Ревността...

  • 10 759
  • 249
  •   1
Отговори
# 165
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 519
Тя тогава е била настояща до колкото разбрах...

# 166
  • Мнения: 15 511
Институции,няма но има телефони.

# 167
  • Sofia
  • Мнения: 1 403
Ако детето ти е в болница, а дори не попиташ как е,  както и да го откъснеш, както и да го подредиш, мисля че няма място за чудене дали си виновен.

Няма институция за своевременно уведомяване на бащите че бившите им жени са влезнали в болницата с детето им.
 Детето е достатъчно голямо и лично му се обади, за да му каже, но за съжаление нямаше никаква реакция. И да ви кажа за вината -тежко виновни няма,  обсебващата ревност е болест!
Жалко, че децата страдат най- много от това!

# 168
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 2 141
Аз пък на такива приказки, че виидиш еди кой си изведнъж се променил изобщо не хващам вяра.

# 169
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 519
Променят се, от зле към по-зле.

# 170
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 2 141
Щом казваш... Simple Smile

# 171
  • Мнения: 4 069
Ако човек се интересува от детето си ежедневно, няма да пропусне нещо толкова важно.
Като имаш желание, намираш и начини.
Иначе оправдания много, извинение няма.
А когато детето само се е обадило и е казало, помолило за малко обич и подкрепа, вече няма и оправдания.

# 172
  • Мнения: 15 077
Аз пък на такива приказки, че виидиш еди кой си изведнъж се променил изобщо не хващам вяра.
Не ти ли се е случвало да търпиш нещо, търпиш и изведнъж ти писва и разко обръщаш плочата?
Или се случва нещо дребно и ти си даваш сметка, че пропускаш нещо... и бързо взимаш решение, което изглежда неочаквано, но е назрявало. И така малкото камъче обръща колата.
Човекът може да си е същият, но си променя реакцията и отношението.

# 173
  • Мнения: 1 376
Авторката, ако чете темата, бих препоръчала да бяга с 200. Това състояние не се променя току така, живот с ревнивец е половин живот и отделно ревнивите най-много кръшкат. Ежедневието се превръща в битка с вятърни мелници и постоянно напрежение. Ще става все по- зле и по-зле.

Ревността се терапевтира, ако човекът осъзнава пролемът си, но малко хора стигат до там. По-трудно е, ако е симптом на по-сериозно заболяване.

# 174
  • Мнения: 712
Ако човек се интересува от детето си ежедневно, няма да пропусне нещо толкова важно.
Като имаш желание, намираш и начини.
Иначе оправдания много, извинение няма.
А когато детето само се е обадило и е казало, помолило за малко обич и подкрепа, вече няма и оправдания.
Докато станаха на 10-12 години съм сменял памперси, къпал съм гей, водил съм ги на/от детски градини, училищни автобуси, учил съм ги да карат велосипеди, да играят футбол, научих баскетбол за да играя с тях, ходих по лагери с тях, състезания, скаути, всичко каквото ми е хрумвало. След това започнах да работя по 12-14 часа на ден, през уикендите по 6-8. Виждах си децата само по уикендите. Когато отраснаха и се разделихме с майка им, случва се три-четири дни да се чуваме по няколко пъти на ден и после седмица 10 дни да не се чуваме. Знам че повечето майки не могат да си представят живота ако не се чуват по няколко пъти на ден с децата си, то затова и толкова теми за свекървите. Но с бащите, особено ако децата са мъжки, въобще не стоят така нещата. Мъжете се чуваме предимно когато имаме нещо за решаване. Не се чувствам изгубил връзка с децата си, споделят с мен неща които на нея не казват въпреки че им е на една ръка разстояние.

Като обобщение - ежедневната комуникация е женска нужда, не настоявайте чак пък толкоз да се вженчим и ние мъжете. Айде изтрийте ми и тоя постинг че ми писна вече, изтрили са ми постингите за три дни.

# 175
  • Мнения: 712
Детето е достатъчно голямо и лично му се обади, за да му каже, но за съжаление нямаше никаква реакция.

Какво означава това, мълча докато детето му обяснява че е в болница и после затвори телефона ли? Само генерализации, обобщения, и квалификации за мъжа си предоставяш, хич не звучи обективно.

# 176
  • Sofia
  • Мнения: 1 403
Детето е достатъчно голямо и лично му се обади, за да му каже, но за съжаление нямаше никаква реакция.

Какво означава това, мълча докато детето му обяснява че е в болница и после затвори телефона ли? Само генерализации, обобщения, и квалификации за мъжа си предоставяш, хич не звучи обективно.
Каза му "добре" и това е!
Виж хората са различни, пак казвам тежко виновни в случая няма, това е болест и ако не се осъзнае и не се лекува, горко им на всички в семейството.

# 177
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 519
Добре де, Пако, тези неща защо ги разказваш в тема за ревността?! Жената сподели с конкретика как я е ревнувал мъжа ѝ, ти сега какво искаш да я убедиш, че е нещо нормално ли?! Хвана се за конкретния случай с детето в болницата и го развяваш като колко сме добри всички бащи... Добре, мъжка солидарност, ама е прекалено вече. Кое отричаш, не мога да разбера...?! Не е била ревнувана и тормозена ли?! Всичко е нормално, няма що... Какво точно искаш да кажеш - ми и аз съм такъв, да тормозиш от ревност е нормално или ми аз не съм такъв, значи никой не е, и мъжа ѝ не е, тя преувеличава, това не се случва?!

# 178
  • Столичанин ама не в повече :D
  • Мнения: 2 141
Твоя мъж ревнува ли те? Simple Smile

# 179
  • Далечният изток
  • Мнения: 20 519
Моят ли? Какво значение има?!

Общи условия

Активация на акаунт