...
- Публикувана: 9 окт. 2022, 20:30 ч.
- Последно мнение: 10 окт. 2022, 10:24 ч.
Осиновяване на дете или инвитро? Моля за съвет!
И все пак ме притеснява фактът, че и в двата случая е много вероятно след време да се срещнат брат и сестра, да се влюбят и да се стигне до кръвосмешение...
То това може да се случи и при деца, родени в брак.
Има и виц по темата:
- Тате, искам да се оженя, харесва ми Ваня от съседния блок.
- Не може сине, тя ти е сестра.
- Мамо, исках да се оженя за Ваня, но тате ми каза, че тя ми е сестра. Преди няколко месеца ми каза същото, когато му казах, че харесвам Соня. Какво да правя?
- Спокойно сине, жени се за която искаш, той не ти е баща.
Според мен си замрази яйцеклетки и изчакай да се появи друг партньор. Трябва да мислиш и какви са интересите и на бъдещото дете, до тук мислиш само за своите проблеми.
Точно затова не съм го направила до момента, защото ще е егоистично от моя страна да причиня такова нещо на едно невинно дете - да расте без един родител и в ненормална семейна среда.
Връзки, брак, забременяване, раждане, отглеждане на дете... Всичко това е съпроводено с доста голяма доза риск. Хора, които са вглъбени в страховете си, включително ги е страх да рискуват, в един момент стигат до твоето положение. И колкото повече минават годините, толкова повече се увеличават и страховете.
Искам да те посъветвам да се отърсиш от страховете си и да живееш за мига, ама знам, че няма как да се случи при теб.
Ще решаваш сама. Слагай на везните и претегляй по-приемливия вариант за теб.
Няма гаранция, че дете, родено в брак, ще изживее детството си с двама обичащи се родители в семейство. Ама никаква гаранция...
Искам да те посъветвам да се отърсиш от страховете си и да живееш за мига, ама знам, че няма как да се случи при теб.
Ще решаваш сама. Слагай на везните и претегляй по-приемливия вариант за теб.
Няма гаранция, че дете, родено в брак, ще изживее детството си с двама обичащи се родители в семейство. Ама никаква гаранция...
Няма гаранция, че дете, родено с двама родители, ще живее щастлив и пълноценен живот, но поне има шанс за това. На дете, родено от самотна майка, шансът за щастлив живот с двама родители е отнет предварително.
Не зная защо толкова се подценява ролята на бащата. От една страна, ревем, че искаме той да е пълноценен родител, да се включва в обгрижването и възпитанието наравно с майката. От друга страна, в теми като тази го свеждаме до донор на сперма. Хм.
Не зная защо толкова се подценява ролята на бащата. От една страна, ревем, че искаме той да е пълноценен родител, да се включва в обгрижването и възпитанието наравно с майката. От друга страна, в теми като тази го свеждаме до донор на сперма. Хм.
Здравейте!
Моля за съвет! На 33 г. съм, имала съм само една сериозна връзка почти 10 години, която аз реших да приключа поради несъответствия в разбиранията с партньора. След това изпитах емоцията на истинското влюбване, но нещата не се получиха и ми отне доста време да се съвзема. Скоро прекратих 3-месечна връзка, която беше по-скоро компромис от моя страна, тъй като ни запознаха. В началото всичко изглеждаше наред, докато не започнаха да излизат наяве някои негови черти от характера, които са извън рамките на нормалното /като влиянието на майка му при взимане на решения, липсата на собствено мнение, липсата на емоционалност от негова страна, липсата на заинтересованост към мен и това, което аз мисля, чувствам и искам... имах чувството, че живее в свой измислен свят и е далеч от реалното ежедневие и нормалните човешки отношения/. Вече съм изгубила всякаква надежда, че ще намеря човек, с който да споделя живота си...
Та след поредното разочарование и предвид възрастта ми, реших да изследвам яйчниковия си резерв и да предприема забремрняване чрез донорски сперматозоиди или да осиновя дете... И все пак ме притеснява фактът, че и в двата случая е много вероятно след време да се срещнат брат и сестра, да се влюбят и да се стигне до кръвосмешение... Струва ми се чудовищно и точно поради тази причина не съм го направила до сега, макар че много отдавна искам да си имам детенце, което да осмисли съществуването ми. Чувствам се като егоист, който мисли само за себе си... Не знам как да постъпя? Винаги съм искала да имам стабилно семейство и деца, но все не попадам на подходящ човек, а на тези години всички нормални са със семейства и са останали само извратеняци или ненормални... Вече дори нямам желание да се обвързвам с мъж. Искам само да си имам детенце, което да осмисли житова ми. Всяка идентична ситуация ще ми е полезна като опит или съвет. Просто имам нужда да чуя странично мнение.
P.S. Тези, които са чели "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, ще разберат съществото на притесненията ми.
Моля за съвет! На 33 г. съм, имала съм само една сериозна връзка почти 10 години, която аз реших да приключа поради несъответствия в разбиранията с партньора. След това изпитах емоцията на истинското влюбване, но нещата не се получиха и ми отне доста време да се съвзема. Скоро прекратих 3-месечна връзка, която беше по-скоро компромис от моя страна, тъй като ни запознаха. В началото всичко изглеждаше наред, докато не започнаха да излизат наяве някои негови черти от характера, които са извън рамките на нормалното /като влиянието на майка му при взимане на решения, липсата на собствено мнение, липсата на емоционалност от негова страна, липсата на заинтересованост към мен и това, което аз мисля, чувствам и искам... имах чувството, че живее в свой измислен свят и е далеч от реалното ежедневие и нормалните човешки отношения/. Вече съм изгубила всякаква надежда, че ще намеря човек, с който да споделя живота си...
Та след поредното разочарование и предвид възрастта ми, реших да изследвам яйчниковия си резерв и да предприема забремрняване чрез донорски сперматозоиди или да осиновя дете... И все пак ме притеснява фактът, че и в двата случая е много вероятно след време да се срещнат брат и сестра, да се влюбят и да се стигне до кръвосмешение... Струва ми се чудовищно и точно поради тази причина не съм го направила до сега, макар че много отдавна искам да си имам детенце, което да осмисли съществуването ми. Чувствам се като егоист, който мисли само за себе си... Не знам как да постъпя? Винаги съм искала да имам стабилно семейство и деца, но все не попадам на подходящ човек, а на тези години всички нормални са със семейства и са останали само извратеняци или ненормални... Вече дори нямам желание да се обвързвам с мъж. Искам само да си имам детенце, което да осмисли житова ми. Всяка идентична ситуация ще ми е полезна като опит или съвет. Просто имам нужда да чуя странично мнение.
P.S. Тези, които са чели "Стъклени съдби" на Людмила Филипова, ще разберат съществото на притесненията ми.
С такова мислене да, трудно би намерила нормален човек, а в реалността всъщност има десетки хиляди мъже и жени, които също са изгубили всякаква надежда, че ще намерят човек с който да споделят живота си, но не смеят да отворят черупката си, а всъщност са толкова нормални колкото и ти самата. Специално точно изтъкнатата причина ми се струва странна, защото възможността да се случи такова нещо е едно към няколко милиарда, по-скоро би трябвало да те притеснява това дете като порастне какво ще му обясняваш (защото абсолютно всеки човек винаги търси корените си без изключение), просто се поогледай има тоолкова начини да намериш нормален човек, който иска същите неща като теб, та ти си жена в разцвета на силите си. 
Масово децата растяли с един родител? Глупости.
Междувпрочем, ако нещо е масово, не значи нито, че е добро, нито, че е правилно.
Междувпрочем, ако нещо е масово, не значи нито, че е добро, нито, че е правилно.
по-скоро би трябвало да те притеснява това дете като порастне какво ще му обясняваш (защото абсолютно всеки човек винаги търси корените си без изключение)
Това беше първата причина, която ме спря, просто съм пропуснала да отбележа. А впоследствие се замислих и за другите негативи и стана....
Това беше първата причина, която ме спря, просто съм пропуснала да отбележа. А впоследствие се замислих и за другите негативи и стана....
Ако самотното родителство беше ОК, щяхме да се размножаваме с просто деление. Вече съм писала в други подобни теми за "дребни" подробности, за които врякащите насърчително жените да раждат без мъж до тях, дори не се сещат. Например, да имаш ясното съзнание, че не можеш да си позволиш да влезеш в болница, защото няма на кого да оставиш детето. Пример от собствения ми опит.