На почивка навсякъде се чувстваме добре,но да живееш в малко населено място си е тегаво.Именно това че всеки се познава с всеки не ми харесва и че всеки "знае всичко за всеки".В София можех да си разхождам голямото дете на много места и рядко му обръщаха внимание.В малкия град вече всички почти го познават и дори веднъж някой си бе позволил да каже на висок глас"ей го онова лудото идва" (синът ни е аутист със синдром на Аспергер,да странен е,но само в началото,като го опознаеш виждаш,че е като повечето деца)- ей,ако бях наблизо сигурно щях да налетя на бой(той се е разхождал с баба си,тя като ми го разказа щеше да ревне,а детето се бе разстроило много).Та плюсовете на големия град са много,като единствен минус за мен са евентуално големите разстояния от домът до работа/училище(ние живеехме на 5 мин пеша от училище и 5 мин пеша от работата на ММ,но малко са такива късметлии).
- Публикувана: 9 окт. 2022, 21:10 ч.
- Последно мнение: 23 окт. 2022, 12:33 ч.
Преместване в голям град
Точно за това говоря. В големия град има много по-голяма търпимост към всичко, общо взето никой не се интересува как живееш, стига да не му навлизаш в личното пространство. В градския транспорт може да има някоя кисела бабка, дето ще изкоментира на висок глас, ама и това е рядкост. Нашето дете е със смесена кръв, мъжът ми е чужденец. В групата му в градината има още едно такова и едно с дядо чужденец. И не говоря за честосрещаните бракове с руснак/ рускиня или турчин/ туркиня. Никой не се впечетлява, не коментира, не разпитва.
Даже като споделяте ми е изключително странно и неприятно, че някой може да каже “ей го лудото идва” или да пита защо детето е с (по-тъмна кожа примерно или нещо за външния му вид, което издава, че не е изцяло българче).
Смисъл… дори не ми хрумва, че някой може да задава такива въпроси или да пуска обидни коментари.
В малък град съм виждала да гледат на уличен музикант като на просяк. Беше ми странно.
Смисъл… дори не ми хрумва, че някой може да задава такива въпроси или да пуска обидни коментари.
В малък град съм виждала да гледат на уличен музикант като на просяк. Беше ми странно.
Въпрос на усещане е. На мен ми е много по-приятно на някое малко, спокойно място. Ако има и море - идеално, обичаме водата. Много зависи от нагласите на човека и начинът му на живот. Преди много години майката на една моя съквартирантка в университета ми каза, че който се е родил и живял в полето, не би се чувствал добре в планината. Права беше, аз винаги съм живяла в равното, край вода. Планините са красиви, но някак и ограничаващи.
E, aко чакаме някой друг да ни каже къде да живеем, се сещам за " Полето ражда тикви, планината-хора". Тази приказка ММ веднага ми я каза в началото на брака ни. Аз съм от "полето" .
Истината е, че всяко място си има предимства и недостатъци и понякога не е въпрос на избор къде да живееш. Аз предпочитам да се съсредоточавам върху положителните фактори, а не да се депресирам за отрицателните.
Истината е, че всяко място си има предимства и недостатъци и понякога не е въпрос на избор къде да живееш. Аз предпочитам да се съсредоточавам върху положителните фактори, а не да се депресирам за отрицателните.
Не, че някой ми го е казал, но аз на него акъл бях готова и в Родопите да ида, казвах, че няма значение. Ама има. Осъзнах го на късни години, сега като ходя с децата на почивка - планината не е моето, не и като място за живеене. Съгласна съм, че по принуда човек може да живее навсякъде, но дали ще се чувства комфортно от тази принуда? Ако мога да избирам, няма да избера да живея в планината, колкото и да е красиво и уредено. Временно ще се прежаля, ако обстоятелствата го налагат, но не и като осъзнат избор. Което не значи, че в планината не живеят хора или че не са готини. Напротив. Въпросът беше за личните усещания и предпочитания. Един иска голям град, друг се чувства добре в малък. Един предпочита планина, друг - море/ равнина... Един търси умерен климат, друг - по-топличкото.
Разбира се, мама Ру, затова не е нужно всеки да идва в София. Аз мисля, че като цяло София не е добър град за живеене, защото уредбата много куца. И това го казвам не като пришълец, а като софиянка. Има си минуси, всички ги знаем. Като излезе човек извън София и започва да диша. Зимата е още по-гадно, заради мъглите и фините прахови частици.
Мисля, че всички знаем колко минуси може да има големия град, няма да изброявам още.
Но минуси има малкия град (говоря наистина малък, както авторката описва). Разбирам, че се местят за по-добър живот и в такъв случай някои минуси трябва да се преглътнат.
Иначе не виждам нищо странно в това да не ти харесва София, ако живееш в друг областен град. Ако има работа и не си притиснат от обстоятелствата за какво да сменяш?
Мисля, че всички знаем колко минуси може да има големия град, няма да изброявам още.
Но минуси има малкия град (говоря наистина малък, както авторката описва). Разбирам, че се местят за по-добър живот и в такъв случай някои минуси трябва да се преглътнат.
Иначе не виждам нищо странно в това да не ти харесва София, ако живееш в друг областен град. Ако има работа и не си притиснат от обстоятелствата за какво да сменяш?
Дано е Пловдив. Родена съм там и определено усещането е много по-различно от в София. А и има поне четири квартала с къщи, където човек пак може да се почувства като не да е в града - също като написаното в първия постинг с градинките, децата, майките... Отделно, че самият пловдивски манталитет е като че ли по-спокоен и лежерен 
Елислава, като те прочетох и се ядосах. Дребни злобни душици има навсякъде, и ще има винаги. Пожелавам ви рядко да се сблъсквате с такива, и детето бързо да се научи да ги отсвирва 
Авторке, не се зареждай предварително с очаквания, нито с предразсъдъци. Навсякъде има всякакви хора. В по-голям град имаш много повече избор, ще си намериш сродни души.
Авторке, не се зареждай предварително с очаквания, нито с предразсъдъци. Навсякъде има всякакви хора. В по-голям град имаш много повече избор, ще си намериш сродни души.
Мисля, че всеки град, независимо дали е малък или голям е различен, има си собствена атмосфера и собствени проблеми.
Аз съм в областен град, да, но бих живяла и в по-малък град, ценя повече спокойствието, а не социалния живот, не гоня кариера. София и големите градове имат повече възможности за обучение, извънкласни занимания, забавления, работа, малко по-добро заплащане, по-богат културен живот... Но пък има и по-големи разстояния за преодоляване, по-мръсен въздух, по-високи цени, проблеми с транспорт, паркиране...
Аз съм в областен град, да, но бих живяла и в по-малък град, ценя повече спокойствието, а не социалния живот, не гоня кариера. София и големите градове имат повече възможности за обучение, извънкласни занимания, забавления, работа, малко по-добро заплащане, по-богат културен живот... Но пък има и по-големи разстояния за преодоляване, по-мръсен въздух, по-високи цени, проблеми с транспорт, паркиране...
В една друга тема бях писала (и ми се бяха засегнали), че винаги си проличава откъде е човек - село, малък град, по-голям, София. Манталитетът е различен заради различните възможности. Колкото по-малко е населеното място, толкова по-силно е виждането тая глупост сега за какво ми е. За достъп до това или онова, възможности за работа (даже не и кариера, просто работа) и нива на заплащане дори не знам има ли смисъл да говоря.
Ако имам деца, предпочитам да ги отгледам в най-големия възможен град, за момента това е София. Малкият град може на мен да ми предложи спокойствие, на тях обаче не им предлага нищо по-добро от големия.
Ако имам деца, предпочитам да ги отгледам в най-големия възможен град, за момента това е София. Малкият град може на мен да ми предложи спокойствие, на тях обаче не им предлага нищо по-добро от големия.