Аутистичен спектър - обединена тема

А така. А аз съм от противоположния тип - сама съм обявила детето си едва ли не за ненормално и всички ме упрекват за това и мен ме изкарват лудата и ква ли не. Ама знаеш ли - изобщо не ми пука. Както и на тях не им пука за моето дете толкова, колкото на мен самата (ако изобщо им пука, в което дълбоко се съмнявам).  Единствено аз съм обезпокоена за сина си и то след като моята майка ми обърна внимание на развитието му. Тя е единствения човек, които съм сигурна че е загрижен за детето ми може би почти колкото мен самата. Обръща внимание на всичко в него и ми казва кое я тревожи. Да не пропускаме и факта, че беше много назад във физ си развитие и тя, която едва ходи цял ден го водеше за ръчичка. За 2 месеца с нея  детето напредна неузнаваемо и си влезе тотално в нормата за физ развитие на тази възраст. Е това е човек, на който му пука - който реално е направил нещо, а не само да си ми повтаря като всички наоколо, че Всички деца били така и че нищо му нямало. На свеки 5 мин сама с Давид са и много. Ама не се учудвам, че и е внук и не и пука. То на баща му на Давид не му пука и ме е обявил за луда, та камо ли на майка му.
И въпреки, че с майка ми сме в лоши отношения и не се търпим високо оценявам загрижеността и и дори се замислям да я поканя пак тук за малко (въпреки че се бях заканила да не го правя повече) за да чуя мнението и на баба, която буквално е отгледала децата на сестра ми и продължава да го прави.  Само ще изчакам да родя, че рискувам да пометна ако я видя преди да съм си доносила децата 
А Desi дали си спомням правилно, че детенцето ти яде по половин килограм месо на ден? Като се замисля това е адски много. Дали не му се отразява негативно на здравето 

Никифин - от всичко, което пишеш оставам с впечатление, че търсиш диагноза за детето си.
Приеми тогава, че детето ти има сериозен проблем.Проблем с който трябва да се справиш.Почни да гледаш на него като на дете с аутизъм и РАБОТИ по въпроса.Чети - има мнага информация как да се опитваме да помагаме на аутиста.Ако не намериш кой да ти покаже как да работиш с него - върни се в темата, която беше пускала скоро и пак изчети съветите, които майките с опит са натрупали.На тези майки им пука за децата и са се научили да общуват със своите деца.Научи се и ти да общуваш с детето ти като гледаш на него по този начин.Явно ще ти е по леко.Ние живеем в друга държава и сме далече , но съм сигурна, че голяма част от нас биха ти показали нагледно това което са те посъветвали.Междувременно опитай да намериш майки с деца с аутизъм в държавата в която живееш и проучи местните методи за работа с такива деца.
Успех.


вetz  в кой град живееш.

NikiFin, толкова много ти писахме, а ти се хвана за тая диагноза та диагноза...

ако детето ти има наистина проблем, единственото АМА ЕДИНСТВЕНОТО
което трябва да направиш е да се научиш ти да живееш с него - него няма как да промениш. ако разбереш какво му има като диагноза, то причината за това ще си остане неизвестна. Състоянието му ще е нелечимо в 99.999% от случаите. Ти няма да разбереш какво го причинява. Хванала си се за гиагнозата защото мислиш, че ако знаеш какво му е, ще можеш да разбереш причината - от там да я отстраниш и да оправиш поведението му. Само че в нашия свят това няма да стане. Ще разбереш какво му има. И до там. Няма никога да узнеш кое го е причнило и как да го остстраниш. Той ще си променя поведението, но мнооооооооооооого бавно и единственото което ще ти се налага да правиш е да променяш себе си, за да го възприемаш такъв. И да го приемаш като дете, чието неподчинение и пакости са част от живота ти и това не го прави лошо дете. Да спреш да му се караш и да приемаш поредната пакост като част от развитието му, да се радваш когато се опитва да ти прави напук, защото това означава, че осъзнава твоите чуства.

Горещо се надявам, да е проблема не в детето, а в теб, защото незнам как би живяла ако тряба да живееш с мисълта, че това което ти се случва сега е нещо което няма да се оправи, няма лечение, и няма известна причина.

Да, моя син яде поне по 500 грама месо на ден. Това е начина той да си набява така необходимия му за растежа протеин, който липсва в безмлечната му диета. Едно от задължителните така да кажа неща, които трябва да се консумират от децата на БГБК диета.

ljuboznatelnа, и ние така говорим:

"свърши ли" -вместо свърших, "готов ли си" вместо готов съм
"искаш ли" вместо искам. и на трите не разбира точно смисъла и ги използва не на място.
другото са съществителни които нарежда по негов си начин да прави изречения. Но глаголите и местоименията са само заучени фрази.

Desi и Катина, ама разбира се, че търся диагноза за детето си. И се надявам да не я получа в интерес на истината.  Вие не се ли консултирахте със специалисти за вашите деца? Как разбрахте, че са аутисти или там каквито са. Специално Desi , за която оставам с впечатление, че са и трябвали не един за да я убедят, че детето и не е като другите.  Ами това е, което искам и аз - да знам какво му е та дори да е нелечимо. И съвет как да процедирам след като стандартните книги със съвети не помагат. Мистерията ме тревожи повече отлкото истината. За мен е важно да знам, дали детето ми просто е разглезено или наистина не разбира и не осъзнава какво върши. Дали му трябва повече дисциплина и строгост, или специален подход. Той не е аутист със сигурност. Но проблем има все пак, може и да е в нас - родителите му. Ама кой да ти каже. Все пак не мисля, че е правилно да го оставя да руши къщата. Нека си руши ама да са си неговите неща. Но нашите - не мисля, че това е правилен подход нито към нормално, нито към ненормално дете.
Аз си мисля, че е хиперактивен. Има писано по въпроса как се работи с такива деца. Ама дали наистина е такъв или всъщност е нещо друго, което предизвиква тази хиперактивност, нещо което трябва да се открие и може би е лесно да се оправи. Не върви да го подлагам на диети примерно, още повече, че от алергени буквално живее, ако няма алергия. Изследвах го и уж няма. Ама как да разбера преди да го изследвам. Нямам си лаборатория в къщи. Вие работите с логопеди. Моето дете може би също има нужда от специална помощ - аз образование за логопед нямам. Нито за психолог. Нито... Електронен инженер съм. И сега след като вие сте си отговорили на вашите въпроси и сте започнали занимания със специалисти искате да ме убедите, че аз просто трябва да приема че има проблем, и да си оставя нещата така без да се опитам да разбера какъв е? Не е честно и ще му направя всички възможни изследвания, ще направя изобщо каквото ми е по силите и по силите на медицината за да си изясня нещата. Дори и в крайна сметка да не ги изясня, поне да знам че съм направила всичко възможно. Детето си съм го приела такова каквото е, но няма да приема да ни командори и манипулира - това със сигурност няма да стане. Та той е просто едно бебе, което трябва да се възпита и вкара в релси от родителите. А не той да вкарва родителите в своите си неосъзнати релси. Равноправен член на семейството - да, но не и диктатор 

NikiFin, и моето дете доста изоставаше в двигателното си развитие. Седна късно, проходи късно и т.н. Фонтанелата на 2г. и половина беше голяма колкото 2 ореха, огромна дупка  . Сега, вече е доста по добре, затвори се почти  . Според една психоложка, която посетихме на 2г. и 7мес. е хиперактивен, не е аутист. Аз също почти не вярвах, че може и да е.
Преди 1 месец го диагностицираха. Оказа се, че има разтройство от аутистичния спектър.
И аз като Desi намирах 100 причини да оправдая неговото поведение и това, че не говори.
Макар и да виждах някои от симптомите, аз тепърва се уча да гледам на детето като на по различно и с по специални нужди. Веднага почнахме работа със специалисти, но още е рано да се отчете напредък.
betz, и моето дете растеше доста бързо, но това само по себе си едва ли е симптом на аутизъм.
Сина ми, както и твоя знае доста думи, употребява ги съвсем на място, но само когато той реши, че е нужно. Има няколко заучени изречения от по 2 думи и това е. За сега не е проявил инициатива да ми каже нещо ново, различно от това, което съм го учила. От въпросите употребява единствено "Къде е" и пак рядко. 

ljuboznatelna, много деца, които имат затруднения в общуването, говорят по този начин. Не им е ясна границата и точно определените роли в комуникацията: Тя задава въпрос - Аз отогварям. Затова е добре някой възрастен да седне зад детето и да отговаря, така както се очаква в една комуникативна ситуация и по този начин детето може да разбере как трябва да отговори ( в 1л. ), а не да отговаря със зададения въпрос. Стана ли изобщо ясно нещо от опита ми да обясня  ?!

Darra, о, да, прекрасно разбрах  Таткото е безнадежден случай, ще опитам с каката като си е в къщи.
NikiFin, предполагам не гледаш нашенския VIP брадър, но там даваха детето на Маги Желязкова (около 4г ) - истинска фурия. И на представянето присъстваше - не спря да бяга, да скача, да обикаля... Да ми прости Господ, но първата мисъл която ми мина беше, че е хиперактивен. После се сетих за теб. Дали пък ние не сме някакви параноички  и това си е в реда на нещата

И нас така ни учат да говорим. Като го питат на колко е години - аз трябва да отговарям за него "на 4-ри"...
Обаче от време на време не се усещам да говоря от 1во лице и казвам " на 4 е" и той после повтаря "на 4  е" 

Ники, знаеш ли, когато сина ми беше на възрастта на твоя, той комуникираше много по добре от колкото на 4. И нямаше и помен от сензорни проблеми. И да съм потърсила рано терапевти те щяха да заключат, че няма аутистични проблеми, нито СИД.
Ти казваш, че сина ти не е аутист със сигурност...Ами това ти как го реши? Защо се чудиш, как аз не съм го допускала, а ти отричаш това да е проблем на детето ти?
Сина ти има многопризнаци накуп за аутизъм:
Има проблем с комуникацията - има нарушено и вербално и невербално общуване, и с говоренето имате проблеми  , и с поведението и т.н. има сензорни проблеми(с храненето, чувствителност към звуци и т.н.), има стериоптипност в поведението - може с часове да качва и слиза стълби, играе си отваряйки и затваряйки врати на шкафчета и т.н.
Но ти казваш, че не е аутист./и аз искрено ти го пожелавам от цялото си сърце/С всичко това по-горе, спокойно може да бъде освидетелстван като такъв. И като му сложат етикета, това на теб как ще ти помогне? Никак. Хиперактивността му ще ти се струва като капка в морето. казваш, че не си логопед - ако детето ти го диагностицират недай боже с аутизъм ще ти се наложи да станеш.
Успокой се най- накрая и си се наслаждавай на палавото дете, наслади се на бременността си а ако детето ти е аутист, хиперактивно или каквото и да е там - от това няма да може да избягаш. Диагнозата просто ще сложи етикет на детето ти - няма да го излекува. Всички терапии които ние правим с децата си /и то основно у дома а не със специалисти/ са полезни и за напълно здрави деца, така че спокойно може да прилагаш и дневния режим, и диети/от които дори и здраво дете би имало полза/, и да се занимаваш с него да маже, да разхвърляте заедно и т.н. Просто погледни света през неговите очи - той определено иска да има спокойна майка, която го обича и не се тревожи. Независимо дали той е, или не е различен.

Сега моля те не се хващай, че сина ти е аутист. Да, има симптоми (дори повече отколкото моя син примерно- а ти ме питаш как не съм предполагала), но това не го прави такъв. Аз не съм лекар, терапевт, психолог или каквото и да било за да поставям и предполагам диагнози. Писах всичко хипотетично за да ти покажа, защо ние не сме осъзнавали, че децата ни имат проблем. И ти примерно на един по-късен етап ако ви поставят диагноза аутизъм ще си от тея дето не са и предполагали. Ние сме знаели, че децата ни имат "някакъв" проблем, но е минало време докато ние сме разбрали, че това е аутизъм примерно.

Давид има ли навик, който е придобил и после изгубил? като пишкане в гърне, да е ползвал думи, които е спрял да ползва или нещо от сорта?

И моля те спри да делиш децата на нормални и ненормални. Много е грозно. МНОГО.

  Добро утро! Деси, правилно ли съм разбрал, че когато синът ти е бил по-малък, е имал по-малко проблеми с общуванито? Т.е. изгубил е някакви способности, върнал е назад един вид.

Добро утро и от мен.Относно говоренето в първо лице - единствено чесло.Идеята е да се обясняват действията, които извършва детето по този начин.Например:

Облича се - обясняваш обличам се - а не обличаш се.
Пишка - обясняваш - пишкам - а не пишкаш.
По този начин детето по лесно осмисля действието което извършва.

Когато обаче се дава инструкция е добре да се каже пишкай, а не пишкам, защото няма да се сети кой да пишка - мама или детето.

Дали се изразих правилно Дано ми схванахте идеята.

Да ви питам как се държат децата ви с другите деца. Дара когато се качва на пързалка, ако има дете след нея, веднага уплашено се връща. Преди няколко дни беше на пързалка и чу бягащи деца, така се панира, че щеше да падне от пързалката. Не може да свикне с присъствието им - единствената игра е, ако се гонят и тя да тича с тях. Много често ги бие, но виждам, че е от страх.

Ljuboznatelna , не знам и аз вече кое е нормално и кое не. Ще се радвам много да съм параноичка и да си права. Не гледам ВИП Брадър, но може би онова дете е просто по-активно иначе да няма др проблеми. Пък може и майката да не е просветена и да си живее с болно дете в блажено невежество. Вярвам на очите си само и отдавна съм спряла да чета книги и норми за развитие на децата. Сега само сравнявам Давид с останалите и от там дойдоха притесненията ми. Започнах да го правя от как майка ми ми обърна внимание на развитието му. Преди това четях книги и слушах лекарката, която следи Давид и според тях всичко беше нормално и си бях спокойна.

Desi , това, което мога да кажа за синът ми е от това, което виждам. Колкото съм чела за хиперактивност и аутизъм, за сега той е първото. Може след време да се промени. Не съм му поставила диагноза, пак ти казвам. Само знам че има проблем и на какво ми прилича. Всъщност на много неща, още не съм си изяснила. Не съм забелязала да е могъл някои неща преди, които сега не може. Освен регрес в храненето друг не отчитам за момента. Но не отчитам и прогрес, а по-скоро тъпчене на едно място. Което нищо чудно и в регрес да мине - никой не знае какво ще стане. А може и със скок изведнъж да напредне, както се случва при някои деца. Иначе не е ползвал и не ползва гърне. И думи не е спрял да казва по простата причина, че никога не е казвал нищо освен стандартните бебешки, с които бебетата проговарят. Но мама примерно никога не е казвал и до ден днешен не казва. И то не че не може, защото казва мама или амам с едно и също значение -  когато е гладен. Ама тата казва отдавна и още си го казва. Интересното е, че и на датски се опитва да каже far баща,  но mor майка не иска. 
Като цяло,  колкото и да драпам за помощ от психилог, то е най-вече за да чуя мнение на специалист относно колко е нормален и колко да се съобразявам с капризите му, които са безчет. Иначе се опитвам да опозная детето си и се уча как да се държа с него, така че да има полза и да е добре за всички. Обикновен психолог най-вероятно ще ми даде стандартни съвети - кои работят, кои не. Но в крайна сметка сама ще преценя, кои да ползвам и кои дават положителен резултат. За сега обаче не мога да направя много за Давид защото физически съм почти инвалид и не мога да му задоволя нуждите от движение. След като родя 2 броя може би ще стане още по-зле. Като за начало ще е добре да намеря човек, който да има опит с такива деца и да работи с Давид, да ме отменя. Яслата ми помага на мен лично, но не знам на Давид колко помага. Изразходва енергия там, ама не напредва в никакво отношение. Но сама аз не мога да се справя. Едва му сменям памперса щото е бес  - след това трябва да легна и да лежа защото ме боли корема. Миене на ръце, лице, дупе, зъби, къпане, мазане с крем... само с баща му се правят - той държи, аз действам. Нощем пак той става - на мен ми е невъзможно защото рискувам 2 живота. Не мога да тичам след него, а той не ходи а тича. Просто не става. Затова имам нужда от помощ. Не стига на теория да се знаят нещата - това дете реално трябва да се гледа и да му се помогне и сега търся кой и как.
А ти сама можеш да прецениш дали методите, които ползваш за твоето дете са ефикасни. Как мислиш? А мислиш ли да ги промениш, ако не работят задоволително? Съвети на специалисти ли следваш или собствената си интуиция и разум?

Wolf , това дето си го мислиш отдавна е нещото дето си мисля и аз 
когато беше на 2г. сочеше с пръст какво иска - на 4 пищеше като иска нещо и не го сочеше. На година и половина можех да му облека каквато дреха поискам - на 4 неможех нищо друго освен пижама. Сега нищо друго освен дрехите които вече носи. Когато проходи (на 18 месеца) ходеше на цяло стъпало. Сега не. Ядеше всичко /смеехме се, че и вода от пералнята да му дам ще я изпие/, сега яде 2 неща - месо и соево мляко.
Иначе има неща които винаги са били назад - като моторното развитие, говора, никога не е давал да го реша които ме объркват какво да мисля. И неща в които е бил винаги по-напред от другите деца - не разбираше какво му говоря, но на 2.5 години махнах памперса и казах, че ще ходим отсега нататък на гърне. И той спря да се напикава и денем и нощем само след 48 часа. И не го е правил /да се напикае/ и до днес (нещо което съвсем нормално развиващото се дете не успява в повечето случаи). имаше период в който пиеше по 3 литра мляко на нощ и пак не се напикаваше. /това периода, когато смених соевото мляко с краве, и теорията за наркотичното действие и че децата искат все по-вече и повече от наркотика направо супер се доказа при нас/

Имам и едни такива мисли - при нас заради алергиите глутена и казенина до 2 години не присъстваше в диетата.  Дали диетата която пазехме не го опази по някакъв начин дотогава, или просто е съвпадение незнам.
Затова не си казвам мислите на глас.
А и терапевтите ни освен за СИД за друго не не казват категорично, че има проблем. Говорят за симптоми, в рапортите дето дават говорят за ниво на функциониране, по същия начин като при аутистичните деца, но етикети не слагат. И те все още се надяват, и аз, че Аспергер няма да е част от нашия дом.
Но за мен точната диагноза не е от значение. Искам просто щастливо дете, независимо как мисли, какво другите мислят, какво ме чака или какво е било.

tigonew, моето дете играе с други деца така както го описваш - гони ги. батко му се опитва да го накара да играят на гоненица, обаче  малкия играе с него, само ако той ще тича след него. 
А за пързалката, мисля, че това , че се пуска, само ако няма деца зад нея е нормално - моя батко така правеше като малък - мисля ги е страх да не ги ритне отзад дете. Дори и аз така се пусках по водната пързалка - само когато няма хора, молех батко си да се пусне след мен като изчака аз да съм се спуснала вече преди да се пусне той.

Деси, за синдрома на Аспергер не е много характерно да има регрес в поведението и речта след съвсем обикновено развитие.
NikiFin, в една друга тема дадох  чек лист за комуникативни проблеми в ранно детство. Не си спомням коя беше темата, но ти пишеше там. Направи ли пробите в него? Ако намеря темата, ще дам линк, а ако не, може копирам чек листа и тук (макар че не ми се ще да пълня темите с едно и също нещо).