Трогната съм, моми4ета, наистина Все се притеснявам, колко ли ме цитират в "БисИри"те, пък сега се окаzало, 4е има хора, които ми се въzхиЩават Благодаря ви, You made my day, girls!
- Публикувана: 11 дек. 2006, 17:50 ч.
- Последно мнение: 25 дек. 2006, 01:15 ч.
За късата памет на някои българи
Не знам дали е поза.... възможно е....възможно и да не е...
Ето аз, например: руският език ми е роден (но не и майчин), знам го (или вече Знаех?
) по-добре от българския. Но от доста време рядко ми се налага да го ползвам, а като се наложи, пъна ли се, не се ли пъна, някои изрази ми идват по-бързо на български, мъча се да се сетя как беше нещо на руски.... 
Руснаците са ми казвали, че руски говоря с акцент, а някои българи - че говоря български с акцент.... Мда... 
Ето аз, например: руският език ми е роден (но не и майчин), знам го (или вече Знаех?
) по-добре от българския. Но от доста време рядко ми се налага да го ползвам, а като се наложи, пъна ли се, не се ли пъна, някои изрази ми идват по-бързо на български, мъча се да се сетя как беше нещо на руски.... Руснаците са ми казвали, че руски говоря с акцент
, а някои българи - че говоря български с акцент.... Мда... 
Пусни у чужбунския,те знаят най-добре..
За мен класиката е Кичка Будурова..
За мен класиката е Кичка Будурова..
А от къде си Татяна?
Я кажи повече,че някои не сме в час..
Я кажи повече,че някои не сме в час..
Родена в Германия, дете от смесен брак, но като дете ме у4иха само на немски. Към 12/13 годиШна въzраст аz самата появих желание да нау4а българският и го направих, може да се каже 4е го нау4их на улицата (и плажа
) по време на годиШните отпуски по 4ерноморието 
Сама се нау4их да пиШа и да 4ета и ето ме тук сега 
А от къде си Татяна?
Я кажи повече,че някои не сме в час..
Я кажи повече,че някои не сме в час..
Родена в Германия, дете от смесен брак, но като дете ме у4иха само на немски. Към 12/13 годиШна въzраст аz самата появих желание да нау4а българският и го направих, може да се каже 4е го нау4их на улицата (и плажа
) по време на годиШните отпуски по 4ерноморието Сама се нау4их да пиШа и да 4ета и ето ме тук сега Риспект!
Не се наемам да съдя кой за колко време какво е забравил. Не се ли упражнява поне в семейна среда, езикът умира. Вярвам, че и за година-две може доста да позабравиш, ако говориш и пишеш само на чужд език.
Познато ми е това, което пише Лиска за българските общества в чужбина и за "капсулирането". Мои познати семейства, работещи в български учреждения в чужбина - училища, посолства, консулства, за 5 години в чужда страна не бяха усвоили местния език, не им трябвало, знаеха 5-6 основни думи като поздрави и "благодаря" и толкова. Запомнила съм ги с липса на какъвто и да е интерес към местната култура, език или обичаи, правеха си една малка ракиено-салатена България на чуждо място. После какви са ги говорили тук не знам.
Познато ми е това, което пише Лиска за българските общества в чужбина и за "капсулирането". Мои познати семейства, работещи в български учреждения в чужбина - училища, посолства, консулства, за 5 години в чужда страна не бяха усвоили местния език, не им трябвало, знаеха 5-6 основни думи като поздрави и "благодаря" и толкова. Запомнила съм ги с липса на какъвто и да е интерес към местната култура, език или обичаи, правеха си една малка ракиено-салатена България на чуждо място. После какви са ги говорили тук не знам.
капсулирането си е капсулиране, но просто не е възможно да забравиш произношението на родния си език, колкото и да си капсулиран.
имам пред себе си няколко примера на хора, трайно установени от 15-20 години в чужбина, контактуващи изключително само с чуждоезични хора, които нямат никакъв акцент и нито веднъж не са забравили как е еди-кво си на български.
в същото време, с моя приятелка след едногодишен престой като о-пер в Англия, трябваше 2 месеца да си говорим на родна земя само на английски, докато "превключи", милата. беше ми невероятно смешно и забавно, но поне се поупражнявах
аз и за друго си мисля по този повод - възрастните се преструват, това е ясно - роден език на стари години не се забравя. ами как се получава това с децата? гледам вече доста случаи на мои познати с деца, родени в чужбина. децата НЕ говорят грам български. разбират всичко, защото в къщи им говорят на български, но отговарят на чуждия език. това ми се струва безумно и тъжно, но може би е неизбежно, не знам?
имам пред себе си няколко примера на хора, трайно установени от 15-20 години в чужбина, контактуващи изключително само с чуждоезични хора, които нямат никакъв акцент и нито веднъж не са забравили как е еди-кво си на български.
в същото време, с моя приятелка след едногодишен престой като о-пер в Англия, трябваше 2 месеца да си говорим на родна земя само на английски, докато "превключи", милата. беше ми невероятно смешно и забавно, но поне се поупражнявах
аз и за друго си мисля по този повод - възрастните се преструват, това е ясно - роден език на стари години не се забравя. ами как се получава това с децата? гледам вече доста случаи на мои познати с деца, родени в чужбина. децата НЕ говорят грам български. разбират всичко, защото в къщи им говорят на български, но отговарят на чуждия език. това ми се струва безумно и тъжно, но може би е неизбежно, не знам?
Срещала съм само веднъж едно момче, което говореше български с едва доловим акцент, и то при определени думи. Не го е правел нарочно. Не беше говорил години наред с българи и на български. Не знам при какви условия е живеел. Не знам езиково как е бил устроен. Когато разбра, че има лек акцент, дори се притесни.
Направило ми е слухово впечатление, но в никакъв случай морално. Както и това, че някой има брилянтен български, та и децата му, та и внуците до 10-то коляно, не би ми стигнало, за да преценя, че този човек "струва".
Направило ми е слухово впечатление, но в никакъв случай морално. Както и това, че някой има брилянтен български, та и децата му, та и внуците до 10-то коляно, не би ми стигнало, за да преценя, че този човек "струва".
Момичетата са написали по-същественото преди мен...
За себе си бих казала,че никога няма да проговоря на акцент.Дори приятелката ми в България все ми повтаря,че говоря много правилно и изчистено за разлика от българи,които са си в родината.Което също е нормално според мен.Езикът ни непрекъснато се развива,в речта ни навлизат много паразитни думи...Нормално е,в разговорната реч думите да не се доизказват или завалват.Тук тези процеси са по-бавни...
Но при себе си усещам вече слабости в правописа.Признавам,на български пиша само във форума.За словесното богатство няма какво да говоря.Много се губи,ако човек не чете на български език.Но промяната на акцента за мен е по-скоро превземка,макар че има и обясними изключения.
Около мен има българи,които дори у дома не искат да говорят родния си език.Да не затруднявали децата си,та да им бъде по-лесно в училище...Само дето тези деца,не могат да кажат едно свързано изречение на бабите си на майчин език.Тъжно е,но всеки си прави своя избор.
Има и такива,за които омразата е водещата и напускайки България,забравят (или се опитват поне ) всичко,свързано с нея...И те си имат своето право.Никого не можем да съдим,но все пак ми е чудно,как хората в стремежа си да бъдат интересни,не усещат,че стават по-скоро смешни...Но това също си е техен проблем.Случвало ми се е,с лека ирония да казвам на някого "Говоря само български",за да му стопирам театралните мераци.Усещат се хората и не повтарят...
Татяна,приеми и моите поздравления!
За себе си бих казала,че никога няма да проговоря на акцент.Дори приятелката ми в България все ми повтаря,че говоря много правилно и изчистено за разлика от българи,които са си в родината.Което също е нормално според мен.Езикът ни непрекъснато се развива,в речта ни навлизат много паразитни думи...Нормално е,в разговорната реч думите да не се доизказват или завалват.Тук тези процеси са по-бавни...
Но при себе си усещам вече слабости в правописа.Признавам,на български пиша само във форума.За словесното богатство няма какво да говоря.Много се губи,ако човек не чете на български език.Но промяната на акцента за мен е по-скоро превземка,макар че има и обясними изключения.
Около мен има българи,които дори у дома не искат да говорят родния си език.Да не затруднявали децата си,та да им бъде по-лесно в училище...Само дето тези деца,не могат да кажат едно свързано изречение на бабите си на майчин език.Тъжно е,но всеки си прави своя избор.
Има и такива,за които омразата е водещата и напускайки България,забравят (или се опитват поне ) всичко,свързано с нея...И те си имат своето право.Никого не можем да съдим,но все пак ми е чудно,как хората в стремежа си да бъдат интересни,не усещат,че стават по-скоро смешни...Но това също си е техен проблем.Случвало ми се е,с лека ирония да казвам на някого "Говоря само български",за да му стопирам театралните мераци.Усещат се хората и не повтарят...
Татяна,приеми и моите поздравления!
Гледах предаването и се впечатлих от това, което е отбелязала Chanel.
Имам един случай с моя приятелка, която е в САЩ отскоро(!), но при разговорите ни по телефона говори с акцент, а по-принцип не е такъв човек, да се прави на интересна. Не мога да си го обясня. С останалите ми приятелки - пръснати по света отдавна не ми се е случвало такова нещо, още повече, че имам една, която обича да преиграва, ако го направи, ще си кажа ами в нейн стил.
Имам един случай с моя приятелка, която е в САЩ отскоро(!), но при разговорите ни по телефона говори с акцент, а по-принцип не е такъв човек, да се прави на интересна. Не мога да си го обясня. С останалите ми приятелки - пръснати по света отдавна не ми се е случвало такова нещо, още повече, че имам една, която обича да преиграва, ако го направи, ще си кажа ами в нейн стил.
Поздравления на Татяна!!!
Преди време се засякох с едно момиче в Лайпциг, дете на смесен брак, с баща българин - лекар и майка германка. Работеше в една банка и като разбра, че съм българка, почти се разплака и ми заговори на български!!!
Всичко е до човек, до обстоятелства, до спомени и отношение. Както също и че камъкът се тежи на мястото.
Преди време се засякох с едно момиче в Лайпциг, дете на смесен брак, с баща българин - лекар и майка германка. Работеше в една банка и като разбра, че съм българка, почти се разплака и ми заговори на български!!!
Всичко е до човек, до обстоятелства, до спомени и отношение. Както също и че камъкът се тежи на мястото.
Не е свързано с времето, в което живеем.
Това е специфика на всеки човек - едни забравят езика по - бързо, а други по - бавно.
Включително и с акцента е така.
Все пак има един нюанс - в предишни поколения ученето и възприемането на информация е ставало предимно и доминиращо с четене и говорене. Сега е с повече гледане и информационното цунами нанася не по- малки поражения върху езика (и не само), отколкото истинското цунами върху бреговете, които е достигнало.
Това е специфика на всеки човек - едни забравят езика по - бързо, а други по - бавно.
Включително и с акцента е така.
Все пак има един нюанс - в предишни поколения ученето и възприемането на информация е ставало предимно и доминиращо с четене и говорене. Сега е с повече гледане и информационното цунами нанася не по- малки поражения върху езика (и не само), отколкото истинското цунами върху бреговете, които е достигнало.
Препоръчани теми