Ревността...

Относно парфюмите, ето още една истинска история - на приятелско семейство на нашите от едно време.
Мъжът се връща вечерта и ухото му мирише силно на дамски парфюм (става дума за началото на 90-те години, когато нямаше маркови парфюми). Той - изключително почтен джентълмен, интелигентен, тих и много привързан към жена си. Тя - същата.
Та, станало ясно, че преди да се прибере, съпругът се наложило да се обади от уличен телефон (онези оранжевите с фоно-карти, ако си спомняте). Преди него, по телефона говорела някаква гъркиня, така обилно полята с въпросния парфюм, че чак и по слушалката оставила.
Ходи после обяснявай, че нямаш сестра

На скоро имах такава случка. Останал ми телефона отключен на фейса и вътре в джоба кво натискал, кво правил, изровил няква къща за гости наблизо до нашия град. Активирал месинджъра, от форма за контакти пратил запитване за свободни места за дати. И като се усетих, онея ми връщат телефонен номер да се обадя.
Както и да звучи, съвсем реално е. Понеже фейса ми много пъти остава включен на домашния компютър, казах и на моята за случката същата вечер, никво внимание не и обърна. Пък принципно беше много ревнива в началото на връзката ни, сега чак се учудвам на доверието и.

Сега ще ти обяснят, щом не е обърнала внимание... Другата крайност, неглижира те, мхммм ясна работата

Еее, след 200 години брак, хората едва ли  обръщат толкова внимание на дребни детайли.

И аз имам подобна случка.
Незаключен телефон и вайбъра решил да се отвори и да набере човек с който излизах само веднъж и отрязах.
След 2 часа ми звъни и почва да ме пита какво искам. Аз шах и мат. А минаха 3 години. Вика ми набрала си ме.
Казвам не съм, може нещо да се е натиснало. Не повярва и пона да сипе един тон простотии.
Моя колежка от университета се събра с него. Имат бебе. Живее в ада. Правилно съм преценила, както винаги.

Не бе, ония дето никога не са се женили... Обикновено те най се впрягат да обясняват някви неща за семейния живот

Мина някакво  инфо ,че едни се развели два часа след женитбата, рекорд. Явно бързо са изтрезнели относно семейните дела.

Не е е толкова неадекватен че да очаквал ти да си била монахиня преди да го срещнеш, иначе не би била с него. Като сте заживели заедно му е изплувало че вече е направил избор и първа крачка към строеж на семейство. Ако е от хората които си вярват емоционално, тоест вярват че емоционалният им избор е всъщност резултат от безпогрешната им интуиция, то е склонен напълно да се разтвори за избора си (за теб) и да те награди/окове с цялото си доверие. Заблудата на тези хора е че разчитат на принципа на еквивалентността и очакват същото от другия (от теб). И през ум не им минава че ти може да нямаш същото отношение.

И тук идва случка, сама по себе си невинна - обажда ти се старо гадже докато сте заедно. За теб това е нещо безобидно и само малко конфузно. Но за него в каква категория ще попадне тази случка изцяло зависи от начина по който ти ще се държиш. Ако се оттеглиш настрани да говориш, това му е червена лампа - имаш неизяснени отношения за които предпочиташ той да не чува. Ако пък провеждаш разговора пред него и бившото те кани на кафе (примерно), един отказ от твоя страна без да декларираш че вече не си свободна за такива развлечения отново е червена лампа - предпочиташ да не развяваш че си обвързана. Редя ги хипотетични, като насока за размисъл, категорично не ти ги приписвам. Колегата който ти се е обадил по работа, ако е задал някой друг по-личен въпрос, пак не е на добре. Допускам че и ти не би одобрила да му се обади колежка за която не си чувала и да го пита как е любовния живот, как е новото гадже, или не дай си боже, кога си тръгва гаджето.

В случая с колегата бивш също има купчина критични обстоятелства. Той вече знае че го правиш с хора от работата. Ако колегата е женен - черна точка. Ако в стремежа си да омаловажиш събитията между теб и колегата си представяла нещата като "нищо сериозно", още по-голяма черна точка. Това "нищо сериозно" е стряскащо за човек със сериозни намерения спрямо теб, означава че ти си способна на неангажиращи връзки, а това са връзките които почти никога нямат официален край. Много мъже знаем как такива връзки продължават паралелно и покрай гаджета и в брак.

Всяка твоя тайна която изплува в ежедневието ви по начин по който ти си принудена от обстоятелствата да я сложиш на масата го кара да се чуди какво още има под водата. Всеки път когато ти говориш с бивш и не декларираш обвързаността си го кара да си мисли че ти не си направила своя избор и започва да се чуди дали не строи къща върху подвижни пясъци и подпочвени води, както и дали познава човека с когото я строи.

Правя забележката отново, че говоря за конкретен типаж човек, нямам представа твоят какъв е. Надявам се да е човек който иска да гради с теб, но е стреснат. Как да отделиш такъв от патологичния на когото тук правят профил, не знам. Но упражни ли сила спрямо теб, дотам, теглиш черта.  Написах най-дългия си постинг в тоя форум защото съм наблюдавал от първия ред типажа когото описвам. Нещата се наместиха при него. Отне месеци. Ако не ти се занимава - режи. Ти ще се отървеш, а той все ще се оправи.

ПП
Как се декларира на бивш настояща обвързаност:
- здрасти, бивш номер 7 съм, как я караш?
- страхотно докато не се обади, пием кафе с любимия.

Това звучи доста болно и обременяващо. Да вземе да си татуира на челото, че има любим, за да е спокоен и уверен посочения. Възрастните хора имат минало. Една ли той е стоял в манастир, чакайки точно нея. Ако не може да се справи с фактите проблемът е негов.

Има една приказка, че ревнивеца сам сваля гащите да му изневерят.

Всъщност психически здрав и емоционално зрял мъж не би влязъл в нито  една от описаните от Пако мисловни схеми.
Би се концентрирал над връзката си с жената и факта, че сега тя е с него, а ако степента и близостта на контактите с бивши го притесняват, да го изговори спокойно.

Първо и преди всичко. Ревността (особено в такава степен) говори не толкова за липса на доверие в другия, колкото за неувереност в самия себе си. Когато човек смята, че няма какво особено много да предложи, за да задържи партньора до себе си, много често вместо да се обърне и да се запита какво го кара да се чуватва така, започва да потиска половинката си. И така вместо да ви задържи по някакъв начин започва сам да ви кара да се чувствате зле в тази връзка.
Второ (и може би по важно) - този тип ревност, които вие споделяте говори за проблем. Има здравословна ревност - която е слаба, не се проявява постоянно и не вреди на връзката. Има и патологичкщна ревност - тази отива натам. Започва едно потискане, насаждане на вина, ограничения. Катп нищо както ви ревнува от телефона,  скоро ще ви забрани да използвате каквито и д било социални мрежи. Също да се виждате с приятелки, да излизате без него... и дори да ходите на работа. И докато се усетите е възможно до такава степен да сте останали без личен живот и контакти, че да се окажете напълно впримчета и зависима от този човек. Ако ви доведе до състояние на пълна зависимост няма как да го напуснете, нали?
Проблемът е че в някои ситуации такива хора се превръщат постепенно и яъв физически насилници. Последните ситуации, които споделят отиват към емоционално насилие и тормоз, който също не е по-малък по стойност и може да нанесе значителни вреди на псохиката.
Връзката се гради на взаимно доверие и уважение. От споделеното тук не виждам нито едно от двете. Може да се опитате да изговорите спокойно нещата, да откриете коренът на проблема и да се опитате да решите ситуацията като двойка.
Но ако забележите още маркери на подобен тип поведение е добре сериозно да се замислите дали да продължавате връзката си с този човек. Важно е да пазите физическото, емоционалното и психическото си здраве.
Въпросът, който седи тук може би е защо този човек няма доверие в себе си, защо смята че не е достоен за вас и може да ви изгуби. Кое е това, което смята, че не може да ви даде и бихте потърсили другаде? Но този проблем няма как вие да разрешите вместо него.

На 16-17 годинин съм, с гадже набор. Ужасен ревнивец, аз млада и глупава. Всеки ден ми засичаше на телефона колко минути съм говорила и с кого. Като имам 4 миниту с приятелката ми съученичка - нали цял ден бяхте на училище, какво говорихте после по телефона. Като нямам минути - ти си ги изтрила. Караше ме да му звъня като се прибера в нас от домашния телефон. Минаваше като съм на кафе с приятелки "случайно" всеки път. И после звънеше и по телефона и като се чуеше мъжки глас от съседна маса веднага се почваше с "с кой си, кой е този". Изкарахме 3-4 години. Не беше лош човек, имаме много хубави спомени, не сме се разделили с лошо дори. НО това е нелепа и болезнена ревност. От малка си научих урока. Ей сега на този акъл да ми дойде с тези глупости, ще го ошмаря и пътя. Чак ме е яд на мене си каква съм била будала, ама лапешка работа, първо гадже, голяма любов..

Авторката обясни ли дали е мирисала на мъжки парфюм? Защо я обвинява точно в това и останалите неща? Пише си с някой и крие, означава, че изглежда така отстрани.
Аз да уточня, че съм крайно не ревнива, и не понасям ревнивци. Но, ако мъжът, с който живея от скоро и все още не познавам си пише или щрака нещо все в телефона си, когато сме заедно, мирише на женско системно, звънят му бивши през кратък интервал от време... ми поне ще попитам за кво иде реч.

И той ще ти разкаже...

Сигурно няма, но поне да ме отчете, че ми прави впечатление. 😄
Имам една позната, която си трае. Разбива пароли, следи, дебне. И чааак тогава става бау. Ми няколко случая си има. Веднъж не си е въобразила. Хващаше си ги. 😂😂😂