Часовете след самото раждане и как разбират близките за събитието

Ще кажа при мен как беше.След секциото неонатоложката е казала на близките ми,че всичко е ок с бебето и мен,а като ме е зашил гинеколога е отишъл и се е отчел за моето състояние.
 До като бях в предродилна зала другото момиче,което роди нормално си беше с телефона и се обади на близките си след като извадиха бебето.
Дано съм ти помогнала и леко раждане!

При мен бе от самият лекар, понеже си го бях избрала Бях секцио.

В самата родилна зала не съм си взимала телефона, но за сметка на това мъжа ми звънеше на лекаря непрекъснато
После в следродилна зала ми донесоха телефона и се обадих на мъжа ми. Той много държеше да информира всички за събитието

В предродилна зала изкарах близо 5 часа, мъжът ми с кумата и приятели пред родилно отделение. Съобщили са им веднага, аз разбрах последна (раждах с пълна упойка, непланирано). Добрата вест не я разпространих аз , таткото имА тази чест.

Аз бях с телефона, мъжа ми го държеше в неговата престилка, а също и снимаше с него, говорих с нашите, докато ме шиеха на магарето .... Останалите не толкова близки уведомих с смс-и, защото много не ми беше до разговори, а трябваше да са доста.

Раждах планово секцио. Влязох с телефона в операционната Веднага след операцията ме изкараха да се видя с мъжа си, а след като ме настаниха в реанимацията започнах да звъня и да пращам SMS-и

веднага щом ме изведоха от родилна зала акушерката ми донесе телефона за да мога сама да зарадвам таткото

Обикновенно лекарите излизат да се отчетат на таткото и още който чака минути след самото раждане после ти започваш по телефона...

В родилна зала си бях с телефона,втория път, и се обадих на таткото минути след като родих,а от там на татък  беше негова работа Никой не ме е чакал долу.А първия път без да знам майка ми е чакала долу,( сигурно затова родих трудно )и тя се обади в родилна зала за да пита и така разбра.Успех и леко раждане 

бях планово секцио. мъжът ми присъстваше в операционната, така че той видя бебето дори преди мен . после ме изкараха с бебка за малко в коридора пред родилна зала, за да ни види майка ми, така че и на нея не съм звъняла. телефонът беше в багажа ми, който някоя санитарка е пренесла в реанимация. мъжът ми ме вдигна от количката на леглото в реанимацията и той ми подаде чантичката с вещите ми - телефон, книга и пр. после започнах със смс-ите. не съм звъняла - не ми се говореше с никого.

Ако си имаш приятелка като мен, тя ще се погрижи 
3 минути след раждането на кумата ми бях направила около 50 разговора. Таткото не успя да похвали на никого, освен на бабата и дядото. А другата баба аз я уведомих 

А аз като зараждах мъжът ми чакаше пред залата и много бързо разбра. И той е подкарал телефониадата 

Родителите ми и съпругът ми бяха под прозореца на родилното докато раждах. Таа...чуха...

Обадих им се сама, след като ме изнесоха от операционната. После д-ра е отишъл долу при тях и им е обяснил по-подробно за моето състояние и как е бебчо.
Желая ти леко раждане!  

Телефона ми беше при мен и след като ме позакърпи доктора започнах да звъня на най-близките.
Пък то от там нататък се разчува........
Успех и леко раждане 

Много Ви благодаря на всички за споделените преживявания. Сега съм по-спокойна, като знам , че мога да вляза с телефона си в родилната зала. То не че няма да се разбере де, ама все пак си е друго да знаеш, че можеш да влезеш във връзка с близките си. Пак ви благодаря. 
 

аз не си бях взела тел.когато ме вкараха в предродилна и много съжалявах за това,едва измолих да ми го донесат като родих.

 Телефона си беше със мен,но го оставих в предродилна зала.Когато родих помолих да ми го донесат и започна едно лудо звънене.Мъжът ми дойде и след като ме закърпиха го пуснаха при нас

Абсолютно същото беше и при мен!

Aз родих слушах бебка как плаче , кърпи ме доктора , после стоях с торбата пясък 2 часа , след това ме закараха в стаята и чак тогава се обадих на мъжа ми.Той изобщо и не подозираше че съм родила
Някак си не бързах да съобщавам.Раждах дълго и тежко и исках първа  да се насладя на този момент сама с бебето !

При мен беше много смешно.Аз помлоих всички да се приберат.Не исках никой да чака в болницата(раждах  Правителствена и чакащите стоят в самото родилно)В предродилна зала си бх с телефона и все се намираше някой да ми се обади,пък на мен не ми се приказваше особено,а и раждах през нощта.Като ме вкараха в родилна зала телефона си го оставих в предродилна до апарата за запис на тоновете.Като родих още преди да ме зашият помолих доктора да отиде да ми донесе телефона,защото той така и не правеше нищо друго освен да обикаля и да обяснява колко хубави крака имам (слава богу родих лесно и само акушерката стоеше до мен),та му казах ПОНЕ с това да помогне.Обадих се на таткото,той е казал на всчики останали и като ме изнесоха на носилката в коридора започнаха да ми звънят един през друг,а на мен от следлната треска ми трепереше брадичата,та чак не можех да говоря,а много ми се приказваше.Абе часовете веднага след раждането са едни от най-прекрасните ми часове.

Аз бях секцио. Съпругът ми видя бебето преди мен, докато ме шиеха, после го видях и аз. Като свърши операцията ме преместиха в реанимацията, пуснаха го да ме види и двамата започнахме да звъним на най-близките. След като той си отиде пуснах SMS на приятелите.

  Аз раждах със секцио в Тина Киркова! Телефона ми остана в предродилно, мъжа ми чакаше пред родилната зала. След като извадиха бебето му го показаха за бързо, а след като ме зашиха и мен ме показаха. Радвам се, че точно в този момент се видяхме със мъжа ми, беше много вълнуващо. А кота ме вкараха в реанимасция ми изкара телефона от сака и почна едно звънене

Бях непланирано секцио с пълна упойка и като са извадили бебето, докторът е звъннал на мъжа ми, че вече има бебе и да тръгва към болницата 
После в Интензивното ни оставиха 3-мата с бебето, а след това се отдадох на пускане на SMS-си 

В Окръжна болница ми позволиха да си взема телефона в родилна зала. Самите лекари настояха  да се обадя и да съобщя новината. Пусках доста съобщения и телефона непрекъснато ми звънеше. Това беше добре, тъй като стоях 1час в залата докато ме преведат в стаята.

Близките ми ме чакаха пред вратата на родилното докато аз раждах, дори май са ме чували докато викам, защото аз бях единствената раждаща в този момент   На 14-тата минута след раждането ни изведоха мен и бебка и ни представиха на гордия татко, на бабата и на една наша приятелка. Иначе телефонът ми беше с мен и като чаках да минат двата часа, през които не трябва да спя се обаждах и пращах смс-си на близки и приятели, че си имам вече дъщеричка. Сега като го пиша това се връщам назад във времето и се вълнувам също толкова, колкото и в онзи момент.

Родих нормално и още докато ме шиеше докторът започнах да звъня по телефона/стоеше в джоба на майка ми,която е акушерка и беше през цялото време до мен.Първо нататкото ,след това на лелята.....

Да,телефонът беше в мен.Когато родих,докато стоях с торбата пясък отгоре ми,пуснах смс на мъжа си (устата ми беше много пресъхнала от упойката),а той се е обаждал на бабите.Уговорихме се като минат двата часа,да се чакаме в кафето (чувствах се чудесно),но не ми позволиха .Докато ме караха в отделението,помолих санитарката да ме свали за няколко минути долу,за да се видя с мъжа си и майка си-в асансьора,както бях на количката.

Телефона беше в мен минута след като родих (нормално) поисках да ми го донесът и се обадох на всички да ги зарадвам и после заспахххх 

Като излязох от упойката за шиенето и ме изкараха в коридора на количката, си поисках да ми подадат телефона и почна едно приказванеее. Много беше хубаво да съобщя новината на всички лично. Смешното беше, че таткото спеше дълбоко, защото цяла нощ не спал, та не успях да го събудя. Трябваше да предупреждавам другите да не му казват, че тъпо да не научи лично от мен. Хехе, беше само преди 15 дни, ама вярно, че само хубавото се помни. Неприятните спомени бързо-бързо избледняват. Този час в коридора и за мен беше прекрасен, въпреки че не можех да помръдна и бях смъртно уморена - раждах цяла нощ, бебето се появи в 7.50.

С първото - доктора се обади минути след като родих и те са се обадили на татито и по веригата  се е разпространила новината.
С второто - родителите ми бяха дошли 1 час след като родих - така и н есе сещам обадиха ли им се е или не!
С третото - акушерката се обади на татито по мобилния,защото не даваха мобилни в родилна зала. Татито на другите.

Никой не ме е чакал,а и аз не съм искала. На мен ми стигаше само едно - детето да е живо и здраво,а кой кога ще научи и дали ме чакат - това са подробности..... Просто много се притеснявах за живота на децата си и дали всичко ще е наред!

След изписването ме обсипаха с много внимание - мен и децата,така че.......

когато тръгнах да раждам,само майка ми беше с мен.мъжа ми си беще в нас и незнаеше че отивам да раждам(преносих 6 дни,а и раждах в Сливен,а не в Бурсаг,мъжа ми ме закара на 02.11 в баба ми,която живее на 40 км от Сливн,за да съм по-близо,до града,че от Царево са много км до Сливен)и така ,тел. ми беше в предродилна и когато родих,не ми дадоха веднага,а ми сложиха упойка и доки ме заши.докато ме е шиел акушерката излязла и показала беба на майка.тя вече се ообадила на милото.абе мама ми беше щъркелче.после като се събудих от упойката звъннах на милото,а той вече знаел.после звънях на които се сетя.и после ми звъняха на мен да ми честитят.

Веднага като родих,ми подадоха телефона,който стоеше до мен по време на раждането.А близките дойдоха до вратата на родилното и понеже беше през нощта,им занесоха бебето на ръце да го видят за минута,както и заведоха мен на носилката.Беше незабравим момент    Леко раждане,успех      

Таткото научи пръв за раждането на Вики само 5 минути след като се роди . Телефонът беше с мен , питах няколко пъти ,ако пречи да не го внасям в родилна зала .Ако искаш го дай на някоя акушерка ,която присъства на раждането и след това тя ще ти го даде да се хвалиш .
Леко раждане ,успех .

 Ами аз понеже родих в 3 сутринта легнах и се наспах, като се събудих тогава чак започнах да звъня на познати. Мъжът ми и майка ми бяха с мен през цялото време, така че докато си спях вече бяха разпратили и снимки на родата в БГ. Но определено не съм препускала да съобщавам за раждането, защото тук буквално моментално се сипят в болницата посетители.

Аз раждах нормално в Майчин дом и през цялото време в предродилна бях с мобилния си и даже говорех, когато бях в състояние, де...Само в родилна зала - по време на самото раждане багажът ми не беше при мен, но и да беше...
После в стаята, в която ме оставиха в продължение на 2 часа, преди да ме качат на етажа, имах възможност да се обадя на когото поискам. Тогава се обадих на мъжа ми и на майка ми и те веднага дойдоха. По принцип в следродилна не пускат външни, но майка ми и мъжО цъфнаха в стаята...

В Предродилна зала бях с телефона си. Напъните започнаха изненадващо и веднага се преместихме в съседната родилна зала, а телефона ми остана в преродилна. Като родих, веднага акушерката ми го донесе и се обадих на нашите, мъжа ми и сестра ми още докато ме шиеха. Беше смешно, защото като ме питаха как съм, аз им отговарях "Ами, добре, в момента ме шият" Беше 1,30 през нощта и по принцип изобщо не пускат външни хора в отделението, но явно им бях симпатична, та ми казаха че може да викна близките ми още сега. След 20 минути дойдоха, отключиха им, вкараха ги в следродилна и дори донесоха новороденото да го видят. Тогава и баща му го целуна за пръв път.

Те разбраха преди мен,защото бях секцио с пълна упойка,а мъжът ми чакаше отвън.

   Тъй като акушерката се беше разбрала със свекървата да и се обади веднага тя първа съобщи новината.После са казали и на таткото,който беше извън града и въобще не очакваше-родих 2 седмици преди термина.

Не можах да бъда аз тази ,която ще оповести добрата новина.Те вече знаеха... 

В предродилна телефона си беше с мен и мъжа ми само ми звънеше да пита "К`во става, мило?", от което батерията ми почти се скапа. Веднага след раждането и след като ме сложиха да си стоя 2-та часа преди да ме качат в стаята акушеуерката ми донесе телефона и другия багаж. На татито се обадих, после на майка ми и пусках смс-си, а пък докато ме шиеше на док се обади свекърва ми - така че тя първа май разбра. Не са ме чакали пред родилно, като дойдоха ги пуснаха да ме видят, после ги водиха да видят и бебка.

Още докато ме шиеха, анастезиолога ми каза да хващам телефона и да се обадя на съпруга ми!Ето така..........после той се обади на моите родители, на неговите..........и така нататък....

в родилна зала бях с телефона; по едно време го бяха преместили (по обясними причини), веднага след като се роди бебчо, ми го дадоха и аз почнах да звъня (още не бяха извадили плацентата дори).  Няма значение, че беше 4,30 през нощта.
Съобщих на татито прекрасната новина, а за останалите роднини той се погрижи.

Бях през цялото време с телефон в ръка, а докато се местих от предродилна в родилна, санитарката ни местеше багажите, мобилния го бях пуснала в най-близката торбичка, за да ми е под ръка и да съобщя за щастливото събитие. След като родих и ме зашиха, се обадих на семейството си, за да съобщя НОВИНАТА. Мъжът ми и майка ми дойдоха веднага в болницата и дори акушерката помогна, за да влязат в родилна залата, където чаках да минат 1-вите 2 часа. Раждах нормално, а Дарина се появи в 00:10 ч. в отделението беше доста спокойно и сигурно, заради това си позволиха подобно своеволие, а и аз имах огромна нужда от подкрепа, защото малката на секундата беше прибрана в неонатологията.

Близките ми ме закараха в родилното към 23.30, а в 1.40 родих, те бяха отвън и чуваха вс  Докато ме шиели показали и на мъжа ми бебо.

Майка ми и таткото чакаха в коридора и след секцото са съобщили, а аз когато събрах сили в реанимацията се обадих на една мама от форума да съобщи и после направих СМС шаблон и го разпратих на дружките, беше ми много забавно защото близо 10 мин натисках копчетата на телефона, но от упойката ми се струваха адски твърди и много трудно набрах номера

2 часа след като ме приеха(приеха ме в 5 часа) мъжа ми си тръгна, защото ми бяха казали че до обяд няма да родя и до преди да станат по-силни контракциите се чувахме, телефона си бше при мен и бях решила като родя да му звънна, после обаче обстоятелствата наложиха секцио с пълна упойка. Родих в 10.40. За щастие от персонала ми помогнаха за багажа и ми бяха прибрали телефона(но можеше и да се изгуби, никой не е отгворен и ходи го търси после)Когато излязох от упойката поисках да ми дадат телефона и се обадих на мъжа ми а после и на роднини и приятели. Мъжа ми вече беше видял малкия. Когато се прибрал, свекърва ми се обадила вкъщи и като разбрала че раждам го смъмрила и той се върнал в болницата. Наша позната е акушерка там и му беше казала че съм родила и му бяха показали синът ни.
Раждането е напрегнат момент и тогава не ти е до никой и нищо така че моя съвет е да не носиш нищо ценно(за да не ти изчезне). Попитай в болницата където ще раждаш как е там но по принцип уведомяват близките че жената е родила и как са с бебето. Строй бащата да чака там и ако трябва да пита. Пък след като родиш дори да не разрешават свиждания ще ти предадат багаж.
Леко раждане

Бях си взела ГСМ-а в предродилна зала и имах честта да съобщя направо от мястото на събитието на всички, след като се посвестих и ме позакърпиха...само таткото вече беше в течение, защото беше продънил телефоните...

Родих планово секцио. В операционната не ми дадоха телефон, остана в предродилна зала. Като ме преместиха в реанимация, една от акушерките ми го донесе и каза да се обадя на таткото.

Донесоха ми телефона и аз веднага почнах да звъня.На свиждане ми дойдоха след около два часа.

Веднага след като родих се обадих на всички близки.Телефонът ми беше при мен.След няколко часа вече и се видяхме.

ами след като родих имах 2 часа в които трябваше да остана в родилна зала не е приместиха веднага и за да не ми е скучно акушерката ми даде телефона,на кой ли не се обадих  .То после се оказа,че половината знаеха за"геройството ми" ама само някой да ме беше видял мажеееееееееееееее

При мен беше така:
мъжа ми ме закара до МД и беше с мен докато попълваха документите и докато ме вкараах в предродилна.Телефона ми беше през цялото време в ръцете, пишех му смс-и и не само на него.След няколко минути ме вкараха в родилна зала, пак телефона си беше с мен.Точно след като родих ( някъде минутка) дойде акушерката и ми даде нейния телефон да говоря с баща ми.Закараха ме в следродилна и там след 10-ина минути дойдоха майка ми мъжа ми, донесоха  Малкия да го видят и те.След 2 часа мъжа дойде при мен в стаята...Само дето моето раждане беше много леко почти без болки, иначе предполагам ,че телефона щеше да е на парчета от стискане...

Телефонът ми беше при мен през цялото време.Никой не знаеше, че съм влязла в болницата да раждам  - само мъжа ми.Накрая той се обади сутринта на лекаря да го пита какво става защо не му се обаждаме и той му каза "Честито имаш дъщеря, току що се роди", та така и не успях да ползвам телефона.След това докато си лежах в коридора звъннах на всички да им кажа новината.

Когато ме свалиха в предродилното(бях в патологията за преносване) си го държах в ръка,но като ме качиха на магарето не го взех с мен.След като бебка излезе аз започнах да искам телефона за да се обадя на мъжа ми(никой не очакваше аз да родя сутринта).Те ми казаха да изчакам че трябва да се роди и плацентата и тогава ми го дадоха.Обадих се на мъжа ми и майка ми,след което ми биха пълна упойка(по мое желание)за шевовете.После след упоиката ми беше замаяно малко и съм пускала смс-и само
Успех

След като ме зашиха звъннах на семейството и близките приятелки да ги уведомя.

Телефонът ми беше в болничната ми стая, като лежах в предродилна помолих една санитарка да ми го донесе и тя беше много мила!
Влязох с него в родилна, защото трябваше да си извикам анестезиолога, след като родих ме включиха на система и трябваше да стоя 2 часа в предродилна! Телефонът си беше в мен, а аз имах сили и време да обмисля как точно да съобщя на близките ми, че си имаме нов член на семейството!  
Те не знаеха, че раждам, от Ботевград съм, но раждах в София и лежах малко за преносване!
И да Ви кажа - много хубаво ги изненадах!  

Аз отидох на преглед и докторката реши да ме остави. Никой не очакваше да родя толкова бързо, но докито много помогна и 2 часа след като отидох и само с 3см разкритие и без контракции и нищо и родих. И след като ме заши ми връчи телефона да звъня и всички бяха супер учудени. А още преди да ми минат 2-та часа на магарето тя вкара и таткото със свекървата в родилна зала  а после им показаха и бебо.
Успех и теб и лесно и бързо раждане   

Мъжът ми и свекърва ми стояха отвън докато раждах. Даже, лекарят ми и акушерката ги информираха за хода на раждането.После ме заведоха с количката до тях. Те вече бяха видяли бебчо. После докато чаках да минат двата часа, се обадих на кой ли не.

По телефона.

В предродилна зала бях с телефона, когато ме преместиха в родилна не ми беше до него, но веднага след като родих и излязох от пълната упойка след зашиването акушерката ми го донесе и се започна говорилнята

Телефона ми остана в предродилна зала,веднага след раждането ми го донесоха и се обадих на всички.

Телефона ми беше в предродилна зала и като родих помолих акушерката да ми го донесе!
Много исках аз първа да кажа на таткото , че бебчо се роди!
След това се похвалих на всички роднини и приятели!

И аз така. Помня , че званих докато доктора ме шиеше  . Така и не усетих нищо  

Телефонът ми остана в предродилна на леглото. Като родих ми го дадоха и още докато ме шиеха се обадих на таткото. После останалия свят уведомих с sms и заваляха обаждания 

Родих в Св. София, планово секцио. Телефона беше с мен в предродилно, родилно и в реаницията. Но говорех само с тати. Отидох в 6.45 заедно с мъжа ми и майка ми, свекито е дошла по-късно. След като родих в 9.25 и видях бебка, са я занесли да я видят и те. После ме закараха при тях и мен да видят /имам ужасни снимки от този момент, но ми носят невероятни спомени/. От упойката треперех ужасно много, едва говорех, така че въобще не ми деше до разговори по телефона, а и като мярка за сигурност бях с друг телефон и докато нацеля с треперещите си пръсти някой бутон ми се отщяваше. С тати по телефона се бяхме разбрахме  да пусне в Отчетната ни тема новината, както и да се обади на родата и кумата. Ех, голяма вина имам аз към кумата, че лично не се обадих, защото татито от вълнение забравил къде точно е трябвало да отиде и да пусне, така че пуснал тема в Календар на събитията /сторило му се познато/, че съм родила, забравил и на кумата да се обади /и тя е мама от нашата отчетна темичка/ и после заспал. По някаква случайност една мама от Отчетната ни темичка влязла да погледне в Календар и видяла хвалите на наш тати и съобщила на мамите. След няколко часа на пълно мълчание по телефона, няма поздрави, няма СМС от когото и да било се обаждам да питам, а тати ми казва, чакай сега да ти кажа от кого имаш поздрави в твоята тема и започва да ми цитира имена /никове/ на напълно непознати за мен хора. И го питам, абе ти сигурен ли си, че си пуснал съобщението в Отчетни, а той чак ръзсърдено ми заявява, че знае много добре къде да пусне. Поразпитах го малко, какво точно пише и в кой форум се намира и се оказах права в предположението си. Та така, кумата сърдита ми се обажда, разбрала от Отчетни, че съм родила. На 5тия час започнах да получавам СМС-и и обаждания. Въобще, голям смях падна тогава, когато обяснявах защо не съм казала на никого.

Когато мъжо ме закара с болки в родилното беше около 18 ч вечерта. Лекарите ни казаха, че понеже съм първескиня в никакъв случай няма да родя скоро. Най-рано бебето се очакваше към 8 часа сутринта. 
Мъжа ми ме остави в болницата и се разбрахме да дойде на сутринта.
Бебето се роди същата нощ в 2.45. Нямах телефон в себе си. Не можах да споделя радостта си с никого. Много ми стана мъчно. 
Бях едновременно много щастлива от факта, че съм станала майка и едновременно с това се чувствах адски самотна, че в най-красивия и неповторимия момент
от живота ни - аз съм сама и никой не разбра, че вече съм станала майка. Чаках с тетърпение да се съмне, за да споделя радостта си.
  Мъжа ми дойде заедно с майка ми и баща ми сутринта към 7 и тогава разбраха.

Казала съм, че ако имам второ детенце, първото нещо което ще си сложа в чантата, когато тръгвам да раждам, ще е телефона ! 

В предродилна зала бях с телефона, но предпочетох да го изключа, защото непрекъснато някой ми прозвъняваше за глупости/включително и една моя колежка по работа /. След като родих, минута по- късно мъжът ми се обадил да попита как върви раждането и ми дадоха телефона за да говоря с него. След това санитарката ми даде gsm-a.

В реанимацията при мен си беше целият ми багаж, вкл. и телефона, та буквално половин час след секциото започнах с СМС-ите...  И понеже веднага всички решиха да ми отговорят и да ми върнат СМС, а някои /по-несъобразителни/ и да се обадят, аз ги отхвърлях, че вече ми писна, а те - на мъжа ми /горкия!/... Беше полудял - с два телефона с по две линии... 

Съпругът ми и сестра ми бяха пред родилното и след като се появи малката принцеса - доктора им се обади да ги поздрави От там нататък беше една телефонна радост!

Телефонът беше с мен през цялото време в предродилна, а като се преместих в родилна, акушерката ми го прибра и щом малкият ми змей изплака, набра мъжа ми и ми даде да говоря с него. Още не бях родила плацентата, когато съобщих новината на татито. После в следродилна се похвалих на всички роднини и приятели .

и аз

Аз влязох в предродилно с телефона си.Като започнаха напъните и тръгнаха да ме местят в родилна зала,ми взеха телефона.
Веднага,след като се роди бебо,акушерката ми донесе телефона и каза,че мога да звънна на щастливият татко да му кажа новината
15 минути след раждането започнах да звъня и на другите роднини и приятели и така всички разбраха

Родих секцио и след операцията  в момента в който излязох от упойка започнах да звъня на близки и приятели и така около 10 часа - даже се бъзикаха с мен че съм се сраснала с телефона, а иначе мъжът ми чакаше отвън и се видяхме веднага след като ме изкараха от операционата,даже аз докато съм била вътре са му показали и бебешки.

Като ме вкараха в предродилно мъж ми ми беше взел всички неща - документи, телефон и чакаше пред залата. А през цялата бременност не можаха да видят какво ще е бебето - момче или момиче, та всички се бяхме настроили за момиче, но нали си се знаем майките - винаги нещо ни гложди отвътре и аз имах едно наум. Та като се роди шушката и лекарят казва: "А, ей къде му били топките" А на тати му бяха казали, че ще родя след около 6 часа (аз родих за 4). И той милия като дошъл и попитал, те му казали: "А, тя роди, имате момченце". И той изпаднал в недоумение, защото мислеше за момиченце. Но така или иначе нямало е как да сбъркат, защото в този ден се родиха само момчета . А иначе той се беше обадил вече на всички и като излязох от упойка телефонът ми звънеше като за световно.

Аз бях планово секцио. В операционната влезнах без телефон, след като ме преведоха в реанимация докторката ми ми подаде телефона. Близките бяха отвън в двора/раждах в Шейново/ и щом всичко приключи, моята докторка е излезнала да каже на родителите и съпруга ми. А най-хубавият момент беше, че след няколко часа моята лекарка даже ми ги доведе в реанимация, а една акушерка донесе да видят и бебето. Но аз бях уговорено и платено секцио. Като че ли за моята лекарка, това влизаше в "обслужването"!

И при мен беше така!

Аз влязох да раждам с телефона в предродилна зала и си пишехме смс-и с мъжа ми, който чакаше долу. Така го уведомявах какво става с мен. След самото раждане (около час след него) му се обадих да му кажа, че съм родила вече и че всичко е наред. Макар, че доктора вече го беше уведомил и той знаеше. 

На всички пратих смс-и, един и същ, а на по-близките се обадих.

Влязох в родилна зала с телефона, но се сетих да го използвам едва след 1 час, когато ме извадиха с пясъка на корема да ме види мъжът ми. На него му е съобщила неонатоложката, аз се обадих на брат ми... Останалите са научили един от друг.

Няколко минути след като се роди Мартин , доктора се обади на мъжът ми от телефона си , после ми даде и на мен да говоря с него , а веднага след като беше възможно го вкара да ни види - мен и бебето 

Раждах планово секцио и никой освен мъжа ми не знаеше за датата на операцията. Бях му забранила да казва на който и да е. Включително родителите ми си нямаха представа. След като ме закара в болницата, чакаше отвън, където веднага след като са изкарали бебка са му я показали. 10 мин след като ме преместиха от операционната в  реанимацията се започна едно звънене, за отрицателно време ми падна батерията на телефона. Да се неначуди човек как пък всички разбраха толкова бързо. Предполагам им е пратил смс, ама така и не съм се стила да го питам.

Ами съпругът ми беше строен пред операционната и чакаше.Показаха му малката веднага след раждането.А в реанимация ми дадоха телефона и се почна звъненето....

Ами мъжът ми присъстваше на раждането и той беше оборудван с тел,фотоапарат и др.неща нужни ми на мен Аз родих в 3.30 през ноща така че само на майка ми се обадих а за останалите изчаках да се съмне

Веднага след като родих започнах да звъня и пиша смс-и!

Аз раждах нормално и още минути след като се роди бебка и лекарката ми се погрижи да осведоми този за когото и бях заръчала и след около 15 минути доведе тати да ни види в родилна зала и нали се стои 2 часа на масата без да спиш  та аз си грабнах телефона и давай да се хваля за малката си принцеса  
Желая ти леко раждане