…Това за тоалетната и гащите не го разбрах как става проверката.
- Публикувана: 12 окт. 2022, 17:28 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2022, 20:16 ч.
Ревността...
Също така ще ми е интересно да даде повече подробности за контекста на тези обвинения. Да обвиняваш жена,че мирише на мъжки парфюм е крайно и наистина налудничаво ако е просто ей така. Да е някой крем за ръце,дезинфектант,течен сапун-повечето имат по-скоро дамска миризма. Кога са тези обвинения?когато излезе от банята вкъщи,или когато се връща от работа? Приятелят ми се е прибирал от дискотека и ме е лъхвала миризма,която се е оказвала от силен дезинфектант по ръцете. Ако авторката се прибира и се носи “нова” миризма от нея и той я попита от къде е, е едно. Ако той от нищото става и почва да я души и твърди,че е мъжки парфюм е друго. В първия пост е разказано той какво прави,а не самите случки.
Цяла армия защитници. Къде казах,че той е читавият и в правото си да обвинява? Напротив,няколко пъти уточних,че тези два контакта не са повод за обвинения занапред. Казах също и че ако не правя никога нищо нередно няма да си седя и да се отчитам всяка секунда,и да питам форум какво да правя с живота си,а ще си тръгна. Ако тя не си е пипала телефона цяла вечер,и той я обвини,че си пише с мъже кой е по-луд?Обвиняващият,или тоя дето търпи и се обяснява чинно всеки ден?
Какво остава, ако авторката излиза с приятели и колеги вечер? Рови й в телефона, съмнява се във всяка нейна дума?
Неее, с такова нещо не се живее. Колкото и да се опитва.
Да, има и ревниви жени, но аз например ревнувам единствено, когато ми се дава повод.
Свободни сме с мъжа ми и да излизаме отделно, никой не си позволява да пипа телефона на другия. Това са нормални отношения. Имах такава злощастна връзка с ревнивец, и то първата голяма любов.
Едвам се отървах, година по- късно.
И не, не се живее така.
Неее, с такова нещо не се живее. Колкото и да се опитва.
Да, има и ревниви жени, но аз например ревнувам единствено, когато ми се дава повод.
Свободни сме с мъжа ми и да излизаме отделно, никой не си позволява да пипа телефона на другия. Това са нормални отношения. Имах такава злощастна връзка с ревнивец, и то първата голяма любов.
Едвам се отървах, година по- късно.
И не, не се живее така.
Скрит текст:
Не знам как е при другите, ама аз, когато влезна във връзка има няколко базови неща, с които няма как да се примиря:
1. Физическо насилие (психическо също, но да кажем при умел манимулатор трудно се хваща и е възможно всяка жена да попадне в капана). Значи - удари ли ме, взаимоотношенията прекъсват. Без обсъждане, без право на връщане. Категорично. Директна елиминация.
2. Обиди, унижения - тук след 1вата (ако не веднага, поне ще има сериозно обяснение, че е недопустимо такова нещо, ако се случи пак, директен шут в г..а. )
3. Ревност. Което е равно на липса на доверие. И от това не съм си патила, както и при 1вите, но е огромен червен фар. Каже ли ми, че трябва да си изхвърля снимките примерно или да не нося тези обици (нямам дупки за уши, говоря образно), които много харесвам, защото са от бившия следва разговор, след който, ако се продължи в същия дух следва затваряне на вратата от външната страна. Да не се виждам с този/онзи, да не излизам/да ме следи по телефона и прочее... мдааааа, едва ли ще се стигне дотам, но в случай, че узная какво е ще ми е за 1ви и последен път.
4. Изневяра (като следствие на предишното). Не изневерявам, държа и партньорът ми да го спазва. Не е вързан за мен, бях бременна в 8ми месец, когато БНД се влюби, НЕ МИ ИЗНЕВЕРИ, поради което опитахме, заради бъдещето ни детенце, не се получи. Много ме боля, разбира се, но и до днес сме приятели и можем да разчитаме един на друг, именно поради факта, че не ме излъга.
Тук отварям скоба, за ЕВЕНТУАЛНА прошка САМО, ако той ми признае и се разкае. Но със сигурност няма да е веднага и ще е дълго обмислено решение.
5. Живот със свекъри - тук компромис бих могла за максимум 2-3 месеца, в случай на ремонт или пожар например. Но, ако ми каже , "отиваме да живеем при нашите" няма въобще да се стигне до съжителство.
5. Мъж, тип "жената е длъжна да е до печката и пералнята" - това само да ми го заяви и ще му дам такава начална скорост, че ще вземе разстоянието от София до Търговище за 7 секунди и 58 стотни.
И в заключение ще кажа, че никога не ми се е случвало някое от гореизброените, затова мисля, че е добре всяка да си помисли за червените лампи (изобщо не е задължително да са като тези) и да реши какво може да приеме и какво - не. За да не пуска после теми тук по въпроси, по които би трябвало да е категорична и ясна в решението, което ще вземе, ако случаят я изненада.
Иначе по темата - ако авторката ѝ харесва да стои в такива отношения, или е решила да играе ролята на жертва да го прави. Животът си е нейн. Да не се окаже обаче, че като се обърне, годините са се изнизали безвъзвратно, а от огледалото не я гледа щастлив човек.
Да, никой не е застрахован. Но имаме нещо, което например жените в Афганистан нямат - свободна воля. И възможност за правилни избори.
Всъщност е много просто - ако в една връзка се чувстваш щастлив и летиш на крилете на любовта, значи всичко е точно. Обаче, ако нещо те тормози и започнеш да питаш странични хора, значи нещо не е както трябва.
Но свободната воля си е наша.
[/quote]Не знам как е при другите, ама аз, когато влезна във връзка има няколко базови неща, с които няма как да се примиря:
1. Физическо насилие (психическо също, но да кажем при умел манимулатор трудно се хваща и е възможно всяка жена да попадне в капана). Значи - удари ли ме, взаимоотношенията прекъсват. Без обсъждане, без право на връщане. Категорично. Директна елиминация.
2. Обиди, унижения - тук след 1вата (ако не веднага, поне ще има сериозно обяснение, че е недопустимо такова нещо, ако се случи пак, директен шут в г..а. )
3. Ревност. Което е равно на липса на доверие. И от това не съм си патила, както и при 1вите, но е огромен червен фар. Каже ли ми, че трябва да си изхвърля снимките примерно или да не нося тези обици (нямам дупки за уши, говоря образно), които много харесвам, защото са от бившия следва разговор, след който, ако се продължи в същия дух следва затваряне на вратата от външната страна. Да не се виждам с този/онзи, да не излизам/да ме следи по телефона и прочее... мдааааа, едва ли ще се стигне дотам, но в случай, че узная какво е ще ми е за 1ви и последен път.
4. Изневяра (като следствие на предишното). Не изневерявам, държа и партньорът ми да го спазва. Не е вързан за мен, бях бременна в 8ми месец, когато БНД се влюби, НЕ МИ ИЗНЕВЕРИ, поради което опитахме, заради бъдещето ни детенце, не се получи. Много ме боля, разбира се, но и до днес сме приятели и можем да разчитаме един на друг, именно поради факта, че не ме излъга.
Тук отварям скоба, за ЕВЕНТУАЛНА прошка САМО, ако той ми признае и се разкае. Но със сигурност няма да е веднага и ще е дълго обмислено решение.
5. Живот със свекъри - тук компромис бих могла за максимум 2-3 месеца, в случай на ремонт или пожар например. Но, ако ми каже , "отиваме да живеем при нашите" няма въобще да се стигне до съжителство.
5. Мъж, тип "жената е длъжна да е до печката и пералнята" - това само да ми го заяви и ще му дам такава начална скорост, че ще вземе разстоянието от София до Търговище за 7 секунди и 58 стотни.
И в заключение ще кажа, че никога не ми се е случвало някое от гореизброените, затова мисля, че е добре всяка да си помисли за червените лампи (изобщо не е задължително да са като тези) и да реши какво може да приеме и какво - не. За да не пуска после теми тук по въпроси, по които би трябвало да е категорична и ясна в решението, което ще вземе, ако случаят я изненада.
Иначе по темата - ако авторката ѝ харесва да стои в такива отношения, или е решила да играе ролята на жертва да го прави. Животът си е нейн. Да не се окаже обаче, че като се обърне, годините са се изнизали безвъзвратно, а от огледалото не я гледа щастлив човек.
Да, никой не е застрахован. Но имаме нещо, което например жените в Афганистан нямат - свободна воля. И възможност за правилни избори.
Всъщност е много просто - ако в една връзка се чувстваш щастлив и летиш на крилете на любовта, значи всичко е точно. Обаче, ако нещо те тормози и започнеш да питаш странични хора, значи нещо не е както трябва.
Но свободната воля си е наша.
Човек, който е на крилете на любовта, никога няма да почне да мисли за някакви точки и подточки, а ако мисли за такива значи не е влюбен/а, следователно и аз на такава ще и дам такава начална скорост, че ще вземе разстоянието от София до Търговище за 7 секунди и 58 стотни.
[/quote]
Ами аз винаги съм летяла на крилете на любовта и точно, защото мислех за точките летях. Ако ми се беше случила някоя от точките нямаше да летя.
По този повод: 2012та се качвам за няколко дни на палатка на Рила . Вече бях щастливо разведена, но ако имах връзка и ми се беше случило и не бях с такъв партньор (това всъщност е част от летенето, защото никога не бих била ограничавана и дори и във връзка пак можех да ида сама, ако поискам ) като нищо можеше да си пострадам
Та... на палатка съм, до моята са няколко палатки, в една от която е познат . Ден-два преди да си тръгна той ме пита дали може да си оставя палатката някакъв негов приятел да остане в лагера да спи за 2-3 нощи и после в София ще се видим и ще ми я върне. Съгласявам се, вечерта преди на сутринта да събирам спалните чували и багажа познатият ми оставя някаква раница с багаж на човечеца. И сутринта какво съм прибирала не знам, но разтребвайки багажа в София установявам, че съм взела пликче с малка хавлиена кърпа и МЪЖКИ СИНИ БОКСЕРКИ.
Майтапът настрана, но кажете ми, колко от вас, реципрочно, ако мъж се върне с дамски бикини ще повярват на историята, че Мунята (т.е. аз), или Мунчото (ако е мъж) някакси е забрал и някакво пликче с чужд багаж, въобще нищо не е правил и даже не е виждал притежателят на бельото?
Наистина, колко биха повярвали?
Защото, дори и да бях в някоя от връзките си, партньорът ми щеше да ми повярва. Реципрочно - аз също.
Затова казвам, че летях
Препоръчани теми