Аутистичен спектър - обединена тема

Честито и от мен    Лека и безпроблвмна бремнност ти желая и здравичко и палаво детенце!

Wolf, може ли да полщбопитствам малко - твоето дете на каква възраст разбрахте, че има аутизъм и какви бяха тревожните според вас признаци, които ви накараха да търсите специалисти?

И да ви споделя нещо аз каква съм 
Днес си намрих едино старо свидетслство на детенцето, което са ми дали на 18 месеца... такова стандартно от яслата, където попълват да/не в един въпросник за развитието за детето. И като го чета сега и си блъскам главата защото не ми е светнало по-рано, че нещо не е наред... Има неща като "Търси ли загубена изграчка: - отговор НЕ, "използва ли думи" - отговор НЕ, използва ли баблинг/това е та-та-та, ма-ма-ма - незнам как е  думичката на БГ/ - отговор НЕ...пише,че издавал само звуци, не сочел какво иска ..абе един куп неща които сред многото които са си били отговорени ДА, въобще не са ми направили впечатление, че са тревожни тогава. Сега обаче ми изглеждат ужасно показателни и се чувствам много глупаво, че не съм обърнала внимание. 

 Кирил е с CDD. До около 4 г той беше съвсем нормално дете. Говореше правилно, пееше вярно, мъкнеше е подир батко си. Лекарите почнаха да ни мятат от един на друг по повод, че тичаше понякога с ходилцата навътре. Тогава лекарите не се натискаха да те "лекуват", а ако се притесняват от нещо, те пращаха на друг.
После бързо спря да говори, в речника му остана "да" и "не".
Веднъж отидох през зимата да го взема от детска градина. Беше тъмно, навън беше пълен мрак. Децата си играеха, а той стоеше коленичил срещу вратата на терасата и гледаше тъмното. В ръцете си държеше мъничка камила. Обясних му защо трябва да я остави, но учителката каза, че му е подарък. Пял много хубаво на децата. Та от невролог - на детски невролог - на психиатър - на детски психиатър. Предложиха ни да останем на наблюдение в детското психиатрично отделение, но ние бяхме абсолютно сигурни, че има грешка, и че това на нас не мооже да се случи. След 13г вече ние се молихме да ни приемат в същото отделение.
 А, да. Страхът от прахосмукачката. А аз глупакът, когато не слуша, съм го заплашвал, че ще я пусна. Никой родител не е достатъчно подготвен да бъде родител. Ако хората знаеха всичко, щяха да престанат да се размножават.
 Деси, не се тръшкай, че не си обърнала достатъчно внимание на Артур. Пак навреме си реагирала. Колко родители са чували за аутизъм изобщо и биха забелязали аутистични признаци у едно дете? Аз се сещам само за Neznaesta и за мама Юлче.

   Ето малко за CDD:
         "В категорията "первазивни разстройства на развитието" са включени и две различни от аутизма състояния: синдром на Рет: свързано с пола генетично разстройство, което засяга само момичетата, които след период на нормално развитие развиват тежки симптоми на регресия, включително изоставане в изграждането на умения, загуба на двигателни и речеви способности и някои аутистични признаци в ранна възраст. Другото много рядко разстройство е детско дегенеративно разстройство (CDD), което се отнася за деца, които след три или четири години нормално развитие без (засега) известна медицинска причина изостават, като губят способностите си в повечето области на развитие. "

Деси, може ли да полюбопитствам малко - На кой континент, в коя страна и в кой град живееш с твоятя фамилия? 

Волф, малка корекция. Не знам дали бих забелязала аутистични признаци в дадено дете. Всичко, което знам, е теория и факти.

Малко встрани от темата, но ще ме извинявата, щастлива съм. Лентичката се появи вчера вечерта, оказа се, че ми била другия  подарък за осми март     А днес си имам и друг повод - Иво става на 1 годинка, затова ви черпя с най-голямата и най-сладката най-най-най шоколадова торта, която можете да си представите. И едно силно черно сутрешно кафе.

юл4е, да ти е честит рожденика, да ви носи много радост!  Честито и за другата лентичка, лека и безпроблемна бременност!

[desi], не се обвинявай за нищо, на майката винаги й се иска да вярва, че нещата са нормални и всичко с времето ще си дойде на мястото. Аз забелязах, че нещо не е наред още като детето беше на 2 месеца. Непрестанния плач ме вадеше от кожата, това, че не искаше да я гушкам силно ме озадачаваше, безсънието й ме оставяше без сили. Заявих на мъжа ми , че детето има психично отклонение и това не е нормално, в резултат на което имахме сериозен конфликт. Той докато детето проходи дори вярваше, че това е само малко забавяне и ме обвиняваше за моето черногледство. Когато стана ясно, че е с двигателни нарушения, реших, че поведението й е от това. И досега се намира някой, който да ми обяснява, че това е само ДЦП. Уви, четейки за ранния детски аутизъм, откривам всички признаци Да не говорим, че започвайки диетата нещата се развиват точно както се очаква, с всичките положителни и отрицателни последствия, което за мен значи, че става дума за такова разстройство в развитието.
Ужасно се обвинявам за времето, когато ме съветваха да се държа с нея като с нормално дете, вие знаете как се държим със здраво дете, което капризничи и не слуша, нали? Откакто я приемам като аутист, ми е далеч по-лесно да я разбера. Истинско щастие е , че се сдобих с интернет преди около 2г, иначе и досега можеше да си тъна в неведение и да се смятам за лоша майка.

Същото важи с пълна сила и за мен. Само, че ако ви кажа че аз чаках за да се убедя,че имаме проблем докато Марти стана на 10 г    Също не мога да си го простя, мисля, мисля, защо съм реагирала така, уж не съм толкова незнаещ човек, но фактите са това. Явно никой не е искал да види истината.

Имам натрапчиви мисли, който напомнят за себе си ни в туй, ни в онуй време и в момента са две, ама едната е повече идея, а другата - повече питанка. Ще ви кажа за питанката. Ако не попитам, ще гръмна. Какво е ставало с аутистите до сега в България. За чужбина - видяхме, четохме, а за България - нищо. Все едно че няма. През улицата пред родната ми къща на село беше триетажно логопедическо училище интернат. Там са отделяли децата с логопедични проблеми ли? Отделени от семействата си поради логопедични проблеми? В ТВУ- тата са попадали и хиперактивни деца? А аутистчетата в кое село са били. В съседното село има помощно училище интернат. Викат му Помощното училище. Директорка на училището е майката на Кембъла, лека му пръст. Преди две седмици видях една групичка деца и нещо странно имаше в тях. Може би не бяха изтупани, подстригвани скоро. Нещо ми привлече вниманието. Едно от децата беше със синдром на Даун. Приказвах с една от госпожите и тя ми каза, че са от това училище, имат и паралелка със средно образование по дърводелство. А да попитам дали има сред децата аутисти, хич не се сетих. Не мога да си представя Кирил да пуска абрихт, циркуляр, че и да работи на такава машина. Най възрастния аутист с който съм разговарял беше на около 28г, но после научих, че е аутист. Той беше работил в шивашката промишленост, но не като квалифициран шивач, а нещо обща работа. Първата информация за аутизъм прочетох в един речник по психиатрия в една Бургаска книжарница през 1994г. Изправи ми се косата. Моля ви, не четете стари статии и писания за аутизъм. Първо погледнете годината. Та въпроса ми е къде са сега възрастните български аутисти. Крили са ги от загниващия капитализъм ли? И не видях никъде нищо за аутист, който да има семейство - в смисъл съпруг, съпруга, деца. Ако сега едно на 150 деца е аутистче, процента нараства. Като станат едно на 20 какво ще стане? В смисъл, възникват и такива въпроси като какво ще стане с отрицателния прираст на населението.. на хората изобщо. Проблемът с обгрижването и прехраната може да се изостри още при 1 на 50 деца. Все повече хора трябва да се заемат с отглеждането и възпитанието на тия деца - в яслата, в ДГ, в училище, в ресурсните центрове. Но това са непроизводствени дейности. Нещата са свързани като паяжина, но не пространствена, а обемна.

Wolf, не знам къде са възрастните аутисти, но понеже си чел какво е било отношението към тях, най-вероятно без разбиране на проблема нямат много добра съдба. Мисля, че и хората с проблеми могат да срещнат любовта или да познаят подобни чувства. Гледала съм само по филмите, но път и се сещам за няколко по-леки случая.
Аз също си мисля за детските градини и ясли, и че провокират част от проблемите при децата. Понеже системата скоро няма да се промени, поне да знаем как да помогнем да децата, в смисъл по-добра адаптация, повече разбиране към децата,  или отлагане на детското заведение, докато детето е готово.
Ако може да споделите тръгването на детска градина оказа ли положително влияние на детето или задълбочи /показа/ проблема.

Наистина ли няма аутисти дето са семейни? Нито един?

Аз немога да преценя за детската, понеже ние ходим преди да разберем, че имаме проблеми. И сега продължаваме. Само дето занятията  са ни отделно някои дни и тогава той работи с терапевтката.  Аз си мисля все, че децата с проблеми в общуването трябва да са сред деца - независимо лоши, добри, палави, послушни... те така ще се учат сами и ще получат много по добър пример, околкото държани  у дома.

На мен пък ми е любопитно да знам как изглежда един възрастен аутист  . Вярно нещата са много относителни, но щом на този 28 годишния не му е личало, явно е успял много добре да се интегрира. Днес разговарях с директорката на центъра за лица с аутизъм. Тя твърди, че хванати в ранна детска възраст симптомите се преодоляват почти на 100%.

Писах, писах...и някъде изчезна поста ми 
Та значи, аз лично, съвсем скоро се срещнах служебно с мъж на повече от 35 години, който работи в обществена институция, повече от 10 години. От аутизъм до аутизъм има разлика, от човек до човек също, просто ще споделя какво видях. Влязох в кабинета, и той около 10-15 минути си подреждаше бюрото, всички листи бяха на кубчинки, и той старателно им оправяше ъглите, дори по няколко пъти, ако нещо се разбуташе случайно. Следващите десетина минути търси химикала си, и аз му предложих моя, но отказа. Извади две дузини с нови, явно подарени химикали, и разписа един по един всеки от тях. Избра си. Включи си компютъра и предполагам ритуално три пъти погрешно си вкара паролата, след което вече беше в системата. Работата му с мен продължи не повече от 3 минути. Нужна му беше голяма настройка, но явно е изключително умен и уважаван на мястото където работи. Търсиха го в мое присъствие за съвет. Не гледа в очи, когато говори, говори малко. Но е факт, че работи там.

То това твърдение е малко като за рака - ако е хванат навреме...ама не винаги се излекуват. Затова и е аутистичен спектър - защото от дете до дете разликите са огромни.  А и колко от нас успяват "да го хванат" навреме... Обикновенно за да се постави диагноза трябва детето да е било под наблщдение от специалисти доста дълго време, да са работили с него и да са установили, че през период на време няма промяна в поведението му. Защото за всяко едно дете е нормално да има всяка аутистична черта в себе си. Но ако то днес се върти като пумпал, утре или след седмица спира. А аутиста няма да спре докато не задоволи потребността си от стимулацията на въртенето... А има и аутисти предполагам, които никога не са знаели, че са аутисти - така са си израсли и никога не са се замислили дори, че може би начина по който мислят не е този по който мислят останалите хора...
За преодоляването - с терапия децата успяват да се справят. Успяват да се впишат в нашето общество. Но според мен нито едно от тях не го преодолява. Просто се научава да се вписва.

Моя син когато го попиташ нещо което той неможе да разбере (толкова елементарно като да го попиташ как се казва) - отговаря с кимане на глава т.е ДА. С потрърждение отговаря и на въпроса дали е момче или момиче, дали е гладен или жаден, на колко е години...Разбрал, е че търсим отговор когато задаваме въпроси. И ни го дава. По енерция повечето хора които имат насреща си дете което малко говори задават впроси на които отговора е или Да или НЕ. Налучкал го е някак и ако ти си насреща и го питаш Да-Не въпроси може и да не разбереш че не разбира какво говори или му говорят...т.е. "вписал се е"

Ако съдя по написаното в един руски форум за Аспегер, където пишат и възрастни аутисти (високофункционални), аутиста не може да  има семейство, заради липсата на съпричастност. Никой не би искал да живее живота си с безчувствен човек, нали? Един от тях по-подробно бе описал тези неща, но не четох задълбочено, защото моето дете е  много далеч от тази диагноза (Аспегер)

В Русия аутисти до скоро не е имало. Защото им е поставяна диагноза шизофрения и са лекувани в психиатрии. Не че ги няма. В България също бягат от тази диагноза - обяснимо според мен , школата е руска. На един от прегледите ни при многоуважаван в Пловдив невролог, споделих, че детето има аутистикоподобно поведение. Тогава точно тя беше в състояние след упойка (правиха й ЕЕГ) и близо час, докато траеше прегледа ревеше с пълно гърло и се нахвърляше да хапе доктора, искаше да си ходи детето. Той заключи - ама какъв аутизъм, тя иска внимание, затова реве, пусни я да ходи където иска. Аутистите не търсят внимание
Аз: ако я пусна, ще излезе на улицата
Той: Е какво като излезе, къде ще иде
Аз: ще я блъсне кола
Той: и няма ли да се върне
Аз: ами няма, затова няма да я пусна
Той: амиии, няма да се върне...

Е какво да говорим повече, той дори не може да предположи как се живее с такова дете.
А за възрастните - предполагам че не ходят никъде сами, така че няма как да ги видим. Тези, които в някаква степен са самостоятелни, минават за смахнати.

Според една майка (в руски форум, но попаднах случайно и едва ли ще го намеря), синът й вече завършва училище, играе в отбора по баскетбол, ехолаличната реч отдавна е заменена от осмислена, но въпреки това той до края на живота си не би могъл да бъде абсолютно самостоятелен.

Предполагам ви е станало ясно, защо пиша само за Русия - чета само руски език, с английския съм на 0.

на английски : съвети за аутисти дето се женят 

http://specialfamilies.com/dating_marriage_&_autism.htm

Става въпрос точно за Аспегер, и се казва в статията :И те са ХОРА! Доскутира се даже ходене по срещи 

А това, че аутистите не търсят внимание доктора ли го каза?
Аз пък си мисля, че те търсят повече внимание, макар и не по начина който другите деца.

и още нещо интересно - жена открива, че мъжа и е аутист /диагностициран е  като възрастен, не е знаел, не приема и диагнозата / - пита за съвет...

http://autism.about.com/od/familyissuesandautism/f/spouseaspie.htm

така, че има светлина в тунела! като ни народят по 4-5 внука проблемите които имаме с тях сега ще останат само като весел спомен от белите /а аз няма да си кривя душата - толкова бели е направил моя змей на които съм се смяла от сърце/

аз щях да забравя да съобщя - вече официално сме със СИД. За другите "съмнения" ще сме на съмнения поне още 6 месеца докато работят с него. Само СИД е потвърден /и то чак днес/. Просто при нас никой не поставя диагнози преди да поработят и опознаят детето добре.
Освен това казаха, че има подобрение в говора от предната седмица /аз не забелязвам, ама дано  / Питаха какво сме променили - при нас промяната е бръшването на устата и диетата/още не е на 100% - ядем сладко от време на време, само казеина и глутена/частично/ сме спрели, но малко ме е страх да продължа, понеже зъбите му са в критично състояние/