Аутистичен спектър - обединена тема

Знам за едно момче с аутизъм, което сега е на 20г. и стои само в къщи . Не говори, а се е развивал нормално до 3 г... Звучи ли ви познато? Така че предполагам , че ние просто не виждаме аутистите. Те или са в психиатрии или някой ги гледа в къщи.
познавам едно момче на 19г. с Аспергер. Винаги е имал реч, ходел е на градина на село до 4г. и в предучилищна възраст започва да става хиперактивен и много агресивен. Оттогава започва с лекарства и заради страничните ефекти явно, определено му личи  Иначи ходи навсякъде съвсем самостоятелно. Има стереотипи , мании за чистота, страхове, за дълги периоди от време яде една и съща храна... Лекарите дават надежда, че като отмине пубертета, нещата ще се подобрят.
Знам и за едно момче, което не знам дали е диагностицирано точно с тази диагноза, но симптомите и развитието му звучат познато . Почива на 17 г. след преболедуване от грип и пневмония....

Което ме ужасява, защото не знам точно къде прочетох, че аутистите не живеели много и умирали в ранна възраст. 
Обаче си мисля, яе има много аутисти, особено с Аспергер, които си живеят между нас и никой не ги е диагностицирал. Аз лично имам познат, който съм почти сигурна, че е с Аспергер. Замислете се , че всички имаме познати за които можем да си кажем:" Абе този нещо не е много в ред!" Дали пък и те нямат този проблем, но в по-лека форма?
Мисля, че до скоро са поставяли диагноза само на много тежките случаи.
  Моля се нашите деца да не са от тях и в един момент да настигнат връстниците си !!!

Преди, всички деца с отклонение в поведението и със затруднение в усвояването на учебния материал са пращани в помощни училища.Определяни са като олигофрени .Част от тях  ,обикновено чиито родители са били по грамотни са продължавали в 2-годишни специални паралелки-професионални-шивачи,дърводелци,обущари.После ако не са съвсем асоциални са успявали да се приспособят в някое производство и само са минавали за особени характери.Има и такива със семейства.Братовчед ми има и дете.Той мина по този път,даже беше открил свое обущарско ателие.Не мога да твърдя,че е типичен аутист,но определено има много такива черти.Само че не е студен(т.е е съпричастен на едно по-елементарно ниво).Имам чувството че ако пожелаят и имат достатъчно теоретична информация младежите аутисти биха могли да намерят партньор.Рони например казва,че с момиче не би се държал така както с нас-изнервено и понякога грубо.Ако намери някоя с неговите интереси, защо не? Може би няма да е така както е в нашите представи и както ние мислим,че ще е добре но това ще е техният начин.Баща му също има такива черти и понякога е трудно да му обясня защо нещо е неприемливо точно защото не може по никакъв начин да излезе извън себе си и да погледне с чужди очи.Но може да се живее с такива хора.Ако са вътрешно мотивирани/а това включва разбиране/те могат много да дадат.Оставам с впечатление,че когато хора с някакво увреждане могат да извършват необходимите неща по обслужване на ежедневието си,ако не се вторачват в проблема си и се възприемат нормално,постигат живот като на среднстатистически неувреден човек.

Още едно интересно нещо:

http://www.aspires-relationships.com/

Сайт на аутистите съпрузи и родители

Явно не е толкова черно черното, щом и родители стават нали?
Я да гледате по-весело 

Между другото сайта е пълен с виждането за нещата направо от извора - май ще намерим на мама Юлче работа пак 

Та за английско говорящите засега - гмуркайте се да четете на воля 

Както всичко в милата ни татковина, със сигурност "възрастните аутисти" или такива с ГРР, са били затваряни по психиатрии и помощни училища за деца със всякакви проблеми. Там разбира се видно е и от статиите, които пускаш на линкове Волф, е било направо Гулаг. То и в момента си имаме такива, но в по-малките градове и села, дето воплите им няма кой да чуе. Всичко е някакъв микс в моите очи между Гулаг и  Среднощен експрес. Май започвам да харесвам членството ни в ЕС поне по една единствена причина, и това е,че ни принудиха да разровим тия авгиеви обори, та да се види, какво правим ние в българско с такива хора.   Наистина що за хорица сме ние, това прехвалено наше трудолюбие, па смелост, па жертвоготовност май ще дойде голяма баданарка. На друго племе приличаме по-скоро, и то не е много за хвалба. Ама сме царе на претенциите и на демагогията, равни нямаме.

И за интеграцията. Май в други страни различните дечица не са били отделяни, а сега у нас като говорим зе едно училище за всички, и родителите на здрави дечица възприемат това като нещо ново, експеримент един вид. А то си е нормалното. Не виждах нищо за децата ни в една тема за ЕС, но вече виждам. А за закриване на глави за присъединяване и МОНИТОРИНГОВИ /и аз да кажа купешка дума/ доклади да пишем - царе сме. Като виждам как румънците минаха покрай нас и заминаха. Нещо, което никой анализатор не беше прогнозирал или предвидил. Добре, че тия от ЕС не ни уйдисаха на акъла да ни откачат от Румъния.
А относно аутиста на 28г - ами аз се запознах с него в психодиспансер за възрастни. Там хората спят по 20 часа. Да не мислите, че след хапчетата си личи кой е параноиден шизофреник и кой аутист. Виждах едно момче мълчаливо, със свенлива усмивка, но отговаряше с 2-3 думи на въпросите ми.
Още една мама предложи да превежда, но в момента е с много г.с.-та. Мама Ежка Таралежка. Стискаме палци за леко бебераждане и спокойно Таралежче, че да й остава малко време.

Катина,това,че аутистите умирали рано,го чувам за първи път .Каква е връзката между аутизма и смъртта?Дали примерно аутистите боледуват по-често?
Друго,което си мислех в последно време-Буби беше два месеца в болницата веднага след раждането,въобще не ми даваха да я видя и да я пипна.После,като я изписаха,си бяхме някак чужди,наистина.С течение на времето забелязвах,че тя става изключително нервна при плач на деца,на малки деца и бебета.Може и да си въобразявам,но си мисля,че това има връзка с аутистичните и прояви,нещо като хоспиталистичен синдром/дали така се нарича/.Бях чела някъде.Ако викат възрастни хора,не и пречи,но като заплаче дете,тя почва да вика.А в болницата са били много бебета в една стая.И то без мен.Не знам,психолога смята,че има такава връзка.Вие как мислите?

От 2 години иследвам всички хора, до които се докосна за аутизъм:), т. е., откакто минахме през Св. Никола и диагностицираха Марти. Няколко дни след диагностиката, се върнах в Св. Никола и разказах на обследващата го лекарка случки от детството и юношеството си и тя ме попита "Случвало ли ви се е, да мислите, че не сте за този свят, а сте от друга планета?", аз казах "Да, всеки ден!", а тя ми каза "Той е като вас, но по- дълбоко в спектъра", неофициално го бяха диахностицирали като "Аспергер", а официалната диагноза от епикризата я знаете. На среща на випуска, преди няколко години, съученичка ми каза "Ти никога не си била като нас, винаги си била различна"...Сега понякога си казвам за успокоение "Защо пък трябва детето ми да е от стадото и да е в норма, под абсолютен контрол, да не би аз да съм". Ако аспергерите са наистина като мене, просто са хора, които трудно приемат, или по- скоро не приемат несправедливостта, лошото е, че тя не е една за всички и поради това, много проблеми си създават, но с времето се "научават" да са по- в норма, макар и никога нормални, аз лично никога не съм харесвала "напълно нормалните", по моите представи са някак посредствени. Ако може детето ми да влезе в норма дотолкова, доколкото съм аз, ще постигна пълното щастие....засега е само, че го имам, а го родих, за да има на кого да давам и от кого да получавам любов....без него беше невъзможно...а "абсолютно всеки" адски много се нуждае от любов!

А аутизма го носим всички в себе си, нали ви се е случвало да спорите с някого и едва, след като се разделите с него, да се сетите какво е трябвало да му отговорите най - добре, в този момент сме имали аутизъм, това било то, само че на децата трябва да им помогнем тези моменти, да са по- редки, демек, все по- често да са адкватни, е, ние това правим...

За агресията - при Кирил от IV до Х клас включително. Мога да я свържа с пубертета, може и с това че в IV клас преминаха от един на няколко преподаватели.
За боледуването - определено боледува най-малко в семейството ми.
Пулсът му е доста ускорен, но той няма оттренирано сърце. Сега през лятото излезаме всеки ден на разходка.

На мой въпрос, в преносен смисъл разбира се "Къде се намираш?" исках да бъда строга, получих отговор " у дома". Това по повод, че миналата седмица избяга на пожар от училище, защото нямал чертички в ГСМ и не можел да ми се обади, та за по-лесно бягал до в къщи.  На друг въпрос "учиш ли?" - отговор "Не сега съм ваканция". Сега разбирам колко съм била сляпа, само да бях прочела поне нещичко по тия въпроси. Но пък слушайки музика /понеже го водя на клуб да се занимава  в центъра за деца Кеър/ Марти попита децата "Кое е това произведение" те не знаеха, и той отговори "На Елиза" ами душичката ми се стопля така, тия неща май са ми по-важни.

Това за умирането според мен не е вярно. Нито, че боледуват повече.

А за плача на бебетата - знаете ли, че едноседмично бебе, което се дере от рев и нито носене на ръце, нито дъндуркане го успокоява, ако му се пусне запис на собствения плач спира да плаче?
Валенцето, според мен не е притеснителен този плач, моите деца също почват да плачат когато някой от по-малките се разплаче - аз го наричам плач на солидарността. Същото е и сутрин в яслата/градината - ако някое дете реве, моето задължително и то е ревало - пак от солидарност...
Според мен по скоро в главиците им е, че щом плаче, значи нещо лошо му се случва и детенцето се страхува да не му се случи и на него.

За агресията - ние ставаме от ден на ден по агресивни  Тая вечер "наби" баща си - целия почервеня и почна да го налага. И баща му стоя и стоически издържа побоя, и като свърши да врещи и да се тресе  се обърна и все едно нищо не е станало си замина. А нас двамата с баща му такъв смях ни напуши - ми смешно си беше - педя човек, пък колко хъс вложи 
А мен от няколко дни не ме искат, когато има баща наоколо. Пъди ме да се махам и казва, че съм лоша. Ама поне не ме бият 

Валенцето, по-важно е сега как реагира на плач, тогава го остави
Моето дете заради СИД си запушва ушите, когато чуе силни детски гласове, направо се спиртосва понякога на детска площадка. Има звуци с определена честота, които никак не понася. Случвало се е на 2г да плаче от песен, също и от един звук като камбанка в монтесори кабинет. Сега също се случва да плаче от някоя песен, а други я докарват до някакво еуфорично настроение.Затова пък звук на прахосмукачка или сешоар са я приспивали, когато е изморена, а иначе заспива само с мен и то с определен ритуал.

На компютъра налучка преди мен как с ролката на мишката може да сменя ефектите на Windows Media Player, когато върви музика, и направо се омагьосва от тях. (това за възможностите й е голямо постижение)
Изобщо не мога да предположа кое как е възприемала като бебе, затова е бил и този непрестанен рев. Това със записа на гласа нямаше как да го пробвам тогава

Да питам - вашите деца запушват ли си често ушите с ръце? В един руски форум четох такава тема, оказа се , че повечето го правят. Наталия го прави когато се страхува от нещо и когато звука не й харесва, беше започнала и на заспиване да го прави, докато се светнах, че е започнала да се страхува от тъмно. Сега спи на слаба светлина и вече не спи с ръце на ушите.

Сигурно си запушват ушите когато дадения звук или глас ги дразни или предизвиква неприятни усещания.И Рони започна да го прави,но чак сега като голям,когато прекалим с нравоученията-това е неговия начин да каже-махай се.

Буби също си запушва понякога ушите,но при нея съм сигурна ,че причината не е ,че даден шум я дразни.Тя го прави някак като експеримент-запушва си ушите за две секунди,после си маха ръцете от там и се ослушва и почва да се хили.Тоест интересно и е това -чувач-не чувам.
Тя от съвсем скоро започна да ми отговоря като я питам как прави кончето,патето,пилето,дори като я питам как прави дупето и,ми казва-пррр ,това сама си го измисли.
За агресията-Буби никога,никога досега не е прояввала агресия.Точно заради това,че доста аутистични прояви при нея ги няма,специалистите ,които работят с нея,не могат да се изкажат съвсем сигрно  има ли аутизъм,няма ли...Психолога в началото беше сигурен,сега гледам колкото повече работи с нея,толкова повече се отдалечава от първоначалното си мнение.

Валенце - това с по краткия живот на децата с аутизъм не го писах аз.Когато ми съобщи психоложката от св.Никола, че Мишо е с аутизъм, първият ми въпрос беше този.И тя ми отговори, че аутизма не влияе на продължителността на живота.

Мишо не си запушва ушите, когато го е страх - той си затваря очите.Излиза от стаята или си заравя лицето в мама, тати или кака.Научил се е, когато не му понася нещо - най често Слави Трифонов или Тони Стораро  със полузатворени очи отива до телевизора и сменя канала.В колата, ако пуснат по радиото песен на Тони Стораро - със затворени очи прескача между седалките и спира радиото.Явно прави асоциация с образа на Стораро и не му харесва гласа му.Обаче ела да видиш какво става, ако пуснат по радиото реклама на радио Веселина.Крещи "аязина".Разбирай "Радио Веселина".