Зависимост

  • 7 114
  • 68
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 35 107
Е, да, ама като обикалях аз и търсех спешна помощ, приказки като твоите не ми свършиха работа.
Много малко неща ми свършиха работа всъщност, защото никой не знае какъв протокол се следва, няма такъв.
Тежък алкохолик с възрастна майка и без пари, осигуровки, спестявания.
Не искал в Суходол (бил е), не искал на 4- ти ( бил е)
А, сега?

# 31
  • Мнения: 17 407
Търсила си спешна помощ за алкохолик, пък ми говориш за адекватно лечение. На кое? Кажи, на усложненията. Това не е лечение на зависим, а палиативна грижа. Лечение е тогава, когато болният участва в процеса. Не знам какво си очаквала.

# 32
  • София
  • Мнения: 35 107
Като излезе от 4- ти частично детоксикиран, накъде да иде.
Туй всички се питахме.

# 33
  • Мнения: 17 407
Прибира се у дома. Същото се отнася и за изписаните да си умрат вкъщи онкоболни. Разбирам, че близките искат места, където да ги оставят, но дайте да сметнем първо кой ще работи там. И стига с тая държава, ами питайте семействата на младите лекари и сестри какво ги мотивира да учат.

# 34
  • София
  • Мнения: 35 107
10 дни клинична пътека за 20 г алкохолизъм.

Прибира се у дома. Същото се отнася и за изписаните да си умрат вкъщи онкоболни. Разбирам, че близките искат места, където да ги оставят, но дайте да сметнем първо кой ще работи там. И стига с тая държава, ами питайте семействата на младите лекари и сестри какво ги мотивира да учат.

Точно това имах предвид - няма изход и да искаш, какво остава да не искаш.
Благодаря за стерилният отговор с нулева практическа насоченост.

# 35
  • София
  • Мнения: 38 515
Оф. Ужас е в БГ.
Вчера си говорихме с една жена с мъж с психично разстройство. Но те живеят в ОК и там наистина има помощ. Даже вкъщи идват.

# 36
  • Мнения: 17 407
На различен език говорим. Държавата не знам колко е длъжна да плаща за годините алкохолизъм, но можем да посмятаме малко, да видим отде да дойдат парите.

# 37
  • Мнения: 329
След детоксикацията би трябвало да следва програма за рехабилитация, която да помогне на зависимия да се научи да живее нормално без да посяга отново към чашката. Програмата може да включва психотерапия, групови дейности, лечения с помощни медикаменти, духовни практики и много други. В повечето европейски държави има такива програми, има много инфо в нета. Вече колко са ефективни е друг въпрос, но поне има някаква посока на движение и възможности за желаещите да се лекуват в дълбочина, а не само когато са за болница. В България такива програми няма (искам да кажа достъпни за всички, частни може и да има). И това е голям проблем, защото всички зависими от алкохол, от хазарт или наркотици са зарязани от държавата и оставени на произвола на съдбата. Психичноболните също са в подобна ситуация.

# 38
  • София
  • Мнения: 35 107
Това е.

# 39
  • Мнения: 17 407
Какво точно искате от държавата? Ето, аз работя по частни програми за възстановяване на хора с  тежки заболявания ,  с възможност за възвръщане на средствата при определени условия. Създаваме ги в отговор на обществените потребности, виждайки ефективността от така наречените  държавни. Конвейр и каквото стане. Тези неща се мислят първо мащабно, после в детайли и накрая се персонализират.
Не можете да искате от държавата невъзможното - да ви отглежда безплатно близките с алкохолна зависимост.

# 40
  • София
  • Мнения: 35 107
Не разбираш написаното ли?
Явно да.

Аз с моят близък преустанових отношения, защото реално не ми е близък и след трети рецидив се отказах, защото мога да си го позволя. Майка му не може обаче, тегли си гайлето.

# 41
  • София
  • Мнения: 12 125
В групите на Анонимните Алкохолици не случайно стават и казват "Аз съм Х и съм алкохолик". Един токсиколог така казваше и за наркоманите – броим го излекуван щом умре от друго.
Иначе лечения има, но трябва да има и желание у болния. Трябва и психотерапия и не казвайте, че няма пари, пари за пиене както имат, така ще имат и за свестен терапевт. По-големият проблем става съзависимостта на близките, които са по-зависими от алкохолика/наркомана, отколкото той от субстанцията.
Та единен отговор на въпроса няма – всичко е възможно. Понякога въпросът е струва ли си.

Последна редакция: нд, 16 окт 2022, 16:38 от Бoяна

# 42
  • Мнения: 17 407
Не разбираш написаното ли?
Явно да.

Аз с моят близък преустанових отношения, защото реално не ми е близък и след трети рецидив се отказах, защото мога да си го позволя. Майка му не може обаче, тегли си гайлето.


………
😃

# 43
  • Мнения: 12 790
Доколкото ми е известно (защото имам наблюдения), на Запад имат клиники за зависими, имат ред, система, обаче успеваемостта е отчайващо ниска. Става така, че мотивираните зависими минават през различните етапи на лечение, обаче после се връщат в старата среда, при стария бит, проблеми и приятели и ... поддават.
Писала съм за понятието "сух алкохолок" - такъв, който е отказал пиенето, но терапевтите пак си го водят алкохолик.
Драмата е голяма.

# 44
  • София
  • Мнения: 12 125

Писала съм за понятието "сух алкохолок" - такъв, който е отказал пиенето, но терапевтите пак си го водят алкохолик.

Няма понятие сух алкохолик, както казах първи принцип на АА е, че всеки остава завинаги алкохолик и ако го знае е възможно да не пие. Пийне ли и край. Затова тези групи са толкова важни, в клиниките има само детокс, ежедневието е борба, затова АА имат ментори и като на човека му се пие звъни на него, за да го разубеждава. Този ментор също е бивш алкохолик. АА е най-доброто измислено като лечение на зависимости, не знам доколко изобщо ги има у нас, но ако ги има мисля, че това е шанс за лечение. И най-луксозните чужди клиники не правят много повече от нашите – детокс, малко терапия и изписване. После ако човекът не посещава АА срещи и терапевт, ако няма желание да се контролира и бори с болестта си няма спасение.

Общи условия

Активация на акаунт