Осиновяване на дете или инвитро? Моля за съвет!

Тъжно е да четем такива теми, при толкова свободни и мъже, и жени след тази възраст. Истината е, че не толкова свободните не стават, колкото след определена възраст човек трудно си променя навиците, трудно прави компромиси и прагът на търпимост към недостатъци на отсрещния пада значително. Прави впечатление, че разведени с по едно две деца по лесно си намират нов мъж/жена от колкото ергени/моми на същата възраст.
След изписани толкова страници, авторката сигурно изчезна, все пак бих я посъветвал да се концентрира върху търсенето нс подходящ мъж, от колкото да мисли за инвитро/ осиновяване. Все още е млада на 33, по добре да преглътне поредното разочарование и да опита отново. Едва ли вярва в принца на белия кон и в супер силната голяма невероятна любов от филмите, но да опита да намери човек, с който гледат в една посока, имат общи виждания, имат някакво привличане, и най вече могат да се търпят.
Пък ако не се получи винаги може да се разделят и да бъде самотна майка/ разведена с дете...

Аз предполагам повечето жени не си избират съзнателно мъж, който не става. Ако в последствие се установи, че той не става, тогава разбира се, раздялата е по-добре. То има и майки, които не стават. Но ако пък вземе, че става бащата, ще дадеш на детето си нещо изключително важно, което не може да се компенсира само с добри намерения. Да не говорим, че децата на всяка цена, често са инструмент за лично щастие и биват разглезвани, обсебвани... Тук си задавам въпроса, а родител, който действа така, става ли? Изобщо не е толкова просто такова решение. Но в случая, авторката според мен не е стигнала до момента, в когото трябва да го взема, защото друг избор няма. На 33 може би усеща кризата на 30-те, може би натиска на обществото, може би разочарованията на миналите връзки, но все още има шанс. Шанс да даде на детето си повече. Вече ако яйчниковият резерв е към изчерпване, тогава може да предприеме действия, но замразяването също е вариант. Това е важно решение и като бъдеща майка, интересът на детето би трябвало да е на първо място.

ПП: Обикновено много хора, разделили се с половинките не осъзнават, че дори след раздялата, детето продължава да има двама родителя, и дори реално да го гледат сами, то пак е с двама родители. И дори да не става за родител, определено за партньор, това рядко е на 100%. Тези крайните случаи, с насилници, пияници и т.н., не мога да се сравняват с общия случай на "неставащите". Това, че не са се разбрали двама души и не са си покрили очакванията един от друг и от семейния живот, не е равно на това детето да няма един или двама родителя. А иначе много майки обявяват бащата за неставащ, но дали и те не биват обявявани за неставащи от същите тези бащи? Какво изобщо прави един родител неставащ до степен, да е по-добре тотално без него?

Не е нужно да е пияница, насилник и тн, за да нанесе големи щети върху детето. Напълно достатъчно е, да не е заинтересован, емоционално да липсва, и да е отдалечен. Да не би тогава обясненията да са по-лесни? Защо този съществуващ, жив човек, който ми е баща, не ме иска, не ме вижда, не ме чува?
И дори да дадеш логичен отговор на този въпрос, емоциите говорят на друг език, който невинаги е логичен и рационален.

Обикновено? Поредното грешно обобщение.

Баба ми се е грижила за мен и сестра ми, аз на три години тръгнах на градина, но сестрата изтегли джакпота, и градината и се размина, тръгна директно на предучилищна. Почивни дни, празници, ваканции, с баба ми... И не майка ми не изградила кариера, и няма три висши образования!
 И съответно същата тази майка, вече баба, внуци не гледа, вижда го два пъти в годината, много се радва и обича детето, ама на снимки
 Обикновеното при мен го няма!

Откъде знаеш дали е грешно обобщение? Имаш ли работа с жени и деца с всякакво социално, материално, семейно и прочие отношение? Ако имаш, кажи. Но ако нямаш, по-добре не пиши неща, от които имаш само бегла представа. В коя сфера работиш, за да твърдиш кое от това, което пиша е грешно или вярно? Защото аз мога да застана зад всяка своя дума, защото вече съм видяла всякакви конфигурации.
Та, в повечето случаи родителите на майката вземат активно участие в гледането на детето/децата. Стъпката за имане на дете без баща е сериозна и близките на жената са ключов фактор за отглеждането на детето.

Всички родители нанасят щети на децата си. По тази логика, и майките по-добре да ги няма, защото виж всички случаи на обсебващи майки, превръщащи синчетата си в мамини деца, неспособни да имат свои връзки. Няма майка, няма риск. Но все пак, има и множество майки, които въпреки всички грешки, се справят с отглеждането, децата им се справят с щетите от отглеждането, и заживяват свой живот. Има и множество такива бащи. За мен изначално да лишиш детето от баща, защото видиш ли можел да бъде някакъв си, и то при все, че всяка жена има все пак някакъв контрол при избора на баща и не би трябвало да се метне на видимо негоден, е доста по-сериозен риск от голяма щета. Детето изначално е лишено, винаги ще се чуди какво би било, ако имаше баща, който да го обича. В представите на детето, липсващия баща няма да е пияница. Няма и да се радва детето, че се е разминало с неангажиран родител, защото неговият ще е направо липсващ. Колкото и да сме "пострадали" от родителите си, на много от нас те са и дали много. А тези които не са и са истински вредни и токсично отвъд всякаква полза, далеч не са всички. Дали разминаването с този риск оправдава това дори да нямаш шанс за любящ родител? Ами ако и майката се окаже токсична? С двама родителя поне имаш два шанса. Ето, авторката вече говори как детето ще й осмисли живота. Дали ще е обсебваща, вкопчена в дете, което да замести липсващия мъж? Или ще го разглези до тотален разпад, вместо да го възпита? Или ще разбере, че то не може да й даде това, което й липсва, че вместо да е източник на обич, то реве, и се инати, и има претенции, и я мрази дори, за това, че не става неговото, или за всичко, от което го е лишила... и тогава дали и тя ще намрази него? Ако ще избягваме рискове, не само бащите трябва да бъдат изключени.

Андриел, не всички родители помагат. Това си е тяхно лично право.
За приятели и познати пък да не говорим. Работещи хора със собствени проблеми пък и вероятно собствени проблеми и деца не биха поели допълнителен таралеж в гащите освен, ако не е платен.
Хората вече отдавна не си помагат така както е било...
Ако увисне сама с дете и без помощ социалните много лесно могат да й го вземат и кел файда, че е родила, ако детето бъде осиновено в Германия например.

Дадоха се достатъчно мнения.
Авторката напусна форума.
Заключвам.