А аз си имам само една вече... но много повече обичах прочиналата , и до днес жаля за нея, а са минали 10 години!
Ама и сегашната ми е щастлива- има 4 правнуци!
Ама и сегашната ми е щастлива- има 4 правнуци!
- Публикувана: 11 дек. 2006, 19:05 ч.
- Последно мнение: 14 дек. 2006, 00:03 ч.
И двете ги обичам, но...
Бог да ги прости. Да. Имам предпочитания и ме е срам. Ама сърцето не се контролира, не съм виновна 
брат ми също беше по-привързна към нея
но тя вече 4г не е между нас
Аз нямам предпочитания. И двете са ме гледали по-равно и много си ги обичам/едната почина/. От майчина страна баба ми дори се пада мащеха на майка ми, но никога не се е държала така. Със сестра ми обичахме да ходим и при двете. В интерес на истината възрастовата разлика между двете/20 години/ също имаше значение за това, че и с двете комуникирахме пълноценно и ни даваха корено различни емоции 
.
.
Аз май имам слабост към дядовците. 
По-привързана бях към родителите на баща ми. Дядо ми ме обожаваше. На света за него всичко започваше и свършваше с мен. И аз го обожавах. Почина. Той е един от най-важните и прекрасните хора в живота ми. Баба си я обичах много, но покрай дядо някакси... Нося нейното име. И тя почина. Сякаш повече я обичах от майката на майка ми.
Родителите на майка са живи. Обичам си ги, много са ми мили. Особено дядо. Но те сякаш не ме забелязваха като бях малка. Особено баба ми. И никога не ми го е спестявала. Навремето това много ме нараняваше, но сега вече не ме боли. Тя и досега като каже "децата" мен не ме смята изобщо. Ама това е живота, не може всички да те обичат.
Затова едните ги обичам повече сякаш. Но и тези, които са ми останали да са ми живи и здрави.
По-привързана бях към родителите на баща ми. Дядо ми ме обожаваше. На света за него всичко започваше и свършваше с мен. И аз го обожавах. Почина. Той е един от най-важните и прекрасните хора в живота ми. Баба си я обичах много, но покрай дядо някакси... Нося нейното име. И тя почина. Сякаш повече я обичах от майката на майка ми. Родителите на майка са живи. Обичам си ги, много са ми мили. Особено дядо. Но те сякаш не ме забелязваха като бях малка. Особено баба ми. И никога не ми го е спестявала. Навремето това много ме нараняваше, но сега вече не ме боли. Тя и досега като каже "децата" мен не ме смята изобщо. Ама това е живота, не може всички да те обичат.
Затова едните ги обичам повече сякаш. Но и тези, които са ми останали да са ми живи и здрави.
Да! Едната ми бабка толкова си я обичам, като втора майка ми е, даже като бях в пубертета я обичах повече от майка ми. Тя ме е изгледала, при нея ходех по цяло лято, всяка ваканция и събота и неделя. Страшно я обичам.
Към другата не изпитвам нищо. Но аз дори не я познавам. толкова рядко сме се виждали, а и като човек не ми допада.
"Моята" си баба е тооолкова добра, че повече няма на къде Добра, търпелива, никога не се оплаква, и сега когато е на 84 и от 10 години е сляпа пак е същата - здравомислеща и никога за нищо не се оплаква. Супер е. Бих искала да приличам на нея. И понеже термина ми е близо до нейния рожден ден, надявам се бебка да се роди тогава и да е също толкова добра 
Към другата не изпитвам нищо. Но аз дори не я познавам. толкова рядко сме се виждали, а и като човек не ми допада.
"Моята" си баба е тооолкова добра, че повече няма на къде
Добра, търпелива, никога не се оплаква, и сега когато е на 84 и от 10 години е сляпа пак е същата - здравомислеща и никога за нищо не се оплаква. Супер е. Бих искала да приличам на нея. И понеже термина ми е близо до нейния рожден ден, надявам се бебка да се роди тогава и да е също толкова добра 
А другата......как да обичаш човек, който на погребението на внука си си навива косата на ролки.
Обичам повече едната си баба. Другата напоследък започнах да уважавам, защото преди не се сещаше за нас, а от както се родиха децата ми (нейни правнуци) се промени.
Нормално е хората са различни и ние ги приемаме по различен начин.
За мое огромно съжаление и мъка, моите баби и дядовци вече не са между нас. Много рано си отидоха всички, но пазя всеки спомен , останал в душата ми за тях.
И двете ми баби са ме гледали като дете, но и аз имах предпочитания между двете, но първо място в сърцето ми винаги е заемал моя дядо(баща на майка ми), той ми беше най-любимия човек на земята, отиде си точно един ден, след като се роди дъщеря ми, дори не успях да го изпратя. Много ми липсва моя дядо.
И двете ми баби са ме гледали като дете, но и аз имах предпочитания между двете, но първо място в сърцето ми винаги е заемал моя дядо(баща на майка ми), той ми беше най-любимия човек на земята, отиде си точно един ден, след като се роди дъщеря ми, дори не успях да го изпратя. Много ми липсва моя дядо.
И двете по-различен начин,макар че не са сред живите!
Аз и друг път съм писала по темата.
Редно, нередно, едната баба си я обичам повече. За нея всички внуци 4 на брой винаги сме били еднакви
А другата, тя мен никога не ме е зачитала за жив човек. Винаги съм била пренебрегвана от нея, заради името.
Другите 3-ма внуци носят нейното име или името на съпруга и, само аз съм кръстена на другата баба.
За останалите внуци винаги е имало, за мен няма. "На теб да ти купи твоята баба" - тези нейни думи никога няма да ги забравя.
Винаги се е държала по-различно и много по-грубо с мен. От дете съм го усещала.
Дори и сега, след толкова години, когато всички нейни внуци сме на по 26,28,30 години и всички сме семейни и имаме деца, тя се интересува от всички правнуци, радва се на всички правнуци, с изключение на моето дете - разбира се.
Няма как да я обичам тази жена. Съжалявам !
Редно, нередно, едната баба си я обичам повече. За нея всички внуци 4 на брой винаги сме били еднакви
А другата, тя мен никога не ме е зачитала за жив човек. Винаги съм била пренебрегвана от нея, заради името.
Другите 3-ма внуци носят нейното име или името на съпруга и, само аз съм кръстена на другата баба.
За останалите внуци винаги е имало, за мен няма. "На теб да ти купи твоята баба" - тези нейни думи никога няма да ги забравя.
Винаги се е държала по-различно и много по-грубо с мен. От дете съм го усещала.
Дори и сега, след толкова години, когато всички нейни внуци сме на по 26,28,30 години и всички сме семейни и имаме деца, тя се интересува от всички правнуци, радва се на всички правнуци, с изключение на моето дете - разбира се.
Няма как да я обичам тази жена. Съжалявам !
