Ревността...

От самото начало на темата Пако все така извърта нещата, че ревнуваните сами са си виновни за ревността, защото дават поводи.
Между другото, комуникацията, грижите и общуването не са само женски прерогатив. Свестните бащи участват точно толкова, колкото и майките, но на някои "мъже" им е трудно да го разберат това. Защото така им е по-лесно.

Защото говориш сякаш знаеш какво е или всъщност не знаеш.

Точно в настоящата тема съм писала, че съм го преживяла. Кое не разбра?!

Не се сдържах.
Надявам се да не са носили памперси до 10-12 и да не си къпал гей през това време.

Не знам дали авторката още си чете темата, но да кажа. Ако съм на нейно място, събирам багажа, докато въпросния го няма вкъщи и се изнасям директно. Блокирам го от всякакви социални мрежи, по възможност сменям и града. Ако има заплахи, отивам в полицията за органичителна заповед.

Това е болест, може да не е признато официално като заболяване, но не е случайно, че когато има престъпление, един от мотивите, по които полицията задължително работи, е именно "ревност". Много бързо се стига до насилие и за съжаление при авторката вече се върви към ескалация, щом мъжът мисли, че някой е влизал в дома му. Първо ще и забрани да излиза с приятелки (може да не е директно, но тя ще спре, за да няма скандали), после ще започне да и създава проблеми за това как е погледнала или се е усмихнала на някого, докато двамата са заедно навън, после ще и забрани да ходи на работа, нищо чудно и бравата да смени и тя да стои заключена, за да не влиза никой, докато го няма...

Истории мога много да разкажа, и аз имам лична такава, слава Богу се размина само с един бой и човекът повече не го видях. Имах и приятелка ревнивка, смятах, че не ми пречи каква е, до момента, в който си намери мъж. Първо трябваше да слушам оплаквания, че си позволил да излезе с приятели и как за наказание цяла седмица нищо нямало да му сготви. После ме караше аз да предлагам приятелства на негови познати жени по социалните мрежи, за да ги проучвам какви са и какви намерения имат към него. Накрая се стигна до там как аз съм го зяпала и прекратих контакти. Мъжът я заряза след по-малко от година.

Мой познат имаше много добри шансове за професионални успехи, получи предложение, свързано с чести излизания в чужбина и го отказа, понеже приятелката му изревнува, че щял да спи с всякакви жени и тя нямало да разбере. Опита се да и докаже, че държи на нея и на връзката им. Даваше частни уроци за допълнителен доход и ходеше в домовете на учениците. Връзката приключи, когато мацката му заяви, че лъжел, имало достатъчно школи за уроци, той ходел при жени на повикване за секс и парите, които носел, били заплащането му за "услугите".

Така че това са болни мозъци, дори и да не се стигне до насилие, от такава връзка нищо няма да излезе. Остава единствено загубеното време в доказване, че не кръшкаш и държиш на партньора, което е безкрайно, защото такива хора никога няма да се успокоят, а само ще измислят нови и нови сценарии и поводи да ревнуват.

Контекстът по който съм се включил е нежната женска струна "децата страдат". Защо не я питаш роси какво общо имат децата с ревността? Щото по правилото за женската солидарност веднъж споменати децата той вече е гад. Дадох пример със себе си от който става ясно че ако бившата ми жена беше някоя от този клуб можеше да каже "той не си поглежда децата" и да бъда вкаран в категорията "източник на децата страдат". За щастие бившата ми беше в пълно съзнание точно защо се разделяме и такава дивотия не би казала.



Би ли ми посочила конкретиката? Аз не я виждам. Ти виждала ли си някой 19 години не ревнува изведнъж започва да ревнува? След което си бие камшика. Ако един мъж възнамерява да си бие камшика последното нещо което ще прави да ревнува. Ако 19 години не е ревнувал то се е появило събитие което му е включило режим на ревност. Ако не е така то би следвало да е откачил. Откачил, разревнувал се, ама изведнъж намерил някаква която не ревнува. Тук нещо не ти ли светва? Извинете за мъжката солидарност, ама и женската идва байгън. А конкретика за болницата намери ли? Жена ми наскоро трябваше да ѝ се направят едни елементарни изследвания обаче по пътека трябваше да я вкарат в болница за пет дена. Не всеки престой в болница е такъв че цялото семейство да трябва да си вземе болнични. Този баща може да е задник, но пълното отсъствие на детайли (извинявай че отново ти противореча за детайлите), навява на много съмнения.

Да не тормозиш с ревност 19 години, после изведнъж затормозваш, и после си намираш човек с който забравяш че си патологичен ревнивец. Тук девиацията гарантирано в него ли е според теб?

Ако след 19 години изведнъж единия започне да ревнува, като до този момент сте си имали доверие и връзката е била хармонична без такива ексцесии, означава че се е появил повод Но, ,ако изначално са те ограничавали и съмнявали в теб за всичко си е патология и такива връзки не просъществуват.

Писах 19г.съвместен живот, а последните 6 постепенно ревността се превърна в обсебване.
Децата бяха свидетели за съжаление на неприятни сцени, пример: Седим с приятели на маса, аз с гръб към всички хора, знаеща какви обяснения ще давам после, та както си хапване изведнъж се удря по масата и започват заплахи по отношение на някакво момче седящо някъде си...
Друг пример пак пред децата, имам петно на блузата, какво е защо е там....Започват заплахи....пред децата, ами това е, на психотерапия ходихме заради мен, според него имах проблем, ок ходихме и добре че го направихме, за мен стана ясно едно, децата ми.... не искам да приемат това поведение, този семеен климат за нормален.
Идея си нямам какви са отношенията с настоящата, а и не ме интересува, той избягва всякакви контакти с мен.

Пако, виждала съм. Тя ти е отговорила, макар че не е длъжна да ни дава обяснения, нито пък аз. Само едно ще кажа, от собствения си опит. На 8-та година откачи от ревност, моят мъж. Без никакъв повод от моя страна. Ние работехме заедно, на едно и също място и бяхме денонощно заедно. Ама буквално почти никога и никъде в продължение на последните 5 години тогава не сме се разделяли. От работа вкъщи и обратно, много работехме по това време. Да е излязъл няколко пъти в кварталната кръчма с някой приятел на по бира примерно 3 пъти. И точно при едно такова събиране с двама приятели, единият му бил казал абе ти май много ревнуваш жена си или нещо подобно, вече не си спомням, и той се вкарал в някакъв свой филм. Аха, щом го каза тоя това, значи нещо знае за нея, нещо ми намекна и тем подобни глупости. И като се започна един тормоз... Ти разбираш ли, че ей така от нищото, буквално от нищото. Само аз си знам през какво минах, ей така бях станала като нея 40 килограма от тормоз. Зверски психически тормоз, не го пожелавам и на най-големия си враг. Не знам как не полудях и как се измъкнах, не знам, честно... Знам всъщност, имах малко дете тогава, само заради него оцелях.
В нещо друго искаш ли да ме убеждаваш по въпроса за ревността?!
Нещо, което не съм преживяла може.

А дали ревнува или не ревнува настоящата си, вече за мъжа на авторката говоря, ние няма как да знаем, нито пък тя. Според мен няма как да не ревнува и нея. Това си е до самия човек, а не до партньор, до болния му мозък е...

Аз не знам какво е. И??? Ето ме в темата - пиша.
И във война не съм се сражавала, но имам позиция и мнение.

Следя темата от известно време и все се чудя какво да отговоря, дали нещо от ревнивите ми ученически и студентски години, дали нещо друго...

Истината, е че докато не се ожениш все ревнуваш.

Не женените все си мислят, как така става това нещо брака, как се търпят по 20-30-40 години без да се изпокарат, изпоревнуват и т.н.

Докато ловиш от гадже на гадже живееш в относителна безсмисленост. Затова гаджето трябва да бъде за кратко по дефиниция или да нямаш гадже в хубавия смисъл.
Докато пробвате, опитвате, несигурни сте, учите се да живеете заедно, вземате си куче, да видите можете ли да се грижите заедно и т.н. живеете в някаква безкрайна неопределена досада, тегота и т.н.

Или се хващайте и се оженвайте, раждайте си деца и се радвайте на живота, или всеки по пътя си да му дойде сляпата неделя, да се натиска, да врънка и да вдига скандали за сватба.

После живеете заедно, гледате детето, недоспиване, зор, готвене, пазар, екскурзии. Не можеш да си представиш живота без раница, куфар, две пазарски чанти и едно, което от два дена ти скача върху крака и вика "Кажи Ох! Кой ме настъпи?! ХАХАХАХАХАХ".

И тогава вече като Ви мине през ума актова батална сцена на половинката и си викате "па кой ще го вземе тоя/тая?! Па, а дано!", но така и никой не се наема да свърши вашата работа по домашният секс хамстер, съответно си го чувате само Вие. И да се излъже някой, най-много да го/я научи на някоя нова хватка.

Често млади хора се питат, ма как така мъжът й я пуска така да обикаля по курорти, заведения и т.н., нали може да стане едикакво си? Ма Вие защо мислите другите за по-глупави от себе си? Основен принцип в психологията, е че човек мисли в пълният диапазон между двете крайности, от най-оптимистичната, до най-песимистичната. Затова и не вярвайте на "не бехме се сетили". - няма човек, който да не се сеща.
Резултатът може да е желан.

Колкото по-рано преминете на следващото ниво, толкова по-скоро ще се ориентирате какви безмислени вълнения са това и колко по-важни и смислени неща има в живота. - разбирайте го в аспект на личностно израстване, усъвършенстване и т.н.
Гадже до третия месец не се ли уточни, фъргай!

Допълнение: Естетиката изисква от ревнивецът да се самопредлага по най-оригинални и положителни начини поне два пъти на ден и да си изпълнява задачите най-съвестно. А не да мели и да врънка. тогава вече и да му изневерят, то ще е от създадени навици и апетит, а не заради чувства.

Мъжът с когото имам връзка живее с друга жена на семейни начала,имат и деца.
Тя е ужасно ревнива.
Следеше му телефона,чете му съобщенията,звъни по няколко пъти на ден,разпитва къде и с кого е бил.
Не му поволява да седне и даже едно кафе да изпие с друга жена-нито с колежка,нито с клиентка..
Не може да илиза без нея, от работа трябва да се прибира веднага вкъщи,ако не-следва скандал.
Профил в социалните мрежи?-тя му прави профилите,тя ги контролира,той даже не знае каква му е паролата...
Еми той си направи друг профил за който тя не знае..

Тя му беше подарила нов телефон на който обаче имаше родителски контрол.Тоест тя го следеше и записваше обажданията.Той беше бесен...Това беше върха на простотията ..

Купи си друг телефон естествено...

Но въпреки следенето и контрола,ние се виждаме всеки ден .
Той иска да се пренесе при мен.Но аз предпочитам да не избързваме.Все пак има и деца в картинката...

Когато един човек иска да изневерява,той ще намери начин и ще го направи,нищо не може да го спре.
А ревността само отблъсква партньора още повече...

Е, тази с основание си е ревнива, мъжът й е боклук. На теб честито.

Ефективност нула.
И да ревнуваш и да не ревнуваш, ако кофраж поддаде…

Въпреки, че не е по темата, но ми е интересно не те ли притеснява това, че след време може да се окажеш в същото положение, като на сегашната му жена? Всмисъл наистина женската логика в повечето случаи тотално ми убягва.