Бандата на Оушън ряпа да яде,Февруарчетата банда сме х2 тема 15та

  • 13 553
  • 251
  •   1
Отговори
# 150
  • Мнения: 273
Здравейте,момичета! Реших да питам първо вас преди да започна да се ровя в Гугъл😀. Дечицата задавали ли са ви въпроса какво значи, че някой е умрял? Какво сте обяснили? Дъщеря ми ме пита не веднъж и аз все гледам да сменя темата.

# 151
  • Мнения: 7 305
Моят ме пита още миналата година.Защо няма баба и дядо.Не съм го лъгала,казах му че има разбира се,просто са починали.Не сме го водили на гробищата разбира се,но е виждал катафалки.Обясних му че са на едно по добро място,показвали сме му техни снимки,според мен ги възприема като хора които са далеко и не вижда.Не знам дали схваща цялата идея.Прабаба му преди време му беше говорила да не се кара на брат си и да му дава играчките си,че някой ден мама и тати няма да ги има и ще си има само него.Не ми стана ок,не съм била там,но той беше в недоумение къде ще ходим без него,че да е сам с малкия.Обясних му че е говорила за след много години,когато ще са големи и ще си имат техни семейства.Според мен бъди честна,някои деца от неговата група знаят за звездичките,ние решихме друг подход да имаме.Прецени какво ще я задоволи като инфо,тепърва ще има такива въпроси от любопитковците.

# 152
  • Мнения: X
Не са задавали, но се наложи да обясним защо повече няма да вижда баба. Може би не сме дали най-перфектното обяснение и със сигурност някой психолог би се справил по-добре, но обяснихме, че идва момент, в който, когато човек е много, много стар и болен се мести да живее на небето, където вече нищо не го боли и там живее по-добре с нейните мама и татко, които я чакат. И оттам има специални сили да ни помага и да ни наблюдава и ако му е много мъчно може да погледне звездичките и тя е някъде там. Вкъщи има снимка на майка ми, знае коя е, понякога говори нещо за нея, пита не можем ли да отидем на гости, обяснила съм, че небето е далече, като другите планети, за които знае и на които хора не могат да отидат, защото живеят на Земята. Това за близък човек. Иначе по принцип знае какво значи да умреш, че престава да те има и че обикновено се случва след много, много години, но има опасни ситуации, в които трябва да се пазим много, например при пресичане на улицата и т.н. На гробища не съм го водила и не искам засега.

# 153
  • Велико Търново
  • Мнения: 8 280
Не помня точно кога и какво съм обяснила, но от Цар Лъв книжката е запомни, че има кръговрат на живота и хората(лъвовете) стават звезди, за да има място за нови. Едва ли осъзнава значението на кръговрат на живота, но е запомнил, че починалите стават звезди и пазят и гледат децата си.

# 154
  • Мнения: 1 406
Мноооого тегава тема. Повече от две години я дъвчем. Аз съм силно емоционална и рева всеки път. Особено пък като ме забият ни в клин ни в ръкав мамо баба кога ще умре?
В библиотеката търсихме и изчетохме всичко налично по темата. Рових в три библиотеки, че не навсякъде ги има.
Моите са "срещали" така да се каже няколко пъти смъртта. Бяха на 2 г и 5-6 мед когато за пръв път говорихме. Тогава ги водех при една психоложка на занимания за дечица. Питах я рано ли е да обяснявам. Тя ми каза не и че мога всеки един удобен момент да го правя. Тогава беше починал мой много близък приятел, който и те познаваха Аз бях много разстроена няколко дни и те знаеха. На другата година почина майката на тяхно приятелче и моя приятелка. Чак няколко дни бях извън релси, дет' се вика. Имат и едно друго приятелче с разлика 3 мес...там майката е починала още като е бил бебе. Тааа версията е със звездичките.
Но в прав текст им го каза баба им - умираш, душата е горе ( тя не веРрва в това, но заради тях го казва), тялото в пръстта или те изгарят. Живеят само спомените.
После няколко котенца поумряха...едното го спасохме и е живо и го гледаме у дома..голяма гад стана и проклетия 😂😂. Прасетата всяка година знаят че ги колим и умират.. За тях обясняваме че ги гледа дядо за да ядем пържоли. Но хората не ги ядем. А бе всеки път като имам сгода обяснявам. Особено като водим умряло животно..или смажат бръмбър, червей...
Не ги жалете, обяснявайте. Това е живота и кръговрата - едни умират, други се раждат. Децата имат друга представа и приемат темата много по-леко и философски от нас възрастните. Ние сме обременени от много неща.
Ето ви книги по темата - някои са за по- големи, но не значи че не можем да ги четем и да обясняваме. В някои темата е засегната по-деликатнозавпалорано  и трябва да се обясни от възрастен.
Книга за смъртта, Островът на дядо, Братята с лъвски сърца, Паяжината на Шарлот ( май така се казваше).
Темата за мен е гадна, но я дъвча всеки път като ме попитат. А напоследък все по-често.

# 155
  • Мнения: 18 470
Когато татко почина м.г. му казахме, че ядро е на небето и ни гледа от там.
Тегани въпроси - защо не слезе да ни види и защо ние не отидем - казахме, че е много далече небето.  Има планове да строи стълби до там или да отлети с ракета.
Водила съм ги с мен на гробища, особено бебето, докато спеше в количката, аз съм ходила. Няма проблем с това, не се потиска или нещо подобно, нито му всява страх.
Аз като малка имах голям страх от гробища и имах паник атаки, че умирам Rolling Eyes

# 156
  • Мнения: X
На въпроса защо не можем да идем и аз онемях първия път, много мъчно ми стана. Отне ми няколко минути да прерабоят информацията и да кажа, че е далече като с другите планети. Абе трудно се водят такива разговори особено, когато е за близък човек, но едно време много повече ни потъпкваха емоциите и не ни жалеха, сега мисля, че се справяме една идея по-добре. Да не говорим колко нескопосани бяха обясненията за цикъла, за секса, ако изобщо ги има. Сега аз бих седнала да обясня по по-приемлив начин на дъщеря ми за цикъла например и да отговоря на въпроси, ако има.

# 157
  • Мнения: 18 470
Аз разговор за секс не съм имала, слава Богу. Адски неудобна тема. Мм гордо каза, че ще поеме тази тежест с момчетата Joy

За цикъла нямам никакъв спомен

# 158
  • Down Under
  • Мнения: 1 133
Ние имахме челен сблъсък със смъртта преди два дни, когато ни умря рибката, която му взехме за РД. Добре го прие де, обясних че сигурно е била болна или много стара и вече е на небето при другите рибки.

# 159
  • Мнения: 353
За мен най- трудния въпрос за сега, на който трябваше да отговоря беше "мамо, ако умра ти какво ще правиш". И тъй като по изражението на лицето ми откри, че се разтроих, сега го задава от време на време, за да усети значимостта си за мен. За сексът, ми се наложи да обясна защо трябва и татко за бебе като майката го ражда. Смутолевих нещо и почти нищо смислено не казах. Разбрах, че нямам идея как да обясна и ще трябва да се подготвя. Май времето на смущаващите въпроси идва. Аз съм на мнение, че всичко трябва да се обяснява.

# 160
  • София
  • Мнения: 2 587
Мен ме затапи с въпрос, аз, като съм била дете, той в коремът  ми ли е бил. Три пъти го накарах да повтори питането, накрая ме пита, като не в бил там, къде е бил… Как да отговоря на това Simple Smile В ступор бях.

# 161
  • Мнения: X
Ми с истината, не е бил, като пораснат децата и станат големи майки и татковци, тогава могат да си отглеждат бебета в корема, нещо такова Stuck Out Tongue Winking Eye Моят беше много свикнал с корема ми като бях бременна и като родих вече след няколко месеца, носи рисунка на "моето семейство", правили в градината. Аз съм нарисувана с още едно личице някъде на нивото на ръцете, гърдите, корема хахаха. И аз викам, маме, ами ти нали знаеш, че бебето се роди,ето го, не е вече в корема. А той вика неее, ти я държиш на ръце, не е в корема тя. Хахаха и аз викам ооо грешно съм видяла, много ясно, че я нося на ръце Joy

# 162
  • Down Under
  • Мнения: 1 133
Мен ме затапи с въпрос, аз, като съм била дете, той в коремът  ми ли е бил. Три пъти го накарах да повтори питането, накрая ме пита, като не в бил там, къде е бил… Как да отговоря на това Simple Smile В ступор бях.
Хаха същият въпрос и на мен ми се задава. Къде е бил той, когато аз съм била малка. Като му разказвам нещо от детството ми, всеки път пита, а той къде е бил. Питал ме е и как влиза бебето в корема. Интересно му е и ми задава много въпроси за България. Дано успеем да се приберем догодина, че порастна без да е виждал близките ми 🥲

# 163
  • Мнения: 18 470
Включвам се, за съжаление с мърморене, ще ме прощавате, но имам нужда от помощ. Не издържам психически на напрежението.  Децата са постоянно болни, постоянно.  Нямам бял ден, или максимум 1. Не знам какво става, наистина. Не мога да дишам вече, изпадам в паника, не мога да мисля трезво, постоянно съм на ръба - на отчаянието най-вече. За последния месец и половина баткото направи зверски бактериална инфекция и пи 7 дни Аб, остана вкъщи, излекува се, ходи на градина 1 ден и на втория беше със скарлатина. 10 дни изкара на втори аб. Температури, изследвания, лекари. Задържях го вкъщи, после го пратих за 2 дни при майка ми, да седна да прочета, че имам изпити и познайте, малкото избухна с температура- 6 дни държа 40+ градуса - през ден изследвания и лекари, един антибиотик,  втори антибиотик,  14 дни носът му беше непроходим! Аха, аха се опитва да се стабилизира. От миналия понеделник,  записахме баткото на частна градина. Взехме решението, там са 10 деца в група и тн. Тръгна и ходи точно 5 дни. Познайте - събуди ме преди 2 часа с брутална суха кашлица, гърдите му кънтят и субфебрилна Т. Естествено за исах час и в 9 сме на лекар.
Хора, не издържам,  не мога да тръгна на работа, животът ми е едно постоянно напрежение от къде ще пи удари и какво. Плаче ми се. Малкият беше 9 дни на аб, и като видях 37 на термометъра не издържам и започнах да плача неукротимо.  Баткото идва и ме прегръща и не знае какво става и защо плача, защо на бебето не му минава.
Не знам какво да направя вече. Ей така сме от година и половина. Баткото не ми е боледувал в яслата толкова. Това нашето не е нормално. Независимо колко време след боледуване е вкъщи, още на втория ден на градина почва да си търкя носа, ясен знак да очаквам да избухне с нещо. Месец и половина беше в домашна обстановка. Колко да го държа повече?! Той полудява, скучно му е, почва да се изнервя за всичко. Аз съм вързана вкъщи, като го пусна и се разболее, пак аз вкъщи да се боря.

Ттолкова съм отчаяна. Кога се израства това нещо, кога светлината в края на тунела не е от идващ да те смачка влак Cry

# 164
  • Мнения: X
Верче, съжалявам, че при вас така се случва Sad  Дано скоро има светлина в тунела.

Понеже след загубата на мама аз бях много разклатена и ходих на психолог известно време, ще си позволя да ти дам няколко съвета, дано не са твърде непоискани Blush :

- По възможност гледай по-философски на боледуванията. Значи знам как звучи, защото и на мен някой като ми го каже, побеснявам и започвам да обяснявам какъв батак ми е. Обаче прекомерното фиксиране в болестта също не върши добра услуга. Т.е. колкото и разочароващо да е след 2 дни на градина, не се фокусирай върху: ех, как е възможно, няма край, а върху конкретни стъпки, т.е. приемаш го и започваш: кой ще го заведе на лекар, колко време ще чакат, да вземем лекарства, да направя режим на лекарствата, колко време да го задържа вкъщи, да взема бележка и т.н. В известна степен това помага за ситуациите, които не можем да променим
- Ако искаш, можеш да опиташ да подкрепиш имунитета с нещо. Тук вече е до твое предпочитание дали искаш да даваш нещо или не. Приятелка казва, че е доволна от Бронховаксома
- Търси помощ активно, т.е. дали таткото ще си вземе някой ден, независимо, че и ти си вкъщи, дали някоя баба (не помня как ви беше положението с бабите, извинявай), почасова детегледачка, позната, съседка, все е нещо
- По възможност започни работа и смени средата. Значи няма да лъжа, че напрежението се покачва. Ако сега е трудно, с болни деца и работа е още по-трудно. В началото съм се чудила има ли смисъл. Постоянно са схеми - въртим болнични с таткото, но гледаме да не прекаляваме, след това хоум офис и гледане вкъщи - също много трудно, доработвала съм си вечерите, детето е дресирано да си играе само, че мама е по колове и т.н. И пак, ако има кой да се включи баба, детегледачка, докато си работиш отвкъщи е помощ. Много е трудно, но след първата година човек свиква. А най-важното е, че всъщност ти се измества фокусът, т.е. не се вглеждаш, както преди изцяло в децата, а трябва да се справиш със ситуацията покрай всичко останало. Но наистина започваш да не мислиш по начина, както преди просто защото няма време за това. Освен това контактите на работа влияят много благоприятно, т.е  връщат те към усещането какво е нормалността. За удовлетвореността от работата вече зависи дали човек си я харесва, но пак започнеш ли работа човек доста се откъсва от предишното си ежедневие и мисли. Ключово обаче е да се ползва всяка налична помощ във всеки един момент и да помислиш предварително поне за първата половин година като започнеш, кой ще помага и ще се върти наред с вас. Ако тотално нищо не се получи от работа и гледане на деца, винаги може да напуснеш
- Спорт, искаш, не искаш си го налагаш без оправдания имам, нямам време, няма как (щото аз бях същата Grinning). Не за фигура и не за преследване на някакви резултати. Може и вкъщи, може и кратки тренировки по половин час вечер, в който да кажем мъжа ти ще погледа децата. Когато тялото е заето, мозъкът почива и презарежда и когато това стане системно дава позитивно отражение
- Ако звуча твърде философски, то е защото психоложката вече ме е повредила Joy Шегувам се, де. Но може да потърсиш наистина психолог, онлайн, ако нямаш време. Ще ти помогне да видиш нещата отстрани, да ги обмислиш и да намериш начин как да ги обработиш Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт