Осиновяване на дете или инвитро? Моля за съвет!

  • 4 952
  • 203
  •   1
Отговори
# 180
  • Далечният изток
  • Мнения: 15 118
Еййй, много ми е любимо в този форум, жени, които нямат и никога не са отглеждали деца, да дават съвети за майчинство... Уникално просто... Теории, доктрини и учения, практика нула.

# 181
  • Мнения: 12 463
Нарциса, жена, която не може да си позволи да отгледа дете, не може да си позволи и инвитрото. Че то преди години един опит беше 3-5000 лева. А за да кандидатстваш от фонд искаха три неуспешни опита. Жена на 30+, която обмисля тази стъпка едва ли си мисли, че памперсът се сменя сам. Поне при роднини и приятелки е виждала вече бебе на живо. Аз поне такива илюзии не съм имала, бях виждала бебе на живо и не само на разходка в количка, и ревливо бебе бях виждала, и памперс бях сменяла... Не съм хваната от гората все пак.

# 182
  • INFJ
  • Мнения: 9 457
Когато не срещаш мъж, който иска да направи такъв дар, можеш да избереш да го направиш сама.

# 183
  • Мнения: X
Еййй, много ми е любимо в този форум, жени, които нямат и никога не са отглеждали деца, да дават съвети за майчинство... Уникално просто... Теории, доктрини и учения, практика нула.
Добре, че не се иска персонален практически опит, за да имаме право да даваме мнението си за серийните убиийци.

Елунария, дали е дар, ако чрез него лишаваш детето от нещо жизнено важно за него?

# 184
  • Мнения: 12 463
Много интересен разговор, ама вие утре не сте ли на работа?
Мен ме чака тежък ден, а ще ставам след по-малко от 5 часа.
Децата спят, котаракът и той спи. Лека нощ.

# 185
  • Мнения: 15 033
Док, не всички разочаровани съветват по-добре без баща. Обратно, съветват с баща, но не и да е първият, хванат от гората, и после ах, каква гордост, вече сме пораснали и си играем на семейство, ама не питайте зад вратата какво става.
Ру, както много жени не могат да изберат нормален мъж, така много не могат изобщо да преценят ще се справят ли с дете. После и двете групи реват. Колкото до парите, банката не пита подробно за какво ти е тоя кредит - баня ли, бебе ли.

# 186
  • INFJ
  • Мнения: 9 457
Жизнено важни са здравето, храната, водата, въздухът, покривът над главата... С всичко останало можем да се преборим и да оцелеем.

# 187
  • Мнения: X
Ако става въпрос за оцеляване, да. Но рядко човек подхожда към раждането на дете с идеята то да живее колкото да оцелее. Изключвам тъмнозелените, макар че дори те си обичат децата.

# 188
  • INFJ
  • Мнения: 9 457
На мен ми се струва по-плашеща перспективата детето да има баща, който не става за такъв и създава проблеми, отколкото изобщо да няма. И двата варианта не са идеални.

А и съм сигурна, че са много малко жените, на които първо желание им е да родят от донор. Аз лично гледам на това, като на последна възможност.

# 189
  • Мнения: 3 467
За мен е важно детето да има баща.
Не знам как бих родила сама.
На кого ще го метна като трябва да се върна на работа?
На работещите ми родители, които живеят в друга държава?
Ако мятам болнични през седмица заради болното дете много бързо мога и без работа да остана.
Един партньор, би помогнал за това.

# 190
  • Мнения: 12 463
Попринцип си трябва помощ. Дали от партньор, дали от баба/ дядо, но е нужна. Аз имам позната. Като тудентка се  омъжва за военен, защото е искала да са някъде сами, далеч от бабите. Да, ама ражда две деца, влиза по болници, танковата ходи на учения и го няма. Оправили са се, но мисълта ми е, че и жената на моряка остава сама за месеци, и жената на военния.

# 191
  • Мнения: 18 369
Мама Ру, мислила ли си какво щеше да стане, ако майка ти беше починала, докато децата бяха малки, или беше се разболяла и легнала на легло като моята баба и трябваше да гледаш и нея, и децата?
И бащата може да се разболее и да умре, да, но обикновено шансът е по-малък със сравнително млад мъж да стане така, отколкото с пенсионерка.

# 192
  • Мнения: 12 463
Да беше ми се случило докато бях по майчинство и майка ми легна на легло, а аз бях с единайсет месечно и ненавършила 5г кака. За капак каката я обявиха с варицела, която се оказа неправилно поставена диагноза, но седяхме карантина.  Оправих се. Майка ми беше на 81, когато осинових първото дете. На 83 пое малкият на година и половина. Не е в цветущо здраве, но сме от дълголетен род. Така или иначе, най-трудните години минаха. Децата са шести и втори клас, майка ми - почти на 90. Човек си търси варианти и си ги намира. Оправя се. Баща ми беше човек, който твърде много обмисляше нещата и често пъти се отказваше от плановете си от страх от лош развой. Може би затова аз не станах като него да се тревожа за нещо, което я се случи, я не. А имам представа как се гледа човек на легло, баща ми почина след няколко инсулта.

Последна редакция: пн, 10 окт 2022, 10:05 от Mama Ru

# 193
  • Мнения: 18 369
Ти си много смела жена. Simple Smile

Но все пак добре е, че кризисната ситуация е била краткотрайна.

Последна редакция: пн, 10 окт 2022, 08:09 от Lorelada

# 194
  • София
  • Мнения: 62 595
Като начало трябва да има проблем, т.е. дете, а после се тръгва с търсенето на решения, т.е. кой да го гледа, когато майката я няма. Вече сто пъти писах, че обикновено близките на жената са хората, които вземат участие в гледането наравно с нея. Така детето не е само с майка си, а има и други членове на семейството - баба, дядо, лели, чичовци. Друг въпрос е, ако роднините не са читави или майката е в конфликт с тях - тогава трябва да изгради мрежа от други хора, които да й помогнат, най-често това са приятели. Само един случай познавам, в който майката е сама с детето и пак се оправя някак.

Общи условия

Активация на акаунт