Зависимост

  • 7 120
  • 68
  •   1
Отговори
  • Мнения: 8
Помогнете ми. Има ли начин да откажа някого от алкохола или е невъзможно?
Или аз да се откажа....

# 1
  • София
  • Мнения: 28 579
Ти да го откажеш? Не.

# 2
  • Мнения: 8
Имам предвид начин за отказване на алкохола

# 3
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 895
Ако той не желае.... Няма да стане.
Ти се спасявай!

# 4
  • София
  • Мнения: 28 579
Има клиники. Успехът е много съмнителен. Ти се спасявай.

# 5
  • София
  • Мнения: 35 107
Клиники няма. Има скъпо платени частни, ако хванете ред и плащате по 2,5 на месец, отделно лекарства.

Ако зависим не поиска помощ - не може да помогнеш. Ако отрича проблема - вие ще се разболеете в опити да спасите някой, който не иска да бъде спасен.

Алкохолизма е тежка социална болест, която е осакатила не едно дете и е разбила на парчета не една жена.

# 6
  • Мнения: 9 709
Шансът за насилствено отказване според мен е нула. Ако не е кръвна част от семейството ти последвай съвета по-горе.

# 7
  • Мнения: 17 407
Има. Дори когато той иска, няма гаранции, че ще стане веднага. В момента се борим с две чаши вино и то не всяка вечер. Махнала е концентрата (от сутрин до вечер). И при алкохола, и при тютюна винаги ги питам - ще намаляме ли или ще се отказваме (не е добре да лекуваме една зависимост с друга). Не е лесно, не е и невъзможно. То който се справя сам не търси помощ. Да не забравяме, че всички функции и органи страдат и трябва да се справяме и с последиците от това.

# 8
  • Мнения: 1 522
Много трудно ще стане работата, трябва човека да го иска. Да е признал пред себе си, че има проблем (за признание пред другите чаааак след един определен период) борбата е всеки ден. Борба със себе си се води, трябва воля и психика. Съпорта е много важен но не е основното. Не се ли осъзнае, не поиска ли сам.. няма шанс. Изречението,, нямам проблем, мога да спра когато поискам,, е огромната заблуда тук, защото носи отрицание на проблема.

# 9
  • Мнения: 25 749
Помогнете ми. Има ли начин да откажа някого от алкохола или е невъзможно?
Или аз да се откажа....
Да накараш някого да се откаже от каквото и да е, не можеш,  АКО той самия не го поиска силно.
Ти да се откажеш, можеш, стига да искаш.

Колко пие тази душа?

# 10
  • Мнения: 2 524
Има. Дори когато той иска, няма гаранции, че ще стане веднага. В момента се борим с две чаши вино и то не всяка вечер. Махнала е концентрата (от сутрин до вечер). И при алкохола, и при тютюна винаги ги питам - ще намаляме ли или ще се отказваме (не е добре да лекуваме една зависимост с друга). Не е лесно, не е и невъзможно. То който се справя сам не търси помощ. Да не забравяме, че всички функции и органи страдат и трябва да се справяме и с последиците от това.

И според мен има. Виждала съм го два-три пъти в практиката си, но много зависи от конкретния човек, от конкретната среда и житейски ситуации. Например - опасност от развод и да остане сам, тогава  човекът се стресна, отказа напълно алкохола. Или сериозен здравословен проблем. Но пак всичко опира как да мотивираш зависимия да спре.

Стана ми интересно каква е разликата при мотивацията между намаляване или отказ от зависимост? За себе си питам, защото с едни цигари много се боря и в момента уж ги "намалявам".

# 11
  • Мнения: 17 407
Не е до разлика в мотивацията, индивидуално е при всеки. Преплитат се много фактори и всеки случай се гледа и решава отделно. Ако искаме трайни резултати, разбира се.

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 1 228
Ако е гадже - бягай. Ако е съпруг, баща на детето ти - длъжна си да се бориш, аз така мисля. Човекът има нужда от помощ. Той може да мисли, че не се нуждае от помощ, но ти трябва да го накараш да разбере, че има проблем. Чувала съм, че алкохолиците не знаят, че са алкохолици. Мислят, че пийват така по малко.
Ако всички тръгнат да бягат... много тъжно, много! Но пак казвам: опитай да помогнеш, ако е част от семейството ти.

# 13
  • Мнения: 1 544
Не съм съгласна, че ако е баща на детето й е ДЛЪЖНА да се бори. Баща ми е алкохолик. Два пъти е бил в Раднево на лечение, сега с диабет и след инфаркт и поставени стендове спря да пуши, но продължава да пие. Майка ми си съсипа живота в опити да го спасява, а аз работя с психолог, за да поправям бъговете си заради това, което съм видяла и преживяла като дете. В момента виня нея, че не ме е опазила от всичко това. Да, заболяване е, но съзависимите страдат наравно, та и повече.

# 14
  • INFJ
  • Мнения: 9 363
Длъжна?
Никой не е длъжен да пропилява своят живот, и този на детето си, в безнадеждни опити да променя някой. И особено, ако човека смята, че няма проблем. Да се обади, когато разбере, че проблем има, и когато реши той да се бори. Хората около него могат да бъдат само подкрепа, но борбата е негова.

# 15
  • София
  • Мнения: 28 579
Длъжна е да предпази детето си, ако има такова. В началото на тази седмица съученик на сина ми погреба майка си, защото алкохолът й беше по-важен. Даже не ми се пише повече.

# 16
  • Варна
  • Мнения: 36 606
Да пази Господ, но аз бих се чувствала длъжна да се боря само за детето си. Дори и половинка сигурно няма да толерирам. Всеки има глава на раменете.

# 17
  • Мнения: 329
Свържете се с доброволците от групата на анонимни алкохолици. Сред тях има хора с много опит и ще ви посъветват най-адекватно.
https://aa-bg.info/

Много зависи от човека и дали той иска да спре и дали е готов да се бори.

В България не съществува институция, която да може да помогне, нито има някаква друга форма социална подкрепа. Даже напротив, в болниците пияните опърпани мъже ги изхвърлят като парцали и ги оставят да лежат до контейнерите. А ако нямат документи за самоличност или пари, отказват да ги приемат, дори и да са близо до смъртта.
Съвсем скоро имаше един такъв случай с един мъж, който беше изхвърлен от Пирогов и го оставиха до контейнерите в безпомощно състояние 3 дни да лежи без да може да стане.

Има някакви частни клиники за зависими уж, виждала съм една две в нета, но никога не съм попадала на действителен позитивен отзив за някой лекуван в тях и възстановил се.
Дали са истински, с какви методики работят и с какви специалисти разполагат не знам...

На английски има много повече ресурси за тази зависимост и повече групи, към които можете да се присъедините. Но без желанието и съпричастността на самия зависим, ще стигнете до никъде.
Моя баща за малко да умре, лекуваха го в една болница и го спасиха преди 6 години. Бяха едни страшни халюцинации, няма да ви разправям... След това преживяване мина един дълъг период на трезвеност и после се върна към старите си навици. Не ми казва истината, до ден днешен е жив, но не знам колко пие и не мога да го контролирам. Не се и опитвам вече. Жена му го остави и си загуби и работата и здравето като последствие от пиене 20+ години. Но всички хора са различни. Дано при вас развръзката е по-добра. Като цяло статистиките не са позитивни.

# 18
  • Мнения: 12 790
Помогнете ми. Има ли начин да откажа някого от алкохола или е невъзможно?
Или аз да се откажа....
Невъзможно е ти да откажеш друг човек от каквато и да е зависимост.
Ако той не е мотивиран сам да се оправи, направо ти се откажи.

# 19
  • Мнения: 37
Начин да спасиш него - няма. Начин да спасиш себе си - като си тръгнеш.

Четвърто дете съм от брак, в който баща ми цял живот бе нарочван за алкохолик от майка ми. Нейната мисия в живота - да го откаже от пиенето, да спре той да бъде алкохолик. Брака им продължи 18 години. В последните 10 майка ми обиколи какви ли не психолози и психиятри, да я научат как да го откаже да пие. А баща ми - човек от село. Обича след работа да пие две три бири, или ракии. Нещо нормално за мястото, от което идва. За майка ми обаче това беше алкохолизъм.
Накрая всички тези специалисти успяха да ѝ натъпкат в главата, че няма как това да се случи. И го напуснахме. Преди 22 години, аз бях на 9 години.

Монетата има и друга страна - помисли ти с какво си привлякла такъв човек? Също и че има и случаи, в които макар някоя спасителка да успее да спаси зависимия, след като се възстанови той я зарязва - защото му напомня за период от живота му, който е преодолял и към който не желае да се връща.
Помисли също дали не е възможно да го играеш вечната жертва и да го провокираш да пие? Поне в моето семейство това беше проблема.  Да, провокацията не е оправдание да станеш зависим, но някои хора не успяват да преработят стреса по здравословен начин и да съберат сили да си тръгнат от подобна връзка, затова се пристрастяват.

Мога още да вмъкна и че във връзка, в която единият е зависим физическия тормоз е въпрос на време.

Да си до такъв човек не е лесна работа, често дори е саморазрушителна. Все пак ако решиш да останеш - чака те дълъг и не лек път, посветен на това да спасиш някого, който може би дори не желае да бъде спасен. Не изпитва нужда и смята, че и така му е добре. Струва ли си?

Последна редакция: сб, 15 окт 2022, 18:31 от olive_oil

# 20
  • Мнения: 17 407
Каква институция търсите? Как виждате помощта? Да ви ги събира от домовете? В България се помага персонално/групово на тези, поискали това. Значи, психиатрите пълнели главитена хората с мисли как няма начин, а вие тук правите същото.
Оставете тя сама да намери или не намери смисъла.

# 21
  • Мнения: 37
Каква институция търсите? Как виждате помощта? Да ви ги събира от домовете? В България се помага персонално/групово на тези, поискали това. Значи, психиатрите пълнели главитена хората с мисли как няма начин, а вие тук правите същото.
Оставете тя сама да намери или не намери смисъла.

Не сте разбрали. Специалистите просто се опитваха да обяснят, че няма как да се помогне на човек, който не вижда проблем в поведението си и се чувстват добре с това което правят, макар заклеймявано от другите като зависимост. Затова и казвам, че монетата има две страни. Не винаги ситуацията е зависим/тиранин - жертва.

Би било несериозно специалист да подкрепи човек (ако говоря за моето семейство - в случая майка ми), който си е навил на пръста, че даден човек е еди какъв си. Специалистите трябва да работят със зависимия, ако той самият ги потърси. В противен случай освен отговор "Няма как да му помогнете, ако той самия не дойде и не пожелае да се промени" нищо друго не следва да излиза от устата им.

А пък иначе - пуснала е тема, казвам си мнението Wink

# 22
  • Мнения: 17 407
Специалистите работят и с близките. В момента точно това правя, човекът не иска помощ. Не е добре да делим хората от близките им (работи се цялостно).

# 23
  • Мнения: 1 746
Не винаги е загубена кауза. Според мен си заслужава да се опита. В наши дни много лесно отписваме всеки с проблеми.
Пожелавам сила, постоянство и каквото стане.
После ще съжалява, ако не опита.

# 24
  • Варна
  • Мнения: 36 606
Лошото е, че тези, които опитват, много често не знаят кога да спрат. До последно вярват и се надяват, че нещата ще се оправят. И в един момент затъват и те.

# 25
  • София
  • Мнения: 38 515
Имах един приятел. За 10 месеца влиза 3 пъти в клиника, включително частна. Ами...не е сред нас вече. 😥
Мъжът ми отказа да се признае за алкохолик, отключи психично заболяване, в момента копае дъното.
И сега гледам Роди се звезда.
Ми това е.

# 26
  • София
  • Мнения: 35 107
Цикълът в София изглежда така - с големи връзки можеш да вкараш човек във ВМА, ама големи и дебели, иначе не.
Остават 4- ти километър и Суходол - места няма, чакаш.
Две седмици някаква детоксикация, терапия, лекарства и чао.
После, ако си се осаферил донякъде - АА (добро звено), платена терапия и медицински контрол - платен в повечето случаи.
Без 24 часова подкрепа и финансови инжекции - трудно.
Това е решила държавата - една клинична пътека ти стига.

Въртят се хора, които са поискали доброволно лечение в някакъв омагьосан кръг, няма адекватно лечение и навързани звена, които да имат грижата.
Та представете си за някой, който отрича, че има проблем.

# 27
  • Мнения: 17 407
Пак питам - какво е адекватно лечение? Причините за алкохолизама са разнородни, нима мислите, че болничното лечение решава проблема?! Детоксикацията не е лечение на алкохолизма, а част от процеса.
Стига с това няма, дайте да видим какво има. Обърнете внимание на себе си и отношенията си, то с критики всеки може.

# 28
  • София
  • Мнения: 35 107
Дрен, да има навързани звена, не сам или близките ти да се лутат.
Отиваш при личната и казваш - алкохолик съм, искам помощ. И от това ти действие до края на лечението (смятай нужното време или до живот) да знаеш къде да отидеш и какво да правиш. Липсва такова нещо.

Има го в платените центрове на цени от 2,5 на месец.

# 29
  • Мнения: 17 407
Виж сега, да ти става лошо от алокохола/цигарите и да спреш, или да те натъпчат с друга отрова - това също не е лечение. Лутат се, защото проблемът е в няколко измерения. За мен половин бутилка вино не е проблем, теб те дразни. Всеки индивид е с различни потребности и в причините и в терапията. На приказки в лесно.

# 30
  • София
  • Мнения: 35 107
Е, да, ама като обикалях аз и търсех спешна помощ, приказки като твоите не ми свършиха работа.
Много малко неща ми свършиха работа всъщност, защото никой не знае какъв протокол се следва, няма такъв.
Тежък алкохолик с възрастна майка и без пари, осигуровки, спестявания.
Не искал в Суходол (бил е), не искал на 4- ти ( бил е)
А, сега?

# 31
  • Мнения: 17 407
Търсила си спешна помощ за алкохолик, пък ми говориш за адекватно лечение. На кое? Кажи, на усложненията. Това не е лечение на зависим, а палиативна грижа. Лечение е тогава, когато болният участва в процеса. Не знам какво си очаквала.

# 32
  • София
  • Мнения: 35 107
Като излезе от 4- ти частично детоксикиран, накъде да иде.
Туй всички се питахме.

# 33
  • Мнения: 17 407
Прибира се у дома. Същото се отнася и за изписаните да си умрат вкъщи онкоболни. Разбирам, че близките искат места, където да ги оставят, но дайте да сметнем първо кой ще работи там. И стига с тая държава, ами питайте семействата на младите лекари и сестри какво ги мотивира да учат.

# 34
  • София
  • Мнения: 35 107
10 дни клинична пътека за 20 г алкохолизъм.

Прибира се у дома. Същото се отнася и за изписаните да си умрат вкъщи онкоболни. Разбирам, че близките искат места, където да ги оставят, но дайте да сметнем първо кой ще работи там. И стига с тая държава, ами питайте семействата на младите лекари и сестри какво ги мотивира да учат.

Точно това имах предвид - няма изход и да искаш, какво остава да не искаш.
Благодаря за стерилният отговор с нулева практическа насоченост.

# 35
  • София
  • Мнения: 38 515
Оф. Ужас е в БГ.
Вчера си говорихме с една жена с мъж с психично разстройство. Но те живеят в ОК и там наистина има помощ. Даже вкъщи идват.

# 36
  • Мнения: 17 407
На различен език говорим. Държавата не знам колко е длъжна да плаща за годините алкохолизъм, но можем да посмятаме малко, да видим отде да дойдат парите.

# 37
  • Мнения: 329
След детоксикацията би трябвало да следва програма за рехабилитация, която да помогне на зависимия да се научи да живее нормално без да посяга отново към чашката. Програмата може да включва психотерапия, групови дейности, лечения с помощни медикаменти, духовни практики и много други. В повечето европейски държави има такива програми, има много инфо в нета. Вече колко са ефективни е друг въпрос, но поне има някаква посока на движение и възможности за желаещите да се лекуват в дълбочина, а не само когато са за болница. В България такива програми няма (искам да кажа достъпни за всички, частни може и да има). И това е голям проблем, защото всички зависими от алкохол, от хазарт или наркотици са зарязани от държавата и оставени на произвола на съдбата. Психичноболните също са в подобна ситуация.

# 38
  • София
  • Мнения: 35 107
Това е.

# 39
  • Мнения: 17 407
Какво точно искате от държавата? Ето, аз работя по частни програми за възстановяване на хора с  тежки заболявания ,  с възможност за възвръщане на средствата при определени условия. Създаваме ги в отговор на обществените потребности, виждайки ефективността от така наречените  държавни. Конвейр и каквото стане. Тези неща се мислят първо мащабно, после в детайли и накрая се персонализират.
Не можете да искате от държавата невъзможното - да ви отглежда безплатно близките с алкохолна зависимост.

# 40
  • София
  • Мнения: 35 107
Не разбираш написаното ли?
Явно да.

Аз с моят близък преустанових отношения, защото реално не ми е близък и след трети рецидив се отказах, защото мога да си го позволя. Майка му не може обаче, тегли си гайлето.

# 41
  • София
  • Мнения: 12 127
В групите на Анонимните Алкохолици не случайно стават и казват "Аз съм Х и съм алкохолик". Един токсиколог така казваше и за наркоманите – броим го излекуван щом умре от друго.
Иначе лечения има, но трябва да има и желание у болния. Трябва и психотерапия и не казвайте, че няма пари, пари за пиене както имат, така ще имат и за свестен терапевт. По-големият проблем става съзависимостта на близките, които са по-зависими от алкохолика/наркомана, отколкото той от субстанцията.
Та единен отговор на въпроса няма – всичко е възможно. Понякога въпросът е струва ли си.

Последна редакция: нд, 16 окт 2022, 16:38 от Бoяна

# 42
  • Мнения: 17 407
Не разбираш написаното ли?
Явно да.

Аз с моят близък преустанових отношения, защото реално не ми е близък и след трети рецидив се отказах, защото мога да си го позволя. Майка му не може обаче, тегли си гайлето.


………
😃

# 43
  • Мнения: 12 790
Доколкото ми е известно (защото имам наблюдения), на Запад имат клиники за зависими, имат ред, система, обаче успеваемостта е отчайващо ниска. Става така, че мотивираните зависими минават през различните етапи на лечение, обаче после се връщат в старата среда, при стария бит, проблеми и приятели и ... поддават.
Писала съм за понятието "сух алкохолок" - такъв, който е отказал пиенето, но терапевтите пак си го водят алкохолик.
Драмата е голяма.

# 44
  • София
  • Мнения: 12 127

Писала съм за понятието "сух алкохолок" - такъв, който е отказал пиенето, но терапевтите пак си го водят алкохолик.

Няма понятие сух алкохолик, както казах първи принцип на АА е, че всеки остава завинаги алкохолик и ако го знае е възможно да не пие. Пийне ли и край. Затова тези групи са толкова важни, в клиниките има само детокс, ежедневието е борба, затова АА имат ментори и като на човека му се пие звъни на него, за да го разубеждава. Този ментор също е бивш алкохолик. АА е най-доброто измислено като лечение на зависимости, не знам доколко изобщо ги има у нас, но ако ги има мисля, че това е шанс за лечение. И най-луксозните чужди клиники не правят много повече от нашите – детокс, малко терапия и изписване. После ако човекът не посещава АА срещи и терапевт, ако няма желание да се контролира и бори с болестта си няма спасение.

# 45
  • Мнения: 12 790

Писала съм за понятието "сух алкохолок" - такъв, който е отказал пиенето, но терапевтите пак си го водят алкохолик.

Няма понятие сух алкохолик...
Има.
https://www.beratung.help/a/tipps-fuer-abstinenz-von-angehoerigen

# 46
  • Мнения: 17 407
Има зависими, които не желаят групова терапия и си търсят личен терапевт. Точната дума е ментор, да.

# 47
  • София
  • Мнения: 12 127

Писала съм за понятието "сух алкохолок" - такъв, който е отказал пиенето, но терапевтите пак си го водят алкохолик.

Няма понятие сух алкохолик...
Има.
https://www.beratung.help/a/tipps-fuer-abstinenz-von-angehoerigen
Работила съм със зависими като социолог и няма нужда да си цитираме сайтчета. Зависимостта е доживотна болест и болният трябва да го осъзнае, за да се оправи. Затова веднъж алкохолик си е с диагноза алкохолик завинаги, пак казах и цитирах, докато не умре от друго.
Трябва си доживотна помощ, терапевт, ментор, група, нещо специализирано. Цитирали са ми случаи с над 30 години чист наркоман и едно стресиращо събитие като развод или смърт на близък и хайде отначало. Та затова казвам, че измислянето на термин сух алкохолик е нон сенс, защото всеки алкохолик е такъв.

# 48
  • Мнения: 12 790
Момент сега, защо ми се нахвърляш? Твърдението е същото - от алкохолик не става неалкохолик. В други държави се ползва терминът професионално. В тази за сега не се ползва, добре. Тук науката не е някаква изолирана от науката в други държави, така че все някога ще навлезе и тук.

# 49
  • София
  • Мнения: 12 127
Момент сега, защо ми се нахвърляш? Твърдението е същото - от алкохолик не става неалкохолик. В други държави се ползва терминът професионално. В тази за сега не се ползва, добре. Тук науката не е някаква изолирана от науката в други държави, така че все някога ще навлезе и тук.
Не ти се нахвърлям, просто обяснявам, че алкохоликът си е алкохолик. Няма нужда да го наричаме сух, то е ясно, че или в момента пие, или не, но си остава алхохолик доживотно. Просто казвам, че няма нужда да си превеждаме буквално от чужди езици популярни обяснения на отдавна известни неща. Още повече за незапознатите е подвеждащо сякаш може да има излекуван алкохолик и сух алкохолик. Сух, мокър, вари го, печи го, във всеки момент всеки алкохолик или зависим към вещества може отново да се подкара.
И пак се извинявам ако съм прозвучала неподходящо.

# 50
  • София
  • Мнения: 38 515
За съжаление е така. Този мой приятел не съм го виждала да пие, аз съм пила пред него. Даже беше ментор. Въобще аз, отстрани, си мислех че е много напред в лечението си. Обаче явно не е бил.

# 51
  • Мнения: 12 790
Неподходящо ми се струва да спориш с човек, който твърди същото, което и ти. Опровергай някого, който твърди обратното на теб. Не разбирам такъв спор. Но както и да е.

# 52
  • Мнения: 633
Познавам алкохолици, които не пият от години, НО посещават редовно АА.

# 53
  • Мнения: 197
Помогнете ми. Има ли начин да откажа някого от алкохола или е невъзможно?
Или аз да се откажа....

Баща ми и дядо ми бяха алкохолици.
Сега и двамата не пият. Баща ми 100 пъти е казвал, че ще спре алкохола, но взе че сигурно на стотният път наистина стана.
Сега не пие и глътка. Казва ако пийна две глътки няма да остана само с тях, затова въобще не пие.
Не пие от около 4-5г.
Явно човек трябва НАИСТИНА ДА РЕШИ и тогава се случват нещата.
Първо трябва да се осъзнае, че има зависимост и после с всички сили и най-вече мисли да се спре окончателно.
Но много зависи и от човека. Има такива, които не могат да спрат, има такива, които спират, но после пак почват, има ги и онези, които се спират на 100%
Дано да спре, че мноого добре знам, какво е алкохолизъм и то на втора степен.
Дядо ми е пил 40-50г.🤐🤐🤐😬😬😳😳😦👏
Бащата и той много...
Но, ето че свърши... Късмет! 🙂

# 54
  • Мнения: 2 646
Има начини, но са скъпи!
 Клиника MOODIST в Истанбул лекува зависимости за 2 до 4 седмици. Програмата включва както физическа, така и метална детоксикация т.е. оздравява и психиката, и начина на мислене. След детоксикация се поставя инжекция депо, която се отпуска бавно в тялото в продължение на 3 месеца. Тази инжекция съдържа вещество, което преустановява приема на алкохол. Ако човекът започне да употребява отново, се чувства зле, и скоро сам се отказва. Инфекцията се поставя за още 3 месеца ако е нужно.
Скъпо е лечението, 5 цифрено но си струва. Лекуват по този начин дори хероин.
Координатор за български пациенти  +90 533 313 29 17 говори български.

# 55
  • София
  • Мнения: 38 515
Просто ъпдейт. Така нареченият ми съпруг е още по-зле от преди година назад. По време на почивка всеки ден пие твърд алкохол от обяд и прави скандали през 3 дни. През повечето време работи и не живеем заедно. Тогава пие уикенда и вечер, не съм сигурна колко.

# 56
  • Мнения: 1 726
Бях писала наскоро в друга тема за мой близък роднина, който всеки ден пие по 2 литра бира. Казва, че ако реши още сега може да спре да пие, ама не му е дошло времето, защото е напрегнат, защото го отпуска и заспива веднага. Като мине дадено събитие ще спре да пие, но момента никога не идва. Казва също, че бирата не е твърд алкохол и не може да се приеме като зависимост неговото, но за мен си е. Пие някой път над 2 литра, наскоро изпи 4 литра. Видяла съм се в чудо с него, нищо не действа, отчаяна съм. При него алкохолизма води до психични заболявания, 3 пъти е влизал в психиатрична болница. Изплашена съм, но нищо не мога да направя.

# 57
  • Мнения: 981
Просто ъпдейт. Така нареченият ми съпруг е още по-зле от преди година назад. По време на почивка всеки ден пие твърд алкохол от обяд и прави скандали през 3 дни. През повечето време работи и не живеем заедно. Тогава пие уикенда и вечер, не съм сигурна колко.
Аз и в други теми съм чела,че не си ок с т.нар.съпруг,но не разбирам защо не се разведеш?През годините назад и аз съм писала за моя случай,сходен беше по отношение на алкохола,но аз се разведох 2019 и всичко е точно!На кой му се мре,да мре,аз(ние, майките)имаме деца да гледаме и живот да живеем!

# 58
  • София
  • Мнения: 38 515
В процес на развод сме. Обаче работи в чужбина и ме мотае с делото.
Едно време пиеше бира. Таман по 2 литра и нагоре. Уж нищо, а пък то си прогресира.

# 59
  • Мнения: 329
Май при много хора алкохола води до психични отклонения, депресии, сътресения на неврната система и още какво ли не. Нормални, работливи и спокойни хора се превръщат в непредсказуеми, избухливи, безотговорни, депресирани, че и на всяка година-две се добавя по още едно трагично прилагателно. Зависимостите са страшно нещо, наистина. Аз още бях малка когато започна баща ми, и добре че майка ми го изгони защото започнах да ставам свидетел на много грозни и плашещи картини. Пазете си децата от това, но нека знаят истината и да видят резултата поне веднъж, за да разберат що за ужас е и да не пият (много). Заради всичко, което съм преживяла с баща ми цял живот не пия алкохол никакъв, просто не мога. Поне това добро ми е направил, че ми е дал тази поука за живот. Без да съдя пиещите.

А сега като гледам сред подрастващите каква мода е да се пие… колкото повече, толкова си по-мъж! И накрая ставаш толкова голям мъж, че не можеш да се прибереш до вкъщи и да си събуеш гащите…
А дано вашите съпрузи (макар и бивши) да се опомнят и поправят преди да ударят 60-ката.

# 60
  • Сф
  • Мнения: 10 666
Не знам каква е тая клиника в Истанбул, но едва ли са открили топлата вода. Ако беше толкова лесно...
Още преди години майка ми е разказвала за техен колега,който бил прекрасен и талантлив човек и музикант, но алкохола.. Още навремето са му поставили някаква ампула и ако пиеш, тя влиза в реакция и може да умреш, става ти лошо. Е, затрил се е.
Също мисля ,че хората с някакви психични проблеми и генетични предпоставки,ако щете са по- склонни да залитат към зависимости. А иначе естествено, че злоупотребата с години води до сериозни и физически и психически проблеми и промени.

# 61
  • Мнения: 2 646
Медицината напредва. Вече се лекува не само физическа, но и умствена зависимост. Тази клиника в Истанбул предлага и лечение с електрони, които се подават директно към мозъка. Неутрализират дори желанието за хазарт чрез подаване на тези електрони. Последни писъци в медицината.
Детоксикация на тялото е едно, детоксикация на психиката е съвсем различно. Клиниката предлага пакет , който включва и двете. Човекът излиза от клиниката не само изчистен, а и зареден ментално, мотивиран.
Онези инжекции депо лекуват доста успешно дори хероин. Пациентът дори да тръгне да приема, то лекарството неутрализира ефекта на опиата.
При нас имаше ефект. Затова и препоръчвам горещо.
Координатор говорещ български 0090 533 313 2917.   Единствения недостатък е цената. Пакетът струваше около 10 000$ , като в него имаше включени лекарства, терапии храна, че даже превоз от и до автогарата.
Алкохолът все пак е по-малкото зло. Моят близък беше с тежка наркомания. А там без намеса наистина няма спасение. дори без лечение разходът е по-голям, а и човекът се погубва

А онези старите чипове и ампули са вече забранени, именно поради неблагоприятните последствия. Да се има и това в предвид.

# 62
  • Сф
  • Мнения: 10 666
Да , стана много модерна Турция за какви ли не процедури . Ще кажеш, че останалия свят спи. За съжаление удавник и за сламка се хваща.

# 63
  • Мнения: 17 407
Има начини, но са скъпи!
 Клиника MOODIST в Истанбул лекува зависимости за 2 до 4 седмици. Програмата включва както физическа, така и метална детоксикация т.е. оздравява и психиката, и начина на мислене. След детоксикация се поставя инжекция депо, която се отпуска бавно в тялото в продължение на 3 месеца. Тази инжекция съдържа вещество, което преустановява приема на алкохол. Ако човекът започне да употребява отново, се чувства зле, и скоро сам се отказва. Инфекцията се поставя за още 3 месеца ако е нужно.
Скъпо е лечението, 5 цифрено но си струва. Лекуват по този начин дори хероин.
Координатор за български пациенти  +90 533 313 29 17 говори български.

А после къде ги насочвате  да ги детоксикират от детоксикацията?
Дай цялата верига, не се стискай.

# 64
  • Мнения: 2 646
Не разбрах точно какво питате. Наш близък мина по пътя. Мога да дам информация, стига да съм запозната с нея. В общи линии знам, и разказах. Дано има все по-малко нуждаещи се за лечение.

# 65
  • Мнения: 719
Аз съм в същото положение - мъжът ми е от най-тежко зависимите алкохолици. 16 години се борих, още повече, че има и онкологично заболяване, но не мога повече! Преди два месеца го изхвърлих от вкъщи, оттогава живее като клошар, защото отвсякъде го гонят, а и той всичко изпива. Идва, тропа по вратата, настоява, че съм му длъжна и трябва да му осигурявам подслон и пари за пиене и цигари. Много пъти виках полиция да го усмирява, вчера вече го арестуваха и сега предстои дело за домашно насилие и тормоз (не живеем в България). Само ме е яд, че го търпях толкова време и подложих детето си на това. Като паразит се е впил в мен и смуче кръв! Много пъти съм го молила да се разделим, но той винаги ми е казвал, че съм му длъжна до живот! Съветът ми е - бягайте! Алкохолиците са манипулатори, лъжци и насилници!

# 66
  • Мнения: 2 646
Всъщност това е болест, психическа. И тези хора не могат да се справят сами. Отчайващо е, когато не искат да се лекуват.
Животът им е обречен на провал. Затова е нужна бърза и адекватна помощ, особено за млади хора. Мъжът може да зарежем, да изхвърлим от дома, да се разведем! А тетето си можем ли? Ето тук сме готови на всичко, че дори по най-трудния начин. Много е тежко да гледаш подрастващото си дете/близък да деградира в такова състояние.

# 67
  • Мнения: 719
След 16 години борба, аз накрая признах, че алкохолът е много по-силен от мен и отдавна е станал пръв и единствен приоритет в живота на мъжа ми. Казвате, че трябва борба и подкрепа - за тези години съм опитала абсолютно всичко, което може да ви хрумне, нощо не помогна! Просто не мога повече! Исках да си запазя семейството, но детето ми и аз самата с нищо не сме виновни, та да се принасяме в жертва.

# 68
  • Мнения: 4 701
Никой не те обвинява , успокой се посветила си му достатъчно време и усилия, но борбата и резултата започват само и единствено от зависимия. Само и единствено от него зависи да осъзнае, започне и постигне промяна, ти може да си опора само ако той е хванал лъча към слънчевото бъдеще, но на сила очи не се отварят.
  Не чуствай вина , защото така проваляш твоя живот, а той е един , освен това си длъжна да се съхраниш заради  детето.
  Продължи напред , колкото и да е трудно .
  Късмет🍀

Общи условия

Активация на акаунт