...
- Публикувана: 9 окт. 2022, 20:30 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2022, 10:24 ч.
Осиновяване на дете или инвитро? Моля за съвет!
И все пак ме притеснява фактът, че и в двата случая е много вероятно след време да се срещнат брат и сестра, да се влюбят и да се стигне до кръвосмешение...
То това може да се случи и при деца, родени в брак.
Има и виц по темата:
- Тате, искам да се оженя, харесва ми Ваня от съседния блок.
- Не може сине, тя ти е сестра.
- Мамо, исках да се оженя за Ваня, но тате ми каза, че тя ми е сестра. Преди няколко месеца ми каза същото, когато му казах, че харесвам Соня. Какво да правя?
- Спокойно сине, жени се за която искаш, той не ти е баща.
Според мен си замрази яйцеклетки и изчакай да се появи друг партньор. Трябва да мислиш и какви са интересите и на бъдещото дете, до тук мислиш само за своите проблеми.
Точно затова не съм го направила до момента, защото ще е егоистично от моя страна да причиня такова нещо на едно невинно дете - да расте без един родител и в ненормална семейна среда.
Връзки, брак, забременяване, раждане, отглеждане на дете... Всичко това е съпроводено с доста голяма доза риск. Хора, които са вглъбени в страховете си, включително ги е страх да рискуват, в един момент стигат до твоето положение. И колкото повече минават годините, толкова повече се увеличават и страховете.
Искам да те посъветвам да се отърсиш от страховете си и да живееш за мига, ама знам, че няма как да се случи при теб.
Ще решаваш сама. Слагай на везните и претегляй по-приемливия вариант за теб.
Няма гаранция, че дете, родено в брак, ще изживее детството си с двама обичащи се родители в семейство. Ама никаква гаранция...
Искам да те посъветвам да се отърсиш от страховете си и да живееш за мига, ама знам, че няма как да се случи при теб.
Ще решаваш сама. Слагай на везните и претегляй по-приемливия вариант за теб.
Няма гаранция, че дете, родено в брак, ще изживее детството си с двама обичащи се родители в семейство. Ама никаква гаранция...
Няма гаранция, че дете, родено с двама родители, ще живее щастлив и пълноценен живот, но поне има шанс за това. На дете, родено от самотна майка, шансът за щастлив живот с двама родители е отнет предварително.
Не зная защо толкова се подценява ролята на бащата. От една страна, ревем, че искаме той да е пълноценен родител, да се включва в обгрижването и възпитанието наравно с майката. От друга страна, в теми като тази го свеждаме до донор на сперма. Хм.
Не зная защо толкова се подценява ролята на бащата. От една страна, ревем, че искаме той да е пълноценен родител, да се включва в обгрижването и възпитанието наравно с майката. От друга страна, в теми като тази го свеждаме до донор на сперма. Хм.
Здравейте!
Моля за съвет! На 33 г. съм, имала съм само една сериозна връзка почти 10 години, която аз реших да приключа поради несъответствия в разбиранията с партньора. След това изпитах емоцията на истинското влюбване, но нещата не се получиха и ми отне доста време да се съвзема. Скоро прекратих 3-месечна връзка, която беше по-скоро компромис от моя страна, тъй като ни запознаха. В началото всичко изглеждаше наред, докато не започнаха да излизат наяве някои негови черти от характера, които са извън рамките на нормалното /като влиянието на майка му при взимане на решения, липсата на собствено мнение, липсата на емоционалност от негова страна, липсата на заинтересованост към мен и това, което аз мисля, чувствам и искам... имах чувството, че живее в свой измислен свят и е далеч от реалното ежедневие и нормалните човешки отношения/. Вече съм изгубила всякаква надежда, че ще намеря човек, с който да споделя живота си...
Та след поредното разочарование и предвид възрастта ми, реших да изследвам яйчниковия си резерв и да предприема забремрняване чрез донорски сперматозоиди или да осиновя дете... И все пак ме притеснява фактът, че и в двата случая е много вероятно след време да се срещнат брат и сестра, да се влюбят и да се стигне до кръвосмешение... Струва ми се чудовищно и точно поради тази причина не съм го направила до сега, макар че много отдавна искам да си имам детенце, което да осмисли съществуването ми. Чувствам се като егоист, който мисли само за себе си... Не знам как да постъпя? Винаги съм искала да имам стабилно семейство и деца, но все не попадам на подходящ човек, а на тези години всички нормални са със семейства и са останали само извратеняци или ненормални... Вече дори нямам желание да се обвързвам с мъж. Искам само да си имам детенце, което да осмисли житова ми. Всяка идентична ситуация ще ми е полезна като опит или съвет. Просто имам нужда да чуя странично мнение.
P.S. Тези, които са чели "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, ще разберат съществото на притесненията ми.
Моля за съвет! На 33 г. съм, имала съм само една сериозна връзка почти 10 години, която аз реших да приключа поради несъответствия в разбиранията с партньора. След това изпитах емоцията на истинското влюбване, но нещата не се получиха и ми отне доста време да се съвзема. Скоро прекратих 3-месечна връзка, която беше по-скоро компромис от моя страна, тъй като ни запознаха. В началото всичко изглеждаше наред, докато не започнаха да излизат наяве някои негови черти от характера, които са извън рамките на нормалното /като влиянието на майка му при взимане на решения, липсата на собствено мнение, липсата на емоционалност от негова страна, липсата на заинтересованост към мен и това, което аз мисля, чувствам и искам... имах чувството, че живее в свой измислен свят и е далеч от реалното ежедневие и нормалните човешки отношения/. Вече съм изгубила всякаква надежда, че ще намеря човек, с който да споделя живота си...
Та след поредното разочарование и предвид възрастта ми, реших да изследвам яйчниковия си резерв и да предприема забремрняване чрез донорски сперматозоиди или да осиновя дете... И все пак ме притеснява фактът, че и в двата случая е много вероятно след време да се срещнат брат и сестра, да се влюбят и да се стигне до кръвосмешение... Струва ми се чудовищно и точно поради тази причина не съм го направила до сега, макар че много отдавна искам да си имам детенце, което да осмисли съществуването ми. Чувствам се като егоист, който мисли само за себе си... Не знам как да постъпя? Винаги съм искала да имам стабилно семейство и деца, но все не попадам на подходящ човек, а на тези години всички нормални са със семейства и са останали само извратеняци или ненормални... Вече дори нямам желание да се обвързвам с мъж. Искам само да си имам детенце, което да осмисли житова ми. Всяка идентична ситуация ще ми е полезна като опит или съвет. Просто имам нужда да чуя странично мнение.
P.S. Тези, които са чели "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, ще разберат съществото на притесненията ми.
С такова мислене да, трудно би намерила нормален човек, а в реалността всъщност има десетки хиляди мъже и жени, които също са изгубили всякаква надежда, че ще намерят човек с който да споделят живота си, но не смеят да отворят черупката си, а всъщност са толкова нормални колкото и ти самата. Специално точно изтъкнатата причина ми се струва странна, защото възможността да се случи такова нещо е едно към няколко милиарда, по-скоро би трябвало да те притеснява това дете като порастне какво ще му обясняваш (защото абсолютно всеки човек винаги търси корените си без изключение), просто се поогледай има тоолкова начини да намериш нормален човек, който иска същите неща като теб, та ти си жена в разцвета на силите си.
Масово децата растяли с един родител? Глупости.
Междувпрочем, ако нещо е масово, не значи нито, че е добро, нито, че е правилно.
Междувпрочем, ако нещо е масово, не значи нито, че е добро, нито, че е правилно.
по-скоро би трябвало да те притеснява това дете като порастне какво ще му обясняваш (защото абсолютно всеки човек винаги търси корените си без изключение)
Това беше първата причина, която ме спря, просто съм пропуснала да отбележа. А впоследствие се замислих и за другите негативи и стана....
Това беше първата причина, която ме спря, просто съм пропуснала да отбележа. А впоследствие се замислих и за другите негативи и стана....
Ако самотното родителство беше ОК, щяхме да се размножаваме с просто деление. Вече съм писала в други подобни теми за "дребни" подробности, за които врякащите насърчително жените да раждат без мъж до тях, дори не се сещат. Например, да имаш ясното съзнание, че не можеш да си позволиш да влезеш в болница, защото няма на кого да оставиш детето. Пример от собствения ми опит.
Авторке, разбирам ти притесненията, но в крайна сметка на 33 г. не си престаряла - имаш време да срещнеш читав човек и да създадете семейство. Понякога нещата се случват изключително бързо.
Лично мое мнение - дай си още време, нищо не предприемай за момента. Според мен е доста трудно сам родител да отглежда дете - да, разводите в днешно време са много, никой не ти гарантира, че в крайна сметка няма сама да останеш с дете дори след като срещнеш уж правилния човек, но пък и никой не ти гарантира, че бракът/съвместното съжителство ще се провали. Аз за себе си не мога да си представя да отглеждам сама дете и не защото съм лигла или не съм оправна, а защото ми се струва страшно трудно.
Лично мое мнение - дай си още време, нищо не предприемай за момента. Според мен е доста трудно сам родител да отглежда дете - да, разводите в днешно време са много, никой не ти гарантира, че в крайна сметка няма сама да останеш с дете дори след като срещнеш уж правилния човек, но пък и никой не ти гарантира, че бракът/съвместното съжителство ще се провали. Аз за себе си не мога да си представя да отглеждам сама дете и не защото съм лигла или не съм оправна, а защото ми се струва страшно трудно.
Аууу какво ще обяснява?! Верно ли?
Ми те масово децата растат с един родител.
На приятелка детето е в нов клас тази учебна година, казало ѝ че 90% от децата са с разведени родители и от първите дни си коментирали на кое каква издръжка плащат.
Ми те масово децата растат с един родител.
На приятелка детето е в нов клас тази учебна година, казало ѝ че 90% от децата са с разведени родители и от първите дни си коментирали на кое каква издръжка плащат.
Това, че сегашното поколение деца растат масово с един родител изобщо не означава, че е нормално. Защото същите тези деца трудно ще създадат стабилни връзки.
И да, разбира се, че за съжаление има насилници, но да се твърди, че има масово насилници е като да се твърди, че има масово убийци, или масово изнасилвачи и т.н.
Джефри Дамър е имал двама родители, и какво от това? :Д
Разбира се, че е най-добре с двама красиви, млади, богати, физически и емоционално здрави родители.... но истината е, че перфектно няма никъде. Идва момент, в който нямаш време повече да си играеш на проба-грешка, освен това, ако резултата на АМХ е зле, съвсем оставаш без избор, и с малко време.
Разбира се, че е най-добре с двама красиви, млади, богати, физически и емоционално здрави родители.... но истината е, че перфектно няма никъде. Идва момент, в който нямаш време повече да си играеш на проба-грешка, освен това, ако резултата на АМХ е зле, съвсем оставаш без избор, и с малко време.
Ма няма значение, а и нас никой не ни пита, нормално ли е или не.
Случва ли се в живота, случва се.
В крайна сметка дали е правилно за конкретния човек да живее и да бъде отглеждан от баща и майка или само от майка, или само от баща, не можем ние да кажем, защото зависи от конкретния случай за конкретния човек, за конкретния му баща дали е такъв в истинския смисъл или не.
Моят син израстна с баща, баща вкъщи. Но баща, който физически беше там, но в действителност никога не е бил баща за това дете. И какво като е присъствал вкъщи?! Ми нищо. Няма да навлизам в подробности, но неговият родител съм аз. Аз съм майка, аз съм баща. Това по-добрият вариант ли е?! Ма да бе, нали исках баща за детето си?! Е, къде е?! Не го интересува нито семейство, нито дете... Всеки да се спасява както иска, само него да не го занимава никой.
Аз израснах с баща насилник. Спукваше от бой майка ми и мен. Е?! Обвинявам майка ми, че не е събрала смелост да се раздели с него и да живеем нормално, до колкото може де.
И това, че всички семейства не са като моето и аз съм от изключенията мен какво ме топли?! М?! Айде Уиш да ми отговориш...
Случва ли се в живота, случва се.
В крайна сметка дали е правилно за конкретния човек да живее и да бъде отглеждан от баща и майка или само от майка, или само от баща, не можем ние да кажем, защото зависи от конкретния случай за конкретния човек, за конкретния му баща дали е такъв в истинския смисъл или не.
Моят син израстна с баща, баща вкъщи. Но баща, който физически беше там, но в действителност никога не е бил баща за това дете. И какво като е присъствал вкъщи?! Ми нищо. Няма да навлизам в подробности, но неговият родител съм аз. Аз съм майка, аз съм баща. Това по-добрият вариант ли е?! Ма да бе, нали исках баща за детето си?! Е, къде е?! Не го интересува нито семейство, нито дете... Всеки да се спасява както иска, само него да не го занимава никой.
Аз израснах с баща насилник. Спукваше от бой майка ми и мен. Е?! Обвинявам майка ми, че не е събрала смелост да се раздели с него и да живеем нормално, до колкото може де.
И това, че всички семейства не са като моето и аз съм от изключенията мен какво ме топли?! М?! Айде Уиш да ми отговориш...
Ако не греша, децата се създават от двама души като продължение на любовта им, а не се раждат, за да запълнят липсите на един човек.
Моят съвет е да се загърби "АЗ! АЗ! АЗ!" и да се помисли за интереса на детето, защото той е водещ. Да, намирам за нормално да не се ражда без баща и детето да се лишава съзнателно от такъв.
Инвитрото струва пари и няма гаранция, че ще стане от първия път, но поне половината от гените на детето ще са от теб. Осиновяването става бавно, повечето деца са от ромски произход или от ниско образовани и бедни прослойки на обществото, без значение етноса. Т.е генетичното им наследство не е най-доброто, освен това е 100% неизвестно (чуждо). Средно се чака по две години и без особени претенции. През това време може да срещнеш партньор, а може да пробваш и инвитро. Ако се получи винаги може да прекратиш регистрацията си на кандидат осиновител.
Не е лесно сам да отглеждаш дете, но нито ще си първата, нито последната.
Не е лесно сам да отглеждаш дете, но нито ще си първата, нито последната.
В днешно време жени отглеждащи сами децата си не са рядко явление, аз самата съм такава, не че е бил мой избор, а така се стекоха нещата… Аз лично подкрепям правото на всеки човек сам да определя кое го прави щастлив, а не хорските предрадсъдъци … ако иска жената дете, ами защо пък да няма…съветът ми е само да се изчака и обмисли добре… 33г не са пределна възраст за това, може да се изчака още 4-5 години, може пък да се появи половинка….иначе моя близка роднина роди тази година от донор на 38г в чужбина и е мега супер гига щастлива, и тя, и родителите й са на седмото небе, детето е супер обгрижвано и материално осигурено, беше решила, че първо пробва инвитро, а при неуспех- осиновяване
Ако не греша, децата се създават от двама души като продължение на любовта им, а не се раждат, за да запълнят липсите на един човек.
Ти говориш за идеалния вариант, а той не знам дали въобще е възможен...
Това, че си родил дете, единствено означава, че си правил секс, нищо повече...
Родител не ставаш с факта, че си правил секс.
Родител не ставаш с факта, че си правил секс.
Все още децата имат родителИ, а не родител. Да се върнем на факта, че простото деление не ни е присъщо.
Пак да попитам. Какво е това омаловажаване на бащата и свеждането му до донор на сперма? Лицемерно е на фона на очакванията, че той трябва да обгрижва и възпитава децата наравно с майката.
Пак да попитам. Какво е това омаловажаване на бащата и свеждането му до донор на сперма? Лицемерно е на фона на очакванията, че той трябва да обгрижва и възпитава децата наравно с майката.
И после теми за влюбени жени, които мъжът не иска, защото са с дете.
Ми твърде рано е на 33г да мисли за ин витро. Разочарована е, че 10-годишната и връзка се е оказала фал и не е срещнала веднага подходящ. Не мисля, че трезво мисли в момента.
Тя сама си е казала, че иска дете, за да и осмисли живота. Детето не е инструмент за постигане на щастие. Може и то да не и го осмисли. Това не е като да си вземеш домашен любимец.
Ми твърде рано е на 33г да мисли за ин витро. Разочарована е, че 10-годишната и връзка се е оказала фал и не е срещнала веднага подходящ. Не мисля, че трезво мисли в момента.
Тя сама си е казала, че иска дете, за да и осмисли живота. Детето не е инструмент за постигане на щастие. Може и то да не и го осмисли. Това не е като да си вземеш домашен любимец.
Хм, а каква е гаранция, че няма да почине докато детето е съвсем малко? Нещастен случай, катастрофа, болест - никой от нищо не е застрахован в този живот. Съветвате я да чака още. Добре, чака още две години, появи се точният човек. Още поне година до решението да имат дете и тя вече е на 36. Роди на 38, а той? Той ще е поне на 40. Не са много, не са и малко. Да не говорим, че рискът за аномалии нараства след 35 години. А след 40 шансът да забременее по естествен път намалява значително. 3-4-5 години. Вяска година от един момент нататък е от значение.
Има един филм с участието на Никол Кидмън - "Lion". Тежък филм. Тя играе ролята на майка, която осиновява бездомно дете от Индия. В последствие осиновява и второ. В един момент от филма обяснва защо го е направила - ще цититам по памет - и казва "Можех да имам собствени деца, но реших да дам шанс на дете, което вече е родено, но няма семейство".
Все още децата имат родителИ, а не родител. Да се върнем на факта, че простото деление не ни е присъщо.
Пак да попитам. Какво е това омаловажаване на бащата и свеждането му до донор на сперма? Лицемерно е на фона на очакванията, че той трябва да обгрижва и възпитава децата наравно с майката.
Пак да попитам. Какво е това омаловажаване на бащата и свеждането му до донор на сперма? Лицемерно е на фона на очакванията, че той трябва да обгрижва и възпитава децата наравно с майката.
А иска да има дете?!
Айде да разнищим нейните желания... Има ли значение?! Дали е егоизъм или нещо друго, традиция, шанс...
Жената иска да има дете, поради нейните собствени причини и намерения. Аз нямам никакво намерение да я съдя.
Детето осмисля живота ...
А как присъствието на втори човек в леглото, зачерква вероятността да се запълват нечии липси?
Защо жена, която е сама, е жена с липси, а тази, която е в някакви отношения/връзка, е жена без липси? Губи ми се логиката тук.
Защо жена, която е сама, е жена с липси, а тази, която е в някакви отношения/връзка, е жена без липси? Губи ми се логиката тук.
Родих като продължение на любовта между нас с баща им, не като част от търсене на смисъл на живота ми.
Айде. Като стана дума за желания, аз искам един милион в брой, освободени от данъци.
Може да иска много работи. Водещ е интересът на детето, а не нейните желания.
Айде да разнищим нейните желания...
Може да иска много работи. Водещ е интересът на детето, а не нейните желания.
Ако осиновиш дете, ще знаеш, че си направила едно добро дело. Детето ще ти е вечно благодарно, че си го спасила от мизерията и си го дарила с любов. Ако родиш от донор, детето постоянно ще те пита защо няма баща и ще завижда на другите деца, които имат. А и като знаем колко много дечица плачат, че са изоставени и си нямята родители, по-добре да помогнеш на поне едно от тях.
Пак да попитам. Какво е това омаловажаване на бащата и свеждането му до донор на сперма? Лицемерно е на фона на очакванията, че той трябва да обгрижва и възпитава децата наравно с майката.
За наравното обгрижване смисълът е съвсем различен. Дете, които усеща игнориране от родител страда и това оставя отпечатък в/у живота му. Дали има има един родител и той го пренебрегва или двама, единият от които го прави, няма значение. Резултатът е същият. Но ако родителите, с които живее, независимо дали са един и двама, са активни родители, не само до документи, положението е съвсем различно.
П.П. И аз родих по любов, но бях на 25. Ако на 38-9 все още нямах деца, почти съм сигурна, че нямаше да чакам.
А мъж защо ти е като се осмисля животът отвътре? Не разбираш ли, че твърдението ти за осмислянето отвътре е абсурдно? Би трябвало тогава всеки да си живее сам да се осмисля - нито да се жени, нито да ражда, нито нищо. Седи си и си осмисля живота отвътре. За да ги родиш тези деца си постъпила егоистично, родила си ги защото си ги искала. Не е заради любовта. Можело е да се обичате с мъжа ти и без да раждаш като ти е толкова осмислено отвътре.
Възможно е детето да остане без един родител. Но нередно е това да му се причинява съзнателно.
Съжалявам, важни са и двамата родители. Намирам за крайно нечестно към детето то да бъде лишавано съзнателно от единия.
И какво е това "детето ще ти осмисли живота", "детето ще ти е благодарно"? Хайде имайте малко милост към тези деца. Не сме ги довели на този свят нито, за да осмислят живота ни, нито, за да са ни благодарни.
Андариел, не схващаш ли? Мъжът ми е моята любов, а не смисълът на моя живот.
Осмислянето на живота става отвътре/ То не се постига чрез живеене сам по простата причина, че така го поставяш в зависимост от външни фактори, т.е. липсата или наличието на неща или хора в живота ти.
Съжалявам, важни са и двамата родители. Намирам за крайно нечестно към детето то да бъде лишавано съзнателно от единия.
И какво е това "детето ще ти осмисли живота", "детето ще ти е благодарно"? Хайде имайте малко милост към тези деца. Не сме ги довели на този свят нито, за да осмислят живота ни, нито, за да са ни благодарни.
Андариел, не схващаш ли? Мъжът ми е моята любов, а не смисълът на моя живот.
Осмислянето на живота става отвътре/ То не се постига чрез живеене сам по простата причина, че така го поставяш в зависимост от външни фактори, т.е. липсата или наличието на неща или хора в живота ти.
Mama Ru - съгласна съм с вашето мнение. Гледах един филм как една жена се мъчеше да роди чрез инвитро. Забременяваше и после правеше спонтанен аборт. И така няколко пъти поред. Накрая се отказва да има дете. Тази жена във филма имаше си сериозен приятел, но той не можеше да има деца. Нещо подобно беше. Впечатли ме колко хормонални инжекции си слагаше тази жена и ги слагаше в корема, преди да "внедрят" оплодената яйцеклетка в нея.
АIDA_N - също съм съгласна с вашите коментари. Не се знае на какъв мъж може да попадне и да се окаже някакъв насилник - физически, психически, сексуален или всички взети заедно. То си е за страх на какъв може да попадне жената.
Съветът ми към авторката е да замрази яйцеклетки и да изчака поне до 40-42 години преди да предприеме инвитро процедурата. Може да срещнете наистина вашата половинка, макар че се съмнявам в това. В днешно време е много трудно да срещнете някого, с когото да можете да създадете връзка. Почти всеки започна да гледа лесното и забавлението.
YSt-много ме разчувства с коментара си. И това е вариант да осиновите едно детенце. Наистина то ще ви бъде много благодарно, че сте му дали дом, семейство, любов и т.н. Но май осиновяването може да се осъществи, само когато имате партньор - не знам как е в България с осиновяването и не съм се интересувала по този въпрос.
АIDA_N - също съм съгласна с вашите коментари. Не се знае на какъв мъж може да попадне и да се окаже някакъв насилник - физически, психически, сексуален или всички взети заедно. То си е за страх на какъв може да попадне жената.
Съветът ми към авторката е да замрази яйцеклетки и да изчака поне до 40-42 години преди да предприеме инвитро процедурата. Може да срещнете наистина вашата половинка, макар че се съмнявам в това. В днешно време е много трудно да срещнете някого, с когото да можете да създадете връзка. Почти всеки започна да гледа лесното и забавлението.
YSt-много ме разчувства с коментара си. И това е вариант да осиновите едно детенце. Наистина то ще ви бъде много благодарно, че сте му дали дом, семейство, любов и т.н. Но май осиновяването може да се осъществи, само когато имате партньор - не знам как е в България с осиновяването и не съм се интересувала по този въпрос.
Можело е да се обичате с мъжа ти и без да раждаш като ти е толкова осмислено отвътре.
Ти май наистина не схващаш. Имането или нямането на деца няма нищо общо с чувството дали животът ти има смисъл или не. Ни-щич-ко.
И какво като мъжът е твоята любов? Все пак си родила, вместо да си консумираш с него любовта. Не са ти трябвали деца за любовта, а едва ли си родила заради него. Родила си ги заради себе си. Защо толкова се дърпаш от това, че може животът да се осмисля от децата, все едно трябва да си ти и само ти, която да осмисля отвътре? Страх те е да се изгубиш като личност ли, ако признаеш, че децата осмислят живота? Не бой се, пак си личност!
Можело е да се обичате с мъжа ти и без да раждаш като ти е толкова осмислено отвътре.
Ти май наистина не схващаш. Имането или нямането на деца няма нищо общо с чувството дали животът ти има смисъл или не. Ни-щич-ко.
Mama Ru - съгласна съм с вашето мнение. Гледах един филм как една жена се мъчеше да роди чрез инвитро. Забременяваше и после правеше спонтанен аборт. И така няколко пъти поред. Накрая се отказва да има дете. Тази жена във филма имаше си сериозен приятел, но той не можеше да има деца. Нещо подобно беше. Впечатли ме колко хормонални инжекции си слагаше тази жена и ги слагаше в корема, преди да "внедрят" оплодената яйцеклетка в нея.
АIDA_N - също съм съгласна с вашите коментари. Не се знае на какъв мъж може да попадне и да се окаже някакъв насилник - физически, психически, сексуален или всички взети заедно. То си е за страх на какъв може да попадне жената.
Съветът ми към авторката е да замрази яйцеклетки и да изчака поне до 40-42 години преди да предприеме инвитро процедурата. Може да срещнете наистина вашата половинка, макар че се съмнявам в това. В днешно време е много трудно да срещнете някого, с когото да можете да създадете връзка. Почти всеки започна да гледа лесното и забавлението.
YSt много ме разчувства с коментара си. И това е вариант да осиновите едно детенце. Наистина то ще ви бъде много благодарно, че сте му дали дом, семейство, любов и т.н. Но май осиновяването може да се осъществи, само когато имате партньор - не знам как е в България с осиновяването и не съм се интересувала по този въпрос-
АIDA_N - също съм съгласна с вашите коментари. Не се знае на какъв мъж може да попадне и да се окаже някакъв насилник - физически, психически, сексуален или всички взети заедно. То си е за страх на какъв може да попадне жената.
Съветът ми към авторката е да замрази яйцеклетки и да изчака поне до 40-42 години преди да предприеме инвитро процедурата. Може да срещнете наистина вашата половинка, макар че се съмнявам в това. В днешно време е много трудно да срещнете някого, с когото да можете да създадете връзка. Почти всеки започна да гледа лесното и забавлението.
YSt много ме разчувства с коментара си. И това е вариант да осиновите едно детенце. Наистина то ще ви бъде много благодарно, че сте му дали дом, семейство, любов и т.н. Но май осиновяването може да се осъществи, само когато имате партньор - не знам как е в България с осиновяването и не съм се интересувала по този въпрос-
Ти съвсем се оплете, Андариел. Мога да родя деца на мъжа си като продължение на нашата любов. Мога да не му родя и да останем само с любовта ни. Това нито увеличава, нито намалява смисъла на живота ми. Същото е и с децата ми. Тях ги обичам. Не ги ползвам като инструменти за осмисляне на живота ми. Нямам нужда от такива.
Да, Ру. Точно така.
Да, Ру. Точно така.
Абе тя драпа за мъж, ама.... Няма го.
Детето не може да е натоварено с личните дефицити и очаквания да осмисли твоя живот. Много тежко е това.
П. С. Откакто светът стана модерен, нещата вървят отзад-напред. Първо се мисли за дете, за да се застраховаш, че го имаш, после ако срещнеш мъж-срещнеш, ако ли не-здраве да е, детето ще ти запълва липсите. Ми ненормално е (за човек под критичната възраст).
Инструменти? Те не са инструменти. Те просто осмислят живота на майките си, поне при положение, че майките им ги обичат.
Детето може да е инструмент само ако не е обичано и е обезчовечено до обект.
Децата винаги са натоварени с очаквания. Вече започвам сериозно да се чудя откъде този страх у хората да кажат, че имат очаквания, свързани с децата си. Единствено мога да си го обясня с новата мода на самодостатъчност и поставянето на детето някъде изолирано от възрастните - ние от детето нищо не очакваме, нищо не искаме, то си се развива самостоятелно. Е, да, ама дори от цветето, дето го поливаш и местиш според слънцето очакваш да се развива по определен начин. Изведнъж голям страх, че има очаквания към детето. Ако няма очаквания как ще се развие това дете, като тревата и без корен ли? Лелките в социалните домове нямат очаквания към децата, защото са емоционално отдръпнати.
Детето може да е инструмент само ако не е обичано и е обезчовечено до обект.
Децата винаги са натоварени с очаквания. Вече започвам сериозно да се чудя откъде този страх у хората да кажат, че имат очаквания, свързани с децата си. Единствено мога да си го обясня с новата мода на самодостатъчност и поставянето на детето някъде изолирано от възрастните - ние от детето нищо не очакваме, нищо не искаме, то си се развива самостоятелно. Е, да, ама дори от цветето, дето го поливаш и местиш според слънцето очакваш да се развива по определен начин. Изведнъж голям страх, че има очаквания към детето. Ако няма очаквания как ще се развие това дете, като тревата и без корен ли? Лелките в социалните домове нямат очаквания към децата, защото са емоционално отдръпнати.
Те просто осмислят живота на майките си,
Авторката има още време да намери човек и баща за детето си, което ще стане по- трудно ако роди сама. Семейството е важно, за отглеждане на децата и това, че има нездравословни семейства, не го прави правило, а по - скоро изключение. А тези, които отглеждат децата си сами, са по- скоро жертви, на така стеклите се обстоятелства.
Понеже мярнах коментар по-назад относно осиновяването - да, в България е възможно сама жена или сам мъж да осинови дете, дори две деца.
Лорелада, когато реших да имам дете без баща (на 37 години бях) говорих с майка ми по въпроса и тя ме подкрепи. Не се получи с инвитрото, осинових си децата. Майка ми ми помага в грижите за тях, те са единствените й внуци. За съжаление баща ми не доживя да стане дядо и да се порадва на внуци, но това е рискът, когато си дете на възрастни родители.
Лорелада, когато реших да имам дете без баща (на 37 години бях) говорих с майка ми по въпроса и тя ме подкрепи. Не се получи с инвитрото, осинових си децата. Майка ми ми помага в грижите за тях, те са единствените й внуци. За съжаление баща ми не доживя да стане дядо и да се порадва на внуци, но това е рискът, когато си дете на възрастни родители.
Е, на 33 не бих подкрепила дъщеря си да ражда от донор. Към 40 - да.
Познавам жена осиновила 2 деца над 35г възраст. Познавам жена родила от донор на 42г възраст. И двете все още живеят без мъже, обичат безкрайно децата си (които са винаги усмихнати когато и да ги срещнеш), просто така и не са намерили партньор, но това не е причина да не са предприели стъпката с децата.
На 33г още имаш време да срещнеш човек, с който да създадеш семейство. Понякога всичко се променя за месеци. Аз бих предприела някоя от двете стъпки, ако след 35г не бях срещнала мъж. Просто времето лети ужасно бързо и не бих се лишила от възможността едно дете да ми казва "мамо" само защото не съм срещнала човек за себе си.
На 33г още имаш време да срещнеш човек, с който да създадеш семейство. Понякога всичко се променя за месеци. Аз бих предприела някоя от двете стъпки, ако след 35г не бях срещнала мъж. Просто времето лети ужасно бързо и не бих се лишила от възможността едно дете да ми казва "мамо" само защото не съм срещнала човек за себе си.
Пиша без да съм чела цялата тема, само до 2 стр.
Съжалявам, че в днешно време родителството е сведено до изкуствено оплождане. Изключвам двойките с репродуктивен проблем, за тях ясно.
Но всяка жена, която е решила, че достоен принц на бял кон няма, отива за едно инвитро и край, мъж не е нужен.
Като си се запритеснила за фертилитета, замрази си яйцеклетки.
Така ще имаш бек ъп, ако не успееш да забременееш естествено след няколко години.
Мъже има, но те дали те искат? Може проблемът да е в теб!
И аз като уиш смятам, че ролята на бащата е сведена до осеменител. Без баща може и край.
Аз пък не искам децата ми да растат без баща, защото съм им отнела това право с раждането. Повярвайте, всичко бих дала само да имам баща още 1 ден!
Съжалявам, че в днешно време родителството е сведено до изкуствено оплождане. Изключвам двойките с репродуктивен проблем, за тях ясно.
Но всяка жена, която е решила, че достоен принц на бял кон няма, отива за едно инвитро и край, мъж не е нужен.
Като си се запритеснила за фертилитета, замрази си яйцеклетки.
Така ще имаш бек ъп, ако не успееш да забременееш естествено след няколко години.
Мъже има, но те дали те искат? Може проблемът да е в теб!
И аз като уиш смятам, че ролята на бащата е сведена до осеменител. Без баща може и край.
Аз пък не искам децата ми да растат без баща, защото съм им отнела това право с раждането. Повярвайте, всичко бих дала само да имам баща още 1 ден!
Не стана ясно какъв е резултата от АМХ теста, но щом вече се мисли за инвитро и осиновяване, предполагам, че не е добър, или е притеснителен. Ако случаят е такъв, аз също съветвам да се замразят яйцеклетки, защото качеството им също спада с годините.
Lorelada, мъже бол, но дали ще срещне нейният си човек навреме, е друг въпрос. Не е лесно да намериш човек, да пламне любов, да се окаже наистина читав, че и да иска семейство по най-бързият начин... Всичко друго вероятно би било компромис за всяка жена. Аз не бих направила компромис с мъжа до себе си, само и само, за да имам дете. Най-вероятно ще се разпаднат такива отношения, и накрая детето пак ще е травмирано. Предпочитам варианта с донорство.
Lorelada, мъже бол, но дали ще срещне нейният си човек навреме, е друг въпрос. Не е лесно да намериш човек, да пламне любов, да се окаже наистина читав, че и да иска семейство по най-бързият начин... Всичко друго вероятно би било компромис за всяка жена. Аз не бих направила компромис с мъжа до себе си, само и само, за да имам дете. Най-вероятно ще се разпаднат такива отношения, и накрая детето пак ще е травмирано. Предпочитам варианта с донорство.
не бих се лишила от възможността едно дете да ми казва "мамо" само защото не съм срещнала човек за себе си.
Да, в един момент с възрастта е по-важно да не лишиш себе си от дете. Идеалният вариант е да има баща. Но ако няма, детето пак ще порасне, то ще има майка, а мъжката фигура най-вероятно е дядото по майчина линия, вуйчо или друг роднина. А в един момент може и пастрок да се появи. Деца са се раждали и ще се раждат без бащи. Войни, природни катаклизми, житейски катаклизми.
То хубаво се мисли, че всяка двойка може да се раздели (така е), обаче и след раздялата родителите остават двама. Читавите хора присъстват в живота на детето си и след раздялата с майката, дори да е по-ограничено.
Аз имам спокойствието, че ако нещо се случи с мен, баща й ще поеме детето. Какво става, ако е само един родител и той умре? Или да мислим позитивно, че не може да стане...
Аз имам спокойствието, че ако нещо се случи с мен, баща й ще поеме детето. Какво става, ако е само един родител и той умре? Или да мислим позитивно, че не може да стане...
Защо много от пишещите, които са срещнали любовта и всичко се е развило по реда си дават съвет да чака? Жената не пита дали да има дете без баща, тя решението си го е взела вече, пита кой вариант да избере. И двата пътя са дълги, не стават току така. Ако й е писано през това време ще срещне мъжа, с когото да създаде семейство. Ако ли не, ще създаде живот или ще даде дом и любов на едно дете. И двата варианта са свързани с подготовка и време за осъществяването им.
Какво става, ако е само един родител и той умре?
По този въпрос си струва много повече да се помисли, отколкото какви евентуални липси си запълвам с детето, и подобните тинтири-минтири. Ако нямам родители, и достатъчно близки роднини, не знам дали бих го направила. Живот и здраве, аз знам, че имам подкрепа, ако взема такова решение.
Защо много от пишещите, които са срещнали любовта и всичко се е развила по реда си дават съвет да чака?
Толкова ли се свършиха мъжете?! 
Няма надежда 33-годишна да си намери мъж. Вай...
Няма надежда 33-годишна да си намери мъж. Вай...Обаче постовете на авторката ми оставят неприятно усещане за житейска неудовлетвореност и провал. От такъв старт да доведеш и дете на тоя свят - не, не е добре. От позиция на нещастно влюбена 1/3 от живота ми почти 36годишна самотница с много традиционни разбирания за брака и децата го казвам.
То и с мъж да създаде семейство не е гаранция колко ще е баща. Не е гаранция, че няма да забегне нанякъде, че няма да се разделят и той дори едно обаждане няма да направи, или да се случи най-лошото и пак да няма баща това дете. Покрай мен масово са разделени, разведени, бащите не се вясват, за издръжка да не се говори.
Да не говорим, че едно дете и двама родители да има пак може да стане най-лошото и с двамата едновременно и да остане без никой.
А колко жени познавам (включително и от семейството на мъжа ми), които толкова да съжаляват, че са изпуснали да предприемат стъпката за дете, но вече единствен шанс е да осиновят. Едната братовчедка на мъжа ми е толкова грижовна с деца, толкова й е мъка, че няма свое, толкова терапевти и депресии лекува. А мъж все още няма (40г+ е) и й става все по-трудно да се радва на чуждите деца.
Да не говорим, че едно дете и двама родители да има пак може да стане най-лошото и с двамата едновременно и да остане без никой.
А колко жени познавам (включително и от семейството на мъжа ми), които толкова да съжаляват, че са изпуснали да предприемат стъпката за дете, но вече единствен шанс е да осиновят. Едната братовчедка на мъжа ми е толкова грижовна с деца, толкова й е мъка, че няма свое, толкова терапевти и депресии лекува. А мъж все още няма (40г+ е) и й става все по-трудно да се радва на чуждите деца.
А тези във връзка имат някакви ексклузивни права да имат деца ли?
Аз й давам съвет да чака, защото първо, още е достатъчно млада, за да може да срещне някого, да се омъжи и да роди. Второ, в момента е в криза, чувства се изгубена и изоставена и иска да заглуши и да компенсира. Дори предполагам, че ако сега тръгне да минава интервю за осиновяване, един от въпросите ще бъде защо иска да осинови. Същото важи и за инвитрото - защо иска инвитро така? Ако беше на 40+, да речем, че инвитро и осиновяване вече има място за обмисляне без партньор на хоризонта. Но на 33 след една дълга връзка и една кратка е твърде млада за такива варианти.
Между другото, понеже се иронизираше късното раждане. Откак съм в София, поне половината от жените, които срещам, или нямат деца, или са родили на 35+. Не са споменавали болести или проблеми извън обичайните с децата. Тъй че това с непременното чудесно ранно раждане до 25 май ще се окаже митът, а не проблемите , дето уж ги имало след 35.
А тези във връзка имат някакви ексклузивни права да имат деца ли?
Thewishmaster е права. След случайно забременяване едва ли една жена би предприела да роди бебе, което изобщо не го е планирала. Аз съм след 30 и ако забременея от мъж, с който съм правила секс, и случайно забременея, и не желая това дете, ще направя аборт, естествено. Дори не бих уведомила и мъжа, с който съм имала сексуална афера, че чакам дете от него. Когато аз не искам дете в този момент, не ме интересува мнението на мъжа.
Времената се променят и мисленето на жените се променя. Вече не е срамно една жена да роди без мъж и не я наричат с грозни имена. Все по-често и роднините приемат да имат внуче без баща и да помагат активно с отглеждането. Да, детето ще търси отговори на въпросите си за липсата на баща.
И в моето обкръжение жени на по 35+ стават майки на първо дете, не са някакво безумно изключение.
Не рабравяйте, че това право да ставаш родител, когато ти скимне и във всякакви конфигурации - 1,2,3-ма го има сега. Преди години се следваше естествената логика на житейския процес - семейство, от там деца.
Сега е троп с крак - искам дете, защото мъжете не ми отговарят на изискванията.
Не рабравяйте, че това право да ставаш родител, когато ти скимне и във всякакви конфигурации - 1,2,3-ма го има сега. Преди години се следваше естествената логика на житейския процес - семейство, от там деца.
Сега е троп с крак - искам дете, защото мъжете не ми отговарят на изискванията.
Е ми ще поискам, ама вече е късно.
Сега какво правим при свършен факт питам...
Може да не се обаждаш по въпроси, които не разбираш!
Сега какво правим при свършен факт питам...
И като си от изключенията, пак не си родила сама нали? Детето има баща. Лош, куц ,неглижиращ, но има.
Е ми ще поискам, ама вече е късно.
Сега какво правим при свършен факт питам...
Сега какво правим при свършен факт питам...
Отгледала си детето си, въпреки всичко в семейство. Което е разликата с авторката.
И дискутирам в темата, колкото и ти.
Сега е троп с крак - искам дете, защото мъжете не ми отговарят на изискванията.
Не. Просто този с травмите би трябвало да разбере, че няма как Вселената да се преобърне наопаки, за да лекува травмите му. И че децата не са инструменти за лекуване на ничии травми. И да, всеки сам се спасява от травмите си. Или, евентуално, с помощта на любим човек. Ако няма такъв, сам.
Защо винаги се гледа от тая страна на нещата - че някой не й отговарял на изискванията, че тя е тази с претенциите?
Понякога хората са напълно готови и искащи, но отсреща като не искат.. какво можеш да направиш?
Освен това, намирането на партньори, връзките, разочарованията, това са неща, които източват ресурс, енергия, съответно отнема и време, в което трябва да се възстановиш, за да бъдеш отново готов за търсене, намиране, целият филм отначало. А в един момент, време може да нямаш вече.
Понякога хората са напълно готови и искащи, но отсреща като не искат.. какво можеш да направиш?
Освен това, намирането на партньори, връзките, разочарованията, това са неща, които източват ресурс, енергия, съответно отнема и време, в което трябва да се възстановиш, за да бъдеш отново готов за търсене, намиране, целият филм отначало. А в един момент, време може да нямаш вече.
АIDA_N-интересно ми е защо сте търпели този мъж до вас, който е присъствал само физически? Защо не сте се развели с него или сте го напуснали? На ваше място не бих го изтърпяла.
Престанете да нападате жената. Когато си имал баща насилник или някой от най-близките ти, естествено е, че остават травми за цял живот. Ти не си виновен, че си израснал в тази среда и си бил тормозен. За съжаление такива хора попадат после точно на такива партньори като насилникът в семейството ти.
Престанете да нападате жената. Когато си имал баща насилник или някой от най-близките ти, естествено е, че остават травми за цял живот. Ти не си виновен, че си израснал в тази среда и си бил тормозен. За съжаление такива хора попадат после точно на такива партньори като насилникът в семейството ти.
Здравейте!
Моля за съвет! На 33 г. съм,
....
Моля за съвет! На 33 г. съм,
....
Откъде пък го измисли с това кръвосмешение.... Това ти е най-малкия проблем. Лично аз бих те посъветвала за ин витро пред осиновяване, но имаш още няколко години, в които можеш да срещнеш мъж и да се събереш с него и да си родите дете.
Ако не стане така и решиш да си родиш сама, трябва хубаво да обмислиш нещата, имаш ли близки на които да разчиташ, че ще са до тебе, за да ти помагат и при необходимост да могат да се погрижат за детето ти, ако ти, например се разболееш, или нещо подобно. Съвсем сама ще ти е много трудно и дори невъзможно.
Хората с травми се лекуват, не си изпускат нервите във форума.
Хм, има един много тънък момент. Хората с проблеми не осъзнават, че ги имат. За да тръгнеш да лекуваш нещо си, трябва да си наясно, че го имаш като болест или проблем. Знаеш ли го е лесно. Проблемът е като не го осъзнаваш...
Иначе, да, пак ще кажа - отстрани е толкова лесно да съдиш, да обясняваш и да махаш с пръст.
Ами, в сексуалната връзка, любим е човек от другия пол. Обикновено, де. Сега в тези джендър неутрални времена не знам как е. Но не съм чувала деца за служат за тази цел, освен при педофилите.
BTW, не е много умно мъжът и децата да се поставят на една плоскост по този начин. Все пак децата са зависими от нас. Като са малки, дори физическото им оцеляване зависи от нас.
Любовта между възрастни хора и любовта към децата са толкова различни, че е безкрайно нелепо сравняването им.
BTW, не е много умно мъжът и децата да се поставят на една плоскост по този начин. Все пак децата са зависими от нас. Като са малки, дори физическото им оцеляване зависи от нас.
Любовта между възрастни хора и любовта към децата са толкова различни, че е безкрайно нелепо сравняването им.
Защо винаги се гледа от тая страна на нещата - че някой не й отговарял на изискванията, че тя е тази с претенциите?
Сексуален партньор не означава непременно любим. Приятелите също могат да са любими хора. Животът продължава и без мъж.
Понякога си мисля, че се прекалява с търсенето и копаенето на травми. Често е по-дибре хората да не знаят за Фройд и травмите, за да изживяват нормално живота си.
Понякога си мисля, че се прекалява с търсенето и копаенето на травми. Често е по-дибре хората да не знаят за Фройд и травмите, за да изживяват нормално живота си.
И в моето обкръжение жени на по 35+ стават майки на първо дете, не са някакво безумно изключение.
Не рабравяйте, че това право да ставаш родител, когато ти скимне и във всякакви конфигурации - 1,2,3-ма го има сега. Преди години се следваше естествената логика на житейския процес - семейство, от там деца.
Сега е троп с крак - искам дете, защото мъжете не ми отговарят на изискванията.
Не рабравяйте, че това право да ставаш родител, когато ти скимне и във всякакви конфигурации - 1,2,3-ма го има сега. Преди години се следваше естествената логика на житейския процес - семейство, от там деца.
Сега е троп с крак - искам дете, защото мъжете не ми отговарят на изискванията.
Аз си представям раждането от донор, без баща.
Сама си правиш тест, сама ходиш по лекари и консултации. Сама си драйфаш у вас. Сама се закарваш до родилното. На изписването идват бабите и дядовците. Таткото липсва. Ужасно ми звучи. Да няма кой да те посрещне. Бабите и дядовците не са баща.
Сама си правиш тест, сама ходиш по лекари и консултации. Сама си драйфаш у вас. Сама се закарваш до родилното. На изписването идват бабите и дядовците. Таткото липсва. Ужасно ми звучи. Да няма кой да те посрещне. Бабите и дядовците не са баща.
И как ще му дадеш баща, като родиш сама, Ру?
Шерилин, тук си права. Не знам за бременност и раждане сама, ама в инвитро клиника сама, когато всички около теб са по двама си е допълнително травмиращо изживяване.
Грешно обобщение. Не всички жени чувстват празнота, ако нямат деца.
Повечето жени не съжаляват, че са без мъж, а че са без деца. Мъжете са преходни, а децата са завинаги.
И това не е добре, Елунария. Но то не променя вече казаното от мен.
Осиновила си, Ру. Тези деца вече са били без родители. Ако беше родила без баща, тогава щеше да е съзнателно лишаване на децата от него. Относно липсата на баща, не бих била толкова прибързана и категорична в изводите си.
Какво ми е важно, Андариел, трудно ще схванеш, така че не се мъчи да гадаеш. Със сигурност говорим на различни езици с човек, който намира, че бащата на децата му е преходен. Нещо като транзитно преминаваща банка със сперма и портфейл.
Осиновила си, Ру. Тези деца вече са били без родители. Ако беше родила без баща, тогава щеше да е съзнателно лишаване на децата от него. Относно липсата на баща, не бих била толкова прибързана и категорична в изводите си.
Какво ми е важно, Андариел, трудно ще схванеш, така че не се мъчи да гадаеш. Със сигурност говорим на различни езици с човек, който намира, че бащата на децата му е преходен. Нещо като транзитно преминаваща банка със сперма и портфейл.
За жена, която е сама и се чуди дали да не ражда от донор... въображаемият мъж няма никаква стойност, не става дума за реален мъж, който е до теб. Та абсолютно заменим и преходен е този, които дори не съществува.
Децата, обаче, дори все още въображаеми, имат огромна тежест в женската глава.
Децата, обаче, дори все още въображаеми, имат огромна тежест в женската глава.
Много добре разбирам всичко. Дори по-добре, отколкото ти се иска. И не, не смятам бащата за преходен, а мъжа. Това са две различни неща.
Хепи, при нас е трудно, защото вече сме минали по друга пътека. За жени, които сега стоят пред избор не е чак толкова нереално или страшно. Правят го.
Хепи, при нас е трудно, защото вече сме минали по друга пътека. За жени, които сега стоят пред избор не е чак толкова нереално или страшно. Правят го.
Обаче, Уиш, едното ми дете можеше лесно и бързо да си намери други осиновители, двойка. За другото нямаше шанс, поне у нас. Знаеш ли, може би можеха и двамата да са някъде другаде, ама не са, дойдоха при мен. Предложиха ги на мен.
На скоро една жена сподели, че се е разделила с мъжа си сред осиновяване на дете. И на курса като бях ни предупредиха за това, че се случва при двойки, което твърде дълго са били без дете след осиновяването да се разпадне бракът им. Случвало се и сред раждане.
Казвате й да чака, пък може да срещне партньор и на 40. Ама той на колко ще е? Ще иска ли дете? Как ще й се отрази на нея една бременност? Знаеш ли колко познати останаха вдовици на 45+, а мъжете им починаха на 50?
Тя сега е на 33 докато роди ще стане на 35-36. Или докато осинови.
На скоро една жена сподели, че се е разделила с мъжа си сред осиновяване на дете. И на курса като бях ни предупредиха за това, че се случва при двойки, което твърде дълго са били без дете след осиновяването да се разпадне бракът им. Случвало се и сред раждане.
Казвате й да чака, пък може да срещне партньор и на 40. Ама той на колко ще е? Ще иска ли дете? Как ще й се отрази на нея една бременност? Знаеш ли колко познати останаха вдовици на 45+, а мъжете им починаха на 50?
Тя сега е на 33 докато роди ще стане на 35-36. Или докато осинови.
Защо винаги се гледа от тая страна на нещата - че някой не й отговарял на изискванията, че тя е тази с претенциите?
В други ги няма въобще.
Все пак жени сами се справят с отглеждането на деца. С баща, без баща, майката си гледа децата и това е, майката си е майка. Трудно, лесно, децата трябва да се отгледат, щом са дошли на белия свят. Животните още в първите часове се изправят на крака и тръгват, ама ние хората си искаме грижи...
Все пак жени сами се справят с отглеждането на деца. С баща, без баща, майката си гледа децата и това е, майката си е майка. Трудно, лесно, децата трябва да се отгледат, щом са дошли на белия свят. Животните още в първите часове се изправят на крака и тръгват, ама ние хората си искаме грижи...
Ако го няма въобще, на кого да врякат.
Въпрос на избор. Пак ще кажа - конретен избор според конкретния случай.
Това, че при теб се е развил идеалният вариант да имаш семейство, любов, да заченеш и да отгледаш детето си с любов, много хубаво, но приеми, че не при всеки се е получило така.
Въпрос на избор. Пак ще кажа - конретен избор според конкретния случай.
Това, че при теб се е развил идеалният вариант да имаш семейство, любов, да заченеш и да отгледаш детето си с любов, много хубаво, но приеми, че не при всеки се е получило така.
Няма по-благоприятно стечение на обстоятелствата от това двама души, които се обичат да имат дете. И да си го отглеждат заедно в любов и сговор. Ама все по-често не се случва така. За мен лично, няма по-тъжно от жена, останала сама, защото мъжът й не иска чуждо дете и един ден си намира коя да му роди негово, или пък изобщо не срещне мъжа, с когото да създаде семейство. Познавам такива жени. По една или друга причина, останали сами. Някои нямат и братя/ сестри и наистина остават сами на този свят. Приятели и роднини не могат да запълнят самотата зад затворената врата. Всеки си има свой живот, семейство и грижи.
Е, ако са заедно за пред хората.
Да, тъжно е. И детето им няма да е щастливо в такъв брак. Може би е добре такава хора изобщо да нямат деца.
Всъщност, помниш ли една съфорумка Натака? Тя ожесточено застъпваше позицията първо да се омъжи жената и после дори инвитро, дори и с донорска яйцеклетка, но да роди. Даваше за пример себе си. Обаче, помниш ли, че дечицата й имаха проблеми и съпругът не се оказа подкрепа и опора? Разделиха се, а тя остана с близнаци с ДЦП сама. Тя беше родила с донорска яйцеклетка от сестра си на 40+ години. Рискова бременност и лош финал.
Да, тъжно е. И детето им няма да е щастливо в такъв брак. Може би е добре такава хора изобщо да нямат деца.
Всъщност, помниш ли една съфорумка Натака? Тя ожесточено застъпваше позицията първо да се омъжи жената и после дори инвитро, дори и с донорска яйцеклетка, но да роди. Даваше за пример себе си. Обаче, помниш ли, че дечицата й имаха проблеми и съпругът не се оказа подкрепа и опора? Разделиха се, а тя остана с близнаци с ДЦП сама. Тя беше родила с донорска яйцеклетка от сестра си на 40+ години. Рискова бременност и лош финал.
Помня я, да. И съм съгласна, че ако доста хора бяха спестили раждането, щеше да има по-малко нещастни деца.
Елунария, намирам за арогантно и безчувствено да лишиш съзнателно дете от баща, за да задоволиш своето искане. Да поставиш собствения си егоистичен интерес пред този на детето е наистина арогантно и безчувствено.
Елунария, намирам за арогантно и безчувствено да лишиш съзнателно дете от баща, за да задоволиш своето искане. Да поставиш собствения си егоистичен интерес пред този на детето е наистина арогантно и безчувствено.
Оценявам мненията на Mama Ru,защото до тук в темата, тя е Единствената,която е изпитала самотното майчинство на своя гръб.
Иначе, всички други си чешете клавиатурата. Точно тия отгледали си децата в семейство и бащи дават ,акъл, колко е прекрасно да родиш без баща.
Айде стига
Иначе, всички други си чешете клавиатурата. Точно тия отгледали си децата в семейство и бащи дават ,акъл, колко е прекрасно да родиш без баща.
Айде стига
До дадеш живот е арогантно и безчувствено? Даваш на света живот, защото си преценила, че имаш силите да отгледаш един човек. Имаш любов за едно дете. Дали дете, което расте в грижи и любов, но без баща ще бъде по-нещастно от дете, което расте с двама родители, но единият липсва, или има скандали, изневери отчуждение, бедност...?
Ако не се бях сгодила, най-вероятно щях да си платя за донор. Нямам безкраен яйчников резерв, а след като никой няма да ражда и гледа дете вместо мен, не смятам,че хорското мнение е определящо.
И аз съм чувала как не е проблем да забременееш и родиш и на 35-40, ама се оказа,че на 32 вече имам проблем. Добре,че не почаках някоя друга година....
И аз съм чувала как не е проблем да забременееш и родиш и на 35-40, ама се оказа,че на 32 вече имам проблем. Добре,че не почаках някоя друга година....
До дадеш живот е арогантно и безчувствено?
Детето на тази планета ще се роди, където има и много други деца без бащи, и въпреки това са щастливи, обичани и отгледани.
А много деца, имат бащи, които е по-добре да ги няма.
Изобщо, ти какви гаранции можеш да дадеш, че щом има баща в картинката всичко ще е прекрасно, и че това е най-доброто за едно дете?
А много деца, имат бащи, които е по-добре да ги няма.
Изобщо, ти какви гаранции можеш да дадеш, че щом има баща в картинката всичко ще е прекрасно, и че това е най-доброто за едно дете?
От зората на човечеството, Андариел, жените раждат от мъже и децата имат и майки, и бащи.
За теб -фиксация върху мъж, за мен - оценяване на бащата. Нали ти казах, че говорим на различни езици.
За теб -фиксация върху мъж, за мен - оценяване на бащата. Нали ти казах, че говорим на различни езици.
Говорим на един и дъщ език за различни неща. Децата формално са имали бащи, но реално често са расли без бащи - кой на война, кой умрял, кой на гурбет. Сещаш се за гурбетите и войните по десет и повече години. Отделно какво се е случвало с жените по време на война и битка. Мъжете основно са били източник на материален ресурс, затова жените са гледали да се омъжат втори път, за да има кой да изхрани наличните вече деца.
Има една история. В края на втората световна война в едно белоруско село няма оставал нито един мъж, освен няколко старци и 9 жени на възраст 15-40 години. През селото минава част от Съветската армия. Изтощените войници спират да пренощуват. А жените вземат своето решение и отиват при командира на частта - "Подарете ни живот", молят те. На следващата година в селото се раждат деца. Животът продължава. Войниците, не, не остават в селото. Те остават няколко дни да се съвземат и дарят част от себе си, даряват живот. Историята я има в книгите за Висоцки, разказана е на филмовия екип, който снима там. В екипа е и Висоцки.
Добре де, 11 страници едно и също.
Липсата на баща понякога е в пъти по-добре за детето от наличието му, когато е неглижиращ, насилник и т. н.
Идеалният вариант мама, татко и аз е ясен. Въпросът е, че той не се случва в 100% от семействата, даже и в 50% едва ли се случва. Щастливи мама, тати и дете в последно време са ми като от някоя приказка, ама не и от реалността.
Деца могат да израснат с дефицити както отгледани от сам родител, така и в семейства от двама родители. Никаква гаранция няма нито при едното, нито при другото семейство. Чист късмет в крайна сметка, на какви родители ще попаднеш... щото не можеш да си ги избираш.
Шанс детето ти да расте с грижовен и любящ баща е точно толкова шанс като да расте с баща насилник, неглижиращ или липсващ.
Липсата на баща понякога е в пъти по-добре за детето от наличието му, когато е неглижиращ, насилник и т. н.
Идеалният вариант мама, татко и аз е ясен. Въпросът е, че той не се случва в 100% от семействата, даже и в 50% едва ли се случва. Щастливи мама, тати и дете в последно време са ми като от някоя приказка, ама не и от реалността.
Деца могат да израснат с дефицити както отгледани от сам родител, така и в семейства от двама родители. Никаква гаранция няма нито при едното, нито при другото семейство. Чист късмет в крайна сметка, на какви родители ще попаднеш... щото не можеш да си ги избираш.
Шанс детето ти да расте с грижовен и любящ баща е точно толкова шанс като да расте с баща насилник, неглижиращ или липсващ.
До дадеш живот е арогантно и безчувствено? Даваш на света живот, защото си преценила, че имаш силите да отгледаш един човек. Имаш любов за едно дете.
Иначе любов, като гледаш снимки на бебчета, може да мислиш, че имаш и за 10. Малката подробност е, че на бебчетата от снимките момата не им вижда пълния памперс, сополите, температурите, недоспиванията и опитите да я пратят за ринопластика.
Предлагам да свърнем към финансовата част, щото това дете по някое време ще трябва и да яде.
Нарциса, жена, която не може да си позволи да отгледа дете, не може да си позволи и инвитрото. Че то преди години един опит беше 3-5000 лева. А за да кандидатстваш от фонд искаха три неуспешни опита. Жена на 30+, която обмисля тази стъпка едва ли си мисли, че памперсът се сменя сам. Поне при роднини и приятелки е виждала вече бебе на живо. Аз поне такива илюзии не съм имала, бях виждала бебе на живо и не само на разходка в количка, и ревливо бебе бях виждала, и памперс бях сменяла... Не съм хваната от гората все пак.
Еййй, много ми е любимо в този форум, жени, които нямат и никога не са отглеждали деца, да дават съвети за майчинство... Уникално просто... Теории, доктрини и учения, практика нула.
Елунария, дали е дар, ако чрез него лишаваш детето от нещо жизнено важно за него?
Док, не всички разочаровани съветват по-добре без баща. Обратно, съветват с баща, но не и да е първият, хванат от гората, и после ах, каква гордост, вече сме пораснали и си играем на семейство, ама не питайте зад вратата какво става.
Ру, както много жени не могат да изберат нормален мъж, така много не могат изобщо да преценят ще се справят ли с дете. После и двете групи реват. Колкото до парите, банката не пита подробно за какво ти е тоя кредит - баня ли, бебе ли.
Ру, както много жени не могат да изберат нормален мъж, така много не могат изобщо да преценят ще се справят ли с дете. После и двете групи реват. Колкото до парите, банката не пита подробно за какво ти е тоя кредит - баня ли, бебе ли.
На мен ми се струва по-плашеща перспективата детето да има баща, който не става за такъв и създава проблеми, отколкото изобщо да няма. И двата варианта не са идеални.
А и съм сигурна, че са много малко жените, на които първо желание им е да родят от донор. Аз лично гледам на това, като на последна възможност.
А и съм сигурна, че са много малко жените, на които първо желание им е да родят от донор. Аз лично гледам на това, като на последна възможност.
За мен е важно детето да има баща.
Не знам как бих родила сама.
На кого ще го метна като трябва да се върна на работа?
На работещите ми родители, които живеят в друга държава?
Ако мятам болнични през седмица заради болното дете много бързо мога и без работа да остана.
Един партньор, би помогнал за това.
Не знам как бих родила сама.
На кого ще го метна като трябва да се върна на работа?
На работещите ми родители, които живеят в друга държава?
Ако мятам болнични през седмица заради болното дете много бързо мога и без работа да остана.
Един партньор, би помогнал за това.
Попринцип си трябва помощ. Дали от партньор, дали от баба/ дядо, но е нужна. Аз имам позната. Като тудентка се омъжва за военен, защото е искала да са някъде сами, далеч от бабите. Да, ама ражда две деца, влиза по болници, танковата ходи на учения и го няма. Оправили са се, но мисълта ми е, че и жената на моряка остава сама за месеци, и жената на военния.
Мама Ру, мислила ли си какво щеше да стане, ако майка ти беше починала, докато децата бяха малки, или беше се разболяла и легнала на легло като моята баба и трябваше да гледаш и нея, и децата?
И бащата може да се разболее и да умре, да, но обикновено шансът е по-малък със сравнително млад мъж да стане така, отколкото с пенсионерка.
И бащата може да се разболее и да умре, да, но обикновено шансът е по-малък със сравнително млад мъж да стане така, отколкото с пенсионерка.
Да беше ми се случило докато бях по майчинство и майка ми легна на легло, а аз бях с единайсет месечно и ненавършила 5г кака. За капак каката я обявиха с варицела, която се оказа неправилно поставена диагноза, но седяхме карантина. Оправих се. Майка ми беше на 81, когато осинових първото дете. На 83 пое малкият на година и половина. Не е в цветущо здраве, но сме от дълголетен род. Така или иначе, най-трудните години минаха. Децата са шести и втори клас, майка ми - почти на 90. Човек си търси варианти и си ги намира. Оправя се. Баща ми беше човек, който твърде много обмисляше нещата и често пъти се отказваше от плановете си от страх от лош развой. Може би затова аз не станах като него да се тревожа за нещо, което я се случи, я не. А имам представа как се гледа човек на легло, баща ми почина след няколко инсулта.
Като начало трябва да има проблем, т.е. дете, а после се тръгва с търсенето на решения, т.е. кой да го гледа, когато майката я няма. Вече сто пъти писах, че обикновено близките на жената са хората, които вземат участие в гледането наравно с нея. Така детето не е само с майка си, а има и други членове на семейството - баба, дядо, лели, чичовци. Друг въпрос е, ако роднините не са читави или майката е в конфликт с тях - тогава трябва да изгради мрежа от други хора, които да й помогнат, най-често това са приятели. Само един случай познавам, в който майката е сама с детето и пак се оправя някак.
Тъжно е да четем такива теми, при толкова свободни и мъже, и жени след тази възраст. Истината е, че не толкова свободните не стават, колкото след определена възраст човек трудно си променя навиците, трудно прави компромиси и прагът на търпимост към недостатъци на отсрещния пада значително. Прави впечатление, че разведени с по едно две деца по лесно си намират нов мъж/жена от колкото ергени/моми на същата възраст.
След изписани толкова страници, авторката сигурно изчезна, все пак бих я посъветвал да се концентрира върху търсенето нс подходящ мъж, от колкото да мисли за инвитро/ осиновяване. Все още е млада на 33, по добре да преглътне поредното разочарование и да опита отново. Едва ли вярва в принца на белия кон и в супер силната голяма невероятна любов от филмите, но да опита да намери човек, с който гледат в една посока, имат общи виждания, имат някакво привличане, и най вече могат да се търпят.
Пък ако не се получи винаги може да се разделят и да бъде самотна майка/ разведена с дете...
След изписани толкова страници, авторката сигурно изчезна, все пак бих я посъветвал да се концентрира върху търсенето нс подходящ мъж, от колкото да мисли за инвитро/ осиновяване. Все още е млада на 33, по добре да преглътне поредното разочарование и да опита отново. Едва ли вярва в принца на белия кон и в супер силната голяма невероятна любов от филмите, но да опита да намери човек, с който гледат в една посока, имат общи виждания, имат някакво привличане, и най вече могат да се търпят.
Пък ако не се получи винаги може да се разделят и да бъде самотна майка/ разведена с дете...
Аз предполагам повечето жени не си избират съзнателно мъж, който не става. Ако в последствие се установи, че той не става, тогава разбира се, раздялата е по-добре. То има и майки, които не стават. Но ако пък вземе, че става бащата, ще дадеш на детето си нещо изключително важно, което не може да се компенсира само с добри намерения. Да не говорим, че децата на всяка цена, често са инструмент за лично щастие и биват разглезвани, обсебвани... Тук си задавам въпроса, а родител, който действа така, става ли? Изобщо не е толкова просто такова решение. Но в случая, авторката според мен не е стигнала до момента, в когото трябва да го взема, защото друг избор няма. На 33 може би усеща кризата на 30-те, може би натиска на обществото, може би разочарованията на миналите връзки, но все още има шанс. Шанс да даде на детето си повече. Вече ако яйчниковият резерв е към изчерпване, тогава може да предприеме действия, но замразяването също е вариант. Това е важно решение и като бъдеща майка, интересът на детето би трябвало да е на първо място.
ПП: Обикновено много хора, разделили се с половинките не осъзнават, че дори след раздялата, детето продължава да има двама родителя, и дори реално да го гледат сами, то пак е с двама родители. И дори да не става за родител, определено за партньор, това рядко е на 100%. Тези крайните случаи, с насилници, пияници и т.н., не мога да се сравняват с общия случай на "неставащите". Това, че не са се разбрали двама души и не са си покрили очакванията един от друг и от семейния живот, не е равно на това детето да няма един или двама родителя. А иначе много майки обявяват бащата за неставащ, но дали и те не биват обявявани за неставащи от същите тези бащи? Какво изобщо прави един родител неставащ до степен, да е по-добре тотално без него?
ПП: Обикновено много хора, разделили се с половинките не осъзнават, че дори след раздялата, детето продължава да има двама родителя, и дори реално да го гледат сами, то пак е с двама родители. И дори да не става за родител, определено за партньор, това рядко е на 100%. Тези крайните случаи, с насилници, пияници и т.н., не мога да се сравняват с общия случай на "неставащите". Това, че не са се разбрали двама души и не са си покрили очакванията един от друг и от семейния живот, не е равно на това детето да няма един или двама родителя. А иначе много майки обявяват бащата за неставащ, но дали и те не биват обявявани за неставащи от същите тези бащи? Какво изобщо прави един родител неставащ до степен, да е по-добре тотално без него?
Не е нужно да е пияница, насилник и тн, за да нанесе големи щети върху детето. Напълно достатъчно е, да не е заинтересован, емоционално да липсва, и да е отдалечен. Да не би тогава обясненията да са по-лесни? Защо този съществуващ, жив човек, който ми е баща, не ме иска, не ме вижда, не ме чува?
И дори да дадеш логичен отговор на този въпрос, емоциите говорят на друг език, който невинаги е логичен и рационален.
И дори да дадеш логичен отговор на този въпрос, емоциите говорят на друг език, който невинаги е логичен и рационален.
Вече сто пъти писах, че обикновено близките на жената са хората, които вземат участие в гледането наравно с нея.
Вече сто пъти писах, че обикновено близките на жената са хората, които вземат участие в гледането наравно с нея.
И съответно същата тази майка, вече баба, внуци не гледа, вижда го два пъти в годината, много се радва и обича детето, ама на снимки
Обикновеното при мен го няма!
Вече сто пъти писах, че обикновено близките на жената са хората, които вземат участие в гледането наравно с нея.
Откъде знаеш дали е грешно обобщение? Имаш ли работа с жени и деца с всякакво социално, материално, семейно и прочие отношение? Ако имаш, кажи. Но ако нямаш, по-добре не пиши неща, от които имаш само бегла представа. В коя сфера работиш, за да твърдиш кое от това, което пиша е грешно или вярно? Защото аз мога да застана зад всяка своя дума, защото вече съм видяла всякакви конфигурации.
Та, в повечето случаи родителите на майката вземат активно участие в гледането на детето/децата. Стъпката за имане на дете без баща е сериозна и близките на жената са ключов фактор за отглеждането на детето.
Не е нужно да е пияница, насилник и тн, за да нанесе големи щети върху детето. Напълно достатъчно е, да не е заинтересован, емоционално да липсва, и да е отдалечен. Да не би тогава обясненията да са по-лесни? Защо този съществуващ, жив човек, който ми е баща, не ме иска, не ме вижда, не ме чува?
И дори да дадеш логичен отговор на този въпрос, емоциите говорят на друг език, който невинаги е логичен и рационален.
И дори да дадеш логичен отговор на този въпрос, емоциите говорят на друг език, който невинаги е логичен и рационален.
Всички родители нанасят щети на децата си. По тази логика, и майките по-добре да ги няма, защото виж всички случаи на обсебващи майки, превръщащи синчетата си в мамини деца, неспособни да имат свои връзки. Няма майка, няма риск. Но все пак, има и множество майки, които въпреки всички грешки, се справят с отглеждането, децата им се справят с щетите от отглеждането, и заживяват свой живот. Има и множество такива бащи. За мен изначално да лишиш детето от баща, защото видиш ли можел да бъде някакъв си, и то при все, че всяка жена има все пак някакъв контрол при избора на баща и не би трябвало да се метне на видимо негоден, е доста по-сериозен риск от голяма щета. Детето изначално е лишено, винаги ще се чуди какво би било, ако имаше баща, който да го обича. В представите на детето, липсващия баща няма да е пияница. Няма и да се радва детето, че се е разминало с неангажиран родител, защото неговият ще е направо липсващ. Колкото и да сме "пострадали" от родителите си, на много от нас те са и дали много. А тези които не са и са истински вредни и токсично отвъд всякаква полза, далеч не са всички. Дали разминаването с този риск оправдава това дори да нямаш шанс за любящ родител? Ами ако и майката се окаже токсична? С двама родителя поне имаш два шанса. Ето, авторката вече говори как детето ще й осмисли живота. Дали ще е обсебваща, вкопчена в дете, което да замести липсващия мъж? Или ще го разглези до тотален разпад, вместо да го възпита? Или ще разбере, че то не може да й даде това, което й липсва, че вместо да е източник на обич, то реве, и се инати, и има претенции, и я мрази дори, за това, че не става неговото, или за всичко, от което го е лишила... и тогава дали и тя ще намрази него? Ако ще избягваме рискове, не само бащите трябва да бъдат изключени.
Андриел, не всички родители помагат. Това си е тяхно лично право.
За приятели и познати пък да не говорим. Работещи хора със собствени проблеми пък и вероятно собствени проблеми и деца не биха поели допълнителен таралеж в гащите освен, ако не е платен.
Хората вече отдавна не си помагат така както е било...
Ако увисне сама с дете и без помощ социалните много лесно могат да й го вземат и кел файда, че е родила, ако детето бъде осиновено в Германия например.
За приятели и познати пък да не говорим. Работещи хора със собствени проблеми пък и вероятно собствени проблеми и деца не биха поели допълнителен таралеж в гащите освен, ако не е платен.
Хората вече отдавна не си помагат така както е било...
Ако увисне сама с дете и без помощ социалните много лесно могат да й го вземат и кел файда, че е родила, ако детето бъде осиновено в Германия например.
