Q&A
Обобщени въпроси и отговори от темата *
Какви са специфичните признаци, които децата със специални нужди обичат да изхвърлят боклука?
Какви са някои методи за успокояване на дете със спектърно разстройство, когато е нервно?
Кои са някои от любимите играчки и игри на децата със специални нужди?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
-
Какви са специфичните признаци, които децата със специални нужди обичат да изхвърлят боклука?
-
Какви са някои методи за успокояване на дете със спектърно разстройство, когато е нервно?
-
Кои са някои от любимите играчки и игри на децата със специални нужди?
-
Какви са някои методи за привличане и задържане на вниманието на дете със спектърно разстройство?
-
Как мога точно да измеря температурата на дете, което не стои неподвижно?
Какво се разбира под в началото. До към едната годинка според мене се развиваше напълно добре физически, т.е. пълзеше си, седеше си седнал от 6 месечна възраст, проходи на 1.1 г., но.... има едно но. Точно тогава почна да ми прави впечатление, че откъм говор хич го няма - нямаше ги гуканията, нямаше ги "мама", "баба" и изобщо тези първи думички, които неговите връстници произнасяха. Постепенно с времето виждахме, че не ни обръща внимание и не разбира това което му говорим. Абе общо взето така се гледахме и лутахме до 3 г. Тогава вече отидохме най-напред на аудиограма /според много доктори детето ни не чуваше, защото не обръщаше внимание на нищо/. Е чува си прекрасно. После бяхме на 4 километър. Правиха ни и скенер и ЕЕГ. Всичко е наред. Изписаха ни Ноотропил. Абсолютно по никакъв начин не ни въздейства. Записахме го на логопед. Есента започнахме диетата и оттогава насетне започна да ни обръща внимание и да откликва на това което му се казва. Така че проблема не е само говора. А и възприемането.


И моят син не спира, непрекъснато тича, пипа, събаря, блъска, обожава ефекта от чупенето и блъскането, самия той не е особено чувствителен на болка (не плаче като падне и от инжекции) и си упражнява силата върху всеки и всичко, котката е най-потърпевша и моите уговорки и викове нямат ефект, а на пляскането отвръща с удар, ефект нулев. Дъщеря ми беше съвсем друго нещо, въпреки че и тя не беше от кротките. Твоето дете е МАЛКО!!! Не очаквай да се държи като възрастен. Тепърва ти предстои периода на отрицание (след навършване на 2г) - всичко е НЕ и НЯМА , ако ще и в негов ущърб да е. Дори и да има някакъв проблем детето, това, което прави си е нормално за възрастта му. За неестествено такова поведение се приема чак след третата година, мен ако питаш децата се очовечват чак след четвъртата.
и съответно нямаше кой да ме срита по д...то.
, все пак си мисля, че и на нея и направи впечатление най-после разликата в поведението на Давид и това на връстниците му. Каза, че според нея датските деца били прекалено спокойни и не знам си кво още, а моето явно си има български темперамент и това поведение за Дания може да не е нормално, но в БГ почти всички деца били така. Е - аз от как съм родила не съм ходила в БГ да заглеждам децата по площадките как се държат. Виждала съм единствено децата не сестра ми и те не са такива като моето,а са чисти българчета. И децата на др български семейства тук съм наблюдавала и пак не са такива бесове като моето. 
