Аутистичен спектър - обединена тема

http://www.myalbum.is/hjm68/HJM/Scan10117_001.JPG.html eto tova beshe nashata ku4ka

Kolgrimur , много е сладко, аз ги обичам такива рошавки стават за "мачкане" Вие сега ме запалихте за снимка и на моето кученце, макар че то почина.

Wolf , наистина е хубаво кучето да си е на двор, но сме гледали и в апартамента, като няма къде другаде, а ти се сеще куче. На терасата си имаше хубава голяма клетка, обучена, само навън си ходеше, не сме имали проблем, но пустия ми свекър я загуби, забравил да я прибере и отишъл на работа. Едно куче не може да гледа та камо ли внуци... Толкова да ме е яд, обучено куче пазач ей така си отиде от нас

Тити, а като беше на Раковски, минахте ли през Пловдив, а можеше да се видим Хубаво е децата да израстват с животни, така чувството на обич и да раздаваш ласки се развива много добре.
Гера и тя ги обича. Даже на малките кученца им казва - "мацето", защото са в размер като котките и тя ги бърка.

Ще се опитавм да "обработя" мама Кали за едно женско дакелче, ама това е мноооого трудна кауза. Голямо "обработване" ще е. Някъде четох писано от едно момиче аутистка, че не може да различи куче от котка, докато не му види главата в анфас. Кирил не различава
гълъб - гугутка
лопата - мотика.
Това съм забелязал до сега, а съм обяснявал стотици пъти.

Относно общуването на деца с животни,един от първите съвети който получихме във връзка с късното проговаряне на Рони беше да поощряваме играта с котка ,куче или друго неопасно животно.По този начин децата се отпускат и част от задръжките им отпадат.

Виждам,че разговора продължава да е за кученца,затова реших да ви покажа и нашата Дива .Кученцето ни е малко,вчера направи месец,но Давид страшно му се радва.Той му дава храна -мляко с биберон...Wolf,наистина има голям ефект .Дори вече казва куче,куценце...една от малкото думи които произнася...без да броим лаенето...куче и детенце си говорят на един език.

това е Дива а тук татко Марко

На 11-и и на 17-и сме на прегледи...стискайте палци... 

gaby_s , ще стискаме палци разбира се

Вълчо, за нас всички видове птици са "пипи"

А аз вече 2 седмици уча малкия на думата бухал Ама не - той си му вика птица и това е 
 Днеска се оплаках на терапевтката, тя умря да се смее - каза, че щом така му харесва, нека така да бъдело.
А те днес какво мазане мазаха    то не бяха мармалади, кексове, масла... кафета правиха... едни млека, едни брашна.. ум да ти зайде и накрая обаче ние нали сме си специални - не поиска да опита нищо - а тя толкова се надяваше, че неяденето му е заради "лошо представяне" на храната у дома. Преди да почнат да се мажат, обаче първо всичко го пазаруваха с детски касов апарат, с кошници - бяха много сладки И като почна мазането и малкия млъкна - една дума неможе да му излезе от устата  Утвяря устата да каже нещо, а от там нищо не излиза...Беше му много интересно, но спря да говори... ей това неможех да си обесня.

А за кучето - и моя мъник като взехме кучето 1 седмица ходи след него на 4 крака, ядеше му от паничката/сега си мисля - той като неще да яде човешка храна, трябва да го пробвам на кучешка /, лочеше му от паничките вода  и естествено искаше да го язди.
Сега обича да му сложи каишка и да го разхожда из градината илид а му дава да яде камъни . Ама определено не се опитва нито да го милва, нито да го гушка.
С котката опита - ама беше одран /защото много "нежно" я прегърна/ и спря да и обръща внимание. За рибите - много обича да ги храни със студопорени топчета.... Иди обеснявай какво може или неможе...

Абе хора, кажете как да го науча да носи обувки ... като е студено и краката му замръзват, да не говорим за всичката кал дето разнася от локвите... Пък  какво ми приказват хората покрай които минаваме не питайте  И аз понеже незнам какво да им отговоря и се правя, че не ги чувам и те съвсем за майка-дебил ме вземат....

Деси, Деси.. голям образ си. На Гери трудно й купуваме обувки в магазина, хич не ги иска, все ги събува, казвам й тя да си избере и който от моделите вземе, той ще да е. Но пък в къщи си слага новите обувки после.

Деси,ако му дадеш избор той сам да си избере обувките или понякакъв начин да го прикъткаш с награда.  Сигурна съм, че си опитвала с какво ли не. Ние сега ядем бонбони Милка в кутийките за 1 левче, отвътре са бели и лилави, за деца.

А пък може и така да се чувства добре бос, но наистина си е голямо изпитание - и с това -  майка дебил просто ме разби и разсмя

Деси - чорапи позволява ли да слагаш на крачетата.Ако носи чорапи - можеш да опиташ с цвички първоначално.Те са меки и най вероятно няма да го дразнят както обувките.
Майки дебили сме всички майки на деца с аутизъм.Един от показателите за дете с аутизъм е, че тези деца изглеждат така сякаш са невъзпитани  .Ето повод на свекитата да ни оплюват в лошо възпитани внучета. 


  Не ме сдържа и ще си похваля гарджето.Пу пу.От няколко дни се опитва да ми каже нещо като ме хваща за ушите и гледайки ме нещо ми изломотва.Питам какво, а той повтаря.Като види, че не съм му схванала китайския се отчайва    .Днес най сетне схванах   .Той милия ми казва името.Когато го повторих след него и се почувства разбран - бяхме много горди един от друг.  Впечатлих се защото досега все ми е казвал мама Катеееееееее.А думата която ми каза сега е Катя.Друг вариант на името ми - и го е схванааал. 

  Ами браво и от мен. Всяка дреболийка пада ,като медец на палачинка в душите ни 

Аз решавам проблема като ги облепвам плътно с хартиено тиксо. Пореве, подере се половин час и се примири временно. Това за новите обувки. Пантофи не мога да го накарам да обуе, ходи бос в къщи. В яслата някак си успяват да го накарат.

И при нас е същото.Като му купя нови пантофи или обувки не иска да ги носи.Преди минаваше номера че дядо Коледа му ги е подарил,но сега...?Да не говорим че като се приберем от детската градина си сваля гащите и иска да ходи гол.

Гери също прави така често, още от вратата като се събуе сваля гащите и отива до тоалетната, но вече се научи да ги вдига, но преди време доста обичаше и тя да ходи по голо дупе. Характерно за тези деца, защото едно друго момиче от на Гери групата също обичало да ходи в къщи така голичко. МНого обичат, чувстват се свободни, леко им е, знам ли. Гери не обича да е с палто на люлки, на катерушки, изобщо като сме на детска площадка веднага иска да й махнем якето и казва "маха дакето", а пък сутрин като излизаме го търси да го слага и има моменти, когато просто си го возим якето в колата. Не търпи дрехи с цип, до такъв извод стигнах, толкова блузки тип желетки има и горнища с цип, но не ги иска. Така си седят, дано скоро си обърне исканията.

Та такива лудории при нас, сега е при мен и тук пише в един стар учебник на батко й и само ме лъже - "пише, даска на листа" и хоп пише върху бюрото или върху друга повърхност и го обръща на игра, а аз само забърсвам с мократа кърпичка.

Точно във връзка с чувствителността на краката се правят упражнения със смяна на материята върху пода. Редуват се различни материали- дърво, пясък, мек килим, по-твърд килим, мокет, цимент, теракота, рогозка. И то играта да има някакъв сюжет, примерно: нарочвате  накоя материя за море, друга за поле и т.н. и се започва разказване и показване (вие разбира се): "Пътувало малкото слонче (лчбима играчка или животно). Стигнало до морето, качило се на корабче, плувало,плувало, стигнало до брега, повървяло малко по меката трева.....".
Хубаво е да се прави игра със сравнение - нареждат се няколко чифта обувки - на детето и на други членове от семейството и се започва пробване - обувате една обувка и казвате : "Приятно", "Хубаво" или "Не ми харесва". И така няколко пъти, а ако се наложи - много пъти. Ако детето се включи в играта, най-малкото ще ви посочи коя обувка му се струва най-комфортна и коя материя е най-поносима. Може да се наложи доста дълго да играете тази игра и да я започнете 1-во с чехли и пантофи, и постепенно да се включва 1... 2 .... 3 обувки.
Разбира се, за всяко дете споменатите игри трябва да са съобразени с актуалните му възможности. Всеки от вас си познава детето най-добре и знае как да приспособи игрите.
Сещам се и за един вид ботуши, наричахме ги "апрески" - най-удобните ботуши, които съществуват - много са нежни към краката и все едно ги прегръщат. За зимата са идеален вариант за хора с изострена сетивност (към които спадам и аз).
Освен това не знам как ще реагират хлапетата на масажиране на краката, защото при някои дава наистина положителен резултат, а при други е просто невъзможно да ги докоснеш. При това интересното е, че не може да се каже "Свръхчувствителните деца мразят масажа", защото именно част от тях го харесват, стига да не е с голям натиск.

Zara, не съм сигурна, че ще ме разбере за играта - Едно слонче /или там каквото е/ че пътувало, че се качило на кароб. При нас по ще действа "кола" например вместо корабче... та смисъла не съм сигурна какво ще разбере, иначе за деца, които разбират, осмислят това, което им се разказва е интересно и може да помогне. Като например Гери като види морето казва "водата"