пръст, идва да му помогна ако нещо не може сам, ако го боли нещо не знам дали идва, май да или поне понякога. Определено не се държи като аутист на този етап. Никога не съм го подозирала в аутизъм, а в хиперактивност. Това, което ме учудва е, че когато е с нас с баща му си прави квото си иска, държи се неадекватно, тича, пищи, когато никой не тича и трябва да се пази тишина и да се седи и изобщо неадекватно. Но в яслата пък казат че слуша.  . Имам чувството, че като ни види с баща му и вече решава, че всичко е позволено и почва да прави магарии. А днес ми стана много жал за него. Като отидохме да го вземаме от яслата го намерихме пред входната врата се тръшка и реве и покрай него няма никой - всички деца в стаята си седят и си играят кротко. Предполагам че даскалките са опитали да го успокоят, но не са успели и са го зарязали сам. Кой знае колко е ревал, щото целия беше в сълзи и цифки. Може и за нас да е  ревал щото веднага млъкна като го взех. Е такива състояния истерични има много често и в къщи и квото и да правя не мога да го успокоя. В крайна сметка го оставям 5 мин да си пореве. Той разбира се не спира, но явно вече поуморен се успокоява като го взема следв шът. Със сигурност е много чувствителен и лесно възбудум - това му наследство от мен и баща му и му разборам поведението. Само че ми е много трудно понякога да разбера точната причина за него и може би поради това не успявам да го утеша ли що ли  

NikiFin  детето ти неможе да е хиперактивно "понякога". То или е или не е. Явно във вашия случай НЕ Е. А поведението което описваш е нормално за дете под 2 години. И за опаковките на подаръците - всички деца на първия си рожден ден им е интересно да ги късат, а не да гледат какво има в пакетите.
Не го плаши - не е хубаво детето да има страхове. Истеричните ревове, които минават толкова бързо ако спреш да му обръщаш внимание също не са проблем - почти всички деца ги имат. Явно също е и доста общителен 
наистина се замисли дали целия проблем не е в езиците които мешаш като говориш. Защо не опиташ за 3-4 месеца да ползваш само 1 език и да видиш резултата?

desi , от твоите уста в Божийте уши. Но наистина познавам мноооого двуезикови деца на негова възраст, които говорят доста повече и нямат нито един от останалите му проблеми.  Със сигурност забавеното езиково развитие е повлияяно от многоезичието.  Но не е само това, усещам го. Познавам двуезични деца, които чуват датски дори по-малко от Давид, защото само на яслата го чуват, а в къщи родителите примерно са българи и говорят само на български. И детето проговаря датски малко след като тръгне на ясла. А моят син слуша датски освен на яслата и от баща си, баба, дядо, чичо, леля, братовчеди, семейни приятели, телевизия... Айде български почти само от мен чува, че рядко се срещам с българи. Ама датски защо не проговори в крайна сметка.  . Като че ли български на този етап разбира даже повече, ама то е щото аз мелям нон стоп, направо ми се е откачило ченето от половин година насам особено от как усетих, че изостава.
А забавеното му физическо развитие си е от как се роди - все след другите върви. Затова съм склонна да мисля, че не е проблема само в езика. Но повярвай ми, наистина много се надявам да си права. Ако е така един ден като посетя Южна Африка (много ми се иска - мъжът ми е работил там и я обожава) ще те намеря и ще те черпя .
Ljuboznatelna , ще е голямо чудо да разбира английски при положение, че само аз го говоря около него, и то не лично на Давид, а на баща му, който съответно ми отговаря на датски  и чат пат някой филм. Пък и едва ли прави връзка между английския от ТВ и този от устата ми, защото произношението ми е  Иначе не бих се учудила да го научи преди български, ако го чува също толкова често. И датски и английски се удават на децата по-лесно от български, защото са по-простички. Но както вече казах, за сега май български разбира най-много. Забелязвам с радост, че напоследък все по-често употребява Да и Не на място. А другото ново е, че казва Far  и  Mor (мама и тати на датски). С Mor има проблем де, а Far обикновено звучи като Par. Но понеже ме пита за напредък - това му  е единственият напредък от 7-8 месеца насам в речевото развитие, което аз съм забелязала поне

Niki,  ти не разбра 

Не е проблем на колко езика е изложен а това, че ти говориш пред него 3 езика - английски, датски и БГ. Дори сама каза, че започваш да говориш на датски, после обръщаш на английски в същия разговор. А примерите които даваш са това което ти трябва да направиш - у дома САМО 1 език, в градината друг. Решете с таткото кой ще е езика за у дома - датски или английски и винаги, ама винаги говорете САМО на него. Или ти можеш да решиш да говориш само на БГ, а таткото само на датски, но тогава ще ви се наложи да комуникирате заедно не пред детето, освен ако мъжа ти не разбира български
Или говорете у дома на английски, а в градината да е датски, или датски навсякъде.

Но това да му говориш на БГ, после да се обърнеш да кажеш нещо на мъжа си на датски, и като неможеш да продължиш да продължиш на английски е .... ми не това е начина да учиш детето на 3-езичие. така ти му подаваш грешен модел, то неможе да разделя езиците, неможе да схване, че има думи които ти казваш, които звучат различно, а значат едно и също нещо.

Представи си, че попаднеш на гости в семейство на китайка и афганистанец - всеки от които ако ти говори по отделно на един език ще схванеш кое какво е с времето и ще научиш езика. Обаче ако китайката не знае афганистански, и афганистанеца ти говори на теб на афганистански, както си говори като трябва да каже нещо на жена си обръща на китайски, и когато речника му се окаже недостатъчно богат мята и по някоя английска дума. Е от тази английско-афганистанско-китайска реч няма да сванеш модела на езика посмъртно. Нито постройка на изречение, нито значение на думи, камо ли неща като множествено число , местоимения и т.н

Това става и с Давид. И най-вероятно от там идват всичките ви проблеми - детето НЕ РАЗБИРА, ти сама казваш, че ползва езика за да си бърбори разни неразбираеми неща - ми то схаща езика само като "бърборене" - вижда че за едно и също нещо може да се ползват 3 различно звучащи "неща"....И той така говори - всеки път си измисля дума да каже какво иска... като му говорят той не разбира, защото това е просто поредица от думи....а какво могат да значат един господ знае... От това му объркване става и проблема с поведението - детето се фристрира яко и понеже няма къде другаде да избие избива в поведението. Просто ти му даваш грешен модел - той отговаря по начина по който си мисли, че ще е правилен...
Това обедснява и защо примерно ти имаш проблеми с него, а проблемите които имат в градината са много малко. Макар и едно подобно нещо да се отразява на поведението му навсякъде.

Сина ти няма да остане 1 или 2 езичен - няма начин - ще си е поне 3 езичен и да искаш и да не искаш. Но трябва да му подадеш правилния модел, иначе няма как да проговори.

За децата които чуват датски само от градината - на тях им е по-лесно - те получават правилния модел на БГ, усвояват модела, тогава вече са необходими няколко месеца само за да проговорят и 2ри и 3ти език. А Давид е с 3 езика от раждането си кажи речи. и то ползвани неправилно. това значи, че ако в момента обърнете на 1 език всички ще са му необходими примерно поне 6-8 месеца за да навакса и да започне да усвоява модела на този език.

Тук всички говорят 2 езика. И децата ги знаят от малки. Но това което правят е да говорят само на един от двата. Или майката говори само единия, и бащата другия когато са пред детето/но те се разбират без проблем/, или говорят един език у дома, а детето ходи на градина където го обучават на втория. За деца които имат проблем с проговарянето казват да се обучава и да му се говори само на 1 език, докато започне да ползва добре модела на езика. Когато той е усвоен се вкарва и 2рия език. При нас езиците са 3 защото има и БГ. Но БГ засега не говорим пред него. В момента, в който има някакъв напредък с усвояването на английския ще се вкара Бг и малко след него и 3тия език.

 По-горе обсъждахте тържеството за дядо Коледа и рожденните дни. Ами то  при нас нямаше страх от самия дядо Коледа. През цялото време докато траеше представлението той седеше в мене и пляскаше с ръце и се смееше заедно с другите деца. Постоянно искаше да правим снимки. Проблема стана когато трябваше да се правят снимки с дядо Коледа. Голямо дърпане стана - не щеше да стои в добрия старец. Едвам успях да го снимам. Иначе подаръка си го носи до вкъщи опакован и чак там си го разопакова. Рожденните дни по никакъв начин не му правят впечатление  . За него това си е просто една вечеря или обяд, и поява на нови неща изведнъж.
Иначе в игрите с децата горе-долу се справя. Ако има някоя топка си играе /той я хвърля, другото дете му я рита/ и така си я подават едно на друго. Тича, гони други деца /общо взето не бяга, ако някое се опита него да го гони/, напоследък забелязвам, че почва и да се закача - отива и почва да бута децата. Вече като му говоря за много неща ме разбира - особено за тези от ежедневието. Може сам да отиде до тоалетна по всякаква нужда, сам се храни, съблича си дрехите /особено пижамата, с нея се справя най бърже/, за обличането още му е трудно, може сам да си събува обувките. Много е любвеобилен, особено към мене. Постоянно се мята да ме прегръща, да го нося, да се целуваме - абе като гербова марка ми е. Много е миличък. Почти винаги е усмихнат. Където и да отидем никой не може да предположи, че това дете още не може да говори. Всички го мислят за по-скромно дете.
Някъде тука говорихте за животните. Ние у дома имаме котка. Мири с нея е израстнал. Много се радва като види котето, но му се радва отдалече. Ако котьо реши да скочи на дивана, където стои Мири, той веднага скача и ни бута да махнем котката. Ако се храни и котьо приближи, слиза от стола и престава да яде. Като го изгоним много е доволен. И почва пак да му се радва. Понякога той сам се приближава до него и почва да му се радва, да прилага нещо като галене по козинката му. Но това е много рядко. Навън ако срещнем някое куче, пак не дава да го приближава на близко разстояние. Иначе се е случвало да му кажа - Мири подгони кучето, и той го прави
Ох незнам, все си мисля, че един път да проговори, да можем да водим нормална комуникация и вече нещата ще са по спокойни. Искрено се надявам на това, но дали...

При нас очния контакт стана бързо и отдавна вече. Нямам спомени как се получи, но сега винаги ме гледа в очите като иска да ми каже нещо, като споделя, навирами се в лицето и чака и аз да я погледна. Снощи беше така и идва да ми каже, че е видя самолета и той вече избягал както казва тя "самоета, сбага". Много се зарадвах, че двете думи каза последователно в тип кратко изречение. Прави изречение сама, това също за мен е много голяма радост.

desi , наистина като се замисли човек за това многоезичие осъзнава че е доста объркващо за детето. Възможно е да си права, че голяма част от проблемите му идват от това объркване. Но далеч не всички. Трябва да спра с английския, това ми е задача номер едно. Ама пусти навик  Не исках Давид да е 3 езичен, мъжът ми също не иска от сега да го учи английски - в Дания всички го научават в училище без проблем и няма смисъл да го учи от сега. Тук нищо, че всички знаят английски, английския не е официален език. Само датски се говори, не е като при вас.
Интересно ми е каква е средната възраст за проговаряне в двуезични държави - дали децата проговарят сравнително по-късно отколкото в едноезичните примерно.
Но от друга страна съм забелязала кога е доволен и щастлив - когато е навън и е оставен да прави каквото си иска. Тогава не създава никакви проблеми. Дори не се сеща да яде. Иначе като е гладен също може да е нервен де. Когато казва на хората какво да правят и го слушат, когато му се връзват и си играят с него, носят го, гъделичкат го, гонят го е добър и сладък. Но ако не стане дори най-дребното нещо така както го иска изпада моментално в бесна истерия.
За мен най-големият проблем си остава храненето му и не мисля, че има нещо общо с това, че не може да оправи езиците. Ако има общо между двете, то е и общата причина за проблемите му, ако има такава. Но неяденето не се влияе от неговоренето - това съм сигурна. Невъзможно е да не ти харесва някой вкус, а друг да ти харесва в резултат на това, че не разбираш кво ти се говори. А 4 месечните захранени да не би да разбират кво става около тях

Днес беше поредната сесия с психолога и ресурсната на Буби.Много е била добричка,похвалиха ми я,че изпълнява почти всички команди.Сега трябва да изпълняваме заниманя с нейния език ,ама истинския и език,този,дето е в устата /страхотно се изразих/.Та,те ми казват,че я учат да си показва езичето,да го прибира,като идеята е след време да могат да я учат-постави езичето така и кажи"н" примерно.Казват,че първите им опити са много успешни.Проблема е,че тя толкова е харесала упражнението с езика,че само като и кажат да покаже езичето и тя изпада в неистов хилеж .Лошото е,че откакто дойдохме от градината и се пробваме да правим това упражнение,тя също го приема като нещо много смешно.Като и кажа покажи езика,тя го показва и после почва да бръмчи и плюе на всички посоки с него.Психолога казва да намеря начин да я "наказвам",не само в такива случаи,а по принцип като прави нещо наистина нередно и го осъзнава.Но аз не знам как да стане.Вие наказвате ли си децата?

Ники, и за теб ще е от полза да говориш на датски Честно казано не уважавам тук чужденци, които живеят от 10г примерно и говорят развален български. Имам познати, които живеят в Канада, детето беше на година като отиде и от този момент у тях се говори само френски, български само в краен случай, ето това правят някои за да впишат детето по-лесно в новата среда, а ти имаш проблем с езика на Давид и не го правиш
Това, че беснее пред татко  - и моя син го прави вечер, като види баща си - все едно цял ден е бил вързан, показва си целия арсенал номера, за да му привлече вниманието.
 
Катина, а на мен няма кой да ми забрани да не използвам азбука Дори логопедката я научи най-напред на всички букви, но детето не ги възприема като букви, а като принадлежност на някого (буквичката на Анелия - нещо като гердана на Анелия) До момента не съм забелязала да чете срички или да ги свързва с някоя дума, така че тая опасност отпада, още повече, че тя може да произнесе всичко,  без да го разбира (малко неясно). Тя на година и 4м различаваше букви от цифри и "броеше" -  ено, те , ти, а брат й доста по-късно започна да ги различава, независимо че я превъзхожда като интелект. За мен пък тази забрана е безмислена, четенето развива мозъка и паметта, едва ли на някого ще му е по-лесно да пише, отколкото да говори. Или аз не разбрах нещо?

Росонери , много се радвам за Гери, това, че говори неща, които й правят впечатление е прекрасно! Скоро ще чакаме да се похвалиш с още неща

Валенцето, честно казано никога не съм мислила че ще пишеш в темата за аутистични разстройства, това, че Буби разбира какво й се говори и изпълнява команди не е характерно за този вид разстройства. Тя всъщност казва ли някакви думички?
Моите наказания са да покрещя малко, след което се разкайвам Понякога след някоя голяма беля я шляпвам, но полза май няма, само я наплашвам. Тя е много боязлива, след като съм покрещяла и се появя отново, тя се стряска и си запушва ушите Обаче като "вие" много изнервящо, ако й викна, млъква за известно време Не съм сигурна, че схваща ако й кажа, че заради нещо си няма да гледа телевизия (например). Напоследък ако я лиша от нещо, го приема почти безропотно, все едно е в реда на нещата и не пищи като преди, просто отива да прави нещо друго.

Валенце аз ще ти кажа как наказват моят Дани в детската градина.Като му кажа Дани я покажи как те наказва госпожа Кайкова и той застава прав в ъгъла с прибрани отзад ръце.Иначе ако аз му се скарам и го накажа по същия начин отива за малко и после идва и ме храща за ръката сякаш ми казва извинявай Иаз каквато съм мекущава му прощавам

Дано намерите правилните думи и наистина да помогнете на приятелката си. Но не като й изтъквате, какво "странно" прави детето, а като съумеете да го разберете и да му бъдете приятели и опора. Това ще е най-голямата помощ. Останете до тях завинаги.  

Любознателна,ами аз и преди съм писала в темата.Споделяла съм,че според психолога на Буби тя си е аутист.При всички случаи има някои аутистични прояви,но аз съм много объркана по отношение на нейната диагноза,защото специалистите,които работят с нея,май са на различни мнения.На мен обаче така или иначе писаното тук ми е от голяма полза.
Буби казва някои думички-съвсем просте,като мама,тати,ела,кака...и още доста такива.