Паническо разстройство - 55

И ИР си докарах, но това е положение. Слагам се на режим.

Има ли някой тук, който пие аритави (дулоксетин) дълго време (поне няколко месеца) и да е доволен от него?
Аз пия от месец и половина, като тази седмица вдигнах с още 30мг и засега подобрението е доста плахо. Притеснява ме, че като цяло не виждам положителни мнения за него...

Аз пия Дуксет от три седмици не знам дали е същото, но имам вече подобрение. Има какво да се желае още, но пак е нещо.

Да, същото е. А пили ли сте друг АД преди това?

Оо да. Ципралекс, Золофт и Сероксат. От Золофт бях много зле. Другите ми помагаха, но психиатъра ми каза, че Дуксет е по-щадящ. Пия два пъти по 30 мг

Аз пия Аритави вече 3м. Добре се чувствам т.е. сравнително стабилна.

А каква ви е диагнозата? При мен в момента е умерено тежък депресивен епизод. 15 години се боря с ПР и ГТР, а сега с тази тежка депресия съм пак в небрано лозе, за първи път ми се случва такова нещо.

ПР.

Аритави е добър медикамент също. Действа доста добре при натрапчиви мисли също. Впрочем ИР е нещо нормално и очаквано при прием на АД. Единствено золофт, бифлокс и бринтеликс засега според проучванията нямат отношение към ИР. Има обаче и тоя момент, че ИР е свързано с напълняване и успокояване от пациента, и липса на хранителна хигиена, най-общо казано.

Много точно. За съжаление нито бифлокс, нито бринтеликс ми понесоха и останах на Аритави. Започвах хранителен режим за овладяване на ИР, дано успея.

Както ви казах след 3 седмици на Дуксет не се потя вече, не ме боли глава, но гадното придърпване и замайване не минава. Днес отново така ме придърпва цял следобяд назад сякаш ще падна . Може ли да ми кажете имал ли го е това някой и как се спря?

Замайването би трябвало да намалее и да спре с натрупване на АД, ако е правилният за състоянието Ви.

Здравейте ! От два месеца получавам нервни кризи -чувствам изтръпване на различни места ,започва силно сърцебиене и понякога ми се изкривяват ръцете (акушерска ръка). Много се уплаших като ми стана за първи път ,бях на изследвания щитовидна жлеза ,кардиолог,пълни кръвни изследвания -всичко беше в норма.Посетих психолог,той ми обясни,че правя хистерия ,имам си някои лични проблеми не знам дали това го отключи или самия страх ,но се чудя дали да не посетя и невролог или психиатър . И бихте ли ми препоръчали такъв за град Пловдив .

Аз ходя при Люба Хаджийска (психиатър) в Пловдив. Не съм ходил при много други, така че нямам база за сравнение. Има си плюсове и минуси. Плюсовете са, че (според мен) добре се ориентира в нещата и назначава адекватно лечение, а също, че можеш да запишеш час за ден-два напред, а не се чака с месеци, като при тези "по-известните". Минусите са, че не можеш да й се обаждаш по телефона за консултации (сърди се) и вторичните й прегледи са кратки (по 15 минути). Като отидеш за първи път, прегледът е 30 мин. Идеята й е, че след това вече знае за какво става дума и за 15 мин. може да се ориентира и да ти смени/допълни терапията, ако се налага.
В интернет има адрес и телефон за записване.
Ходил съм веднъж и при Аролска в поликлиниката на ВМИ (на Васил Априлов), но нямам мнение от едно посещение, иначе много хора ходят там. Час не се записва, отиваш там и чакаш (доста се чака), но минаваш в рамките на деня. В интернет има инфо през кои дни и часове работи.

Здравейте на всички, извинявам се, че създавам нова тема, но съм нова и не мога добре да се справя със сайта! Моят проблем е следният-бях на 18 години, когато за пръв път получих първата ви ПА. Беше късно вечер, докато си лежах си спомних лоши неща, които се случиха на съседи, но не беше пряко свързано с мен и мои близки, изпаднах в паника, казах си сега ще умра, краят ми е близо и тн. Започнах да се треса, да повръщам, да се задушавам да обикалям стаята, вайках се и събудих приятеля ми, казах му, че ще умирам и той се обади на доктор, който дойде вкъщи, за щастие каза ми, че нищо ми няма, би ми диазепам и това беше. Резултат нулев-продължих да се задушвам и да треперя имах чувството, че всяка глътка въздух е все по-малка и последна! Отново отидох до доктора-нищо, казаха ми ПА. Запалих колата и отидох на невролог-каза ми същото, здрава си, ПА, лекарства и това е! Мина ми и отново започнах да се радвам, заминах на работа в чужбина, живях спокойно 1 месец, след което отново една вечер, ПА се завърнаха, спрях да ям, повръщах, отслабвах, чувствах се като парцал. Потърсих симтомите си в интернет и попаднах на страшно заболяване. Казах си край! Болна съм! Това още повече засили ПА, получавах ги постоянно, денонощно, навсякъде! Страхът ми е главно свързан със смъртта. Страх ме е от нея и това е! Започнах ходене по доктори, кардиолози, кардиограми, изследване на сърце, на черен дроб, на бъбреци, ПКК, ехографи на корем и тн. -НИЩО! Върнах се в България, не спирах да усещам огромна тежест в горната част на корема си, включително постоянно къркорене, пукане и всякакви всевъзможни мелодии, понякога болка, ту отдолу из ляво, ту из дясно , ту отгоре из ляво, ту из дясно , ходих на хирург не веднъж! Правиха ми скенер, ехограф 100 пъти, и ядрено-магнитен резонанс на коремните органи и таза! - НИЩО! Нито в кръвта, нито на образно изследванията. Реших сама да правя изследвания буквално през 1 седмица-всичко беше наред, вкл. ЩИТОВИДНАТА ЖЛЕЗА. Буквално 20 пъти на кардиолог, гастроентеролог, невролог, психолог, хирург-нищо от никъде. Появи се нов симтом започна стягане в лявата част над гърдата, болка в плешката и врата, още 20 пъти ЕКГ и ехокардиографии - нищо! Ту си мисля, че ще получа инфаркт/инсулт, ту че имам някаква страшна болест в корема. Меря си кръвното по 200 пъти на ден, ами нормално, дори спада към ниско, най-много до 130/90 съм вдигала… Всичко съществуващо що се движи ми казва-нищо ти няма!!! Навсякъде ми изписват само антидепресанти, но аз съм категорична, че организмът ми е достатъчно натровен с мислите ми, не искам още да го товаря, а и да ставам зависима и от това. Все още имам надежда, че има изход и за мен! Накратко-внушавам си болести, страхувам се от смъртта, не само от моята, ами и от тази на близки, което поражда всичко, имам болки и гореспоменатите дискомфорти в корема и стяганията из ляво! Вече докторите не искат да се занимават с мен, не ми обръщат внимание, дори близките ми и приятеля ми, постоянно ме упрекват и ми казват, че съм взела да полудявам… Бихте ли споделили, Вашата тревожност и ПА. Имате ли неразположения в корема и стягания на нервна почва и тревожност? Какво точно усещате? Как се справяте с тях, без лекарства, без антидепресанти?